№ 27
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500782 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ИВ. СТ. П. обжалва Решение № 873 от 29.10.2021г, постановено по гр.д.
№ 4367/21 по описа на РРС като неправилно и необосновани. Искът е
неоснователен, тъй като не е извършил посоченото домашно насилие и съдът
не е събрал всички доказателства в тази насока. Иска да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което молбата за защита от
домашно насилие да се отхвърли.
Въззиваемата Р. К. П. счита жалбата за бланкетна и неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
направените в двете съдебни инстанции съдебни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Р. К. П. е подала срещу ИВ. СТ. П. молба за защита от домашно насилие.
С обжалваното Решение № 873 от 29.10.2021г, постановено по гр.д.№ 4367/21
по описа на РРС първоинстанционният съд е задължил ИВ. СТ. П. да се
въздържа от домашно насилие спрямо Р. К. П.. И.П. е отстранен от съвместно
обитаваното с Р.П. жилище, находящо се в гр.Русе, ул.“*** за срок от три
месеца. Предупреден е, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде
задържан от полицейските органи и ще бъдат уведомени незабавно органите
на прокуратурата. П. е осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса и
деловодни разноски, а в полза на Държавата е глоба в размер на 200лв.
При подаване на молба от пострадалото лице за защита от домашно
насилие същото подава и декларация за извършено домашно насилите по
1
чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съгласно изричната норма на закона дори и при липса на
други доказателства относно акта на домашно насилие, съдът постановява
решението си и издава заповед за защита само въз основа на тази декларация/
чл.13,а.3 ЗЗДН/, т.е самият закон придава на декларацията от пострадалото
лице по реда начл.9,ал.3 ЗЗДН качеството на достатъчно доказателство за
уважаване на молбата за защита, дори когато не са представени други
доказателства. В случая молителката Р.П. е представила такава декларация за
осъществено домашно насилие от страна на ИВ. СТ. П. на 04.08.2021г.
Извън това по делото е представено съдебномедицинско
освидетелстване от 05.08.2021г, според което Р.П. е била с „охлузване и
кръвонасядане на шията. Охлузвания в дясно ключична област и дясна гръдна
половина. Кръвонасядания и охлузвания на горните крайници. Одраскване и
охлузвания на коленните стави“ и според съдебният лекар тази увреждания
могат да бъдат получени по начина, по който е съобщила П..
Представен е и протокол за предупреждение от 04.08.2011г ,с който П. е
предупреден от старши полицай при Първо РПУ-Русе „ да не отправя
заплахи, обиди и да не нанася телесни повреди на Р.П.“, както и „ да се
въздържа от извършване на домашно насилие“. Протокол за предупреждение
е съставен и на Р.П.. Според представената докладна записка при посещение
на адреса на страните след подаден сигнал от сина на страните са установили
след разговор със страните, че между тях е възникнал скандал, но и двамата
са отказали да напишат обяснения. При разпита на служители от 1-во РПУ-
Русе св.ДД и св.СИ, които са посетили адреса, страните са карали, а
причината била ревност-П. обвинявал съпругата си, че му изневерява, и П.
искал съпругата му да напусне апартамента. Същите не си спомнят дали е
имало следи от физическо насилие по някоя от страните.
При така събраните по делото доказателства, правилно
първоинстанционния съд е приел, че спрямо Р.П. на 04.08.2021г е упражнено
домашно насилие от страна на съпруга й И.П.. Показанията на св.ММ по
никакъв начин не опровергават този извод, тъй като същият няма изобщо
никакви конкретни впечатления от инцидента между тях на посочената дата, а
и изобщо от семейния им живот.
Обстоятелството, че по делото липсват преки свидетели на инцидента на
04.08.2021г, не води до извод, обратен на този на първоинстанционния съд,
още повече, че както бе посочено вече в решението, дори и при липса на
доказателства, декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН от пострадалото лице
представлява достатъчно доказателство за осъществено домашно насилие
спрямо него. Ответникът в процеса по никакъв начин не е установил
обратното, за да може съдът да приеме, че такъв акт на домашно насилие
спрямо Р.П. не е осъществен.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно като
наложените мерки за защита от домашно насилие са правилно преценени от
съда като адекватни на конкретният случай.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата разноски в
настоящата инстанция, представляващи 300лв заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
По отношение на искането за присъждане на направените от Р.П.
разноски в първата инстанция, такива не могат да бъдат присъждани от
въззивния съд в настоящото производството. Искането за присъждане на
2
разноски в първата инстанция следва да е направено от страната при
разглеждане на спора в тази съдебна инстанция. Видно от мотивите на
съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода да
спора разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги
направили. П. е разполагала с правната възможност да иска изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, което не е
направила. Процесуално недопустимо е при това положение да се иска
присъждане на съдебните разноски за първата инстанция от въззивния съд
при липса на проведено производство по посоченият ред, респективно на
Определение на районния съд по чл.248 ГПК, което да е обект на
инстанционен контрол.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 873 от 29.10.2021г, постановено по гр.д.
№ 4367/21 по описа на РРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. П., ЕГН ********** от гр.Русе да плати на Р. К. П.,
ЕГН ********** от гр.Русе сумата от 300лв, представляваща разноски за
адвокат във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3