ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500206 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от М.Т. - юрисконсулт при ДЛС-Несебър,
оправомощен от Министъра на земеделието и храните по реда на чл.27, ал.6
от Закона за горите, като лице упражняващо правата на Държавата в процеса,
срещу определение № 739/29.03.2022 год. по гр.д.№2/2022 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата молба по гражданско
дело № 2 по описа на Бургаския окръжен съд за 2022 год. и е прекратено
производството по делото.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
необосновано, тъй като според указанията на съда дължимата държавна такса
по предявените искове се явява прекомерна. Сочи се, че предмет на исковите
претенции са общо 13 014,889 дка. горска територия, като определените
данъчни оценки по представените удостоверения за процесните имоти са
били оспорени от ищеца, тъй като са изготвени от ответника и са завишени,
поради което съдът е следвало да уважи искането на ищеца за назначаване на
незаинтересовано от изхода на делото вещо лице, което да даде заключения
за данъчните оценки на имотите съгласно приложение № 2 от ДОПК. Твърди
се, че оспорването на определените размери на данъчните оценки на
процесните гори е било своевременно заявено веднага след представянето на
удостоверенията по делото. Направено е искане обжалваното определение
1
като неправилно да бъде отменено, а делото да бъде върнато на окръжния съд
с указание за назначаване на експертиза за определяне на данъчните оценки
на процесните имоти, след което са бъде определена цената на иска по
делото.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и
приложените доказателства, като съобрази закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна,
чрез процесуален представител, срещу акт на съда, който подлежи на
въззивно обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея.
Държавата, представлявана на осн. чл.27, ал.6 от Закона за горите от
Министъра на земеделието, храните и горите /към момента Министъра на
земеделието/ е предявила искове срещу Община-Несебър с правно
основание чл.124 от ГПК за приемане на установено между страните, че не
са общинска собственост имоти описани в исковата молба и уточнени
съгласно молби 06.10.2021 год. /л.44, л.51/ и представени скици, както следва:
1.гора широколистна, с издънков произход, с площ от 4 091,84 декара,
находяща се в м. „Харманждика“, в землището на с. Свети Влас, Община
Несебър, представляващ имот с номер 016001 по картата на възстановената
собственост за с.Свети Влас, представляваща към момента на предявяване на
иска ПИ с идентификатор 11538.16.1, за който от приложеното
удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната му оценка е в
размер на 16 694 743,9 лв. /л.74/
2.гора широколистна, с издънков произход, с площ от 8 923,050 декара,
находяща се в м. „Касада“, в землището на с. Свети Влас, Община Несебър,
представляващ имот с номер 015001 по картата на възстановената
собственост за с. Свети Влас, включваща към момента на предявяване на
иска:
ПИ с идентификатор 11538.15.13, с площ 370,019 дка, за който от
приложеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната
му оценка е в размер на 1 509910,10 лв. /л.75/
2
ПИ с идентификатор 11538.15.14, с площ 22,993 дка. за който от
приложеното писмо на Община-Несебър се установява, че удостоверение за
данъчна оценка не е издадено, като са изискани данни за собственик и площ
на имота /л.73/
ПИ с идентификатор 11538.15.15, с площ 0,890 дка., за който от
приложеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната
му оценка е в размер на 3635,30 лв./л.76/
ПИ с идентификатор 11538.15.16, с площ от 8389,665 дка., за който от
приложеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната
му оценка е в размер на 34 235 178 лв. /л.77/.
В исковата молба се твърди, че процесните гори винаги са били
собствени на Държавата, поради което възстановяването им с решение
№6/21.06.2000 год. на ПК-Несебър на Община-Несебър, е в противоречие със
закона и не легитимира ответната община като техен собственик.
Първоначално исковете са били предявени пред Несебърския районен
съд, но след получаването на данъчните оценки за четири от заявените общо
пет имота, делото е изпратено на Бургаския окръжен съд като родово
компетентен съд.
С разпореждане №31/05.01.2022 год. по гр.д.№2/2022 год. Бургаският
окръжен съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на
ищеца : 1. Да посочи цена на всеки един от исковете 2. Да внесе държавна
такса за всеки един от исковете, 3.Да впише исковата молба, 4. Да опише
имотите съгласно актуалната им идентификация. Даден е двуседмичен срок за
изпълнение на указанията.
В срока за изпълнение на указанията е подаден отговор от ищеца, чрез
процесуален представител юрисконсулт М.Т., в който е посочено, че след
представяне на скиците на процесните имоти пред Несебърския районен съд,
те са били описани по актуална им идентификация, а останалите указания не
могат да бъдат изпълнени поради заявеното оспорване на размерите на
данъчните оценки, за което ищецът твърди, че е предявил инцидентен
установителен иск по делото, който въпрос следва да се реши преюдициално.
С разпореждане № 362/01.02.2022 год. по гр.д№2/2022 год. Бургаският
окръжен съд е приел, че не са изпълнени указанията за посочване на цена на
3
всеки един от предявените искове, за всеки един от процесните имоти.
Констатирано е, че за един от процесните имоти по делото все още не е
представена данъчна оценка. Посочено е, че цената на исковете в случая се
определя по данъчни оценки, а оспорването на размерите по данъчните
оценки не би могло да се осъществи чрез инцидентен установителен иск,
поради което не е зачетено като релевантно обстоятелство. Прието е, че не е
налице хипотеза при която цената на исковете може да се определи от вещо
лице. С разпореждането е указано на ищеца, че изявленията му по т.н.
инцидентен установителен иск не представляват такъв по смисъла на чл.212
от ГПК, че искането му за експертиза за оценка на недвижимите имоти-
предмет на исковете за собственост е неоснователно, като му е указано в
двуседмичен срок от съобщаването да изпълни указанията дадени с
разпореждане №31/05.01.2022 год., като при неизпълнение исковата молба ще
бъде върната.
В срока за изпълнение на указанията е депозиран отговор от ищеца чрез
процесуален представител юрисконсулт М.Т., в който отново е изложено
становището му, че окончателната цена на предявените искове – респ.
размерът на дължимата държавна такса, следва да се определи с помощта на
експертно заключение по делото, поради което е изразено несъгласие с
указанието на съда за неоснователност на искането за експертиза. Твърди се,
че поради многократно завишаване на данъчните оценки за процесните имоти
и оспорването им от ищеца, цената на всеки от исковете не следва да се
определя по чл.69, ал.1 т.2 от ГПК. Подновено е искането за назначаване на
вещо лице.
В разпореждане №819/10.03.2022 год. по гр.д.№2/2022 год. съдът
отново е посочил, че по делото не е приложена данъчна оценка за един от
процесните имоти, като не са изпълнени указанията за посочване на цена на
всеки един от исковете, за внасяне на държавна такса и за и вписване на
исковата молба. Посочено е, че ищецът разполага с възможност да се снабди
с данъчна оценка за имота, за който такава не е била представена, като е дал
последна възможност на ищеца да изпълни указанията, а именно: - в
едноседмичен срок от съобщението да посочи цена на предявените
собственически искове за следните имоти: поземлен имот с идентификатор
11538.16.1, поземлен имот с идентификатор 11538.15.13, поземлен имот с
4
идентификатор 11538.15.15 и поземлен имот с идентификатор 11538.15.16 и
да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на БОС за
тези искове, определена на 4 % върху % от стойността на данъчните
оценки на тези имоти - в двуседмичен срок от съобщението да представи
данъчна оценка за поземлен имот с идентификатор 11538.15.14., за което
съдът може да се снабди със съдебно удостоверение при необходимост - след
представяне на данъчната оценка за поземлен имот с идентификатор
11538.15.14, в едноседмичен срок да впише исковата молба в Службата по
вписванията-Несебър и да представи на доказателства, че това е сторено. На
ищеца е указано, че при неизпълнение на което и да е указание на съда,
исковата му молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В дадения срок ищецът не е предприел действия. С обжалваното
определение № 739/29.03.2022 год. окръжният съд е констатирал, че срокът за
изпълнение на указанията е изтекъл на 24.03.2022 год. и поради
неизпълнението им в срок, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото.
При служебна проверка Бургаският апелативен съд констатира, че
обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият съд намира, че действията на окръжния съд
предхождащи обжалваното определение, зачетени като основание за
постановяването му, не са съобразени изцяло с функцията на съда
съгласно принципите по чл.7, ал.1 от ГПК, вр. чл.2 от ГПК, поради което
връщането на исковата молба в случая се явява в нарушение на
процесуалните правила относно дължимото от съда процесуално
поведение.
От една страна окръжният съд не е оказал необходимото съдействие на
ищеца за снабдяване с документи, а от друга - на ищеца не са били дадени
конкретни и пълни, съответни указания за отстраняване на нередовностите по
предявените искове.
Първото, което е следвало да обезпечи окръжният съд по делото е
прилагането на данъчни оценки за всички процесни имоти, в какъвто
смисъл не е оказано пълно съдействие на страната. Както е констатирано
от окръжния съд, по делото не е била представена данъчна оценка за единия
от процесните имоти, а именно – за ПИ с идентификатор 11538.15.14, с
5
площ 22,993 дка. Това обаче не е станало поради бездействието на ищеца –
същият се е снабдил със съдебно удостоверение /л.47/ и е подал молба за
издаване на данъчни оценки до Община-Несебър /л.52/, но общината /която е
ответник по исковете/, в отклонение от задължението си съгласно съдебното
удостоверение не е снабдила ищеца с удостоверение за данъчна оценка за
този имот, нито е изпратила такова по делото. Обяснението на Община-
Несебър за непредставената данъчна оценка за един от процесните имоти,
съгласно приложеното писмо на л.73, че за него няма съставен АОС, като не
са посочени данни за собственик и площ на имота, не са били основание за
неиздаване на удостоверението и това е следвало да бъде констатирано от
окръжния съд, който е следвало да окаже необходимото съдействие на
ищеца по делото, като изпрати на Община-Несебър препис от
приложената скица на ПИ с идентификатор 11538.15.14, и я задължи да
предаде на ищеца удостоверение за данъчната му оценка. Като не е сторил
това, окръжният съд е препятствал възможността за последващото
отстраняване в пълнота на нередовностите по предявените искове, което от
своя страна обуславя преждевременност на извършените по-нататъшни
действия и дадени указания. Същевременно окръжният съд не е взел
предвид извършените отразявания на собственически права на трети лица в
скицата издадена за ПИ с идентификатор 11538.15.14, поради което на ищеца
не са дадени указания с писмена молба с препис за насрещната страна да
мотивира правния си интерес от предявяване на иска спрямо Община-
Несебър за този имот.
Извън горното, съдът не е указал на ищеца, че отстраняване на
констатираните нередовности относно реквизитите на исковата молба –
описание на имотите предмет на спора по актуалните им характеристики
съгласно представените скици и посочване на цена за всеки един от исковете,
следва да бъде извършено с уточняваща молба с препис за насрещната
страна, поради което след оставянето на исковата молба без движение, в
изпълнение на дадените указания описанието на имотите е било извършено от
ищеца с молби без представени преписи.
Становището на окръжния съд за определяне на цената на предявените
искове за собственост по данъчните им оценки кореспондира с
императивното правило на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, но е следвало да бъде
6
изразено след снабдяване с такава оценки за всички недвижими имоти
предмет на предявените искове. Правилно е становището на окръжния съд, че
в случаите на предявени искове за собственост върху недвижими имоти
размерът на цената на иска ако за имотите има данъчни оценки, е по
данъчните оценки, а не по друг начин. При надлежно издадени данъчни
оценки от компетентния орган, както съдилищата, така и страните по делото
са обвързани от посочените размери, поради което дори цените на исковите за
собственост да не са изрично посочени от ищеца в исковата молба, те са
определяеми съобразно представените данъчни оценки, което прави
определяема и дължимата държавна такса. Това означава, че съдът пред който
са предявени исковете е длъжен да определи размерите на дължимите
държавни такси по представените данъчни оценки и да укаже на ищеца
конкретен размер, в който следва да се внесе държавна такса. В случая
това не е сторено от съда, тъй като конкретни размери за внасяне на държавни
такси по предявените искове не са съобщени на ищеца, а това, предвид
непредставена данъчна оценка за един от имотите е било и невъзможно преди
прилагането на тази оценка, за което както вече беше посочено в случая съдът
е следвало да окаже съдействие на ищеца.
Независимо от изложеното по-горе даващо основание за отмяна на
обжалваното определение, следва да се посочи, че са неоснователни
възраженията на частния жалбоподател относно правните последици на
заявеното оспорване на данъчните оценки представени по делото за
четири от процесните имоти. Ищецът по граждански иск не разполага с
възможност да оспори размерите на данъчните оценки с инцидентен
установителен иск или по друг начин в гражданския процес, поради което
правилно изявленията на ищеца в този смисъл не са зачетени от окръжния
съд. Удостоверенията за данъчни оценки на имотите са административни
актове - издадени са на осн. чл.3 от Приложение №2 към ЗМДТ и чл.264, ал.1
от ДОПК, поради което редът за оспорването им е административен. Както е
посочено в Определение № 235 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
12178/2021 г., Определение № 14964 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13805/2018 г., I о., и др. съдържанието на удостоверението за данъчна
оценка подлежи на обжалване единствено по административен ред и то
пред териториалния директор /чл. 92, ал. 3 от ДОПК/, чиито функции се
изпълняват от ръководителят на звеното за местни приходи към съответната
7
община /чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ/. Гражданският процесуален кодекс в
разпоредбата на чл.17, ал.2 предвижда, че съдът се произнася инцидентно
само по валидността на административния акт, в какъвто смисъл ищецът не е
направил възражения – не се твърди, че данъчните оценки приложени по
делото са издадени от некомпетентен орган извън установения ред и
правомощия – т.е., че са невалидни. Твърденията на ищеца касаят
законосъобразността на издадените актове като несъответстващи на
материалните и процесуални норми по издаването им, но съгласно чл.17, ал.2
от ГПК, когато страната е била участник в административното производство
по издаване на акта – какъвто е настоящия случай /молбата за издаване на
удостоверенията до Община-Несебър е подадена от ищеца по делото/,
гражданският съд не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на акта, а е длъжен да го зачете в гражданския
процес. Ето защо при липсата на отмяна по съответния административен ред
на издадените за процесните имоти удостоверения за данъчни оценки,
единствено те са валидната база за определяне на цената на съответните
искове и държавните такси дължими за разглеждане от съда на тези
искове. Както вече беше посочено, след снабдяване с данъчни оценки за
имотите по всеки един от предявените искове, съдът следва да определи на
тази база за всеки от обективно съединените искове конкретен размер на
дължимата държавна такса и да даде на ищеца указания за внасянето на
таксите в определен срок.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното определение като
неправилно – постановено в противоречие с процесуалните правила, следва
да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на окръжния съд за
изпълнение на указанията посочени в мотивите към настоящото
определение, за отстраняване на нередовностите по исковата молба и
процеса, включително за вписването на исковата молба след надлежното й
поправяне от ищеца, с писмена молба с препис за насрещната страна.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 739/29.03.2022 год. по гр. д. № 2/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд.
8
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за изпълнение на
указанията, посочени в мотивите към обжалваното определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9