№ 105198
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:..
като разгледа докладваното от .. Гражданско дело № 20251110137657 по
описа за 2025 година
Ищцата Р. Н. М. твърди, че е едноличен собственик на апартамент № 7, находящ се в ..., с
площ от 87.84 кв.м., който е бил използван като семейно жилище от сина .... и неговата
съпруга З. Л. .... – ответницата по делото. С решение № 613/13.01.2025 г., постановено по гр.
д. № 59483/2023 г. по описа на Софийски районен съд, бракът между .... .... е прекратен, като
на последната е предоставено привременно ползване на процесното жилище.
Въз основа на издаден изпълнителен лист и протокол за въвод във владение от 08.04.2025 г.,
ответницата е въведена във владение на имота. Ищцата поддържа, че от този момент, на
основание чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 56, ал. 3 от СК, е възникнало наемно правоотношение
между нея като собственик на имота и ответницата като ползвател, при условие, че
последната продължава да обитава апартамента, без в него да пребивават и ненавършилите
пълнолетие деца, за които мерките са постановени. Ищцата твърди, че обзавеждането в
апартамента също е нейна собственост.
Посочва, че пазарната стойност на месечния наем за подобен имот в същия район и със
същите характеристики възлиза на 1400 лева месечно. Ответницата не е заплащала никакви
суми за ползването на имота за периода от 08.04.2025 г. до датата на подаване на исковата
молба – 25.06.2025 г., като е била поканена да изпълни задължението си с нотариална покана
от 29.04.2025 г., връчена при отказ на 08.05.2025 г., но не е последвало доброволно
изпълнение.
За посочения минал период ищцата претендира заплащане на наем, както следва:
за периода от 08.04.2025 г. до 30.04.2025 г. – сума в размер на 1073.41 лв., изчислена
пропорционално за 23 дни;
за м. май 2025 г. – сума в размер на 1400.00 лв.;
за периода от 01.06.2025 г. до 25.06.2025 г. – сума в размер на 1166.75 лв.;
Общата дължима сума за миналия период възлиза на 3640.16 лв., за която ищцата
претендира осъждане на ответницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателното изплащане.
Освен това ищцата претендира и осъждане на ответницата да заплаща занапред месечно
възнаграждение в размер на 1400 лв., платимо до 5-то число на всеки месец, ведно със
законната лихва за всяко забавено плащане.
Не е допустимо искът да бъде квалифициран по чл. 57, ал. 1 СК, тъй като този текст
урежда отношения между бивши съпрузи, а ищцата не е страна по брака. Не е налице и
договорен наем, т.е. няма сключен договор между страните.
Предявен е иск за заплащане на сума, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, на основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като ответницата е ползвала имот,
собственост на ищцата, без правно основание и в нейна вреда, при наличие на обедняване
на едната страна и обогатяване на другата.
Исковата молба не е редвона
о предявения осъдителен иск за заплащане на наемно възнаграждение за минал период,
ищцата Р. Н. М. претендира сума в размер на 3640.16 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения недвижим имот от ответницата З. Л. .... за периода от 08.04.2025 г.
до 25.06.2025 г.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, при осъдителни искове с паричен
интерес се дължи държавна такса в размер на 4% от цената на иска. В конкретния случай
това възлиза на сума в размер на 145.61 лв., която следва да бъде внесена от ищцата при
завеждане на иска.
Съдът намира, че исковата претенция в частта за бъдещи периоди е процесуално
недопустима поради липса на правен интерес и преждевременност на иска.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, при искове, основани на
чл. 59 ЗЗД (неоснователно обогатяване), възникването на вземането е обвързано с
фактическото ползване на имота, извършено без правно основание, и за периода, през
който ползването е било реално осъществено. Такова вземане не може да възникне
предварително за бъдещо, все още неизвършено ползване, тъй като липсва конкретен
факт, който да поражда задължение. В този смисъл е Решение № 217/08.10.2013 г. по гр.д.
№ 1624/2013 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че: „Искът по чл. 59 ЗЗД е допустим
единствено за минал период, при действително извършено обогатяване в резултат на
ползване на чужда вещ. Иск за бъдещи периоди е недопустим поради преждевременност и
липса на правен интерес.“ Така и Решение № 4912/2015 г. на ВКС (Гражданско
отделение) ВКС приема, че иск за бъдещо вземане е недопустим, освен в строго
регламентирани случаи (напр. чл.124, ал.2 ГПК). „Несътворено още вземане, което зависи от
бъдещи факти, не може да бъде заявено по общия исков ред.
По аналогия, съдът приема, че не съществува вземане към момента на предявяване на
иска, което да подлежи на установяване и уважаване за бъдещ период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата молба в частта относно бъдещите
2
претенции (след 25.06.2025 г.) е процесуално недопустима и следва да бъде върната на
основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 130 от ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
Указва на ищцата Р. Н. М.:
В 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да представите доказателства за
внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 145.61 лв., изчислена като 4% от
претендираната сума по иска за миналия период – 3640.16 лв., съгласно чл. 73, ал. 1 от ГПК.
Предупреждавате се, че при непредставяне на доказателство за внесена такса в срок,
исковата молба в тази част ще бъде върната, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 128, т. 6
ГПК.
Вноската може да бъде извършена по посочената сметка на съда с отбелязване на номера на
делото.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА, в 1 седмичен срок С МОЛБА С ПРЕПИС ЗА НАСРЕЩНАТА
СТРАНА ДА УТОЧНИ:
това ли е размерът на иска, който предявява: 3640.16 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения недвижим имот от ответницата З. Л. .... за периода от 08.04.2025 г.
до 25.06.2025 г., доколкото съдът е ограничен от диспозитивното начало, и макар сам да
извърши сметките по твърденията на ищеца, псоледният трябва да направи конкретно
искане до съда.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Р. Н. М. срещу З. Л. ...., в частта, с която се
претендира заплащане на месечно възнаграждение за ползване на недвижим имот за
бъдещ период след датата на подаване на исковата молба – 25.06.2025 г., като
недопустима, поради липса на правен интерес и преждевременност на иска.
Разпореждането за връщане на искова молба подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, съгласно
чл. 129, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Препис за ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3