№ 1799
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501569 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от К. Д. Д., чрез адв. Р.Ч., за изменение в частта за разноските
на Решение № 1743/19.11.2021 год., по настоящото дело, инкорпорирана в касационна жалба
вх. № 26877/29.12.2021 год. и конкретизирана с молба вх. № 741/12.01.2022 год., подадени
от същата страна. Излага се становище за недължимост на присъдените разноски в полза на
ответните страни.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Г. Б. Д., Г.Н. Маринова – Е.а и
ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез адв. Т.Е., изразяват становище за недопустимост, евентуално -
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил
сезиран с въззивна жалба на К. Д. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело №
5688/2019 год. на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с Решение №
261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, с което: 1) е отхвърлен предявен от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Галя Борисова Д. от гр. Варна иск за
прогласяване нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с
Акт № 164, т. Х/ 18.10.2013 год., в частта му по т. 4 от договора, с която Димитър Кирилов
Д. прехвърля безвъзмездно на Г. Б. Д. собствената си 1 / 4 ид. част от недвижим имот –
апартамент с идентификатор № 10135.1502.150.1.16 по КККР на гр. Варна, с адрес гр.
Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5, ап. V – С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено
1
помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД; 2) е отхвърлен предявения от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Г.Н. Маринова – Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ.,
двамата от гр. Варна ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот – апартамент, съставляващ обект с
идентификатор № 10135.1502.150.1.16 по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Г. С.
Раковски“ 76, ет. 5, ап. V –С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено помещение № 16, с
площ от 8, 39 кв. м., на основание чл. 108 ЗС.
С Решение № 1743/19.11.2021 г., въззивният съд е обезсилил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и е прекратил производството по гр. дело № 5688/2019 год.
по описа на РС-Варна и по въззивно гр. дело № 1569/2021 год. по описа на ОС-Варна.
В резултат на това произнасяне К. Д. Д. е осъден да заплати на Г. Б. Д. и Г.Н.
Маринова, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, по 1200 лева – разноски, съставляващи заплатени
адвокатски възнаграждения, намалени от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед изхода на спора ответниците (въззиваеми страна в настоящото производство)
имат право на разноски за двете съдебни инстанции на общо основание (чл. 78, ал. 4 от
ГПК). Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК регламентира правото на разноски на ответника при
прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било изисквания относно причината за
прекратяването, предвид характера на отговорността за разноски като обективна и
безвиновна.
При присъждането на направените по делото разноски в полза на ответниците, съдът
е съобразил представените пред ВРС списъци по чл. 80 ГПК и платежени документи,
удостоверяващи извършването на разноските. В мотивите на съдебното решение, съставът
на ВОС е обсъдил направеното възражение за прекомерност на заплатените от Г. Б. Д. и Г.Н.
Маринова – Е.а адвокатски възнаграждения, като е приел, че същото е основателно,
съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални
действия и продължителността на съдопроизводството.
Съдът приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение
в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от К. Д. Д., чрез адв. Р.Ч., за изменение в частта
за разноските на Решение № 1743/19.11.2021 год., по настоящото дело, инкорпорирана в
касационна жалба вх. № 26877/29.12.2021 год. и конкретизирана с молба вх. №
2
741/12.01.2022 год., подадени от същата страна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3