№ 2436
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. З. А. срещу решение от 20.05.2024 г. по
гр.д. №59545/2023 г. на Софийския районен съд, 166 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за разликата над сумата от 6000,00 лв. до
пълния предявен размер от 12 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 предл.1 НК,
приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 10.04.2023 г., по ВНОХД
№4018/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, Трети въззивен състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че СРС не се е
съобразил с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД – тежестта на престъплението,
продължителността на наказателното производство, интензитета на мерките за процесуална
принуда, процесуалните действия, водени други наказателни производства и начинът, по
който обвинението му се е отразило на лицето. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск за
неимуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
посочения по-горе размер и в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 600,00 лв.,
поради което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно поради следното:
Според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл.2 ал.1
т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на
престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от
15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява
държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ -
ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна
мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези
на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е
Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за
вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На
репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР
№3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то
основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като
удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността
на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя
2
на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества
на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на
ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са
само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл
Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по
гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на
ІV ГО на ВКС; Решение №26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение №1199/11.02.2009 г. по
гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно е доказано, че ищецът вследствие на
образуваното срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и
безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има
свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини,
приятели и въобще с всички, с които има социални контакти.
От показанията на свид. П.Г. се установява, че около 6 г. е продължило наказателното
дело срещу ищеца, като не е могъл да присъства на едно от изписването на децата си след
раждането, тъй като точно тогава е бил извикан в съда, и през цялото време е бил търсен,
получавал е призовки, трябвало е да съобрази датата на сключване на брак, като цяло делото
му се е отразило. Развалил е отношенията си с родителите си, от които са започнали упреци
към него, затворил се е, отчуждил се е от приятели и познати, делото се е отразило и на
кариерното му развитие – след като работодателят му е разбрал вече не е могъл да заверява
финансови отчети и да израства кариерно.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото. Личните
впечатления на свидетеля са логични и последователни, изнесените с тях факти относно
личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в
която се е намирал към този момент. Впечатленията на свидетеля са трайни и регулярни,
продължили не само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди
него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на
емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип
вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
От ангажираните по делото писмени доказателства е установено безспорно
наличието на оправдателна присъда срещу ищеца, като до момента на влизането и в сила
същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания.
Наказателното производство срещу него в двете му фази е продължило в период от 5 г. 5
мес. и 24 дни. Следователно може да се приеме, че този период надвишава рамките на
„разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл е нарушено и правото на
ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено документно престъпление по
чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 НК, което не е тежко и за което е предвидено наказание е
лишаване от свобода до пет години. Наложена му е била мярка за неотклонение „парична
гаранция“.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази както събраните по
делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение
3
сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за
справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с наказателното
производство действия срещу него, обстоятелството, че по отношение на него е били взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“, и обстоятелството, че е изпитвал стрес, че е бил
потиснат, както и че обвинението се е отразило негативно и на отношенията с родителите
му, и на обществения му статус.
С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура, която също
следва да бъде взета предвид, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 8000,00 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 6000,00 лв. до 8000,00 лв., като на
ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 2000,00 лв., а в останалата част, в която
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 12 000,00 лв., решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 247,62 лв., както и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 1,67 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
266,64 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
въззивника и адв. Й., според който въззиваемата страна е заплатила адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 800,00 лв. Според решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада под минимума в
Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се прилага. В пар.2
Наредба №1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за „фактическа и правна
сложност“ при определяне размера на възнаграждението. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение съответства напълно на естеството на правния спор, вида и
обема на предоставената правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9478 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д. №59545/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 166 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. З. А., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „*******, срещу Прокуратурата на Република
България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, осъдителен иск с правно основание чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 6000,00 лв. до сумата от 8000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение за
престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 предл.1 НК, приключило с оправдателна
присъда, влязла в законна сила на 10.04.2023 г., по ВНОХД №4018/2022 г. по описа на СГС,
Наказателно отделение, Трети въззивен състав, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на В. З. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.432 ал.1 КЗ допълнително сумата от 2000,00 лв. /или разликата над
присъдените 6000,00 лв. до 8000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2023
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
4
разследването и повдигането на обвинение за извършено престъпление по чл.310 ал.1 вр.
чл.309 ал.1 предл.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда №162/05.12.2022 г.,
постановена по ВНОХД №4018/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, Трети
въззивен състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на В. З. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 247,62 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и сумата от 268,31 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5