Р Е Ш
Е Н И Е № 1513
гр. Пловдив, 28.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми
граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
като разгледа докладваното от
съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско
дело № 2245/2015 г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 и сл.
от ГПК.
Образувано е по
жалбата с вх.№ 7797/19.06.2015 г., постъпила в съда с вх.№ 21335/17.07.2015 г. на
ипотекарния длъжник „БИЗНЕСПАРК МАНОЛЕ” ООД, ЕИК *********, против действията
на ЧСИ Л. М. рег.№ *** с р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 20138190401091 -
разпределение от 05.06.2015 г., предявено на 15.06.2015 г. В жалбата е
направено искане за отмяна на разпределението по съображения за
незаконосъобразност, изразяващи се в следното: към момента на изготвяне на
разпределението не е събрана сума, подлежаща на разпределение, а
разпределението е извършено преди купувачът „Интелиджънт фууд систем” ЕООД да
е внесъл дължимите суми; разпределението
е извършено при нарушение на чл.136, ал.1 от ЗЗД, тъй като в него липсва
информация относно това кои взискатели по делото се ползват с правото на
предпочитателно удовлетворение, какъв е размерът и характера на вземанията им,
какви са основанията за определяне на полагащите им се суми, реда за
удовлетворението или какъв е размерът на полагащите се на всеки взискател суми.
Направени са и възражения присъденото юрисконсултско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното производство да е прекомерно високо.
Ответникът по жалбата – взискателят НАП
– гр.София, е подал възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по жалбата – длъжникът С.С.,
не е взел становище.
Ответникът по жалбата – присъединеният
взискател „Интелиджънт фууд системс” ЕООД не е взел становище по същата.
В мотивите си ЧСИ Л. М. излага становище
за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, VІІІ гр.с-в,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В писмените си мотиви ЧСИ е дал
становище за допустимост на жалбата, а по същество - за нейната
неоснователност.
След преценка на доказателствата по делото
съдът намира, следното:
Обжалвано е разпределение от разпределение от
05.06.2015 г., предявено на 15.06.2015 г. Жалбата е постъпила по пощата, с
клеймо на изпращане върху пощенския плик с дата 18.06.2015 г., при което е
спазен предвидения от закона тридневен срок за обжалване. Същата изхожда от
надлежна страна против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ според изричната
норма на чл.463 ГПК. Ето защо съдът я намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по изп.д. №
20138190401091 г. е образувано по искане на Национална агенция за приходите въз
основа на изпълнителен лист от 08.02.2013 г., издаден в полза на Държавен фонд
„Земеделие”- гр.София, против длъжника С.Й.С.,
а предмет на принудителното изпълнение е парично вземане в общ размер от
6 006 510,70 лв. По искане на взискателя изпълнението е насочено
върху недвижими имоти, собственост на трето лице – „РЕЯ-96”ООД, върху които за
обезпечаване вземането на Държавен фонд „Земеделие” против С.Й.С. с нот.акт №
172/2006 г. е била учредена договорна ипотека /л.8 от изп. дело/, а след учредяването на договорната ипотека,
имотите, предмет на същата са били внесени в капитала на „БИЗНЕС ПАРК МАНОЛЕ”
ООД, с дружествен договор, вписан в АВп на 03.09.2009 г. /л.18 от изп.дело/.
За принудителното събиране на вземанията
изпълнението е насочено върху недвижимите имоти, за които е учредена договорна
ипотека с нот.акт № 172/2006 г., измежду които и поземлен имот № 47086.22.218,
чийто собственик е „БИЗНЕС ПАРК МАНОЛЕ”
ООД. С разпореждане от 18.03.2014 г. е насрочена първа по ред публична продан
на недвижими имоти, измежду които и посочения по-горе, която продан да се
проведе за времето от 09.05.2014 г. до 09.06.2014 г.
На 06.06.2014 г. като присъединен
взискател по отношение на имотите, предмет на проданта е конституиран
„Интелиджънт фууд системс” ЕООД, в качеството му на заложен кредитор на
ипотекарния длъжник „Бизнеспарк Маноле” ООД, въз основа на договор за особен
залог на цяло търговско предприятие, с вземане за 1 500 000 лв.
Публичната продан по отношение на
недвижими имоти е проведена, като ЧСИ с протокол от 09.04.2015 г. на основание
чл.493, ал.2 от ГПК е обявил присъединения взискател „Интелиджънт фууд системс”
ЕООД за купувач на поземлен имот № 47086.22.218
за предложената от него цена 431 875 лв.
На 05.06.2015 г. е изготвено
разпределение, с което ЧСИ е приел, че обявеният за купувач присъединен
взискател „Интелиджънт фууд системс” ЕООД следва да внесе по сметка на ЧСИ
цялата предложена за имота цена от
431 875 лв., в едноседмичен срок от разпределението. В разпределението са
описани вземанията на взискателите, които следва да се удовлетворят: 1. ДФ
„Земеделие”, първоначален взискател, с вземане по изпълнителен лист, както
следва/ главница – 3 996 000 лв.; лихва за периода 25.04.2009 г. –
31.01.2013 г. в размер на 1 835 127 лв.;законна лихва върху
главницата от 01.02.2013 г. до момента на изготвяне на разпределението в размер
на 950 034,57 лв.; сумата от
116 622,54 лв. – държавна такса и сумата от 58 761,27 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Включено е още вземането на ДФ „Земеделие” за
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 62 249,18
лв., както и разноски по изпълнителното дело по ТТЗЧСИ и в полза на АГКК,
подробно описани, общо в размер на 839 лв. Под №2 в разпределението са включени
вземания на „Интелиджънт фууд системс” ЕООД
- заложен кредитор, присъединен взискател по отношение на имотите, предмет на
публичната продан с вписан в ЦРОЗ особен залог върху търговското предприятие
като съвкупност, с включени недвижими имоти на „БИЗНЕС ПАРК МАНОЛЕ” ООД и
вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ върху отделни активи на предприятието,
за вземане в размер на
1 500 000 лв., както и разноски по изпълнителното дело по ТТЗЧСИ в
размер на 84 лв.
Под № 3 в разпределението са включени
публични задължения на длъжника С.С., в полза на НАП, общо в размер на
11 087,70 лв.
Като е констатирал, че определената цена
за внасяне от обявения за купувач взискател е недостатъчна за погасяване на
вземанията на всички взискатели, ЧСИ е разпределил подлежащата на внасяне сума
от 431 875 лв. по следния начин:
По чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД /вземания за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, от стойността на имота,
за който са направени/: дължими такси към ЧСИ – общо 14 841 лв. с ДДС,
включващи такса по т.5 ТТЗЧСИ – 552 лв. с ДДС,
т.3 ТТЗЧСИ – 24 лв. с ДДС, т.13 ТТЗЧСИ – 36 лв. с ДДС, т.26, б.Е ТТЗЧСИ –14 229лв. с ДДС. За
взискателя ДФ „Земеделие” в т.1 са включени разноски, направени за
принудителното изпълнение в размер на 839 лв., а за взискателя „Интелиджънт
фууд системс” ЕООД – 84 лв. Под т.2 - чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД /вземания на
Държавата за данъци върху определените имоти/ , не са разпределени суми, поради
липсата на задължения. Под т.3 - чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД /вземания, обезпечени
с ипотека или залог, от стойността на ипотекираните или заложени имоти, са
разпределени сумите: юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело / на
ДФ „Земеделие” – 62 249,18 лв.; присъдена ДТ – 116 622,54 лв.;
присъдено по изп.лист юрисконсултско възнаграждение - 58 761,27 лв.;
частично погасяване на законната лихва върху главницата с размер от 178 478,01
лв. По чл.136, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от
ЗЗД, както и за останалите присъединени взискатели, не са разпределени суми,
поради недостатъчна наличност. Посочено е и че сумата не е достатъчна за
погасяване на вземането на ипотекарния кредитор.
Предвид тези констатации, съдът намира
подадената жалба за неоснователна
На първо място, неоснователно е
оплакването, че с разпределението незаконосъобразно се раззпределят суми, които
още не са внесени. Както се каза, за купувач е бил обявен взискателя
„Интелиджънт фууд системс” ЕООД - заложен кредитор, присъединен взискател по отношение на имотите, предмет на
публичната продан с вписан в ЦРОЗ особен залог върху търговското предприятие
като съвкупност, с включени недвижими имоти на „БИЗНЕС ПАРК МАНОЛЕ” ООД и
вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ върху отделни активи на
предприятието, за вземане в размер на
1 500 000 лв. Като присъединен взискател, участвал в публичната
продан и обявен за купувач, на основание
чл.495 от ГПК същият дължи внасянето на цената в едноседмичен срок от
разпределението. Ето защо, в случая съдебният изпълнител е длъжен да извърши
разпределение, в което да се отразят сумите, които същият дължи, съобразно
припадащата се част от вземанията на
всеки взискател.
Неоснователно е оплакването да е
нарушена от ЧСИ разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗЗД. Видно от направените
констатации, ЧСИ е описал подробно взискателите и техните притезания, които
подлежат на удовлетворяване, като е спазил реда на привилегиите при посочване
реда на удовлетворяването им. Всяко притезание е индивидуализирано точно по
основание и размер, точно са посочени и размерите на сумите, до които
притезанията се удовлетворяват. В привилегията под т.1 - чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са включени само вземания за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, от стойността на имота, за който са направени и това са дължими
такси към ЧСИ, включващи такса по т.5
ТТЗЧСИ, т.3 ТТЗЧСИ, т.13 ТТЗЧСИ, т.26, б.Е ТТЗЧСИ. В жалбата липсват конкретни
оплаквания по методиката на изчисление на тези такси. В привилегията под т.1 -
чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД са включени само вземания, обезпечени с ипотека, които
в разрез с твърденията в жалбата са описани по произход и размер точно и
прецизно - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело – 62 249,18 лв.; присъдена ДТ –
116 622,54 лв.; присъдено по изп.лист юрисконсултско възнаграждение -
58 761,27 лв.; частично погасяване на законната лихва върху главницата с
размер от 178 478,01 лв. Няма съмнение, че това са вземания на първоначалния
взискател ДФ „Земеделие”, който е и ипотекарен кредитор, тъй като тези вземания
са изброени и в началната част на разпределението. Според текста на чл.174 от ЗЗД в кръга на вземанията,
обезпечени с ипотека влизат и лихвите за двете години, които предшестват
връчването на ПДИ, за текущата и за всички следващи, до деня на продажба на
имота, както и вземането на кредитора за съдебните разноски и разноските по
изпълнението. Ето защо неоснователно е и оплакването, че неправилно в този ред
са включени разноски за юрисконсултско възнаграждение от 62 249,18 лв.
Възражеението за прекомерността на това възнаграждение не би могло да се прави
от лице, различно от първоначалния длъжник, доколкото само той има интерес да
иска намаляването му поради прекомерност. За пълнота обаче следва да се
отбележи, че това възнаграждение е поискано още с молбата за образуване на
изпълнителното производство и същото по размер съответства на минималните
размери по наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение
/чл.10, т.2 , вр. с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата/.
Ето защо съдът намира, че подадената
против разпределението жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№
7797/19.06.2015 г., постъпила в съда с вх.№ 21335/17.07.2015 г. на ипотекарния
длъжник „БИЗНЕСПАРК МАНОЛЕ” ООД, ЕИК *********, против действията на ЧСИ Л. М.
рег.№ *** с р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 20138190401091 – разпределение от
05.06.2015 г., предявено на 15.06.2015 г.
Решението може да бъде обжалвано пред
ПАС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: