Решение по дело №832/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.13 ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл.62 ал.2 от Административнопроцесуалния Кодекс /АПК/.

С определение от 29.03.2023г. /л.19/ към адм.д.№ 832/2023г. е присъединено адм.д.№ 833/2023г. - за съвместно разглеждане жалбите на Т.И.З.,*** и Ю.П.Д.,*** – двете представлявани от адв.Б. З. – В., против Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски за установяване на владение в полза на община Раковски върху безстопанствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – Трети етаж от административна сграда с идентификатор 502.479.1 в поземлен имот /ПИ/ 502.497, за който е отреден УПИ V в кв.144 по регулационния план на гр.Раковски, одобрен с решение № 88 / 06.07.2004г. на ОбС – Раковски.

На 30.03.2023г. по делото постъпи Заповед № ОС-21/29.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на Община Раковски. По оспорването на Заповед № ОС-21/29.03.2023г. е образувано адм.д.№ 970/2023г., АС – Пловдив. Жалбоподатели по адм.д.№ 970/2023г. са Т.И.З. и Ю.П.Д., представлявани от адв.Б. З. – В.. С определение от 13.04.2023г. /приложено на л.15 от адм.д.№ 970 от 2023г./ е присъединено адм.д.№ 970/2023г., АС – Пловдив към адм.д.№ 832/2023г. на Административен съд-Пловдив, към което е присъединено и адм.д.№ 833/2023г., АС - Пловдив – за съвместно разглеждане жалбите на Т.И.З. и Ю.П.Д., против Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски и против Заповед № ОС-21/29.03.2023г. на Кмета на Община Раковски за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ОС-16/14.03.2023г.

- В жалбите са изложени твърдения за собственост на идеална част от недвижимия имот – предмет на заповедта, от страна на всеки от жалбоподателите. Оспорващите лица твърдят, че в качеството им на наследници на П.Гълев по отношение Т.З. и на Л. Гълева относно Ю.Д. притежават право на собственост върху идеална част от всички движими и недвижими вещи, които са включени в баланса на бивше ТКЗС „Г.Ст.Раковски“ и имотът – предмет на заповедта е бил включен в баланса на заличеното ТКЗС, който факт е отразен в приложен към жалбите Протокол № 5 / 04.04.1997г., документирал проведено общо събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС. Поддържа се, че съгл. чл.27 ЗСПЗЗ, наследодателите на жалбоподателите имат право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС, тоест притежават правото на собственост върху идеална част от всички движими и недвижими вещи, включени в баланса на ТКЗС. Позовават се и на §28 ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, с който правоимащите лица по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ са обявени за собственици на имуществото на прекратените организации - жалбоподателите като наследници на правоимащи лица и по силата на закона са съсобственици на идеална част от недвижимия имот. Като съсобственици на идеални части, жалбоподателите упражняват фактическа власт : от 2006г. Ю.Д. ползва като офис за счетоводни услуги три помещения в имота по договор за наем с кооперация Лебед и след като кооперацията се е дезинтересирала от имота, е продължила да ползва част от имота. Помещенията продължава да ползва до момента на основание чл.31 ал.1 ЗС. Т.З. ползва от 2007г. като офис за счетоводни услуги две помещения в имота по договор за наем с кооперация Лебед и след като кооперацията се е дезинтересирала от имота, е продължила да ползва част от същия. Помещенията продължава да ползва до момента на основание чл.31 ал.1 ЗС. Предвид тези съображения се твърди, че имотът не е безстопанствен и заповедта е незаконосъобразна.

Според жалбоподателите единствен мотив за издаване на оспорената заповед е твърдението на административния орган, че имотът е собственост на кооперация Лебед. Твърдението се счита за погрешно, тъй като в Протокол № 5/04.04.1997г., документирал проведено общо събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски, кооперация Лебед е посочена като управител на имуществото на правоимащите, като в протокола изрично е вписано, че правоимащите лица запазват дяловете си. Поддържа се, че административният орган не е посочил писмени документи или други доказателства, или правни доводи в подкрепа на твърдението, че имотът е собственост на Кооперация Лебед, дейността на която е прекратена по закон. В тази вр. се счита, че при издаване на заповедта не са изследвани всички документи и данни относно собствеността на имота. Изтъкнато е, че в т.4 от Протокол № 5/04.04.1997г. е отразено, че общинската администрация – гр.Раковски приема архива и всички документи за заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски, което означава, че на кмета на община Раковски служебно са му известни фактите за собствеността на имота и от документите е видно, че имотът е собственост на правоимащите на заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски. Жалбоподателите поддържат, че основанието, на което е издадена заповедта – чл.13 ал.2 ЗОС изисква съответния имот да е „безстопанствен“, т.е. да няма данни за неговия собственик, а в случая данни за собствеността на имота са служебно известни на кмета на общината от съхраняваните в общинската администрация всички документи за заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски и в хода на административното производство оспорващите лица са представили документи, удостоверяващи правото им на собственост върху идеална част от имота – удостоверения за наследници и Решения №№ 08615 от 1996г. и 08250 от 1996г. на ПК-гр.Раковски.

Заповед № ОС-21/29.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка се счита за немотивирана.

Към жалбите са представени удостоверения за наследници на Л.С.Г. /адресат на решение № 08250 от 28.03.1996г., издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ от ПК – Раковски/ и на П.И.Г. /адресат на решение № 08615 от 28.03.1996г., издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ от ПК – Раковски/, вкл. Протокол № 5 / 04.04.1997г., документирал решения на общото събрание на правоимащите при заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски. Според т.1 от решението – кооперация Лебед е избрана да поеме функциите на физическите лица, имащи право на дял по параграф 29 ал.1 ЗИД ЗСПЗЗ и да приеме за стопанисване цялото движимо и недвижимо имущество на ОСП към заличеното ТКЗС, „като всички правоимащи членове запазват своя дял в това имущество и отговарят пред кооперация „Лебед“ във връзка с евентуални задължения по стопанисването.“. В обхвата на описаното имущество е „Трети етаж от сградата на бившето АПК“.

В ход по същество адв.В. поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват имотът, предмет на оспорената заповед, да е безстопанствен, както и не установяват да е собственост на кооперация Лебед. Твърди, че според протокол от 21.07.1989г. за разделяне на АПК Раковски – процесният трети етаж на административната сграда е собственост на правоимащите лица на заличеното ТКЗС Раковски. Изтъкнато е, че съгласно § 29 ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ – общото събрание на правоимащите взема решение за разпореждане с недвижими имоти, като в закона изрично е предвидено, че формата на разпореждане е писмен договор с нотариално заверени подписи. Заявено е, че според чл.33 ал.5 от Закона за кооперациите, недвижимите имоти се внасят в кооперациите с писмен договор с нотариална заверка на подписите и се вписват в имотния регистър /което всъщност предвижда чл.31 ал.4 т.3/. В тази вр. е посочено, че нито един от представените по делото документи не представлява документ в предвидената от закона форма и поради това не се установи правоимащите лица от ТКЗС Раковски да са загубили правото си на собственост върху процесния трети етаж от сградата. Съответно – доказателствата потвърждават, че жалбоподателките са наследници на правоимащите лица спрямо имуществото на ТКЗС Раковски. Наследодателите на оспорващите лица не са учредители на кооперация Лебед и не участват в нея, като от 01.01.2012г. кооперация Лебед е престанала да съществува. След тази дата жалбоподателките се установи, че са продължили да ползват помещенията в третия етаж на собствено основание, а не като наематели. Като наследници на правоимащи лица по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ – жалбоподателките се легитимират като собственици на съответна идеална част от процесния трети етаж. Същите с години ползват имота и имотът не е безстопанствен. Счита се, че за третия етаж на практика съществува спор за собственост, който би следвало да се разреши в гражданско дело, а не по административен ред. Поискано е двете оспорени заповеди да бъдат отменени с присъждане на направените разноски.

- Ответникът Кмет на Община Раковски се представлява от адв.М.Л. и оспорва жалбата като недопустима и алтернативно - неоснователна. В ход по същество се поддържа недопустимост на жалбата във вр. с приет по делото акт за общинска собственост. Твърди се, че община Раковски е собственик на имота, а жалбоподателките като наследници на правоимащи лица в ТКЗС не противопоставят права на собственост и не установяват такива права спрямо заявените за завладени от тях помещения. Счита се, че според приетите по делото доказателства – имуществото е било прехвърлено на кооперация Лебед и заведено в баланса й. Поради това със заличаване на кооперацията правилно общината го квалифицира като безстопанствено. Оспорената заповед се счита за законосъобразна и е поискано жалбите да бъдат отхвърлени. По отношение на претендираните разноски е заявено възражение за прекомерност, вкл. предвид общото процесуално представителство и осъществена правна помощ като за едно лице.

Жалбите са подадени от лица – участници в административното производство по издаване на оспорената заповед, видно от представени с жалбите отговори по заявления – възражения на Т.З. и Ю.Д.. Същите твърдят, че са съсобственици на трети етаж от сградата /ид.части/ – предмет на заповедта, с която е наредено да се установи владение в полза на община Раковски върху обекта. За твърдението представят описаните към жалбите доказателства. Обжалваната заповед е издадена на 14.03.2023г., жалбите са с входящи номера в АС – Пловдив от 27.03.2023г. Оспорващите лица ползват помещения от трети етаж на сградата – предмет на заповедта в продължителен период от време и към дата на издаване на административния акт. Заявяват претенции за право на собственост в ид.части по отношение предмета на заповедта. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл.147 ал.1 АПК – „Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.“. Възприето е, че неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Процесуалната легитимация, която включва и правния интерес от оспорване на акта, обикновено е свързана с твърдение за нарушено материално право. Тъй като се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от акта, тя се основава на правното твърдение на жалбоподателя. Доколкото преписката не съдържа други документи по отношение възражението на жалбоподателите в хода на административното производство, в което е представен Протокол № 5 / 04.04.1997г. и не е отречен поддържания факт за наследници на правоимащи лица относно имуществото на бивше ТКЗС, вкл. твърденията за продължителното ползване на помещения от същия имот – следва, че заповедта засяга неблагоприятно оспорващите лица. Административният акт няма адресат с оглед приложеното правно основание – чл.13 ал.2 ЗОС и са налице претенции на лица, ползващи помещения от имота. В тази вр. се съобрази, че в конкретното специално производство не е необходимо жалбоподателите да разполагат с документ за собственост, за да се приеме, че имат правен интерес, тъй като основният спорен въпрос, който следва да се реши касае отговор - дали процесният недвижим имот е "безстопанствен" по смисъла на чл. 13 ал. 2 ЗОС, което е по съществото на спора. Преценката относно представените доказателства за наличие на право на собственост върху имота в полза на жалбоподателите не касае процесуалната им легитимация, а материалноправната легитимация, по отношение на която съдът следва да се произнесе след като приеме административна преписка, обсъди събраните доказателства по делото и изведе извод за наличие или отсъствие на възприетата от издателя на административния акт "безстопанственост" на процесния недвижим имот, което се отнася до същество на спора. В тази вр. съставът се позовава на Определение № 483/2024г. по адм.д.№ 12296/2023г., ВАС : „Тъй като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от акта, тя в крайна сметка се основава на правното твърдение на жалбоподателя /в този смисъл определение № 697 от 27.01.2022 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11221/2021 г. и др. по приложението на чл. 13, ал.2 ЗОС/… Доколко в хода на съдебното производство жалбоподателят ще успее да установи твърдените свои вещни права и дали от друга страна издателят на процесния адм. акт ще докаже "безстопанствеността" на спорния имот, следва да се реши от първоинстанционния съд при произнасяне по съществото на спора.“. Предвид изложеното жалбите се приемат за допустими, включително по съображения, изложени при обсъждане на доказателствата по делото.

I. Според данни от преписката заповедта е съобщена с поставянето й на сайта на община Раковски и на табло в община Раковски на 14.03.2023г., както и публикация във вестник „24 часа“ – брой от 16.03.2023г. Не е изпратено съобщение до оспорващите лица, участвали в административното производство. В административния акт е посочено, че „На основание чл.179 от АПК, заповедта подлежи на оспорване по съдебен ред пред Административен съд – Пловдив, в едномесечен срок от съобщението за издаването й или в 14 – дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.“.

Оспорената заповед според характера си няма адресат, но по арг. от Решение № 2644/2023г. по адм.д.№ 7162/2022г.; Решение № 2016/2020г. по адм.д.№ 6462/2019г.; Решение № 304/2023г. по адм.д.№ 9863/2022г.; Определение № 697/2022г. по адм.д.№ 11221/2021г.; Определение № 483/2024г. по адм.д.№ 12296/2023г. на ВАС - заповед, издадена на основание чл.13 ал.2 ЗОС може да бъде оспорена по реда на глава Десета АПК – „Оспорване на индивидуални административни актове“, като правен интерес се преценява въз основа на чл.147 АПК. Оспорващите лица в случая за осъществили право на защита с подаване на възражения в хода на производството пред административния орган, към които са представени писмени доказателства, поради което правата им не са нарушени.

Предвид посочената в заповедта норма на чл.179 АПК следва извод за издаване на общ административен акт, но без да са спазени изискванията на чл.65 -чл.74 АПК. Разпоредбата на чл.13 ал.2 ЗОС – правно основание за издаване на заповедта, препраща към наредбата по чл.8 ал.2 ЗОС, но при издаване на общ административен акт наредбата не може да противоречи на Кодекса. В тази хипотеза е налице съществено процесуално нарушение.

Съдът приема, че конкретното административно производство не покрива всички елементи от това по издаване на общ административен акт, като отсъствието на конкретен адресат на заповедта с оглед предмета й, позволява жалбоподател да бъде лице, което заявява претенции по отношение имот, за който общината твърди да е безстопанствен.

В конкретния случай необсъждането на твърденията във възраженията на лицата, произтичащи от представени писмени доказателства и необходимостта от служебно изискване или събиране на допълнителни доказателства, съхранявани в архив на общината, предвид недвижим имот на бивше ТКСЗ, е довело до издаване на заповедта без да са изяснени в цялост всички факти и обстоятелства от значение за прилагане на чл.13 ал.2 ЗОС. Доказателствената тежест за обосноваване на извод за безстопанственост на недвижимия имот е за административния орган – чл.170 ал.1 АПК и тъй като последица от завземането на имота е възможността за придобиването му по давност от общината, установяване факта на безстопанственост следва да е безсъмнено.

1. Правни основания за издаване на заповедта : чл.13 ал.2 ЗОС – „Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.“; чл.10 ал.3 и ал.4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, като съгласно чл.10 ал.1 – 4 от НРПУРОИ - „(1) Община Раковски определя безстопанствените имоти на своята територия въз основа на констативен протокол, съставен от комисия, назначена със заповед на Кмета на общината.; (2) Комисията по ал.1 извършва проучване относно наличието на собственик на имота и документи за същия. Резултатите от проучването, както и описанието и фактическото състояние на имота, се отразяват в протокола по ал.1, въз основа на което се прави предложение за завземане на имота. Протоколът по ал. 1 се обявява в един местен ежедневник и на местата за обявления в сградата на общината и на кметствата, както и на интернет-сайта на общината.; (3) Въз основа на констативния протокол и направеното предложение, кметът издава заповед за завземане на имота, не по-рано от изтичане на едномесечен срок от обявяването на протокола по реда на ал. 2, и ако в този срок не са се явили собственици, които да заявяват претенции за право на собственост върху имота. Със заповедта се конкретизират мерките, които трябва да се вземат за управлението на имота. Заповедта се обявява в един местен ежедневник и на местата за обявления в сградата на общината и на кметствата, както и на интернет-сайта на общината.; (4) Завладеният безстопанствен имот се управлява съобразно реда за управление на съответния вид имот, частна общинска собственост, указан в тази наредба.“.

Предвиденото в наредбата по чл.8 ал.2 на община Раковски – издаване на заповед от кметът на общината за завземане на имот, за който е установено по предвидения ред да е безстопанствен, е възприето за предвидено в ЗОС правомощие - арг. от Решение № 2644/2023г. по адм.д.№ 7162/2022г.; Решение № 2016 от 7.02.2020г. на ВАС по адм. д. № 6462/2019г.; Решение № 304/2023г. по адм.д.№ 9863/2022г. и др., ВАС. Оспорената заповед е издадена от кмета на община Раковски без да е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено, поради което е налице компетентност на органа - издател.

Според данни от представената преписка – оспорената заповед е обявена във вестник 24 часа /л.52/, на интернет – сайта на общината /л.53/ и на таблото за обяви на община Раковски. Отсъства информация за обявяването на административния акт в местен ежедневник, което е нарушение на чл.10 ал.3 от НРПУРОИ. Констативен протокол № 1 е обявен в интернет-сайта на община Раковски /л.56/, на таблото за обяви на община Раковски /л.57/ и във вестник 24 часа /л.95/. Не е налице информация за обявяване на протокол № 1 в местен ежедневник – нарушение на чл.10 ал.2 от НРПУРОИ. Наредбата на община Раковски предписва обявяване в местен ежедневник, което обстоятелство съответства на характера на административното производство, което касае имот от територията на общината и възможността за осведомяване на жителите от конкретната община. В тази вр. обявяването на протокола и заповедта в централен ежедневник не преодолява изискването и представлява процесуално нарушение. Дори същото при конкретните факти по делото да не е от категорията на съществените и респект. да не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта, в случая следва да бъде съобразено, че съгласно чл.10 ал.2 от наредбата – „Комисията по ал.1 извършва проучване относно наличието на собственик на имота и документи за същия.“. Това задължение на комисията не е изпълнено в цялост, който извод се основава на документацията от преписката и представените по делото допълнителни доказателства по отношение трети етаж от сградата. Тоест, налице е нарушение на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК.

Фактически основания в обстоятелствената част на административния акт : Със Заповед № ОС-5/12.01.2023г. на кмета на община Раковски е назначена комисия вр. с чл.13 ал.2 ЗОС и чл.10 ал.1 и ал.2 от НРПУРОИ, на която е възложена проверка относно самостоятелен обект, представляващ Трети етаж на административна сграда с № 502.479.1, построена в поземлен имот /ПИ/ № 502.497, за който е образуван УПИ V в кв.144 по регулационния плен на гр.Раковски, одобрен с Решение № 88 / 06.07.2004г. на ОбС-Раковски /л.55/. Комисията е следвало да състави протокол от проверката, като отрази наличието на описания безстопанствен имот и неговото състояние. В Констативен протокол /КП/ № 1 от 01.02.2023г. /л.8, 9/ комисията е документирала данни от оглед на място – установила е наличие на конкретния имот и две лица, ползващи помещения от етажа, като лицата „посочват липсата на документ и правно основание, които да ги легитимират, като собственици или ползватели“. В протокола са отразени и данни от скица № 898/12.12.2022г. /л.76, 77/ за ПИ № 502.497, кв.144 по регулационния план на гр.Раковски, одобрен с решение № 88/06.07.2004г. на ОбС-Раковски, в който имот се намира сграда № 502.497.1 на 4 етажа. Според информация от техническата служба на община Раковски са декларирали собственост девет лица /юридически и физически/, като първи и втори етаж са частна общинска собственост по силата на актове за общинска собственост /АОС/ №№ 792/05.07.2001г. и 5/18.04.1997г. По данни от справка в отдел местни данъци и такси към община Раковски за подадени данъчни декларации – декларация по чл.14 ЗМДТ от 30.06.2010г. е подадена от община Раковски за първи, втори и трети етаж от административната сграда в имот с № 502.497; за четвърти етаж от сградата е подадена декларация по чл.4 ЗМДТ през 2020г. от Агенция по заетостта. Комисията не е установила наличието на лица, имащи качество на собственици или ползватели по силата на изричен акт върху Трети етаж от сградата и предложила на Кмета на общината за издаде заповед за завземане на имота – трети етаж от сградата. В протокола е отразено, че етаж трети се състои от общо 14 стаи и коридор, като отдясно са 7 стаи, отляво 6 стаи и централно, в дъното на коридора – една стая. Постъпили са възражения от жалбоподателите с твърдения, че са съсобственици на имота по наследство от техните наследодатели – собственици на земи, включени в ТКЗС Г.Ст.Раковски, правоимащи лица, притежаващи дял от имуществото на заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски. Ведно с това е заявено, че от 2006г. лицата упражняват фактическа власт и ползват като офис за счетоводни услуги помещения в процесния имот /л.60 и сл./.

Във възраженията е посочено, че се подават от лицата в качеството им на съсобственици на недвижим имот – Трети етаж от административна сграда с № 502.497.1 в ПИ № 502.497, като наследници на П.Гълев – за Т.З. и на Л.Гълева – за Ю.Д.. С позоваване на чл.27 ЗСПЗЗ лицата са твърдели, че като наследници на собственици на земи, включени в бивше ТКЗС Г.Ст.Раковски /правоимащи лица/, имат право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС – Г.Ст.Раковски, тоест – притежават право на собственост върху идеална част от всички движими и недвижими вещи, които са включени в баланса на ТКЗС. Заявено е, че имотът – Трети етаж от сградата, е бил включен в баланса на заличеното ТКСЗ Г.Ст.Раковски и предвид изричния текст на § 28 ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, с който правоимащите лица по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ са обявени за собственици на имуществото на прекратените организации, то жалбоподателите като наследници на правоимащи лица и по силата на закона са собственици на идеална част от имота. Посочено е, че фактът на включване на имота в баланса на заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски е отразен в Протокол № 5/04.04.1997г., съставен за документиране на проведено на същата дата Общо събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски. Посочено е още, че в община Раковски има данни за собствеността на имота, които би следвало служебно да бъдат взети предвид при разглеждане на предложението на комисията за издаване на заповед – в т.4 от протокол № 5/04.04.1997г. е вписано, че общинската администрация – гр.Раковски приема архива и всички документи за заличеното ТКЗС Г.Ст.Раковски. Заявено е, че лицата от 2007г. – Т.З. и от 2006г. – Ю.Д. упражняват фактическа власт и ползват като съсобственици на основание чл.31 ал.1 ЗС : Т.З. – две помещения като офис за счетоводни услуги, респект; Ю.Д. – три помещения като офис за счетоводни услуги. Във възраженията се твърди, че описаният имот в КП № 1/01.02.2023г. не е безстопанствен, тъй като двете лица като негови съсобственици го обитават повече от 10 години и се грижат за него, като изрично е посочен целия Трети етаж. Към възраженията са представени удостоверения за наследници, Решения на ПК – Раковски с №№ 08615 от 1996г. и 08250/1996г. и Протокол № 5/04.04.1997г.

- Необходимо е да бъде отбелязано, че в т.1 от Протокол № 5/04.04.1997г. /л.64/ е посочено – избира кооперация Лебед да поеме функциите на физическите лица, имащи право на дял по параг. 29 ал.1 от ЗИД ЗСПЗЗ и да приеме за стопанисване цялото движимо и недвижимо имущество на ОСП /общо събрание на правоимащите/ към заличеното ТКЗС, като всички правоимащи членове запазват своя дял в това имущество и отговарят пред кооперация Лебед вр. с евентуални задължения по стопанисването. Същите имат право от печалбата при експлоатация на сградния фонд до вземане на решение за разпределение на имуществото, което се представя. „То е следното : - Ремонтна работилница – II район; - Трети етаж от сградата на бившето АПК; - Летище и самолетна площадка - II район;…“. Протоколът е подписан и заверен от кмета на община Раковски – в съответствие с § 29 ал.4 ПЗР ЗСПЗЗ. Административната преписка не съдържа доказателства за прието решение за разпределение на имуществото по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПП ред. Решение за разпределение на имуществото по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПП ред не бе представено и с допълнителните доказателства, приети в хода на съдебното производство.

В Констативен протокол № 2/07.03.2023г. е документирано разглеждане на двете възражения /л.71/ : Комисията счела, че по отношение кооперация Лебед, поела за стопанисване движимото и недвижимото имущество на ОСП към заличеното ТКЗС - същата е с прекратена дейност и попада в списък на лицата, подали заявления в срока по §4 ал.1 от ЗТР, но получили отказ. Посочено е, че съгласно пар. 5г ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ Търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Съгласно ал. 5 на пар. 5г от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ когато за търговец по ал. 4 бъде открито имущество, лицата по пар. 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон, но не по-късно от 31 декември 2022г.

- В протокола не е съобразено, че заличаването на кооперацията не е идентично със заличаване на имуществото й и отсъства позоваване на конкретен документ от приетия от общината архив на ТКЗС, с който е прието решение за разпределение на имуществото по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПП ред.

В заповедта е възприето посоченото в КП № 2/07.03.2023г. – кооперация лебед е с прекратена дейност и е получила отказ за пререгистрация. Цитиран е §5г ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.

2. В представените документи от преписката /л.51 и сл./ се съдържа Решение № 3070/05.07.1997г. на ОС-Пловдив по ф.д.№ 5167/1995г., с което е вписана промяна в предмета на дейност на кооперация Лебед с допълването му на основание Протокол № 5/04.04.1997г. /л.83/. Налице е и декларация по чл.14 ЗМДТ на община Раковски /л.102 и сл./ по отношение земя и сграда АОС № 1217, 5 и 792, като е деклариран 4-ти етаж от административната сграда – л.103 /а не трети/. Преписката е допълнена с данни от проверки на комисията, назначена със заповедта на кмета на общината от 12.01.2023г. – в ТР и Регистър на ЮЛНЦ. Заявено е, че кооперация Лебед попада в Списък на лицата, подали заявления в срока по §4 ал.1 от Закона за ТР, но получили отказ за пререгистрация /л.107 и сл.; Списък № 3; л.243 гръб/ и информация за кооперацията не е открита в регистрите – ТР и регистър на ЮЛНЦ, както и регистър Булстат.

- Преписката съдържа нотариални актове за право на собственост на първи етаж и четвърти етаж от административната сграда, но не и за трети етаж във вр. с т.12 от Протокол за разделяне на АПК гр.Раковски на самостоятелни колективни земеделски стопанства /КЗС/ от 21.07.1989г. /л.347 и сл./. В т.12 от протокола за разделяне е прието, че включените в състава на КЗС Ген.Николаево обекти и дейности се използват по договорни условия на страните, в обхвата на които обекти е и централната административна сграда от КЗС Ген.Николаево и КЗС – Секирово. В анекс към протокола /л.352/ е посочено към т.12 – административната сграда да се ползва от КЗС Ген.Николаево и КЗС – Секирово, като собственици по равни дялове и се стопанисва от КЗС Ген.Николаево. В тази насока е и нот.акт за продажба на недвижим имот № 77/26.03.1996г. /л.353/ - оправомощени лица по реда на §29 ПЗР ЗСПЗЗ – представители на правоимащите от бившето ТКЗС Г.С.Раковски – заличено, гр.Раковски продават на Регионална служба по заетостта – четвърти етаж от административната сграда в гр.Раковски, ул.Г.С.Раковски № 108. За трети етаж няма категорични доказателства да представлява разпределено имуществото по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Доказателствената тежест за установяване предпоставките за издаване на заповедта е на административния орган – чл.170 ал.1 АПК. Установяване на даден имот като безстопанствен е изцяло в тежест на ответника и не следва да има съмнения за осъществено разпределение на имуществото на бившето ТКЗС Раковски по предвидения ред.

3. В съдебното производство са приети писмени доказателства от страните и СТЕ.

Не са представени доказателства за деклариране на ползваните помещения от трети етаж на сградата – ПИ 502.497.1 пред отдел МДТ към община Раковски, вкл. молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, но в случая жалбоподателите поддържат право на собственост /съсобственост/, основано на наследство от правоимащи лица - чл.27 ЗСПЗЗ вр. с § 28 и § 29 ПЗР ЗСПЗЗ, вкл. продължително фактическо владение върху конкретни обекти от съсобствения на правоимащите лица трети етаж от сградата. Оспорващите лица представиха заявленията за възстановяване на собственост върху земеделска земя, подадени от наследници на Л.Гълева и на П.Гълев /л.302 и сл.; л.344 и сл. – със заверка от ОСЗ - Раковски/ във вр. с решенията на ПК-Раковски, приложени към възраженията в хода на административното производство. Приети по делото са и доказателства за стопанисване на трети етаж от административната сграда от страна на ТКЗС Раковски – която сграда е била на бивш АПК – Раковски /документация от Държавен архив – Пловдив, л.347 и сл./, вкл. Протокол за разделяне на АПК гр.Раковски на самостоятелни колективни земеделски стопанства относно административната сграда, т.12, второ тире; анекс към протокола – изменение в частта за административната сграда по т.12, л.352/. В Протокол № 4/26.02.1993г. /л.354 и сл., т.2/ е документирано общо заседание на двата ликвидационни съвета ЗПК Секирово и ЗК Г.С.Раковски и прието решение : т.1 – ЗПК Секирово стопанисва 1 и 2 етажи от административната сграда, а по т.5 – ЗК Г.С.Раковски стопанисва 3 и 4-ти етаж от административната сграда; т.6 – двете страни могат да извършват вещно правни действия с разделената етажна собственост /л.360/.

Ответникът представи и са приети : АОС №№ 5/18.04.1997г. и 792/05.07.2001г. /л.318 и сл./ - за втори и първи етаж от сграда, като за втори етаж бивш собственик е АПК-Раковски; Акт № 5116 за общинска частна собственост от 09.02.2024г. по отношение Трети етаж от сграда с обща площ 487 кв.м. в УПИ V-497, кв.144, гр.Раковски, ул.Г.С.Раковски, на основание чл.2 ал.1 т.3 и чл.30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ /вписан на 12.02.2024г./, с посочено в графа 9 Предоставени права за управление – Кмет на общината на основание чл.12 ал.5 ЗОС /съставен след издаване на оспорената заповед, л.396/. Съгласно ЗСПЗЗ - чл. 30 ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., предишен текст на чл. 30, бр. 68 от 1999 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г. Сравнение с предишната редакция) Имуществото на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. При наличие на държавно имущество общините са длъжни да предоставят същото на Министерството на земеделието и храните.; (2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) След изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по ал. 1, изречение първо, то става общинска собственост.; (3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) Документите на заличените организации по § 12 се предават по опис от лицата по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 45 от 1995 г.; попр., бр. 46 от 1995 г.; бр. 59 от 1995 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; бр. 15 от 1997 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 98 от 1997 г.) на кмета в кметството, където е било седалището на организацията.

- Не са представени доказателства за правното основание – чл.30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, но съставянето на АОС след издаване на оспорената заповед и в хода на съдебното производство означава, че имотът, квалифициран като безстопанствен с оспорената заповед, впоследствие се счита за общински. В тази вр. и на основание чл.142 ал.2 АПК следва да бъде прието, че основанието за издаване на заповедта е отпаднало, тъй като не може общината да установява владение с оспорената заповед върху общински имот. Съответно, съставянето на АОС на посочените правни основания ориентира към спор за материално право, тъй като за конкретния имот жалбоподателите поддържат, че са съсобственици от имущество на бивше ТКЗС, за което не е установено безсъмнено да е разпределено по предвидения в ЗСПЗЗ ред.

По делото са приети още : Протокол № 1 / 01.06.1995г. за избор на трима души за разпределение на имуществото на ЗК Г.С.Раковски със срок на работа 3 месеца; Протокол № 2 от 28.09.1995г. за общо събрание на правоимащите – за отчитане дейността на тричленката /тримата души/ за периода от 01.06.1995г. до 28.09.1995г. - не е можело да се даде сградата на общината, тъй като няма разплащане с хората – отразено в протокола по повод предложението за закупуване на 4-ти етаж и удължаване на срока за работа до 31.12.1995г. /вр. с правното основание в АОС от 09.02.2024г./; Протокол № 3 от 12.01.1996г. за общо събрание с дневен ред, в обхвата на който и отчет на тричленката – прието решение за продажба на …нечетимо и разпределение на останалото имущество от 5 членка; Протокол № 4 от 25.06.1996г. на правоимащите - прието е решение за доразпределение на останалото имущество от комисия и са посочени конкретни обекти за прехвърляне на кооперация Лебед, която ги стопанисва, но без трети етаж от сградата; Протокол № 5 от 13.12.1996г. за отчетно събрание на ТКЗС Г.С.Раковски – прието е решение : 1. Сградите остават обществено благо, 2. До 15.02.1997г. да се раздадат парите, като се разпределят на база на получените купюри, 3. Цялото налично имущество, което е останало се прехвърля безвъзмездно на кооперация Лебед, гр.Раковски, но с Протокол № 5/04.04.1997г. е прието от ОСП – всички правоимащи членове да запазят правото си на дял от имуществото до вземане на решение за разпределението му, в обхвата на което имущество е трети етаж от сградата на бивше АПК /л.14/; Протокол № 6/03.07.1997г. от събрание на правоимащите от бившата ЗК Г.С.Раковски гр.Раковски преминали на основание Решение № 3069/08.05.1997г. по ф.д.№ 13141/1991г. към кооперация Лебед – по хидромелиорация и напояване гр.Раковски, която е приела активите и пасивите на бившата ЗК Г.С.Раковски за стопанисване и управление – прието е в т.1, че определена от кмета на общината комисия ще извърши приемане и предаване със съставен протокол, като предаващ ще е петчленка, а приемащ – УС на ЗК Лебед и протоколът представлява писмен документ, установяващ действителните обекти, които са предадени от петчленката на кооперация Лебед, а в т.4 – Цялото предадено от петчленката на ЗК Г.С.Раковски движимо и недвижимо имущество, да се включи като част от дяловия капитал на кооперация Лебед и да се използва като собственост на тази кооперация в интерес на всички кооператори – бивши правоимащи и всички членове на кооперация Лебед /л.412/; Протокол за предаване и приемане на движимо и недвижимо имущество от ОСП – заличена ЗК Г.С.Раковски на кооперация Лебед от 31.07.1997г., въз основа на Протокол № 6/03.07.1997г. /л.414 и сл./ – в Баланс е посочена общо с-ка 203 Сгради – без индивидуализация на обекти, но в Извлечение на остатъците по баланса към 31.07.1997г. по с-ка 203 Сгради е посочен под т.1 Трети етаж Административна сграда; договор за наем на недвижим имот от 28.12.2006г. между кооперация Лебед – наемодател и ЕТ Ю.Д. – наемател, за временно ползване на стая на Трети етаж /№4 от лявата страна/ на административната сграда, за офис за счетоводни услуги, за срок от една година; договор за наем от 31.07.2007г. между кооперация Лебед – наемодател и ЕТ Т.З. – 2002 - наемател, за временно ползване на стая на трети етаж /№ 3 на лявата страна/ на административна сграда, за офис за административни и счетоводни услуги, за срок от 1 година; Протокол от 02.04.1999г. от общо събрание на членовете на кооперация Лебед, с прието решение по т.3 – недвижимото имущество, предадено от петчленката на бившата ЗК Г.С.Раковски, включено в дяловия капитал на кооперация Лебед да се заведе в цялостния баланс на същата, тъй като е собственост на тази кооперация /л.425/; Протокол на общото събрание на кооперация Лебед от 19.05.2000г., на което е прието по т.4 – Приемане като дял на всички сгради, водещи се до сега като сгради за разпределение на дялове, а именно : III-ти етаж от административна сграда… /л.426 и сл./; извлечение от книга за внесените в ТКЗС имоти в частта за П.Г.; декларация по чл.17 ал.1 ЗМДТ от 28.03.2001г., в която е отразено данъчно задължено лице Кооперация Лебед по хидромелиорация и напояване с данни за вид на имота – административна сграда, дата обл. от-до – 01.02.1998г. до…, като на л. 491 е отразена забележка : дата на придобиване/промяна на обстоятелствата – 01.12.2011г., а в края на декларацията е положена дата 29.02.2012г. Във вр. с доказателствената тежест за ответника следва да бъде отбелязано, че във вр. с декларацията по чл.17 ал.1 ЗМДТ не бяха представени доказателства за декларатор по отбелязания партиден номер М1618075_010328.

- Макар да няма данни за оспорване на протоколите по реда на чл.52 ал.3 ППЗСПЗЗ, същите не са за разпределение на имуществото по реда на чл.48 и сл. ППЗСПЗЗ и вр. с §28 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ. Протоколите отразяват приети решения и за трети етаж от сградата, но от съдържанието им не следва категоричен извод за придобиване на право на собственост върху трети етаж от страна на кооперация Лебед.

Приети по делото са и преписките за възстановяван на право на собственост по заявление на Дж.К. от 24.07.1991г. – наследник на Л.Г. и по заявление на И.Г. от 29.08.1991г. – наследник на П.Г.. ОСЗ-Раковски е отбелязала данни за влизане на решенията в сила.

СТЕ /л.379 и сл./ следваше да установи идентичност или липса на идентичност между трети етаж на сграда – ПИ 602.497.1 по РП на гр.Раковски и трети етаж на сградата на бивше АПК по Протокол № 5/04.04.1997г. Експертът е описал проверените доказателства, като е посочил, че парцел V от кв.28 по КРП на гр.Раковски с административен адрес : ул.Г.С.Раковски № 108а съответства на УПИ V – 497 от кв.144 по новия РП на гр.Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004г. на ОбС-Раковски, а съгласно скица № 898/12.12.2022г. на имот № 502.497, за който е образуван УПИ V – 497 от кв.144, действащият към момента ПУП е одобрен със Заповед № АБ-49/28.07.2006г. на Кмета на община Раковски.

При оглед на място е установено, че на етаж 3 са разположени : стая 1 от западна страна – ползвана за счетоводна кантора от Т.З.; стая 2 от западна страна - ползвана за счетоводна кантора от Ю.Д.; стая 4 от западна страна – с табелка Кооперация лебед – Председател, без ползвател; северна стая в дъното на коридора – ползвана за архив от двете счетоводни кантори; останалите стаи от етажа – без надписи и без ползватели. Следователно, жалбоподателките ползват общо три стаи от трети етаж. По данни на Заместник кмет на Община Раковски – В.Чавдаров, присъствал на огледа – разглежданата при огледа сграда в кв.Секирово е единствената административна сграда на бивше АПК Раковски.

Според СТЕ се установява идентичност между трети етаж на сграда № 502.497.1, построена в ПИ № 502.497 и трети етаж на сградата на бившето АПК, описана в решението по т.1 от Протокол № 5/04.04.1997г.

Експертът е вписал извод в насока – при съставяне на КП № 1/01.02.2023г. комисията от община Раковски не е отчела наличието на Протокол № 5/04.04.1997г. Против този извод е възразено от адв.Л.. Изводът на в.л. не е посочен в изпълнение на поставената задача и се съобрази, че заключението се обсъжда ведно с останалите събрани доказателства /чл.202 ПК/. Експертизата се цени в частта на отговора, изискващ специални знания.

Свидетели :

Л.Д. – В служебни отношения е с оспорващите лица. Изпълнява задълженията си в офис на Ю., който е в бившата сграда на АПК Раковски на бул. Раковски № 108. Други служители освен свидетеля няма – тя е счетоводител от две и повече години. Не е осчетоводявала документи за наем, нито за ток и вода. Офисът на Ю.Д. е на трети етаж и няма номер. Не са осчетоводявани и данъци за недвижими имоти в полза на общината.

М. Л. е изпълнявал длъжността Председател на кооперация Лебед от 2000г. до 2011г. Познава жалбоподателките – сключвал е с тях договори за наем за по на една стая на трети етаж на бившето АПК. Това е било 2006г. – 2007г. Наемът е плащан редовно. Документ за собственост на кооперацията бил Протокол № 5 от 04.04.1997г. и след това имало и други протоколи. Плащан е данък за имота от името на кооперацията, но след 2012г. свидетелят не знае какво се е случило с имота.

В.Ш. – Работила е в ОСЗ, която служба се е помещавала в сградата, в която жалбоподателките са наемателки. Занимават се със счетоводство. ОСЗ се намира на втория етаж от сградата, който е собственост на общината. До 2017г. св.Ш. е била на работа в ОСЗ. Оспорващите лица дошли след 2005-2006г. и са търсили стаи под наем за упражняване на дейност – счетоводство. След 2012г. на този етаж имало и други наематели и ползватели, но свидетелят не зае кой и как е плащал наем.

Свидетелите потвърждават ползването под наем на две помещения на трети етаж от сградата от страна на жалбоподателките, считано от 2006г. и 2007г. Потвърждава се и наличието на сключени наемни договор. Фактическото ползване на двете помещения е продължило и след 1-годишният срок по наемните договори, без свидетелите да са осведомени за основанието за ползване на стаите.

4. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 13 ал. 2 ЗОС, който изисква съответният имот да е „безстопанствен“ - да няма данни кой е неговия собственик, което да е установено по безспорен начин. За да се приеме, че имотът не е безстопанствен е достатъчно да бъде установено, че по някакъв начин имотът е свързан с конкретно физическо или юридическо лице, различно от общината, което стопанисва имота. В случая жалбоподателите твърдят и доказват ползване на стаи от трети етаж на административната сграда към дата на издаване на оспорената заповед, основаващо се на претенция за съсобствени права. В тази вр. се отбелязва, че нормата на 13 ал. 2 ЗОС е въведена с измененията на закона в ДВ, бр. 96/05.11.1999г., /когато е изменена разпоредбата на чл. 2 ал. 2 т. 5 ЗОС/. С тези законодателни промени е изоставено възприетото до този момент в разпоредбата на чл. 2 ал. 2 т. 5 ЗОС, че общинска собственост са имоти, на които не може да се установи собственика, както и възприето преди това с разпоредбата на чл. 6 ЗС в редакция до 20.09.1991г., че държавата е собственик на имотите, които нямат друг собственик. След измененията на ЗОС и на Закона за наследството обнародвани в ДВ, бр. 96/05.11.1999г., собствеността преминава върху държавата / общината само в хипотезата на чл. 11 ЗН, но не и в други хипотези, в които собственик на имота не може да бъде установен. В тази насока се съобрази, че заповедта за завземане не е правно основание за собственост на общината, а е основание за изтичане на срока по чл.79 ЗС, след което обстоятелство би могло да бъде издаден акт за общинска собственост на основание изтекъл давностен срок – чл.10 ал.5 и ал.6 от наредбата по чл.8 ал.2 ЗОС на община Раковски /“(5) Кметът на общината със заповед прогласява изтеклата в полза на община Раковски придобивна давност при условията на чл. 79 от ЗС. Заповедта се изготвя въз основа на протокол от комисия, включваща в своя състав представители от Дирекция „Правно, административно и информационно обслужване” и отдел: „ТСУ, С, ОС и СД” към Община Раковски.; (6) Въз основа на заповедта по предходната алинея, се съставя акт за общинска собственост.“/.

Съгласно чл. 5 ал. 1 ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма правопораждащо действие /обстоятелство на неиздаден акт за общинска собственост не променя статуса на имота, тъй като актът само констатира възникнали правнозначими факти/. Регистрацията в АОС има единствено декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В този смисъл, след като АОС от 09.02.2024г. е издаден на основание чл. 30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, предвид текстовете на посочените норми, следва, че трети етаж е част от имуществото на заличената организация по § 12 от ПЗР, а не е собственост на кооперация Лебед, което имущество лицата по чл. 27 ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено. В случая наследници на лицата по чл.27 ЗСПЗЗ заявяват претенции за съсобственост /ид.ч./ именно за актувания като общинска собственост трети етаж като обект, за който не се доказва да е разпределено имущество по предвидения в закона ред, поради което следва да бъде възприет извод за спор за материално право.

В хипотеза на приемане на АОС за документ, доказващ правото на собственост на община Раковски, независимо от непредставени доказателства за осъществен фактическия състав на чл.30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, вкл. за предадено имущество, в обхвата на което е трети етаж от сградата и за изтекъл 5 – годишен период от предаването му, въз основа на чл.142 ал.2 АПК следва да бъде прието, че основанието за издаване на оспорената заповед е отпаднало в хода на съдебното производство, тъй като не може общината да завзема имот, който е общински. Декларирайки имота – предмет на оспорената заповед за завземане като безстопанствен имот, за общински, следва извод за настъпили нови факти от значение за делото след издаване на оспорения акт.

Жалбоподателките се позовават на чл.27 ЗСПЗЗ и доказват, че са наследници на правоимащи лица – „Собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му - внесена земя, трайни насаждения, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато не е по-малко от 5 години.; (2) Членовете на кооперативните земеделски стопанства имат право да получат своя дял при прекратяване на членството си.; (3) Право на дял имат и лицата и техните наследници, които са прекратили членството си преди влизането на закона в сила.“. По отношение П.Гълев от ответника е представено и прието извлечение от книга за внесените в ТКЗС имоти /л.430/ - заверено от Държавен архив – Пловдив. За Л.Гълева е налице заверено от ОСЗ – Раковски становище във вр. с искова молба, в което ОПК – Раковски е потвърдила, че лицето е внесло в ТКЗС 75 дка. В заявленията на наследниците до ОПК – Раковски е отразен Протокол от 4.04.1964г. /л.344, 345/, който е вписан и в становището на ОПК – Раковски като единствен документ, в който са описани всички вносители на земя, поради което следва, че макар и косвено, но със значението на установеност от официален орган, че Л.Гълева също е лице, внесло земя в ТКЗС. За снабдяване с протокола от 1964г. бе издадено съдебно удостоверение на жалбоподателите /л.320 гръб, л.322/, но протокола не е открит в ОЗС, поради което потвърждението от ОПК за съществуването му и за съдържанието относно Л.Г. следва да се приеме за достоверно. Предвид изложеното, заявените претенции по отношение съсобственост в трети етаж от сградата обосновават правен интерес от оспорване на заповедта, което се посочва отново във вр. със събраните в съдебното производство доказателства.

Според цитираните по-горе документи /протоколи от ОСП/ следва, че отсъстват доказателства за разпределение на имуществото по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на третия етаж от сградата, каквито са налице за четвърти етаж, който също е бил на бивше ТКЗС Раковски. Отсъстват доказателства за прилагане и на §12 ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ – 1998г., както и за проведена процедура по реда на чл.48-56 ППЗСПЗЗ, вкл. за приложена разпоредбата на § 6д ПЗР ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 28 от 1997 г.) (1) Разпределението в дял на имуществото на прекратените и заличени организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на определените лица по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.) и на приобретателите. Аргумент в подкрепа на тезата за отсъствие на доказателства за разпределение на имуществото по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е и Решение № 3070/08.05.1997г. /л.83/ по ф.д. № 5167/1995г., в което е посочено, че на основание свикано общо събрание на правоимащите към заличената ЗК Г.С.Раковски, проведено съвместно с общото събрание на кооперация Лебед – по хидромелиорации и напояване и на основание взетото решение на това общо събрание, отразено в протокол № 5 от 04.04.1997г., кооперация Лебед е определена като юридическо лице, което съгласно § 29 ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ поема стопанисване и разпределение на движимото и недвижимото имущество на правоимащите, останало от ЗК Г.С.Раковски. По делото не е представен документ за разпределение на имуществото, в което съгласно Протокол № 5/04.04.1997г. влиза и трети етаж от сградата на бившето АПК, поради което за конкретният недвижим имот не следва да бъде прието, че е разпределено имущество. Във вр. със срока в чл.56 ППЗСПЗЗ, се отбелязва, че при неразпределено имущество са предвидени изменения от 2024г. в Глава четвърта (Нова - ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Разпределяне на имуществото на ТКЗС и на другите организации, образувани въз основа на тях /чл.48 и сл./, което означава, че се гарантира прилагането на конкретни правила в процеса. Срок за извършване на ликвидация на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ не е определен – арг. от § 13 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма доказателства за разпределено имущество по см. на §13 ал.5 т.2 ПЗР ЗСПЗЗ от ликвидационен съвет, като срокът е по ал.7 /изм. ДВ бр.102 от 2023г./ - министърът на земеделието определя краен срок за тяхната работа в зависимост от извършената дейност по ликвидацията.

Дори Трети етаж да е част от имуществото на заличената кооперация Лебед, същото не се заличава заедно със субекта – кооперация, като в случая със съставяне на АОС за имота – предмет на оспорената заповед, на основание чл.30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, общината де факто признава, че трети етаж е имущество на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено. Със съставянето на АОС след издаване на оспорената заповед, трети етаж от сградата е деклариран като общинска собственост, поради което не може да бъде завземан от общината като безстопанствен, а от друга страна – по отношение на същия недвижим имот не бе доказано разпределение на имуществото на ТКЗС Раковски по предвидения ред в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което именно АОС е съставен на основание чл.30 ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ.

Изложените данни обосновават извод за недоказано безспорно от административния орган наличието на основната предпоставка за завземане на имота – че е безстопанствен и извод за спор за материално право по отношение трети етаж от сградата, който е бил част от имуществото на ТКЗС Раковски, за което не се установи да е разпределено по реда на ЗСПЗЗ и за който имот е съставен АОС именно на основание, че не е разпределено имущество на заличена организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ведно с посоченото е налице и твърдение за продължително фактическо ползване на части от трети етаж след изтичане на едногодишния срок на наемните договори, което обстоятелство се потвърди от изслушаните свидетели. След изтичане срока на наемните договори, не се установи жалбоподателките да са заплащали наем на кооперация Лебед или на друг субект, тъй като са осъществявали фактическа власт на твърдяното основание. В случая не е била налице забраната за придобиване по давност спрямо общински имот /вкл. мораториумът върху възможността да се придобие общински имот по придобивна давност/, тъй като имотът не е бил общински, а след съставяне на АОС – спорът за материално право е с общината. В настоящото производство съдът следва да съобрази дали е налице спор за материално право, което обстоятелство изключва възможност от осъществяване на правомощието по чл.13 ал.2 ЗОС, но не разрешава този спор.

По тези съображения жалбите се приемат за основателни.

II. Заповед № ОС-21/29.03.2023г. е за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ОС-16/14.03.2023г. Заповедта от 29.03.2023г. е издадена също от Кмета на община Раковски на основание чл.62 ал.2 АПК вр. с допусната фактическа грешка в административния акт от 14.03.2023г. – несъответствие между целеното и документирано изявление в частта на текста „Административна сграда с № 502.479.1“.

Със Заповед № ОС-21/29.03.2023г. /л.6 от присъединено адм.д.№ 970/23г., АС-Пловдив; л.279 от адм.д. № 832/2023г./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ОС-16/14.03.2023г., изразяваща се в следното : текстът на ред 4 и 5, стр.1–ва, който е записан „самостоятелен обект, представляващ Трети етаж от административна сграда с № 502.479.1, да се чете „самостоятелен обект, представляващ Трети етаж от административна сграда с № 502.497.1“ и т.н. Тоест, очевидната фактическа грешка е допусната при изписване на кадастралния номер на сградата – вместо грешен номер 502.479.1, да се чете номер 502.497.1. Техническата грешка е отстранена като допусната на : ред 4 и 5, стр.1; ред 17 и 18, стр.1; ред 20 и 21, стр.2 и ред 33 и 34, стр.2.

В жалбата се поддържа, че от обстоятелствената част на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ не става ясно въз основа на какви документи е констатирано несъответствието между номера на административната сграда – липсват фактически основания за прилагане нормата на чл.62 ал.2 АПК. Отсъствието на мотиви за извършване на поправката се счита за съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на акта за поправка. Поискано е заповедта да се отмени с присъждане на направените съдебни разноски.

Съгласно чл.62 ал.2 АПК : „Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.“.

Със заповедта от 14.03.2023г. е наредено да се установи владение в полза на община Раковски върху безстопанствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – Трети етаж от административна сграда с идентификатор 502.479.1 в поземлен имот /ПИ/ 502.497, за който е отреден УПИ V в кв.144 по регулационния план на гр.Раковски, одобрен с Решение № 88 / 06.07.2004г. на ОбС – Раковски.

Заповедта за поправка е издадена от органа, издал поправения административен акт и за извършената поправка е съобщено на оспорващите лица. Разпоредителната част на поправената заповед съдържа установима и без специални знания неточност в номера на сградата спрямо номера на имота, в който се намира - номерът на сградата с изписаните цифри не е съответен на номера на имота /цифром/. Неточността е пренесена в заповедта от документацията, съдържаща се в преписката – в заповед № ОС-5/12.01.2023г. на кмета на община Раковски за назначаване на комисия вр. с чл.13 ал.2 ЗОС и чл.10 ал.1 и ал.2 от НРПУРОИ, е възложена проверка на комисията относно самостоятелен обект, представляващ Трети етаж на административна сграда с № 502.479.1, построена в поземлен имот /ПИ/ № 502.497 /л.55/; в Констативен протокол /КП/ № 1 от 01.02.2023г. е цитирана заповедта за определяне на комисия, в който акт е допусната неточността в номера на сградата, но е направено позоваване на скица № 898/12.12.2022г., изд. от Община Раковски за ПИ 502.497, в който са налице няколко сгради, вкл. сграда с № 502.497.1, която има четири етажа /л.8, 9; л.58, 59/; в скица № 898/12.12.2022г. /л.76/ е посочено, че за ПИ 502.497 в кв.144 е налице ПУП, одобрен със Заповед № АБ.49 от 28.07.2006г. на Кмета на община Раковски; в отговор на СГКК-Пловдив /л.280/ е вписано, че към 10.04.2023г. няма одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за урбанизираната територия на гр.Раковски. В случая е приложим § 4 от ПЗР ЗКИР и съответно - §4 от ПЗР към Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, по отношение кадастралното отразяване на ПИ и сгради в недвижим имот.

Съобрази се, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Тоест, очевидна фактическа грешка е налице, винаги когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт има несъответствие. Прието е, че смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. В конкретиката на фактите се установи ОФГ – техническа, изразяваща се в грешно изписване на цифрите на номера на сградата спрямо цифрите на номера на ПИ, в който е построена сградата. Съдържанието на документите от преписката в достатъчна степен разкриват наличието на техническата грешка и необходимостта от отстраняването й, което е осъществено по предвидения процесуален ред. Фактическите основания /мотиви/ за извършване на поправката са данните от преписката по издаване на поправената заповед.

Административният акт, който се коригира и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да образуват едно цяло - актът, с който се поправя фактическата грешка, принципно е неразделна част от оспорения акт. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по съдържание правни последици, което е съобразено с оспорената заповед. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението. В случая с допускането на поправка на очевидна фактическа грешка не се изменя или отменя вече формираната воля. Следователно, по отношение чл.62 ал.2 АПК се установи наличие на фактическо и правно основание, като мотивирането на акта за поправка не е идентично с мотивиране при издаване на индивидуален административен акт. В преписката се откриват предпоставките за прилагане нормата на чл.62 ал.2 АПК.

При изслушване на заключението по СТЕ експертът потвърди допусната техническа грешка и заяви, че верният номер на разглеждания имот по плана на гр.Раковски, в който се намира административната сграда е 502.497, а номера на административната сграда по плана на гр.Раковски е 502.497.1. Уточнено бе, че номерът не е по кадастралната карта на гр.Раковски, а по кадастрално-регулационния план, който е цифров, поради което имотът има планоснимачен номер.

Посочените съображения обосновават извод за неоснователност на жалбите. По отношение на поправящата заповед се съобрази, че при отменен акт обективно не е налице възможност същия да бъде поправен, но е прието : „Решението за поправка на ОФГ няма самостоятелно съществуване и липсата в правния мир на основния акт изключва възможността на това решение да предизвика каквито и да е правни последици и да въздейства върху правата и законните интереси на жалбоподателя. При тези обстоятелства, въпреки, че оспорения акт подлежи на обжалване по реда на АПК, за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването му, т. е. налице са основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.“ - Определение № 8730 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2020 г., IV о. Следователно, допустимо е съществуването на акт за поправка при отменен основния /поправяния/ акт, тъй като липсва правен интерес от оспорването му. В конкретния случай към момента на произнасяне по същество не следва да се счита, че отмяната на поправяния акт е в сила, поради което не е отпаднал правния интерес от обжалване на акта за поправка.

Възражението за прекомерност на разноските не е основателно с оглед критериите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.8 ал.3/ и осъществения обем защита вр. с Решение на СЕС по дело С-438/22г., като всеки жалбоподател има право на разноски за един адвокат /чл.143 ал.1 АПК/. Заявеният размер на разноски е в представения списък /л.383 – адв.възнаграждение за всеки жалбоподател поотделно – 1000лв. и депозит за СТЕ – общо 620лв./, като в ход по същество е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски, които включват и общо 20 лв. за държавна такса по двете дела с предмет - Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски. Не следва да бъдат присъждани разноски за съдебни удостоверения. За обжалването на Заповед № ОС-21/29.03.2023г. са направени разноски за държавна такса, които не подлежат на присъждане с оглед изхода от спора. Ответникът не е претендирал присъждане на съдебни разноски и такива не са сторени.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски, поправена със Заповед № ОС-21/29.03.2023г. на Кмета на община Раковски.

Отхвърля жалбите на Т.И.З.,*** и Ю.П.Д.,*** против Заповед № ОС-21/29.03.2023г. на Кмета на община Раковски за поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ОС-16/14.03.2023г.

Осъжда Община Раковски да заплати на Т.И.З., ЕГН **********,*** и Ю.П.Д., ЕГН **********,***, сумата от общо 2 640лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: