№ 807
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ..., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №
22-0769-000577/11.05.2022 г., издадено от началник на група в сектор “Пътна полиция” при
ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Желязкова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.11.2021 г., около 15:00 ч., в гр. Бургас, по ул. Крайезерна, непосредствено
преди входа на Пристанище Бургас, терминал Запад, жалбоподателят С.М. управлявал
съчленено ППС - влекач „Форд Карго“ с рег. № А ... НК, с две оси, със свързано към него
полуремарке „Вилтон НВ 3“ с рег. № А 2231 ЕМ, с три оси, собственост на „....
Жалбоподателят превозвал рапица с обща маса на съчлененото ППС 53 320 кг, което
надвишавало максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата отворени за
обществено ползване от 40 000 кг, т.е. превишение с 13 320 кг повече от допустимото.
Свидетелят Р.С., в качеството на полицейски инспектор в сектор ПП - Бургас, след
като съобразил материалите по преписка № 769р-14901/2021 г. по описа на ОДМВР -
Бургас, съставил на ... акт за нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил връчен
на 27.01.2022 г., а на 11.05.2022 г. било издадено и обжалваното НП, където била приета
идентична фактическа обстановка и на жалбоподателя била наложена глоба от 1000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
1
делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
В конкретния случай, съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган и в срока
по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган - началник на група към Сектор ПП към ОДМВР - Бургас, съгласно
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, и на основание чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
полицейски инспектор към Сектор ПП към ОДМВР - Бургас, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон. Този извод не се
разколебава и от разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г., съгласно
които общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни
средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура", тъй като този контрол е по отношение на правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно процесното НП е било
издадено от компетентен орган.
Нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на деянието. Видно от
АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с посочване къде
точно жалбоподателят е управлявал съчлененото ППС - в гр. Бургас, по ул. Крайезерна,
непосредствено преди входа на пристанище Бургас, терминал Запад, като съдът счита, че
така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Не
е необходимо допълнително конкретизиране за да се установи мястото на извършване на
нарушението.
В случая е допустимо приложението на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, за
съставяне на акта без посочване на свидетели, тъй като нарушението е установено от
официални удостоверителни документи, изготвени от служители на МВР (докладни
записки), и са придружени със съответни други писмени доказателства, съдържащи се в
преписката, поради което и направените в тази посока възражения са неоснователни.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, който гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
2
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност
за участниците в движението. Разпоредбата е бланкетна, като конкретните норми са
установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11/03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. "a" от Наредбата е предвидено, че допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с
полуремарке с три и повече оси, е 40 тона.
В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на водач и е
управлявал въпросното ППС с маса, надвишаваща максимално допустимата. От кантарната
бележка е видно, че претоварването е било с цели 13 320 кг, т.е. много над 40 000 кг. Поради
това, съдът приема, че за извършеното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Подобно претоварване несъмнено създава опасност при движението на ППС по
пътищата, което обстоятелство изключва възможността случаят да се счете за маловажен.
За констатираното нарушение разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че
се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 1000 лв. В наказателното постановление обаче не са налице мотиви защо е наложено
административно наказание в този размер, а не в минималния от 500 лв. По делото не се
съдържат данни за предишни административни нарушения от страна на жалбоподателя, с
влезли в сила наказателни постановления. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че
определеното наказание от 1000 лв. е неоправдано високо. Не са налице отегчаващи
обстоятелства по отношение на жалбоподателя, които да налагат определяне на санкцията в
този размер, още повече, че същият е направил пълни признания в хода на проверката.
Поради което НП следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се определи наказание в
минимален размер от 500 лв. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
В заключение, НП следва да бъде изменено единствено в санкционната част, като
наложената глоба се намали от 1000 лв. на 500 лв.
С оглед изхода на спора принципно разноски се дължат в полза и на двете страни, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК. В случая обаче такива се претендират само от процесуалния представител на
АНО /л. 41/, като на основание чл. 63д от ЗАНН, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно
размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лв. Предвид правната сложност и извършените действия по делото, съдът
счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 80 лв. АНО
има право на разноски, съразмерно уважената част от наказателното постановление, в
размер на 40 лв., които следва да се присъдят в полза на ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000577/11.05.2022 г., издадено от
началник на група в сектор ПП при ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя ..., на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на глобата от 1000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР - Бургас сумата в
размер на 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4