Решение по дело №1448/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 33
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20215501001448
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. С.З., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001448 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260393/04.10.2021 год., постановено по гр. д.
№ 3272/2020 год. по описа на РС – К., с което е отхвърлен предявеният от „Е.М.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.С.**, с ЕИК *** против М. К. Д., ЕГН **********, от
гр. К., *** иск съдът да признае за установено, че М. К. Д., ЕГН ********** дължи на
„Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.**, с ЕИК *** по издадената
Заповед № 641/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 20502/2019 г. по описа на РС-В. 3335,14 лева,
представляващи дължима договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
FL451140/27.08.2008 г. за периода 27.08.2008 г.- 27.08.2018 год. като неоснователен и е
осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 600 лв.
Въззивникът „Е.М.“ ЕООД счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявеният иск. Претендира разноските по делото.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемата М. К. Д. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с договорните отношения между страните. По 20502/2019
год. по описа на PC – В. е издадена заповед № 9677/27.12.2019 год. за изпълнение на
1
парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 20502/2019 год. по описа на PC - В. на
основание чл.410 ГПК. Със заповедта е разпоредено Н.Х.С. и М. К. Д. солидарно да заплатят
на заявителя „Е.М.“ ЕООД сумата от 3335,14 лева, представляваща договорна лихва за
периода 27.08.2008 год. - 27.08.2018 год. по Договор за потребителски кредит №
FL451140/27.08.2008 г. както и сумата от 66,70 лв. сторени в заповедното производство
разноски. Като основание за вземането на заявителя „Е.М.“ ЕООД е вписан договорът за
потребителски кредит № FL451140/27.08.2008 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.
414 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК кредиторът предявява иска за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
На 27.08.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL451140/27.08.2008
г. между „Ю." АД, в качеството на кредитор и Н.С.С. и М. К. Д. - като кредитополучатели,
по силата на които кредитора е отпуснал на кредитополучателите кредит в размер на 20
000,00 /двадесет хиляди/ лева. Кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на съществуващ
дълг към „Ю." АД и текущи нужди. Дългът, който се рефинансира със средства от Договор
за потребителски кредит № FL451140/27.08.2008 г. произтича от Договор за потребителски
кредит FL 95095 от 27.12.2005 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 27.08.2018 г.,
като кредитополучателите са се задължили да погасят кредита, на равни месечни вноски по
298,03 лева всяка, посочени като брой и размер в погасителния план.
За усвоения кредит кредитополучателите заплащат на кредитора заплащат годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.“ АД за потребителски кредит за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,45
пункта. Годишният процент на разходите по кредита, видно от чл.3, ал.3 от договора, е
14,47%. За отпускането на кредита Кредитополучателят заплаща такса в размер на 2,50%
еднократно върху размера на кредита, за поддържането на разплащателната сметка,
кредитополучателят заплаща ежемесечна такса за нейното поддържане в размер на 1 лев.
Крайният срок за погасяване на кредита е 27.08.2018 г. Кредитополучателите са се
задължили да погасят кредита, на равни месечни вноски по 298,03 лева всяка, посочени като
брой и размер в погасителния план. Погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, видно от погасителния план, се заплащат ежемесечно на 27-
мо число от съответния месец в брой или безкасово чрез удръжки от разплащателната или
влогова сметка на кредитополучателите.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва /неустойка/ за времето за забава
върху посочените суми в размер на законната лихва за забава.
Средствата по Договор за потребителски кредит FL451140/27.08.2008 г., видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, са усвоени по банкова сметка на Н.С.С.,
съгласно бордеро 899215/27.08.2008 г. с референция 949457 в съответствие с уговореното в
чл.1 и чл.2 от Договора, а именно: за рефинансиране на съществуващ дълг по Договор за
потребителски кредит FL 95095 от 27.12.2005 г. с кредитополучател Н.С.С. и за текущи
нужди - безкасово по сметка на кредитополучателя Н.С.С..
Към датата на сключване на Договор за потребителски кредит №
FL451140/27.08.2008 г. е бил действащ и Договор за потребителски кредит FL 95095 от
27.12.2005 г. с кредитополучател Н.С.С.. На 27.08.2008 г. кредитът отпуснат въз основа на
2
Договор за потребителски кредит FL 95095 от 27.12.2005 г. е погасен изцяло и предсрочно
със средства от новоотпуснатия кредит. Размерът на окончателно и предсрочно погасената
част от Договор за потребителски кредит FL 95095 от 27.12.2005 г. е 856,64 лева, от които
846,62 лева главница и 10,02 лева лихва.
За връщането на кредита и за изпълнение на другите задължения по договора за
кредит, ответницата и Н.С.С. са поели договорна солидарна отговорност. За получените
като кредит суми на 27.08.2008 г. Н.С.С. и М.К. Стоянова са издали в полза на „Ю.“ АД
запис на заповед, с която се задължават на заповедта на „Ю.“ АД за платят при предявяване
на записа на заповед 20 000 лв. в едно с годишна лихва в размер на 12,95 % от датата на
издаване на записа на заповед.
Безспорно в отношенията между страните е, че „Ю." АД и ищецът „Ю.Б." АД са
едно и също юридическо лице.
Кредитополучателите са извършвали плащания, за погасяване на Договор за
потребителски кредит FL451140/27.08.2008 г., чрез вноски на каса по разплащателна сметка
на титуляря Н.С.С., от която сметка кредиторът е извършвал служебно плащане на падежа
на дължимите погасителни вноски. Извършените плащания са в размер на 2482,00 лв., а
именно: на 25.09.2008 г. - 300,00 лв. от М.Д., на 20.10.2008 г. 300,00 лв. от М.Д., на
25.11.2008 г. -300,00 лв. от Н.С., на 25.11.2008 г. - 10,00 лв. от Н.С., на 13.01.2009 г. - 312,00
лв. от Н.С., на 24.02.2009 г. - 630,00 лв. от Н.С. и на 17.04.2009 г. - 630,00 лв. от Н.С..
С постъпилите средства са погасени 649,90 лв. главница и 1 809,54 лв. лихви по
падежиралите до 27.04.2009 г. включително месечни погасителни вноски.
Размерът на непогасените задължения, към датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 2052/2019 год., видно от заключението на ССЕ възлиза на 33 320,17 лева, от които
- 19 361,70 лева главница, 13 954,47 лева лихви и 4,00 лева такси.
На 18.01.2016 г. „Ю.Б." АД като прехвърлител на вземания е сключил Договор за
възлагане на вземания с „Е.М." ЕООД. Видно от т.2.1 на договора предмет на същия е
прехвърляне на вземания. В съответствие с чл.99 и чл.100 ЗЗД прехвърлителят прехвърля
всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във Вземанията.
Представени са доказателства, че предмет на договора за продажба и прехвърляне на
вземания /представеното извлечение от приложението към него/ е задължението на Н.С.С.
ЕГН ********** произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL 451140/27.08.2008
г. в размер към 31.12.2015 г. на 22700.84 лева, от които 19 361.70 лева непогасена главница,
3335,14 лева лихви и 4 лева такси.
По делото не са представени писмени доказателства, че вземането, което „Ю.Б." АД
е имала към М. К. Д. ЕГН ********** на основание сключен Договор за потребителски
кредит № FL 451140/27.08.2008 г. е било предмет на прехвърляне, респ. на изкупуване от
ищеца „Е.М." ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между „Ю." АД, в
качеството на кредитор и Н.С.С. и М. К. Д. - като кредитополучатели е сключен Договор за
потребителски кредит № FL451140/27.08.2008 г. Въз основа на така възникналото договорно
правоотношение „Ю." АД е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата
от 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева. Кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на
3
съществуващ дълг към „Ю." АД и текущи нужди, като срещу това задължение
кредитополучателите са се задължили да върнат усвоените суми.
На 18.01.2016 г. „Ю.Б." АД като прехвърлител на вземания е сключил Договор за
възлагане на вземания с „Е.М." ЕООД. Видно от т.2.1 на договора предмет на същия е
прехвърляне на вземания. В съответствие с чл. 99 и чл. 100 ЗЗД прехвърлителят прехвърля
всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във Вземанията.
От представения списък с прехвърлени вземания към Договор за възлагане на
вземания с „Е.М." ЕООД е видно, че е прехвърлено вземането по Договор за потребителски
кредит № FL 451140/27.08.2008 г. в размер към 31.12.2015 г. на 22700.84 лева, от които 19
361.70 лева непогасена главница, 3335,14 лева лихви и 4 лева такси с кредитополучател
Н.С.С. ЕГН **********.
В настоящият случай вземането към кредитополучателя М. К. Д. не е прехвърлено с
договора за цесия, поради което последният не може да произведе действие по отношение на
същата като длъжник.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на
Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на
463,45 лева пред настоящата инстанция, съгласно чл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения и
направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260393/04.10.2021 год., постановено по
гр. д. № 3272/2020 год. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.**, с ЕИК
*** да заплати на М. К. Д., ЕГН **********, от гр. К., *** сумата от 463,45
лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5