№ 17186
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110120800 по описа за 2024 година
Ищците Н. Е. Н., В. Е. Н. и М. Е. Н. твърдят, че са наследници на Е. Н. Н., починал на
09.02.2023 г. Приели наследството му с конклудентни действия, обективирани в подписан
между тях договор от 21.02.2023 г. Няколко месеца след смъртта на наследодателя им
установили, че на 29.12.2023 г. ответницата Е. Ч. М. се е снабдила с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание завещателно разпореждане, № 96,
том XIX, рег. № 39175, дело № 3347/2023 г., съгласно който е собственик на следН.
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 29204.7571.513 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Желява, район „Кремиковци“, улица „24-ти май“ № 3, местност
VIII-3, с площ от 559 кв.м., при съседи по кадастрална скица поземлени имоти с
идентификатори: .............., с номер по предходен план и съгласно документ за собственост
съставляващ УПИ IX-373 от квартал 35 по плана на с. Желява, град София, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 29204.7571.513.1, представляваща двуетажна
жилищна сграда с таванско помещение. Вписването в имотН. регистър е от 29.12.2023 г. До
този момент ответницата не била представила, нито обявила на ищците завещанието, за
което те разбрали след приемане на наследството от публичните регистри. Твърдят, че
приемането на наследството е извършено по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН (мълчаливо) и
предприето веднага след настъпване на смъртта на наследодателя на ищците, като най-
късната дата, която може да се приеме за извършване на безспорни конклудентни действия, е
21.02.2023 г. - датата на извършване на делба на дружествени дялове от "Ф." ЕООД с ЕИК
********* (с бивш едноличен собственик - наследодателят Е. Н.), с нотариална заверка на
подпис и съдържание на договора. Поддържат, че датата на вписване в имотН. регистър на
завещанието е и датата, на която ответницата се е ползвала от него. Считат, че искът им е
допустим, въпреки че наследството не е прието по опис, доколкото е налице изключението
1
по чл. 55 от ЗН и завещанието е открито след приемане на наследството. Поддържат, че
запазената им част от наследството е накърнена, равняваща се на 2/9 за всеки от тях. Сочат,
че след смъртта на наследодателя получили следното имущество: собствеността върху "Ф."
ЕООД с ЕИК ********* - дружество с капитал от 20 лв. и без имущество; недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......37 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч 5500, община Ловеч, ....., находящ се
на етаж 3 в сграда с идентификатор ......, с предназначение - жилищна сграда, многофа.на,
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.512.170, предназначение на
самостоятелН. обект - жилище, апартамент, посочена в документа площ 43.16 кв.м.,
прилежащи части - избено помещение № 47 от 7.17 кв.м. и 1,77337% идеални части от
общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж -
.......36, под обекта - .......22, над обекта - .......52, който имот по предходен документ за
собственост представлявал апартамент № 37, III етаж от жилищен блок „Пеньо Пенев“,
построен върху държавна земя, съставляваща парцел пети в квартал 119 по регулационН.
план на гр. Ловеч, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и антре,
със застроена площ от 43.16 кв.м. Дружествените дялове приели на 21.02.2023 г. въз основа
на договор за делба и решение на Общо събрание на съдружниците. Тъй като дружеството
било на загуба, съдружниците - наследници, след заплащане на дължимите данъци и
задължеН. на юридическото лице, продали дружествените дялове на 03.08.2023 г. по
номинална стойност за общата сума от 20 лв. Апартаментът продали на 10.08.2023 г. за
сумата от 28 000 лв., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том III,
рег. № 4011, дело 297/2023 г. Поддържат, че това имущество не е равностойно на
припадащата им се запазена част от наследството. Твърдят, че пазарната стойност на
недвижимия имот и автомобила, предмет на завещанието, остойностени към момента на
откриване на наследството, е много по-висока от полученото от тях имущество и надхвърля
разполагаемата част от наследствената маса. Молят да се намали завещателното
разпореждане с частта, необходима за допълване на запазената им част /по 2/9 за всеки/,
при условията на чл. 36 ЗН. Претендират разноски.
Ответницата Е. Ч. М. е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове. Не отрича,
че ищците са приели наследството на 21.02.2023 г., но оспорва, че същите са узнали за
завещанието след приемане на наследството. Твърди, че ищците са уведомени за наличието
на завещание, за съдържанието му, както и че то им е било прочетено в цялост още на
10.02.2023 г., когато се събрали в дома на Н. Н.. След това, във връзка с възникнала
необходимост от изготвянето на почеркова експертиза, поискала съдействие от ищците за
снабдяване с документи, саморъчно написани от наследодателя на ищците, които да
послужат за образци при изготвянето на експертизата, за което прилага като доказателство
кореспонденция с тях. Твърди, че на 22.02.2023г. ищците продали на ответницата автомобил
Нисан Примера, притежаван от наследодателя им, а не личН. автомобил на ответницата /лек
автомобил марка Хюндай, модел ИХ 20, рег.№ ......./, тъй като за него към онзи момент те
знаели, че е предмет на завета и респективно е преминал в патримониума на отвеницата.
Предвид изложеното счита за недоказано твърдението на ищците, че процесното завещание
2
следва да се счита за открито най-рано на датата на обявяването му – 05.04.2023г.
Вписването е извършено тогава, но обявяването е извършено с протокол от 08.03.2023 г.,
преди която дата е била извършена експертиза от графолог, изискана от нотариуса, за да
извърши обявяването. В тази насока твърди, че завещанието е открито преди приемане на
наследството от страна на ищците, което се подкрепя и от обстоятелството, че ответницата
продължавала със знанието и без противопоставянето им да живее необезпокоявано в
завещаната в нейна полза къща без някой от тях да е предявил претенции по отношение на
този факт. Поради изложеното счита, че ищците не могат да се ползват от предвиденото в
чл. 55 от ЗН изключение. Възразява срещу твърдението, че се е ползвала от завещанието
ефективно и реално е отрекла правата на наследниците по закон едва на 29.12.2023г., когато
е вписан издадеН.т в нейна полза констативен нотариален акт за собственост по документи,
тъй като същият има удостоверително, а не конститутивно действие и вписването е
последващо обявяването на завещанието по партидата на имота в ИмотН. регистър. Излага
доводи, че не е налице материалната предпоставка /приемане на наследството по опис/ за
реализиране правото да се претендира възстановяване на запазена част от наследството.
Счита, че не е налице и другата предпоставка за уважаване на предявеН. иск - да е накърнена
запазената част от наследството, тъй като към момента на смъртта си Е. Н. притежавал и
друго имущество /три МПС и поземлен имот със сграда в с. Соколово/, което ищците
умишлено не посочили. Оспорва стойността на извършените от ищците разпоредителни
сделки с твърдеН., че продажната цена е фиктивна с цел да се постигне по-ниска стойност на
завещаното имущество при преценката на стойността на запазената част от наследството по
реда на чл. 31 от ЗН. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 188 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане на
наследодателя на ищците до размера необходим за допълване на запазените им части от
наследството.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Е. Н. починал на
09.02.2023 г. и оставил за наследници децата си Н. Н., В. Н. и М. Н..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45/29.3.2007 г., Е. Н.
придобил УПИ IX-373 в с. Желява, кв.35, с площ 550 кв.м., заедно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда с таванско помещение, със застроена площ 49 кв.м.
Със саморъчно завещание от 19.01.2023 г. Е. Н. завещал на Е. Ч. М. УПИ IX-373 и двуетажна
сграда с таванско помещение в с. Желява, ............, както и прилежащите обзавеждане,
пристройки, подобреН., инструменти, материали, машини и агрегати, свързани с
поддържането и експлоатацията на същите, и лек автомобил Хюндай IX 20 рег.№ ........
Изготвен е протокол от 27.02.2023 г. от съдебно-почеркова експертиза, установила, че
завещанието е написано и подписано от Е. Н..
Завещанието е обявено с протокол от 08.03.2023 г. Вписано е в АВ на 5.4.2023 г.
Представено е по делото от ответницата писмо до нея, от съдържанието на което се
установява, че е написано от Е. Н., в което дава указаН. за завещанието и обявяването му,
3
защо е оставил къщата и колата /която така или иначе е на ответницата/ на нея и че всичко
извън завещанието е на децата му Н., В. и Марто. Ответниците не оспорват - становище от
3.12.24 г. и от о.с.з., писмото и че на 10.2.23 г. им е прочетено от ответницата в дома на Н.
Н..
С нотариален акт № 96 от 29.12.2023 г. ответницата е призната за собственик на имотите в с.
Желява на основание завещателно разпореждане.
С договор за доброволна делба сключен на 21.02.2023 г. с нотариална заверка на подписите
на страните по него, Н. Н., В. Н. и М. Н. си поделили притежаваните от Е. Н. 20
дружествени дяла от „Ф.“ ЕООД, като ответниците получили по 8 дяла, а М. Н. – 4 дяла. На
същата дата взели и решение да продължат дейността на дружеството, което се преобразува
в ООД с управител В. Н..
С нотариален акт № 5/10.08.2023 г. ищците продали притежаван от наследодателя имот –
апартамент № 37 в гр. Ловеч, ул. Отец Климент № 13, ет.3.
С нотариален акт № 163/6.8.24 г. ищците продали придобит по наследство от баща им имот
в с.Соколова, ул. Петко Войвода № 15, община Ловеч – поземлен имот с построените в него
сгради.
Видно от приетите по делото удостовереН. за регистрация, Е. Н. притежавал товарен
автомобил Нисан с рег.№ .......... и товарен автомобил Фиат Добло с рег № СВ5415НС.
С договор за покупко-продажба сключен на 22.02.2023 г. ищците продали на ответницата лек
автомобил Нисан Примера с рег.№ ...........
На 18.4.23 г. е издадена на името на отдетницата свидетелство за регистрация на МПС
Хюндай IX 20 рег.№ ........
Представена е разпечатка от вайбър кореспонденция между ответницата и ищцата В. Н. /от
профил с телефонен номер ползван от нея – молба от 20.1.25 г./, от 16.02.2023 г., с която от
профила на ищцата са изпратени съобщеН. до профила на ответницата: ответницата да
звънне на Мишо за документи „от тате“, ако се направи без експертиза ще е незаконно,
„карай си колата, ние ще прехвърлим само трите после ако се наложи ще си платим глобата
като излезе…“, да й изпрати завещанието /“нали има дата и подпис“/, което ответницата е
изпратила.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира,
съдържанието на реално проведената кореспонденция през приложението вайбър между
двата телефонни номера съответства на хартиените разпечатки, представени с отговора на
исковата молба, освен в частта на съобщеН.та, изпратени от тел.номер на ищцата, тъй като
съобщеН.та са изтрити и съдържанието им не може да бъде възстановено и съпоставено. Не
е възможно и да се установи кога са били изтрити. СъобщеН.та са изпратени на 16.02.2023 г.
ИзображеН.та представени от ответника са скрийншот снимки, за който няма данни да са
били манипулиране.
Представена е от ищците разпечатка от имейл кореспонденция от 13 и 14.02.23 г. между В.
Н. и Стоян Кърджанов – счетоводител на Ф., относно приходите и разходите на
дружеството, активи, заплати, осигуровки.
Разпитан като свидетел, Стоян Кърджанов сочи, че с децата на Е. се запознал след смъртта
4
му, като те се свързали с него на 10.2.23 г. Разбрали се какво да се направи относно плащане
на задължеН., данъци, осигуровки. Дружеството нямало средства да ги погаси.
Наследниците захранили сметката на дружеството, за да се погасят задължеН.та. Заявили, че
те ще управляват фирмата. Справка за задължеН.та изпратил в писмен вид по имейл.
Представена е файбър кореспонденция от 11, 12 и 16.02.23 г. с посочени контакти на куриери
на Ф..
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, средната пазарна стойност към
м.02.2023г. на лек автомобил „Нисан Примера“ ДК№ ........... възлиза на 3 881лв.; на товарен
автомобил „Нисан NV400“ ДК № ........... - на 18 597лв.; на товарен автомобил „Фиат Добло“
ДК № ......... - на 8 753лв. и на лек автомобил „Хюндай ix20“ ДК № ........... - на 12 901 лв.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към 31.12.2022 г.
неразпределената печалба на дружеството Ф. ЕООД е 44491.34 лв. Към 31.12.23 г. активите
са 16000 лв., а към 31.12.22 г. – 67000 лв., към която дата дружеството не разполага с
налични парични средства в брой. Към 28.2.23 г. нетната стойност на активите е 36368.48
лв., което е и стойността на дружествените дялове.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза относно стойността на имотите,
включени в наследството, към 9.2.23 г., стойността на имота в с. Желява с построената в него
сграда е 159552 лв., на апартамента в гр. Ловеч е 36086 лв., на имота в с. Соколово – 40070
лв.
Според заключението на повторната експертиза, пазарната стойност към 9.2.23 г. на имота в
с. Желява е 184059 лв. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на повторната
оценителна експертиза относно имота в с.Желява, като по-обосновано и неоспорено от
страните.
Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждаН. или чрез дареН. да накърнява тяхната запазена
част от наследството. Според чл. 30, ал.1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълН. размер на тази част поради завещаН. или дареН., може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на запазената му част.
Материалноправно легитимирани лица по претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН са наследниците с
право на запазена част, като възникването на правото е предпоставено от осъществяването
на следните предпоставки: настъпила смърт, ищецът да е наследник по закон на починалия с
право на запазена част, която е накърнена от извършено от наследодателя безвъзмездно
разпореждане. В чл. 30, ал.2 е предвидена и допълнителна материалноправна предпоставка
за възникване на правото на възстановяване, когато заветникът или надареН.т не са
призовани към наследяване, наследникът да е приел наследството по опис /т.4 от ТР № 3 от
19.12.2013 г. на ВКС, ОСГК/. Това изискване не е приложимо когато се касае до универсално
завещателно разпореждане, както и когато завещание, което не е било известно, е било
открито след приемане на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.
В случая ищците са низходящи наследници – деца на починалия Е. Н. и поради това имат
качеството на наследници с право на запазена част. Те упражняват правото си на
възстановяване на запазена част спрямо ответницата, която е лице, което не е призовано към
5
наследяване, тъй като не е наследник по закон на починалия.
Установи се също, че Е. Н. е извършил завещателно разпореждане, с което е завещал
отделни имущества на ответницата.
Съгласно чл. 16, ал.2 ЗН, завещателните разпореждаН., които се отнасят до определено
имущество, са частни и придават качеството на заветник. Видно от съдържанието на
завещанието, с него Е. Н. се е разпоредил за след смъртта си с конкретни имущества в полза
на ответницата – недвижим имот и МПС. Завещанието е частно и придава на ответницата
качеството на заветник. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай
изискването на чл. 30, ал.2 ЗН намира приложение и е необходимо наследството да е било
прието по опис от ищците. Съставянето на опис цели отграничаване на имуществото, което
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, от това на призованите към
наследяване лица. Самото приемане по опис от една страна ограничава отговорността на
наследниците до стойността, която се покрива от наследството, а от друга страна гарантира
интереса на заветника/надареН., когато не е наследник и няма точна представа за актива на
наследството, за да не се допусне наследниците да укрият част от актива и без да е
накърнена запазената им част да искат нейното допълване за сметка на
завещанието/дарението /ТР № 1 от 4.2.2005 г. по т.гр.д.1/2005 г.на ОСГК/.
Ищците не са приели наследството по опис.
Съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а според чл. 49 ЗН, това
може да стане изрично, с писмено заявление, или мълчаливо чрез конклудентни действия.
Това са действия, които несъмнено предполагат намерението на наследника да приема
наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник.
В случая съдът намира, че по делото се установиха такива действия, извършени от ищците,
които са израз на волята им да приемат наследството. Безспорно установено действие на
ищците, с което са приели наследството на баща си, е подписването от тях на договора за
делба на дружествени дялове на 21.2.23 г. Такова действие може да бъде направено само от
лице, което встъпва в правата на наследодателя. Извършените преди това действия по
установяване на права и задължеН. в разговори със счетоводителя не могат да се приемат
като такива, тъй като не сочат недвусмислено на намерението да се приеме наследството
/например извършват се с оглед преценка стойността на правата и задължеН.та и дали да се
приеме наследството по опис/. Следователно ищците мълчаливо са приели наследството на
баща си на 21.2.23 г., а след като наследник е приел наследството с конклудентни действия,
недопустимо е последващо приемане по опис. Следователно, следва да се прецени
приложим ли се явява чл. 55 ЗН, според който когато след приемане на наследството се
открие завещание което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори
заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена
част, т.е. в този случай отпада изискването за приемане по опис като част от предпоставките
за реализиране правото на възстановяване на запазена част. За да се приложи чл. 55 ЗН е
необходимо след като наследството е прието, да се появи завещание, неизвестно за
наследника. Приема се в практиката, че безспорен момент на узнаване е вписването на
завещанието в АВ, когато то става публично и се счита известно. Това е приложимо, ако не
6
се установи по-ранен момент на узнаване от наследниците. По делото се установи, че на
10.2.23 г. ответницата е прочела пред ищците предсмъртно писмо от Е. Н., в което той е дал
указаН. за завещанието и обявяването му, защо е оставил къщата и колата на ответницата и
че всичко извън завещанието е на децата му Н., В. и Марто. На 16.2.23 г. ответницата е
изпратила чрез вайбър профила на ищцата В. Н., по нейна молба, завещанието, като от
разговора за документи писани от баща й и прехвърляне /„прехвърлим“/ на автомобилите
извън този на ответницата следва извод, че завещанието към тази дата е било известно и на
тримата наследници. Приемането на противното и на допълнителни изискваН. за това кога
става известно завещанието би създало възможност за избягване на изискването за приемане
по опис от наследници, на които става известно завещание и приемат конклудентно
наследството преди обявяването и вписването на завещанието, което отнема техническо
време.
Ето защо съдът приема, че в случая не е приложим чл. 55 ЗН и наследниците е следвало да
приемат наследството по опис, след като им е станало известно оставеното от баща им
завещание в полза на трето лице.
Като не са сторили горното, те не са изпълнили изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН и за тях не е
възникнало правото да искат възстановяване на запазената си част от наследството на баща
им.
Като неоснователни, исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото ищците нямат право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
на ответницата се дължат направените разноски за депозити за експертизи – 980 лв. и
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за прекомерно по възражението на ищците,
като предвид правната и фактическа сложност на делото и проведените съдебни заседаН.,
съобразно и цената на исковете, дължимият размер следва да се определи на 3000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Е. Н., ЕГН **********, В. Е. Н., ЕГН **********, и М. Е.
Н., ЕГН **********, срещу Е. Ч. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане от 19.01.2023 г. на наследодателя на
ищците Е. Н. Н., ЕГН **********, починал на 09.02.2023 г., с което завещал на Е. Ч. М.
УПИ IX-373 и двуетажна сграда с таванско помещение в с. Желява, ............, както и
прилежащите обзавеждане, пристройки, подобреН., инструменти, материали, машини и
агрегати, свързани с поддържането и експлоатацията на същите, и лек автомобил Хюндай IX
20 рег.№ ......., до размера необходим за допълване на накърнената запазена част на ищците в
размер на 2/3 /по 2/9 за всеки/ от наследството на наследодателя.
ОСЪЖДА Н. Е. Н., ЕГН **********, В. Е. Н., ЕГН **********, и М. Е. Н., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Е. Ч. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 3980 лв. разноски по делото – по 1326.67 лв. всеки от тях.
7
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8