№ 734
гр. Разград, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330101050 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез пълномощника му мл.
юрк. Х.Х., се моли съдът да приеме за установено, че ответницата Т. В. Й. с
ЕГН-********** от гр. Разград, ***, дължи на ищцовото дружество следните
суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 521/2023 г.: сумата от
168,74 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 31.10.2021 г.
до 09.11.2022 г. ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. до окончателното и
изплащане; сумата в размер на 16,48 лв., представляваща обезщетение по чл.
86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 01.12.2021 г. до
23.03.2023 г., както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Моли се да им
бъдат присъдени сторените разноски по настоящото производство.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни
Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди
(ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище -
етажна собственост с централно топлоснабдяване. Съгласно чл. 32, ал. 6 от
ОУ на ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия
следвало да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като
1
при неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден
забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното
плащане. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в
определените срокове цената на потребената топлинна енергия в имот,
намиращ се в сграда – етажна собственост. Твърди се, че за времето от
31.10.2021 г. до 09.11.2022 г. ответникът потребил топлинна енергия на
стойност 168,74 лв. за адрес: гр. Разград, ***. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по което
било образувано ЧГД № 521/2023 г. по описа на Районен съд – Разград. По
него съдът издал заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, с която разпоредил
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 168,74 лв. главница
за времето от 31.10.2021 г. до 09.11.2022 г. и мораторна лихва в размер на
16,48 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 23.03.2023 г. ведно със законната
лихва върху главницата от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Поради
неоткриване на длъжника на посочените адреси, заявлението по 410 и сл. от
ГПК било връчено по ред на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което наложило депозиране
на искова молба.
Ответникът чрез назначения му особен представител като допустим, но
неоснователен и недоказан. Сочи се, че партидата е на името на починалата
Р.В. В., която е оставила двама наследници: нейната дъщеря (ответницата) и
сина и Й.В.Й.. Сочи се още, че ищеца макар да е посочил, че ответника
отговаря за задълженията на своя наследодател съобразно дела си, не е
съобразил размера на претенцията си. Сочи се, че към ИМ няма приложено
доказателство за отказ от наследство, направено от Й.В.Й., от което следва че
като низходящи двете законни наследници на Р. В. са с равни наследствени
дялове, съответно отговарят поравно за задълженията на обремененото
наследство. Твърди се като неоснователно и претендираното обезщетение за
забава в размер от 16,48 лв., доколкото такова може да се претендира според
особения представител само по вземането по общата фактура. Твърди се, че
не са представени доказателства за доставената топлинна енергия, както и
стойностите на начислените за това суми и тези за дялово разпределение и
отчет. Отделно се твърди прибавяне на сума, която преди това е сторнирана.
Сочи се още, че ищецът не е представил доказателства, че ответницата е
използвала процесния недвижим имот. Сочи се, че доколкото ответницата не
е била потребител на топлинна енергия на процесния имот през процесния
период, тя не е материално правно легитимирана да отговаря по предявените
искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид постъпилата молба от ищцовата страна, съдът е приел с оглед
уточненията, че ищецът следва да докаже, че е потребена топлинна енергия
от сградната инсталация, че същата е в размер на 168,74 лв., а като
компоненти включва отоплителни тела по мощност – т.нар. „щранг лири“;
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и „такса партида“; че е
потребена енергия на стойност 168,74 лв., включваща посочените компоненти
за периода 25.10.2021 г. – 30.04.2022 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
В с.з. ищецът представя молба от Й.В.Й. за присъединяването му към
градската мрежа за отопление и удостоверение за наследници, според което
2
единствен наследник на починалия на 06.08.2021 г. Й.В.Й., е неговата сестра
Т. В. Й.. Представена и справка от АВ, според което процесния имот е
собственост на ответницата.
Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество,
лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите
условия на дружеството е налице положително становище от страна
на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от
приложеното решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на
дружеството за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите
обвързват клиентите на дружеството.
Видно от приложената по делото справка от "Бруната" ООД, на
ответницата са начислени суми за топлинна енергеия, отдадена от сградната
инсталация, за процесния период, в размер на посочения от ищцовата страна.
Издадени са фактури за предоставените за периода 25.10.2021 г. – 30.04.2022
г. услуги.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими.
Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ
за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в
сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на
вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и
дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява
наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези
отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното
право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за
енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между
всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда
продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на
купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия,
3
одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в
сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно
от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, налице е
облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и сега
актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от
етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските
отношения с ищеца.
Видно е приложените писмени доказателства, в сградата на блока,
където се намира имота на ответницата, са извършвани ежемесечни
отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната
станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответницата да е
заявила надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл.
32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
Представени са доказателства и за извършено прихващане, а по делото е
изяснено каква е причината да се наложи такова.
Няма данни ответницата да е заплатила исковите суми.
Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, е изпаднала в забава, поради което
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл.
32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответницата по отношение на
процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорна
отговорност.
Предвид основателността на иска, ищецът има право на разноски в
пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните
представители на двете страни), като представя списък.
Претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер,
съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото и следва да бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. В. Й. с ЕГН-
********** от гр. Разград, ***, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от
М.Н.К., следните суми във връзка с издадената срещу ответницата Заповед №
4
285/28.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
Частно гражданско дело № 521 по описа на за 2023 г. Районен съд - Разград:
168,74 лв. (сто шестдесет и осем лева и 74 стотинки), представляващи
стойността на незаплатени услуги (за доставена енергия от отоплителни тела
по мощност - щранг лири, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и такси партида) за периода от 25.10.2021 г. до 30.04.2022 г. за
жилище, находящо се на ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.03.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 16,48 лв. (шестнадесет лева и 48
стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.12.2021 г. до 23.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. В. Й. с ЕГН-**********
от гр. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М.Н.К.:
- сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева лв. направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 521 по описа за 2023
г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 425,00 (четиристотин двадесет и пет) лева за направени
разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи поЧастно гражданско дело № 521 по описа за 2023 г. на Районен съд
– Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5