Решение по дело №946/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Делото е образувано по жалба на „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, „Индустриална зона“, представлявано от управителя П. С. А., подадена против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г. изх.№ 02-150-2600/6379 от 22.05.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е извършено намаление с 48 528,78 лв. на финансовото подпомагане на „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП).

Оспорващият излага доводи, че обжалваният акт е нищожен, тъй като уведомителното писмо съдържа повторно произнасяне по заявление на жалбоподателя за подпомагане с УИН 15/220519/02999 за кампания 2019г. Твърди, че при първото произнасяне по това заявление, обективирано в УП изх.№ 02-150-2600/6379/05.08.2021г. на ДФЗ, е извършено намаление с 48 528,78 лв. на финансовото подпомагане на „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД по схема ЗДП, което е извършено въз основа на фактически и правни основания, съдържащи се в доклад от проверка на място от отдел Технически инспекторат към ДФЗ, според който 10 парцела с обща площ от 80,01 ха от заявените са изцяло недопустими за подпомагане по схема ЗДП.

Сочи се в жалбата, че с влязло в сила Решение № 66/21.02.2022г. по адм.д.№ 709/2021г. на Административен съд Плевен, УП е отменено в обжалваната му част и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Според дружеството оспореното УП няма изискуемото съдържание съгласно мотивите на отменителното решение на АдмС Плевен – административният орган е пренебрегнал указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с мотивите на съда, административният орган повторно е посочил, че изпълнението на схема ЗДП изисква определена покълналост и гъстота на посева, макар че съдът е указал, че нормативната уредба не предвижда такива изисквания, пренебрегнат е направения в мотивите на решението извод, че наличието на обективни извънредни обстоятелства – продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури, изключва отговорността на земеделския производител, при които правото му на субсидия се запазва, както и изводът на съда, че не е установено нарушение от страна бенефициера на нормативните изисквания, поради което липсва основание за изключване на парцелите със слабо поникнали култури от подпомагане по схема ЗДП и съответно намаление на субсидията за тяхната площ.

Във връзка с горното твърди, че при издаване на оспореното УП е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като няма законово основание да се изключват от подпомагане заявени площи поради недостатъчна развитост и гъстота на поникналия посев, установените обективни извънредни обстоятелства – период на продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури са попречили за тяхното пълно развитие, които обстоятелства са извън волята и контрола на земеделския производител и ограничава отговорността му, особено когато той е направил всичко необходимо да изпълни изискванията на схемата за подпомагане по ЗДП. Излага доводи, че след връщане на преписката административният орган е издал идентичен по съдържание акт, като само и единствено е допълнил мотивите, без да изложи нови обстоятелства. В оспореното УП органът отново е обосновал изключването на десетте парцела от подпомагане по ЗДП с правните и фактически заключения от същия доклад от ПнМ. Твърди, че оспореното УП е издадено при същите факти и обстоятелства – доклад от ПнМ отдел Технически инспекторат, като нови доказателства не са посочени и не са взети предвид от органа, който е издал ново УП за същото намаление, без да спази задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, отричащи основателността на такова намаление. Възразява, че тъждеството между отменения акт и издадения нов акт както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото им основание водят до нищожност на втория административен акт, съгласно чл.177, ал.2 от АПК. Иска се съдът на това основание да обяви за нищожно оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като определи срок за това. Претендира разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и излага доводи, че УП е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно-производствените правила – посочени са единствено фактически твърдения, че на част от площите има недостатъчно развити растения от междинни култури, което е послужило за основание за лишаването от подпомагане на тези площи, но липсва правно основание; не е посочено това, ако е нарушение, нарушение на кое конкретно нормативно изискване за гъстота на площите се отнася тази фактическа констатация, т.е. няма правни основания за недопускане подпомагането на тези площи.

Втория кръг недостатъци на УП е свързан с противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че няма нормативно изискване по отношение на схема за ЗДП гъстота на посева на междинни култури като условие, което трябва да бъде изпълнено, за да бъде одобрено за подпомагане, докато такова изискване има за посевите от памук. Сочи се и несъответствие с общностното право, тъй като съгласно чл.23 от Регламент №73 от 2009г. на Съвета намаление или изключване от плащания се налагат само когато неспазването на изискванията за добро земеделско екологично състояние е в резултат на действие или бездействие от страна на бенефициера, за което пряка отговорност носи земеделският стопанин, т.е. специфично поведение на бенефициера, свързано с небрежно или умишлено неспазване и неосъществяване на условията на програмата, но такова поведение с такива форми на вина – небрежност или умисъл нито се твърдят в доклада от проверката на място, нито се твърдят в УП, нито са констатирани в хода и на двете производства, които са проведени във връзка с подпомагане на тези площи.

Акцентира се на заключенията на приетите експертизи в двете съдебни производства, които сочат, че бенефициерът добросъвестно е изпълнил всички агротехнически изисквания при засяването на междинните култури, спазена е технологията за подготовка на почвата с подходяща агротехника за сеитба на междинни култури – смес от зимна рапица и пшеница, но недостатъчните валежи са довели до недостатъчна влага в почвата и неблагоприятни условия за развитието на посевите на междинни култури. Прави се извод, че слабото развитие на посевите на процесните площи не се дължи на небрежно или умишлено поведение на бенефициера, а на обстоятелства извън неговия контрол – засушаване или липса на почвена влага. Твърди се и че УП не съответства на целта на закона и на цитираните общностни нормативни актове – да бъдат възпрени небрежни или умишлени действия на земеделските стопани при изпълнение на мерките. Извън тези условия, извън случаите, в които са констатирани небрежни или умишлени неизпълнения или поведение на бенефициера, няма причина да бъде налагано намаление, респективно да бъде санкциониран бенефициера. Моли да се уважи жалбата и да се отмени УП в обжалваната част по отношение на площите, за които не е допуснато подпомагане, претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът в съдебно заседание и в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с доводи за законосъобразност на оспорения акт. Счита, че в производството не се е доказало наличието на извънредни обстоятелства – период на продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури, които обстоятелства да изключват отговорността на земеделския стопанин, тъй като ако е било налице извънредното обстоятелство засушаване, то е следвало да се докаже по реда, посочен в Заповед № РД 09-78/08.02.2018г. на МЗХГ, но заповед за неблагоприятни климатични условия за 2019г. не е издавана. Излага, че при междинните култури ДФЗ при проверката на място не търси гъстота на самия посев, а гъстота на вече засята култура, с оглед целта, за която е създадена самата схема и с оглед доколко жалбоподателят е положил дължимата грижа на добър стопанин при засяването на тези площи, като акцентира на екологичните цели от отглеждането на междинни култури. Сочи, че не се говори за небрежност и умисъл, а за неполагане на дължима грижа от стопанина, който не е осигурил напояване на културите. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

Първоначално по жалбата е било образувано адм. дело № 574/2023г. по описа на АдмС Плевен. С Решение №46/04.01.2024г. по това дело съдът е прогласил за нищожно УП, върнал е преписката за ново поизнасяне и е осъдил ДФЗ да заплати разноски. При инстанционен контрол, с Решение № 12243/13.11.2024г. по адм.д. № 2714/2024г., ВАС е отменил съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Според касационния състав изводът на Административен съд Плевен, че при издаването на УП е допуснато нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, е неправилен и необоснован. Предходната отмяна е била поради факта, че в първото УП не са били посочени конкретни фактически и правни основания – т.е. прието е, че такива е нямало и съответно са дадени указания при новото произнасяне органът да изложи фактически и правни основания, въз основа на които да формира изводите си. ВАС е посочил, че в случая органът се е съобразил с дадените му указания, като е изложил установените и приети от него фактически и правни основания за конкретния случай, и доколкото не е извършена проверката по чл.168, ал.1 от АПК, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да постанови акт по съществото на спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ООД е регистриран като земеделски производител с УРН 179948 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019г. дружеството е кандидатствало за подпомагане по различни схеми и мерки – СЕПП, СПП, ЗДП (площи с междинни култури) – л.337 и сл. от адм. дело №574/2023г. От приложената таблица на използваните парцели е видно, че декларираните площи за подпомагане по схема ЗДП са 829,35 ха. От административната преписка е видно, че е направена проверка на площите чрез дистанционен контрол, като е установено, че са заявени 180 парцела с обща площ 829,35 ха, а установената площ е 824,50 ха, разминаването е минимално и се дължи на разминаване между обработката на терен и граници на заявяване.

Със Заповед № 397011/19.11.2019г. е възложена проверка на място относно изброените в заповедта парцели, находящи се основно в землището на гр. Тръстеник, а четири от тях – в землището на с. Горна Митрополия, която да се извърши в периода 20.11.2019г. – 05.12.2019г. Със Заповед № 397011/16.04.2020г. е възложена последваща проверка, която да се извърши в периода 21.04.-23.04.2020г.

По проверките е изготвен доклад за извършена проверка на място на 28.11.2019г. и последваща проверка на място на 21.04.2020г., за която е уведомен земеделския производител, и по време на проверките е присъствал представител (л.218 и сл. от адм. дело №574/2023г.). Към същия е приложен снимков материал на всички проверени парцели и при двете проверки на място. При проверката на място на 28.11.2019г. е установено, че от заявената площ 1373,237 дка засети с междинни култури – мека пшеница /зимна/ и рапица /зимна/, площи от 800,1097 дка са недопустими за подпомагане, тъй като са установени единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури; няма следи от използване на препарати за растителна защита, приложен е дневник за обработката. При повторната проверка на 21.04.2020г. е констатирано, че парцелът е заоран според изискванията площите с междинни култури да бъдат заорани до 15 април на следващата година.

До земеделския производител е изпратено уведомително писмо изх.№ 01-152-2600/36 от 22.04.2020г. с резултатите от проверката, което е връчено на 23.04.2020г. Видно от представените доказателства (л.296-297 от адм. дело №574/2023г.), на 07.05.2020г. земеделският производител е депозирал становище до ДФЗ, с което е възразил срещу констатацията относно обективното действително положение за състоянието и гъстотата на посевите върху приетите за недопустими площи. Посочил е, че схемата за директни зелени плащания не съдържа изискване за минимална гъстота на растенията за междинни култури. Приложил е дневник за извършените агротехнически мероприятия като доказателство, че гъстотата на засяване съответства на стандартното за всяка междинна култура, доказателства за закупените и вложени семена. Посочил е, че листната маса на растенията не е била развита в пълна степен поради лошите климатични условия в периода след сеитбата, поради недостатъчна влага в почвения слой за покълването и развитието на семената, което обстоятелство не е взето предвид при проверката, тъй като в действителност само единични растения са били напълно листно развити, но друга част са били във фаза на покълване и поникване, които не са били отразени. Приложил е справка от НИМХ, филиал Плевен, за района на гр. Тръстеник за периода септември, октомври, ноември 2019г. (л.299 от адм. дело №574/2023г.).

С писмо на л.302-303 от адм. дело №574/2023г., ДФЗ е отхвърлил възражението на бенефициера като неоснователно, като са изложени аргументи, че междинните култури следва да са налични в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване, а след тази дата могат да бъдат заорани в почвата за зелено торене най-късно до 15 април на следващата година. Посочено е, че за да се отчетат като площи с междинни култури, посевите трябва да са добре изникнали и да са натрупали вегетативна маса, защото чрез растежа и натрупването на вегетативна маса се извлича остатъчния азот в почвата и така се изпълнява екологичната цел на междинните култури – опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност, като чрез заораването на вегетативната маса този азот се връща обратно в почвата, но вече като органична маса (хумусно вещество), а когато посевите са оставени за зимна покривка, имат и противоерозионен ефект за площите или всичко това се прави с екологична цел. В заключение в писмото е посочено, че проверката потвърждава, че констатациите са верни и в съответствие с акредитираните процедури и критериите за допустимост съгласно нормативните и законови разпоредби.

След връщане на преписката, административният орган е издал процесното УП (л.14-23 от адм. дело №574/2023г.), в което е посочил, че същото е издадено във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №709/2021г. на АдмС Плевен, в частта в която е отменено УП за намаляване финансовото подпомагане по схема за плащане за селскостопански практики, и преписката е върната за ново разглеждане при съобразяване указанията на съда. Органът е изложил мотиви, че при извършените проверки са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площите, посочени в Таблица 1 като наддекларирани и установени в размер на 4,85 ха след проверка на място, за които несъответствия Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП, както и съобразно разпоредбите на чл.13 от Наредба № 6 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за периода 2014-2020г. (по-долу Наредба №6/2015г.).

В УП е изложено, че по заявлението на бенефициента е извършена проверка на място, назначена със заповед № 391005/02.09.2019г., при която е установена допустима площ в размер на 824,50 ха. Заявената от бенефициера площ ЕНП е намалена в резултат от извършена проверка на място на междинни култури от Технически инспекторат към РА съгласно заповед № 397011 от 28.11.2019г. и повторна проверка на 21.04.2020г., при която е установено, че в част от заявените парцели с междинни култури има налични единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури, поради което е прието, че на част от парцелите няма поникнали междинни култури. За установените несъответствия от извършената проверка на място, бенефициентът е бил информиран с УП № 01-152-2600/36/22.04.2020г. на началник отдел РТИ Плевен. Кандидатът е възразил срещу констатациите на проверката на място с писмо с вх.№ 01-152-2600/36 от 07.05.2020г., като е приложил документи. Възражението и приложените документи са разгледани, като с писмо е изпратен отговор, с който кандидатът се уведомява, че констатациите на експертите от РТИ Плевен са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФ „Земеделие“.

В Таблица 2 на процесното УП са посочени установените площи с междинни култури при проверката на място на 28.11.2019г., като за 10 броя БЗС установената площ е 0 (колона 3). Като причина за недопустимост на тези площи под таблицата е налице пояснение „Площта на БЗС/парцел, установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към РА със заявка № 397011 от 28.11.2019г., за която сте уведомен с писмо от ТИ на РА“. Като допустими за подпомагане са установени 55,91 ха (колона 5).

В оспореното УП като причина за недопустимост на площите с междинни култури е изложено, че отглеждането на междинни култури има основна екологична цел – опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност. Именно поради този факт, за да се отчетат като площи с междинни култури, посевите трябва да са добре изникнали и да са натрупали вегетативна маса, тъй като чрез растежа и натрупването на такава маса се извлича остатъчния азот в почвата и се изпълнява екологичната цел на междинните култури. Чрез заораването на вегетативната маса, този азот се връща обратно в почвата, но вече като органична маса (хумусно вещество). Посочено е, че по заявлението на бенефициера са проверени на място 15 парцела, заявени като парцели с междинни култури, на част от парцелите са установени междинни култури отговарящи на посочените по-горе изисквания и те са отчетени в доклада от проверката като допустима площ. На друга част от парцелите съответно няма поникнали междинни култури и това е отразено в доклада от проверката на място и направените снимки, приложени към досието от извършената проверка.

В Таблица 3 са посочени санкционираната площ, и неспазеното изискване за ЕНП (колона 8). Съответно установената площ е намалена с 237,77 ха за неспазване на ЕНП (колона 9), а административно санкционираната площ е 146,68 ха (колона 12), като основанието е посочено в пояснението под таблицата – чл.28, §3 във вр. с §1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията. Общо намалената и санкционираната площ става 384,45 ха, фигурираща в Таблица 13, ред 9, като в поясненията под таблицата е посочен начина на изчисляването й. В последната таблица е посочена и сума за намаление на финансова дисциплина в размер на 773,35 лв. (ред 14), а в пояснението под таблицата е посочен начина и нормативното основание за изчисляването й.

На горните основания, административният орган е постановил намаление на финансовото подпомагане по схема ЗДП за 2019г. общо със сумата 48 528,78 лв. Сумата е отбелязана в таблица 14 „Намаления“. В поясненията към таблицата е посочено, че в колона „Намаления“ се отчитат:

Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място и автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; Наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. и възстановена сума за финансова дисциплина съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1952 на Комисията от 25.11.2019г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице – агроном. В заключението на същата подробно се описват междинните култури и начина на засяването им. По отношение на конкретния случай ВЛ е установило по представените от дружеството документи, че подготовката на почвата и засяването е извършена със селскостопанска техника, собственост на „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД, дружеството е закупило 2,060 т. семена от рапица за посев и е използвало 20 400 кг. семе от пшеница за посев – собствено производство. На площите, засети с междинни култури, е извършено трикратно дисковане, валиране, сеитба семена пшеница и рапица с валиране, като е спазена технологията за подготовка на почвата с подходяща агротехника за сеитба на междинни култури – смес от зимна рапица и пшеница.

Експертът пояснява, че междинните култури са смески от нежитни култури (грах, фий, звездан, еспарзета, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, синап, репко, фуражна ряпа, рапица) и житни култури (ръж, тритикале, ечемик, пшеница, овес, лимец, просо, сорго, метла), които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура. При големи засушавания предсеитбената оран се заменя с трикратно дисковане на дълбочина 8-10 см. В двата случая валирането преди сеитбата е задължително. Обработката преди сеитбата трябва да създаде оптимално почвено легло за дружно поникване.

Вещото лице е установило, че засяването на междинните култури пшеница и рапица е извършено в период от стопанската година след 01.09.2019г. до 14-20.09.2019г., който се характеризира с високи температури и ограничено количество на валежите, довело до неравномерно покълване, поникване и слаба вегетация на растенията до месец ноември, когато е извършена проверката на място от експерт на ДФЗ Плевен. Изводът му е, че недостатъчните валежи са довели до недостатъчна влага в почвата и неблагоприятни условия за развитие на посева от междинни култури.

В заключението се сочи, че засяването на зимната рапица и пшеница е извършено в оптималния срок след предшественика до 20.09.2019г., кръстосано в поредни дни, като според документите на земеделския производител са спазени нормите за сеитба според изискванията за междинни култури: 15 кг/дка пшеница сорт „Авеню“ и 1 кг/дка семена на зимна рапица сорт „Шерпа“. При тази сеитбена норма би следвало да се осигурят гъстота на растения на кв.м. при зимната рапица 80-100 бр. семена или 60-80 бр. поникнали растения и за пшеницата 400-650 бр. на кв.м., но при благоприятни климатични и метеорологични условия след засяването през вегетацията на посевите.

Като е взело предвид всички представени документи и получената информация от земеделски стопанин, ВЛ е направило извод, че е приложен правилен подход при проведената агротехника, обработките на почвата, подготовката за сеитба и сеитбата на междинните култури, спазени са сеитбени норми. В случая определящи за развитието на междинните култури са агрометеорологичните условия през периода 01.09.2019г. - 01.11.2019г., които са били неблагоприятни.

В о.с.з. ВЛ допълнително посочва, че рапицата е влаголюбиво растение, пшеницата е по-издръжлива, но и двете се нуждаят от влага за поникване. Периодът, в който междинните култури трябва да бъдат засети и са засети, се характеризира с високи температури и ограничено количество валежи. Практически е невъзможно да се докара вода за тези площи от 1400 декара, в Плевенска област ВЛ не знае да има поливни площи. Технологичните изисквания при засяване и отглеждане на културите и добрите земеделски практики включват подготовка на почвата преди сеитбата – оран, дисковане, валиране и пр., сеитба с норма семена на декар, валиране след нея, което в случая е спазено от оспорващия, а след това вече нищо не може да се направи.

Съдът кредитира заключението на приетата експертиза, доколкото същото е изготвено от специалист с експертни познания по материята, но отчита и факта, че изводите си за спазени агротехнологични изисквания и сеитбена норма вещото лице е направило единствено на база представените от оспорващия документи за използваната техника, фактури за семена, искания за отпускане на материали и дневник за извършените мероприятия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок (УП е получено на 26.05.2023г., а жалбата е входирана при административния орган на 06.06.2023г.). Въпросът с допустимостта е решен и с оглед осъществения инстанционен контрол.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. По адм. дело №574/2023г. са приети неоспорени Протокол от заседание на УС на ДФЗ № 197/19.08.2022г. (л.5), видно от който Г. Т. е назначен за изпълнителен директор на ДФЗ, а В. К. е избрана за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, и Заповед № 0З-РД/3088 от 22.08.2022г., с която на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.-изпълнителния директор В. К. редица правомощия по ЗПЗП, сред които и в т.I.1 да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане (л.6-9). Следователно процесното УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Въпросът за приложимостта на чл.177, ал.2 от АПК е решен с цитираното по-горе отменително решение на ВАС, с оглед на което настоящият съд не следва да обсъжда наведените твърдения в жалбата относно приложимостта на тази разпоредба.

Оспореният акт е в изискуемата писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания за отказа, които удовлетворяват изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Основен мотив за непризнаване на част от заявените парцели с междинни култури е фактът, че в тях има налични единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури, и е направен извод, че няма поникнали междинни култури. Посочено е, че установените площи съгласно чл.46, §1 от Регламент /ЕС/ 1307/2013 и във вр. с чл.5 от Наредба №3 от 17.02.2015г. са по-малко от необходимите, като е санкционирана площ на основание чл.28, §3 във вр. с §1 от Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014. Като приложими са посочени и разпоредбите на чл.43, ал.4 от ЗПЗП и чл.13 от Наредба №6 от 24.02.2015г.

При издаване на акта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Заявлението за подпомагане за кампания 2019г. е подадено в ДФЗ в установения срок. Извършени са както административна проверка, така и проверка на място, извършен е анализ за установяване на фактическото съответствие на данните от заявлението на кандидата за подпомагане (чл.11, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2015г.). Установените факти относно част от парцелите, проверени за наличие на междинните култури, и за които парцели органът твърди, че не са налице поникнали такива култури, не са спорни между страните, спорно е правното им значение.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на правно основание за недопускане подпомагането на площите, тъй като не е посочено фактическата констатация за гъстота на площите нарушение на кое конкретно нормативно изискване се отнася. Както бе изложено, оспореното УП съдържа както фактически, така и правни основания за налагането на санкцията (изрично прието и в отменителното решение на ВАС), а дали установените факти са подведени към съответстващите им правни норми, е въпрос по материалната законосъобразност на акта.

По отношение спазването на материалния закон съдът намира следното:

Условията за реда за прилагане на схемите за директни плащания се съдържат в ЗПЗП, Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (за краткост Наредба № 3/2015г.), както и в Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.

Съгласно чл.2 от Наредба № 3/2015г., право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл.43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. В чл.13 от Наредба № 6/2015г. е посочено, че ДФЗ-РА може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло.

Съгласно чл.46, §1 от Регламент № 1307/2013г., когато обработваемата земя на стопанството включва повече от 15 хектара, земеделският стопанин взема мерки за това, считано от 1 януари 2015г., площ, представляваща най-малко 5% от обработваемата земя на стопанството, която земеделският стопанин е декларирал в съответствие с чл.72, §1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и – ако те се считат за екологично насочена площ в съответствие с §2 от настоящия член – включваща площите, посочени в букви в) г), ж), з), к) и л) от посочения параграф, да представлява екологично насочена площ.

В §2 на чл.46 от Регламент № 1307/2013г. са изброени видове площи, от които държавите членки избират да се смятат за екологично насочена площ, като в буква „и“ фигурират като ЕНП площи с междинни култури или зелена покривка, получени в резултат на посев и покълване на семена и по отношение на които се прилагат тегловните коефициенти, посочени в параграф 3 от същия член.

Съгласно изискванията на регламента, българският законодател е регламентирал видовете Екологично насочени площи (ЕНП) в чл.5, ал.1 от Наредба № 3/2015г. – тези площи са земя, оставена под угар, особености на ландшафта, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.

В чл.12, ал.1 и ал.2 от същата наредба са дефинирани още две понятия – площи с междинни култури или зелена покривка (площите, засети със смес от културите в приложение № 2 или подсети с трева или с бобови култури в основната култура), и междинни култури (смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура).

В случая в УП е направен извод, че необходимата ЕНП не е постигната с оглед на чл.5 от Наредба №3/2015г., като се сочи, че в част от парцелите (индивидуализирани) няма поникнали междинни култури – в тях са констатирани само единични растения от мека пшеница и рапица. Тази констатация не се оспорва от жалбоподателя, а се потвърждава от него. Спорните моменти по делото са фактът на засяване достатъчен ли е да се приеме наличие на междинни култури, както и причината за липсата на поникнали междинни култури – дали това е небрежност на земеделския стопанин, за което подлежи на санкциониране, или наличието на форсмажорно обстоятелство извън пряката отговорност на стопанина – продължително засушаване, освобождаващо го от налагането на санкция.

По отношение възражението на жалбоподателя относно констатацията в УП за недостатъчна гъстота на междинните култури:

Верни са доводите му, че никъде в приложимото законодателство не са поставени изисквания за конкретна гъстота на площите с междинни култури. Вярно е обаче и това, че чл.12, ал.2 от Наредба № 3/2015г. дефинира междинните култури като смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, т.е. за да се приеме наличието на междинна култура, растенията трябва освен засети, и да са поникнали с достатъчна гъстота, а не да са единични както на снимките от проверката на място, включително на значителни участъци изобщо да няма поникнали растения.

Понятието „култури със слята повърхност“ не е нормативно определено, но от посоченото от ВЛ в констативно-съобразителната част на експертизата, че следва да поникнат 60-80 бр. растения рапица на кв.м., а пшеница 400-650 бр. на кв.м. може да се направи извод, че културите със слята повърхност изискват малка хранителна площ на растение и се засяват гъсто. По тази причина при културите със слята повърхност при вегетацията не се прилага механична обработка на почвата. Растенията устояват прави при ветрове и други неблагоприятни условия само, ако посевът е гъст и стъблата се крепят взаимно. Получава се посев без видими пространства помежду растенията, който изглежда слят, от където произлиза наименованието култури със слята повърхност.

Нещо повече – европейският законодател е поставил изискването за ЕНП да се считат площи с междинни култури или зелена покривка, получени в резултат на посев и покълване на семена (чл.46, §2, буква „и“ от Регламент № 1307/2013г.), следователно за да се приеме, че дадена площ е екологично насочена и съответно подлежи на подпомагане, трябва не само да е засята, но и семената да са покълнали. В случая за отказаните парцели е констатирано и не е спорно, че са били налични само единични растения от мека пшеница и рапица, в големи участъци изобщо няма поникнали растения повече от два месеца след засяването на площите (видно от снимковия материал към доклада от проверката на място), и последните не изпълняват функцията на ЕНП. Именно горното основание е посочено като фактическа констатация на процесното УП – на част от парцелите няма поникнали междинни култури, а и като част от правните основания за постановеното намаление на подпомагането – в поясненията към Таблица 3 на административния акт.

Ноторно известно е, че регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е задължително и пряко изпълним като правило, във всички държави членки едновременно. Следователно правилно административният орган е приел, че при наличието само на единични стръкове покълнали междинни култури в процесните БЗС, не се удовлетворява изискването за поникналост и гъстота на растенията при изпълнение на схема ЗДП (да са налице покълнали житни и нежитни култури със слята повърхност – без значителни разстояния между стъблата), изведено от цитираните норми на съюзното и националното право.

Недоказано е възражението на оспорващия, че при проверката на място част от растенията са били във фаза на покълване, и това не е било отчетено от експерта на ТИ. Не са представени никакви доказателства за по-късното покълване и развитие на зелена маса на растенията в тези БЗС, в период след проверката. Видно от представената от самия жалбоподател справка от НИМХ, от 8 ноември до края на месеца е имало почти ежедневни валежи в района на гр. Тръстеник, поради което не е съществувала твърдяната пречка растенията да покълнат, макар и малко по-късно, и за това да се представят съответните доказателства пред ДФЗ-РА. Нещо повече – макар СТЕ да сочи, че рапицата е влаголюбиво растение и изисква много влага, такова изискване не е установено за меката пшеница, но последната също не е покълнала. Отделно от горното, вещото лице е посочило, че практиката през последните няколко години показва, че 25 август – 15 септември е най-подходящият период за сеитба, докато оспорващият е засял площите с междинни култури в периода 01-24.09., което е в отклонение от най-благоприятния период.

По отношение възражението за наличие на непреодолима сила (продължително засушаване), което освобождава от отговорност земеделския стопанин:

За доказване на неблагоприятните климатични условия жалбоподателят е представил справка от НИМХ филиал Плевен, от която е видно, че след приключването на засяването на двете междинни култури, т.е. след 20.09.2019г. до датата на проверката 28.11.2019г., валежи е имало в периода 23-26.09., 03-05.10., на 31.10., както и от 08.11. до 28.11.2019г. почти непрекъснато.

Съдът намира, че представената справка не доказва по удовлетворителен начин наличието на изключително неблагоприятни метеорологични условия, т.е. непреодолима сила – продължително засушаване, която да е единствената причина посевите да не покълнат.

При проверката на място на 28.11.2019г. са установени както парцели, за които е отразено, че има само единични растения пшеница и рапица, и за които парцели е прието, че не е налице междинна култура, така и парцели, в които са налице пшеница и рапица с достатъчна гъстота, които парцели са признати за допустими за подпомагане за ЗДП. Същите парцели, както и всички останали, според жалбоподателя са засети едновременно, в кратък период от време (началото до средата на м. септември 2019г.), и няма как да се приеме, че при еднакви климатични условия, и най-вече еднакви температури на въздуха и влажност на почвата, са се получили съвсем различни резултати от засадените еднакви смески от растителни видове. Подобно схващане е в разрез с най-елементарните правила на логиката. Защото при засяване на еднакви култури, в кратък период от време, на парцели, разположени близо един до друг, при еднакви климатични условия – температури на въздуха и влажност на почвите, следва да се получат еднакви или поне сходни резултати. След като такива резултати не са налице, а са налице две съществено различаващи се групи парцели, следва да се приеме, че липсата на дъжд не е причина за непокълването на двете култури в спорните парцели, доколкото при еднакви или сходни почвени и климатични условия са получени съвсем различни резултати за парцели, намиращи се в един и същ или съседни близки райони. Нещо повече – видно от снимковия материал към доклада от проверката, в едни и същи парцели има както ивици покълнали насаждения, така и единични растения или липса на такива, като е нелогично при еднакви климатични условия в един парцел да има и слети повърхности, и единични растения.

Във връзка с горното съдът отбелязва, че твърдението на ответника, че разстоянието между гр. Тръстеник и с. Горна Митрополия е 25 км, не е вярно. От публично достъпна информация на интернет сайт https://bg.2markers.com/268922-275144 е видно, че разстоянието по права линия между двете населени места е само 7 км. Следователно парцелите в двете землища са при сходни климатични условия.

Жалбоподателят подробно излага доводи относно високите температури (за което не са представени доказателства) и налично засушаване, но въпреки че същите условия са били налични за всички парцели, само за част от тях е установено, че са с единични растения, поради което в УП е прието, че за същите парцели не е налице поникнала междинна култура. Във връзка с това следва да се отчете чл.12, ал.4 от Наредба №3/2015г (в приложимата редакция), съгласно който междинните култури следва да могат да бъдат проверени като засети или налични в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване. В случая при проверката, която е в края на този срок, малко преди 1 декември на годината на кандидатстване, междинни култури в процесната част от парцелите не са установени – има само единични растения, поради което правилно е прието, че няма поникнали междинни култури, т.е. площите не могат да се зачетат като ЕНП съгласно изискванията на Регламент № 1307/2013г. и Наредба № 3/2015г.

Освен заключението на вещото лице, съдът отчита и публично достъпната информация за факторите, влияещи върху отглеждането например на рапицата. В специализирания сайт Агри.бг на адрес https://agri.bg/agrosaveti/rastitelna-zashtita/faktori-vliyaeshti-varhu-dobiva-na-rapitsa-2 е посочено: „Изследвания са показали, че температурата е от най-важните фактори на околната среда, който влияе на растежа и развитието на рапицата. Други фактори, които също се отразяват върху добивите от рапица са качеството на семената, времето на засяване, сеитбената норма, дълбочина на засяване и ширина на редовете“. В друг специализиран сайт за земеделски стопани на адрес https://sinor.bg/11077-Osnovni-momenti-ot-tehnologiyata-na-rapicata е посочено: „Най-важни са добрата обработка на почвата и навременната сеитба. … Много добрата обработка на почвата при рапицата се обуславя от особеностите на кореновата й система. Когато липсва влага, обработките стават още по-актуални, защото корените трябва да достигнат дълбочината, от която могат да черпят вода. При добра обработка дори сухият повърхностен слой на почвата не създава големи главоболия“. В трети специализиран интернет сайт на адрес https://www.kws.com/bg/bg/agro-sveti/seitba/obrabotka-na-pochvata/rapica/ е посочено: „При отглеждането на рапица е необходимо прецизно обработване на почвата. Като цяло трябва да се вземат предвид следните точки: 1. Ресурсна ефективност – всички мерки за обработка на почвата и подготовка на семена трябва да се извършват с мерки за опазване на влагата, за да се гарантират благоприятни условия за покълнване и растеж на младите растения; това е особено важно за региони с ниски валежи. 2. Използване на правилна техника – техниката на производство винаги трябва да бъде адаптирана към метеорологичната ситуация“.

По отношение на пшеницата, в специализирания интернет сайт https://grand-max.com.ua/bg/novosti/sroki-poseva-ozimoj-pshenicy-kak-seyat-tehnologiya-vyracshivaniya е посочено: „Влажността на почвата по време на сеитбата оказва значително влияние върху успешното покълване на семената и първоначалния растеж на зимната пшеница. Липсата на влага може да забави покълването, а излишната влага може да доведе до загниване на семената“. Т.е. недостатъчната влага може да е причина за по-късно покълване на пшеницата, а не за липса изобщо на покълнали растения. Както сочи и вещото лице, зимната пшеница е по-издръжлива на ниска влажност.

Следователно не наличието или липсата на валежи, а правилната обработка е основен фактор, влияещ върху покълването и развитието на рапицата и пшеницата, като от жалбоподателя не са представени доказателства за качеството на семената, дълбочината и гъстотата на засяване и т.н. (т.е. за подходяща обработка на почвата, която да запази влагата в нея), за да се прецени дали наистина е спазил в пълнота всички технологични изисквания при сеитбата на междинните култури.

Съдът не споделя доводите на ответника, че дружеството е било длъжно да извършва напояване на процесните парцели. Т. изискване не е налице в нормативен акт, а и от посоченото от ВЛ е видно, че възможност за напояване не е налице в област Плевен. В допустимите парцели обаче също не е било извършвано напояване (няма нито твърдения, нито доказателства за такова), но в тези парцели е имало поникнали междинни култури с достатъчна гъстота при същата проверка на 28.11.2019г. и за тях е изплатено финансово подпомагане.

Посочените от жалбоподателя норми на Регламент (ЕО) № 73/2009 са неприложими, доколкото същият е отменен, считано от 01.01.2015г., и е неприложим към подпомагането за 2019г. В отменящия го Регламент № 1307/2013г. няма идентични норми, освобождаващи от отговорност земеделските стопани. Такива норми са включени в Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета – чл.64, §2 и чл.77, §2. За да не бъдат наложени административни санкции обаче, следва неспазването да се дължи на непреодолима сила и засегнатото лице да може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1. Само справката от НИМХ не доказва наличие на непреодолима сила, нито доказва по удовлетворителен начин, че стопанинът не носи отговорност за неспазването на поетите от него задължения, за които иска финансиране, а други доказателства не са представени.

В тази връзка се споделят доводите на ответника, че е създадена специална процедура при наличие на извънредни обстоятелства, регламентирана с представената по делото Заповед № РД-09-78/08.02.2018г. на МЗХГ и приложените към нея указания. Съгласно т.II.3. от указанията, при наличие на настъпило неблагоприятно климатично събитие, в срок до 7 дни от възникването му, всеки земеделски стопанин може да подаде писмено заявление за извършване на наблюдение от експертната комисия на площите, заети със земеделски култури. По делото е безспорно установено (включително от вещото лице), че в ОД „Земеделие“ гр. Плевен не са постъпвали заявления от земеделски стопани в землищата на гр. Тръстеник и с. Горна Митрополия за нанесени щети от неблагоприятни климатични събития за периода от 01.09.2019г. до 01.12.2019г., нито протоколи за вид култура и нанесена щета. При липсата на подадени такива заявления не само от жалбоподателя, а и от други ЗП в региона, е необосновано да се приеме, че липсата на дъжд за част от периода може да се приравни на непреодолима сила, освобождаваща от отговорност дружеството.

Обстоятелството каква специалност и квалификация има експертът, извършил проверката (каквито възражения са направени по адм. дело № 574/2023г. по описа на АдмС Плевен, не и в настоящото производство), е неотносимо към спорния предмет, тъй като от снимковия материал, приложен към доклада от проверката на място (извършена от лицето, на която е възложена тя със заповед) ясно е установима липсата на покълнали посеви от рапица и пшеница в проверените парцели, или наличието само на единични такива, и за това не се изискват специални знания.

Въз основа на установеното при проверката, органът е извършил подробни изчисления, и е определил сумата, която следва да се заплати на земеделския стопанин и тази, която следва да се откаже.

С оглед на изложеното – липса на междинни култури със слята повърхност на част от обработваните от ЗП площи, органът правилно е определил субсидията само въз основа на площите с налични покълнали междинни култури със слята повърхност, и УП съответства на материалния закон.

Оспореният акт съответства и на целта на закона подпомагане по схемите за директни плащания да се изплаща само ако за съответните БЗС/парцели са налице всички законоустановени условия, включително да са спазени изискванията към земеделските площи за ЕНП, в случая по отношение на междинните култури, регламентирани в съюзното и националното право.

По изложените съображения съдът намира, че процесното УП в оспорената му част е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то съответства на материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателно. Такива са своевременно поискани – в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение и при първоначалното разглеждане на делото, и при обжалването пред ВАС, и в настоящото производство. На основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяко от разглежданията на делото в двете инстанции, или разноски общо в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, „Индустриална зона“, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г. изх.№ 02-150-2600/6379 от 22.05.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е извършено намаление с 48 528,78 лв. на финансовото подпомагане на дружеството по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания.

ОСЪЖДА „Агросервиз Комтрак-Тръстеник“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, общ. Долна Митрополия, „Индустриална зона“, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, сумата 300 (триста) лева разноски в проведените съдебни производства.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.