№ 6054
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т. И. от гр.София срещу наказателно
постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г. на Началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което: 1/За нарушение на чл.20, ал.1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на
основание чл.185 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
16.03.2023г., около 15,40 часа, жалбоподателят, управлявайки специален
автомобил ******, в гр.София, по ул.“Акад.Методи Попов“, с посока на
движение от бул.”Драган Цанков” към ул.”А. Чехов”, поради недостатъчен
контрол върху автомобила реализирал пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил *****, след което не останал на местопроизшествието и не
уведомил органите на МВР.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно – били нарушени
разпоредбите на чл.42, т.6, т.7 и т.9 ЗАНН, между АУАН и НП съществували
съществени различия както в обстоятелствата, така и в правната
1
квалификация на нарушенията, не била обсъдена възможността за прилагане
хипотезата на „маловажния случай” – чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба в частта,
относно нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.”в ЗДвП и моли обжалваното
наказателно постановление в тази част да бъде отменено. Претендира за
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото. Прави възражение за прекомерност на
направените разноски за адвокат.
Съдът приема за установено:
Относно допустимостта на жалбата
Видно от Придружително писмо № УРИ 433200-76811 /07.06.2023г.
наказателно постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г. е връчено на
26.06.2023г. Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 29.06.2023г. -
в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка:
На 16.03.2023г., около 15,40 часа, И. Т. И. управлявала товарен
автомобил ******, в гр.София, по ул.“Акад.Методи Попов“, с посока на
движение от бул.”Драган Цанков” към ул.”А. Чехов”. В един момент, поради
недостатъчен контрол върху автомобила, жалбоподателят реализирал пътно-
транспортно произшествие с лек автомобил *****. Жалбоподателят не
останал на местопроизшествието и го напуснал без да уведоми органите на
МВР. Очевидец на деянието станала свидетелката П. Е. Д., която
сигнализирала за случилото се на тел.112. Изпратените на сигнала на мястото
на възникналото пътно-транспортно нарушение полицейски служители
извършили проверка по случая. Свидетелят М. Й К. извършил оглед на
автомобила и разпитал свидетелката Д.. Въз основа на събрания
доказателствен материал съставил Протокол за ПТП № 1834635. Въз основа
на Протокол за ПТП № 1834635 и писмена декларация на свидетелката Д.
свидетелят А. С. С. съставил акт за установяване на административно
2
нарушение Серия АД № 129805/09.05.2023г., в който субсумирал
установените нарушения под разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3,
б.”в” ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил
връчен на И. Т. И. на датата на съставянето му. Жалбоподателят вписал в
АУАН, че има възражение по констатациите в него. Не се възползвал от
правото на възражение срещу констатациите в АУАН в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН. Административнонаказващият орган въз основа на акта за
установяване на административно нарушение издал наказателно
постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г., с което: 1/За нарушение на
чл.20, ал.1 ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 20
лв., на основание чл.185 ЗДвП; и 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”
ЗДвП –глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. и №
8121к-13318/23.10.2019г., и двете - на Министъра на МВР/, акт за
установяване на административно нарушение Серия АД №
129805/09.05.2023г. и наказателно постановление № 23-4332-009837
/02.06.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 23-4332-009837
/02.06.2023г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съдържанието на АУАН е идентично с това - на обжалваното НП,
фактическите обстоятелства са подведени под относимата за тях правна
норма.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП
съдът намира:
Съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
3
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно § 6, т.30 ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътно-
транспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на
движение на МПС.
Видно от Протокол за ПТП № 1834635 имуществените вреди,
причинени на лек автомобил *****, са подробно описани. Констатациите по
протокола за ПТП се потвърждават от свидетелските показания на
длъжностното лице, извършило огледа на автомобила. Поради тази причина
съдът намира, че Протокол за ПТП № 1834635 притежава обвързваща
материална доказателствена сила, поради което неговата доказателствена
тежест следва да бъде зачетена. Причинени са материални щети по
автомобила, поради което безспорно е настъпило пътно-транспортно
произшествие.
Констатациите за настъпилото пътно-транспортно нарушение в
Протокол за ПТП № 1834635 са възпроизведени в акт за установяване на
административно нарушение Серия АД № 129805/09.05.2023г., респ.
наказателно постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г.
По същество жалбоподателят не отрича факта на настъпило
съприкосновение между двата автомобила на процесното място и време.
Констатирайки административното нарушение, за АНО е следвало
корелативното задължение за налагане на административно наказание.
Видно от санкцията по чл.185 ЗДвП за извършеното нарушение по
чл.20, ал.1 ЗДвП се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 20лв.
Налагайки санкция от 20 лв. за извършеното нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП
административнонаказващият орган е приложил правилно заакона.
По отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП съдът намира:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между
4
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Видно от Протокол за ПТП № 1834635, виновният водач на товарния
автомобил е напуснал мястото на възникналото пътно-транспортно
произшествие без да изчака контролните органи.
По същество жалбоподателят не оспорва факта, че е напуснал мястото
на възникналото ПТП, не останал на местопроизшествието и не уведомил
органите на МВР. Това се потвърждава и от свидетелските показания на
очевидеца на нарушението – свидетелката Д.. Същата е подала и сигнал по
тел.112.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката Цветанка
Николаева Божилова. Но действията, които нарушителят е извършил след
причиняване на пътно-транспортното произшествие, не го освобождават от
задълженията му по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП - без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието.
От субективна страна водачът на автомобила, предизвикал
настъпването на ПТП, е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че е допуснал
ПТП – оставил е телефонния си номер на свидетелката Божилова в случай, че
пострадалият потърси контакт с него, но това обстоятелство е възникнало
след виновният за настъпилото пътно-транспортно произшествие водач на
ППС напуснал местопроизшествието.
По силата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това
нормативно установено положение има за последица разместването на
доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по
пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в
АУАН констатации, свързани с нарушението.
Съдът намира, че свидетелските показания, съпоставени с доказателствата по
административната преписка, подкрепят констатациите на
5
административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б.”в” ЗДвП.
Констатирайки административното нарушение за АНО е следвало
корелативното задължение за налагане на административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП законодателят е предвидил
налагането на две кумулативни наказания - глоба в размер от 50 до 200 лв. и
лишаване на водача на МПС от правото да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца. Определяйки размера на наложената санкция АНО е съобразил
липсата на отегчаващи вината обстоятелства и размерът на щетите. Налагайки
наказанието в размер –средния – глоба от 100лв. – АНО е издал
законосъобразен акт.
Наказателно постановление № 23-4332-009837/02.06.2023г. като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-009837
/02.06.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на И. Т. И. от ********: 1/За нарушение на
чл.20, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; и 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”
ЗДвП –глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6