Решение по дело №36532/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18490
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20231110136532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18490
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110136532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д. Б.
Димитрова - Г.ева, ЕГН ********** против ***р, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на ******* и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заемната до уволнението длъжност "съдебен деловодител" при работодателя **,
служба „ *“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата на предявяване
на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка.
С разпореждане № 81533/03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 36532/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение исковата
молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от разпорежданете, да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба, като: 1/ посочи конкретна цена на предявения иск с правно основание чл.
1
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ /т.е. конкретен размер на претендираното
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение/; 2/ да изложи
ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства,
обуславящи правния му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Указанията са изпълнени с молба вх. № 198134/11.07.2023 г., подадена от
името на Д. Б. Димитрова – Г.ева, с която е посочено, че правният интерес за
ищеца от предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ, е свързан с
последиците от уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на *******, а
именно заличаване на отбелязването, отразено в трудовата книжка на ищеца.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.4 КТ,
настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяването на такъв иск в настоящото производство, поради което с
определение № 29124/21.08.2023 г., постановено по гр.д. № 36532/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е прекратил производството по гр.д №
36532/2023 г. по описа на II ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка. Определение №
29124/21.08.2023 г., постановено по гр.д. № 36532/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, в частта, в която съдът е прекратил производството по гр.д №
36532/2023 г. по описа на II ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка, е влязло в законна
сила 09.09.2023 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 01.07.1996 г. е служител
в Национална следствена служба, а считано от 2014 г. е заемала длъжността
съдебен деловодител в служба „*“ към Национална следствена служба, с код по
НКПД – 2011:4415203. Поддържа, че със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на
******* му било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и му било
прекратено трудовото правоотношение с ответника работодател. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. В тази
връзка се излагат следните съображения и твърдения:
Редът, по който се осъществявало разпределението, предаването,
обработката и връщането на документите в служба „*“ към Национална
2
следствена служба зависела от съответната натовареност на служителите в
службата и обемът от справки, които следва да се извършат за конкретните лица.
Постъпилите в службата заявления се разпределяли от завеждащ службата ***,
която разпределяла и предавала на служителите постъпилите в службата
заявления по нейно усмотрение. Не се оспорва, че на 06.03.2023 г. в службата е
постъпило заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по описа на Национална следствена
служба, както и че на следващия ден същото е било разпределено за обработване
и изготвяне на отговор на ищцата. Ищцата предприела действие по извършване на
проверката на посочените в разпределеното й заявление лица, като при
проверката установила наличие на данни за неприключили наказателни
производство по отношение на едно от посочените в заявлението лица, от което се
породила необходимост от извършването на допълнителна проверка и изискване
на допълнителни документи. До 10.03.2023 г. – петък, изисканите от ищцата
допълнителни документи и информация не били получени в службата, като през
следващата работна седмица /13.03.2023 г. – 17.03.2023 г./ ищцата била
разпределена по дежурство във Фронт-офиса на Национална следствена служба,
като в края на седмицата разбрала, че прекият й ръководител /***/ издирва
процесното заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по описа на Национална следствена
служба. Ищцата проверила за документа на бюрото си, но не го открила. Изрично
се оспорва ищцата да е унищожавала горепосочения документ, респективно, че е
признала, че е унищожила същия. На отделно основание се оспорва, че
дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ е установено по безспорен начин, като се излагат подробни
съображения в този смисъл. Поддържа се, че дори и да се установява извършеното
дисциплинарно нарушение, то наложеното дисциплинарно наказание не
съответства на тежестта на нарушението. В тази връзка се сочи, че ищцата е
служител с дългогодишен стаж при ответника, като никога не е била наказвана за
извършени от нея дисциплинарни нарушения.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените
искове. В отговора на исковата молба се поддържа становище за
законосъобразност на процесните заповеди, с който на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение,
по силата на което е заемала длъжността съдебен деловодител в служба „*“ към
Национална следствена служба, с код по НКПД – 2011:4415203.
3
Посочва се, че по данни от материалите по преписка вх. ГП № 1025/2023 г„
в периода от 07.03.2023 г. до 29.03.2023 г. служителят Г.ева е унищожила
заявление, с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000-
2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня), получено на адрес:
udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за предоставяне на данни в
електронен вид от Прокуратурата на Република България на Министерство на
вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ - Главен
прокурор /Споразумение/. С посоченото заявление, постъпило на 06.03.2023 г. на
електронна поща udost@sec.prb.bg в служба ,*“, НСлС, оторизиран служител от
РУ МВР - гр. Девня е изискал предоставяне на удостоверение за наличие или
липса на данни за обвинения по неприключени наказателни производства спрямо
две физически лица. Заявлението е разпределено на г-жа Г.ева на 07.03.2023 г. На
17.03.2023 г. г-жа *** - завеждащ служба „*“ в НСлС, е установила липсата на
въпросната преписка след телефонно обаждане от служител на служба „КОС“ при
РУ МВР - гр. Девня, който е поставил въпроса за неизпълнено заявление, с per. №
253000-2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня. След направена
проверка е констатирала, че заявлението е заведено с вх. № SIP- 2653/07.03.2023 г.
по описа на НСлС, но не е изпълнено в 3-дневния срок, посочен в чл. 10, ал. 1 на
Споразумението. Г-жа Костадинова е възстановила преписката чрез разпечатка на
заявлението от адрес: udost@sec.prb.bg и е поставила щемпел с вх. номер под вече
регистрирания такъв. Изготвила е и изпратила на заявителя исканите
удостоверения за лицата. По повод на установената липса на преписката,
образувана по заявлението на РУ МВР - гр. Девня, г-жа *** - завеждащ служба „*“
в НСлС, е инициирала оперативка със служителите в службата на 29.03.2023 г. На
оперативката е обърнато специално внимание на Правилата за издаване на
удостоверителни документи в НСлС, утвърдени на 4.02.2018 г., изменени и
допълнени със заповеди от 19.07.2018 г. и 25.09.2018 г. на Директора на НСлС
/Правила/, вкл. на задължението за спазване на 3-дневния срок за изготвяне на
отговор. Г-жа Г.ева е съобщила, че преписката е унищожена от нея случайно, на
шредер машина.
Поддържа се, че ищцата не е изготвила отговор на заявлението в 3-дневен
срок, с което е нарушила чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкцията и чл. 187, т. 3 във вр. с
чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ; че не е уведомила прекия си ръководител за
необходимост от удължаване на срока за работа – нарушени по чл. 187, т. 3 във вр.
с чл. 126, т. 5 от КТ и е предприела поведение, което е довело до унищожаването
на преписката, в разрез със задължението за съхраняване на възложените й
4
документи – нарушение по чл. 187, т. 3 във вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и чл. 65 от
Инструкцията.
Поддържа се, че установеното нарушение е във връзка с неизпълнение на
задълженията по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда. Излагат се съображения, че
посредством осъществените от служителя действия, респ. бездействия,
причиняващи неизпълнение на трудовите задължения по изготвяне на изисканото
удостоверение и унищожаването/неопазването на преписката, е компрометирано
оказаното му доверие от работодателя и са злепоставени интересите на
работодателя, което поведение съставлявало нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ.
Посочва се още, че постъпилото телефонно обаждане от служител в РУ
МВР - гр. Девня и съответно узнаването от същия за неизпълненото задължение
по издаването на удостоверение от служител в НСлС, представлява уронване на
доброто име и причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието,
оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира,
ръководи и контролира трудовия процес. което поведение съставлявало
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ.
Оспорват се и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "съдебен деловодител" при
работодателя **, служба „* и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено
със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на ******* и неговата отмяна; 2/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "съдебен деловодител" при работодателя **, служба „
5
*“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № РД-08-466 от
07.06.2023 г. на ******* и неговата отмяна, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2
е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен
срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до
работника.
6
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при
връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил
препоръчано писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът
или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие - в този
смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 08.06.2023 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 08.06.2023 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 30.06.2023 г., дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че искът е предявен преди
изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което
и подлежи на разглеждане по същество.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 01.07.1996 г., ищцата е била служител в
Национална следствена служба, а считано от 2014 г. е заемала длъжността
съдебен деловодител в служба „*“ към Национална следствена служба, с код по
НКПД – 2011:4415203; че със заповед № РД-08-465 от 07.06.2023 г. на ******* на
7
ищцата Д. Б. Димитрова - Г.ева било наложено дисциплинарно наказания
„уволнение“, както и че със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на *******
трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира по определен ред, като се следва определено производство, скрепено
със срокове, уредено с императивни правни норми. Това производство най-общо
има четири основни фази: по установяване на факта на нарушението; по
определяне на дисциплинарното наказание; по издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание - писмена форма, мотивирана, тоест посочваща
конкретните факти, субективни и обективни признаци на поведението, дата, място
на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество ако
установи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете
по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения
по случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 194 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването им, които срокове не текат през времето, когато
работникът е в законоустановен отпуск или стачка. Тази разпоредба урежда по
императивен начин два срока за налагане на дисциплинарни наказания и
пропускането на който и да е от тези срокове, погасява дисциплинарната
отговорност на работника/служителя, респективно - правото на работодателя да
ангажира тази отговорност.
В конкретния случай по делото е установено, че поведението, за което е
наложено наказанието на ищеца е осъществено в периода от 07.03.2023 г. до
29.03.2023 г., за същото работодателят е уведомен на 21.04.2023 /дори да се
приеме, че работодателят е уведомен по-рано, а именно с отправената от ***, в
качеството й на заемащ длъжност завеждащ служба „*“ в Национална следствена
служба, до Галина Евгениева – съдебен администратор на Национална следствена
служба, докладна записка, то следва извод, че за поведението, за което е наложено
наказанието на ищеца, работодателят е уведомен най-рано на 07.04.2023 г./,от
което се налага извод, че наказанието, наложено с процесната заповед на
работодателя, е наложено в сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед, покана от
09.05.2023 г. и обяснения от 12.05.2023 г. по делото се установява, че наказанието
8
на ищеца е наложено за нарушение, за което на му е дадена възможност да
изложи обяснения пред работодателя. Поканата е издадена от работодателя,
поканата и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца, поради
което и съдът приема, че ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ, като е
дал възможност на ищеца да обясни поведението си.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и
от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов
текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл.
194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна
защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното
наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и
чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно
удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или
служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред
/като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по
извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички
направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта
да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива
каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ
този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г.
о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК,
Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за
мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен период, в който работодателят
твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които то е
извършено и в какво се изразява нарушението. Работодателят е посочил и
9
законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение, но
както вече бе посочено, евентуалното несъответствие между описаното
нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност
на уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно
представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно
уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
120/2009 г., III г. о., ГК/.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че със заявление с вх. № SIP-
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня), получено на адрес: udost@sec.prb.bg по силата на
сключено Споразумение за предоставяне на данни в електронен вид от
Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи, с
изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ - Главен прокурор /Споразумение/,
оторизиран служител от РУ МВР - гр. Девня е изискал предоставяне на
удостоверение за наличие или липса на данни за обвинения по неприключени
наказателни производства спрямо две физически лица. Установява се от събрания
доказателствен материал, че заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на
НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня),
получено на адрес: udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за
предоставяне на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България
на Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на
ПРБ - Главен прокурор /Споразумение/ е разпределено за работа на ищцата Д. Б.
Димитрова - Г.ева, ЕГН **********, както и че на следващия ден /08.03.2023 г./
ищцата е извършила справки за посочените в искането от РУ-Девня лица, като е
констатирано несъответствие в масивите на Национална следствена служба и
Прокуратурата на Република България по отношение на едно от двете посочени в
заявлението лица, което е изисквало извършването на допълнителни дейности по
приключване на преписката, образувана по заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023
г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр.
Девня). Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в това число показанията на свидетелите *** и Кирил
Гаврилов, както и от приобщения към доказателствения материал писмен
документ, а именно писмо до отдел „Правен“ при Администрацията на Главния
прокурор от дата 16.10.2023 г. /приложен на л. 181 от делото/. В горепосочения
писмен документ, а именно писмо до отдел „Правен“ при Администрацията на
10
Главния прокурор от дата 16.10.2023 г., изрично е посочено, че при извършена на
17.03.2023 г. проверка в регистрите на ЦИССС /Централизирана информационна
система на следствените служби/ е установено, че на 08.03.2023 г. Д. Б.
Димитрова - Г.ева, ЕГН ********** е извършила проверка в ЦИССС за наличие
на данни за всяко от лицата, посочени в заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г.
по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр.
Девня).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Споразумение за предоставяне на данни в
електронен вид от Прокуратурата на Република България на Министерство на
вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ - Главен
прокурор /Споразумение/, изготвените удостоверения се изпращат от служител на
Прокуратурата на Република България на адреса на заявителя, подписан с
квалифициран електронен подпис, в срок до три работни дни.
Съгласно чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкция за деловодната дейност и
документооборота Прокуратурата на Република България, във връзка с
правилното приемане, регистриране и движение на документи, всички
магистрати, съдебни служители и служители на Бюрото по защита при главния
прокурор са длъжни да спазват определените срокове за изпълнение на
поставените задачи, а в случаите , в които не се отнася за срокове, определени със
закон – да информират непосредствения си ръководител и/или определеното
длъжностно лице по контрол на сроковете за очертаващо се закъснение и
своевременно да искат продължаване на срока от ръководителя, възложил
задачата.
Съгласно чл. 65 от Инструкция за деловодната дейност и документооборота
Прокуратурата на Република България, документите, които са в процес на
изпълнение, се съхраняват от магистратите, съдебните служители и служителите
от Бюрото по защита при главния прокурор, натоварени да работят по
възложените им задачи.
Както се посочи по-горе, по безспорен и категоричен начин се установи в
производството, че със заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС
(per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня), получено на
адрес: udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за предоставяне на
данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България на
Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на
ПРБ - Главен прокурор /Споразумение/, оторизиран служител от РУ МВР - гр.
Девня е изискал предоставяне на удостоверение за наличие или липса на данни за
11
обвинения по неприключени наказателни производства спрямо две физически
лица; че заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. №
253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня), получено на адрес:
udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за предоставяне на данни в
електронен вид от Прокуратурата на Република България на Министерство на
вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ - Главен
прокурор /Споразумение/ е разпределено за работа на ищцата Д. Б. Димитрова -
Г.ева, ЕГН **********, както и че на следващия ден /08.03.2023 г./ ищцата е
извършила справки за посочените в искането от РУ-Девня лица, като е
констатирано несъответствие в масивите на Национална следствена служба и
Прокуратурата на Република България по отношение на едно от двете посочени в
заявлението лица, което е изисквало извършването на допълнителни дейности по
приключване на преписката, образувана по заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023
г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр.
Девня).
Същевременно по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява по безспорен и категоричен начин, че процесната преписка е
приключена от ищцата в срока по чл. 10, ал. 1 от Споразумение за предоставяне на
данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България на
Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на
ПРБ - Главен прокурор, а именно в тридневен срок от получаване на заявлението,
т.е. до 10.03.2023 г. /петък – работен ден/ включително, от което се налага извод,
че преписката не е приключена от ищцата в срока по чл. 10, ал. 1 от Споразумение
за предоставяне на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република
България на Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по
описа на ПРБ - Главен прокурор.
Не са събрани доказателства, че ищцата е изпълнила задължението си по чл.
6, ал. 5, т. 5 от Инструкция за деловодната дейност и документооборота на
Прокуратурата на Република България, а именно в случаите, в които не се отнася
за срокове, определени със закон /какъвто е процесният/ – да информира
непосредствения си ръководител и/или определеното длъжностно лице по
контрол на сроковете за очертаващо се закъснение и своевременно да искат
продължаване на срока от ръководителя, възложил задачата, от което се налага
извод, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкция
за деловодната дейност и документооборота на Прокуратурата на Република
България, а именно в случаите, в които не се отнася за срокове, определени със
12
закон /какъвто е процесният/ – да информира непосредствения си ръководител
и/или определеното длъжностно лице по контрол на сроковете за очертаващо се
закъснение и своевременно да искат продължаване на срока от ръководителя,
възложил задачата.
Същевременно не е спорно по делото, че за периода 13.03.2023 г. –
17.03.2023 г. ищцата е била разпределена в т.нар. „фронт-офис“, както и че
процесната преписка не е открита, нито при ищцата, нито другаде в службата,
нито към периода 07.03.2023 г. – 29.03.2023 г., нито към настоящият момент.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не е
положила необходимата грижа за правилното съхранение на процесната преписка
/по заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000-
2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня)/, с което е допуснала същата
да бъде изгубена, което й поведение съставлява нарушение на чл. 65 от
Инструкция за деловодната дейност и документооборота Прокуратурата на
Република България.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че в процесния период /07.03.2023 г. –
29.03.2023 г./ ищцата е унищожила преписка /по заявление с вх. № SIP-
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня)/. Категорични доказателства за това обстоятелство не са
събрани в производството. Такива данни се съдържат в показанията на
свидетелите ***, Мирослава Костова, Емилия Кирилова, Венелина Стоянова и
Анета Асенова, но същите пресъздават евентуални думи на ищеца, казани на
проведената на 29.03.2023 г. среща на служителите от служба „*“ при НСлС и не
представляват пряко доказателство за това обстоятелство, още повече, че
показанията не са конкретни, като някои свидетели посочват, че ищцата е казала,
че преписката може и да е прикрепена към друга преписка и/или документи и да е
изгубена.
Безспорно е, че преписката и към настоящият момент не е открита /това се
установи от събраните гласни доказателства/, но не е установено по безспорен
начин, че е унищожена от ищцата. Дори да се приеме извод, че е унищожена, то
същото настоящият състав приема, да е извършено неволно, без умисъл да се
увреди работодателя и без да е целено конкретно унищожаване на процесния
документ. Още повече, че хартиената преписка, разпределена за работа от ищцата,
представлява копие на електронен документ, а именно, подаденото чрез
електронен адрес: udost@sec.prb.bg, електронно заявление с вх. № SIP-
13
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня), т.е. не съществуват пречки дори преписът на хартиен
носител да се изгуби и/или унищожи, същият отново да се разпечата от
електронния адрес, на който е подадено и да бъдат извършени действията по него.
По отношение на твърдяното в уволнителната заповед нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ, , съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие. Това задължение изисква от работника или служителя да зачита
интересите на работодателя, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да
пази поверителна информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име сред
трети лица и др. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ
злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. От характеристиката на трудовоправната връзка следва,
че по нея се предполага отношение на лоялност между страните. Когато това
отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност
към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне
на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Касае се
за хипотези, в които работникът, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи
работодателя пред трети лица – независимо от това, дали действията са извършени
при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. В този смисъл злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. За да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието
на работодателя, не е необходимо от него да са настъпили имуществени вреди за
работодателя, като тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната
отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при
определяне на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в
този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о.,
14
ГК, Решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г., ІV г. о., ГК,
Решение № 201 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай се сочи: 1/ че с осъществените от служителя действия,
респективно бездействия, изразяващи се в неизпълнение на трудовите задължения
по изготвяне на изисканото удостоверение и унищожаването/неопазването на
преписката, е компроментирано оказаното му доверие от работодателя и са
злепоставени интересите на работодателя; 2/ че неизпълнението на трудовите
задължения на ищцата, а именно неизпълнението на задължението й свързано с
издаване на процесното удостоверение по заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г.
по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр.
Девня), е довело до уронване на доброто име на работодателя и е причинило
накърняване на авторитета, престижа, доверието в работодателя, доколкото от
служител на РУ – Девня е узнато за неизпълнение на задължението за издаването
на удостоверение от служител на НСлС.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Атанас
Гавраилов и Найден Б. се установи в производството, че същите са били лицата,
които са работили по заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС
(per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня). И двамата
свидетели изрично заявиха, че си спомнят лицата по процесното заявление, че
познават същите. Посочиха, че не си спомнят с конкретното заявление да е имало
някакъв проблем. Заявиха, че няма спомен да е имало забавяне по това заявление,
както и че удостоверенията са получени своевременно и разрешителни на лицата
по заявлението са издадени. Заявиха, че удостоверенията от НСлС се издавали в
срок от 1-2 седмици, но се случвало и в по-дълги срокове да се издават, но в
рамките на месец. Изрично посочиха, че нямат спомен да са се обаждали във
връзка с някакво забавяне и за по – бързо издаване на исканите удостоверения, а
са се обаждали, когато имали объркани ЕГН-та или когато имали заявления за
повече лица, защото се случвало да се залепят искания и да не се видят всички
лица по заявлението.
Следователно се налага извод, че извършването на твърдяното от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. т. 8 КТ, за което
е ангажирана дисциплинарна отговорност на ищцата, и изразяващо се в това, че
неизпълнението на трудовите задължения на ищцата, а именно неизпълнението на
15
задължението й свързано с издаване на процесното удостоверение по заявление с
вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г.
по описа на РУ МВР - гр. Девня), е довело до уронване на доброто име на
работодателя и е причинило накърняване на авторитета, престижа, доверието в
работодателя, доколкото от служител на РУ – Девня е узнато за неизпълнение на
задължението за издаването на удостоверение от служител на НСлС, остана
недоказано в производството.
По отношение извършването на твърдяното от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. т. 8 КТ, за което е ангажирана
дисциплинарна отговорност на ищцата, и изразяващо се в това, че с
осъществените от служителя действия, респективно бездействия, изразяващи се в
неизпълнение на трудовите задължения по изготвяне на изисканото
удостоверение и унищожаването/неопазването на преписката, е компроментирано
оказаното му доверие от работодателя и са злепоставени интересите на
работодателя, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано в
производството интересите на работодателя да са злепоставени. Още повече, че се
установи в производството, че хартиената преписка, разпределена за работа от
ищцата, представлява копие на електронен документ, а именно, подаденото чрез
електронен адрес: udost@sec.prb.bg, електронно заявление с вх. № SIP-
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня), т.е. не съществуват пречки дори преписът на хартиен
носител да се изгуби и/или унищожи, същият отново да се разпечата от
електронния адрес, на който е подадено и да бъдат извършени действията по него,
т.е. интересите на работодателя не са накърнени, нито злепоставени. Тук следва
да се допълни, че в производството се установи, че още на деня след като
преписката е разпределена за работа от ищцата същата е предприела действия по
обработването й и е извършила справки за посочените в искането от РУ-Девня
лица, като е констатирано несъответствие в масивите на Национална следствена
служба и Прокуратурата на Република България по отношение на едно от двете
посочени в заявлението лица, което е изисквало извършването на допълнителни
дейности по приключване на преписката, образувана по заявление с вх. № SIP-
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня). Действително по делото не е доказано, че ищцата е
довършила работата по преписката, но същото е осъществено от друг служител на
служба „*“, поради което и интересите на работодателя не са били накърнени по
какъвто и да било начин. Тук следва да се посочи, че ищцата е служител при
16
ответника, считано от м. юни 1996 г., като за периода от повече от 25 години на
същата не са налагани каквито и да било дисциплинарни наказания, няма данни
да е извършвала други дисциплинарни нарушения, като същевременно от
събрания по делото доказателствен материал, а именно справка за проведените на
ищцата атестации, считано от 2003 г. до 2023 г. се установява, че същата се е
справяла изключително добре с работата си и над изискванията за длъжността.
Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав приема за доказано, че в периода
07.03.2023 г. – 29.03.2023 г. ищцата, нарушавайки чл. 10, ал. 1 от Споразумение за
предоставяне на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България
на Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на
ПРБ - Главен прокурор не е приключила процесната преписка в срока по чл. 10,
ал. 1 от Споразумение за предоставяне на данни в електронен вид от
Прокуратурата на Република България на Министерство на вътрешните работи, с
изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на ПРБ - Главен прокурор; че нарушавайки
задължението си по чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкция за деловодната дейност и
документооборота на Прокуратурата на Република България, а именно в случаите,
в които не се отнася за срокове, определени със закон /какъвто е процесният/ – не
е информирала непосредствения си ръководител и/или определеното длъжностно
лице по контрол на сроковете за очертаващо се закъснение и своевременно да
искат продължаване на срока от ръководителя, възложил задачата; както и че
нарушавайки чл. 65 от Инструкция за деловодната дейност и документооборота
Прокуратурата на Република България, не е положила необходимата грижа за
правилното съхранение на процесната преписка /по заявление с вх. № SIP-
2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа
на РУ МВР - гр. Девня)/, с което е допуснала същата да бъде изгубена, което й
поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ.
Действително ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, но
настоящият съдебен състав счита, че тежестта на същото не е пропорционално на
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение.
При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при което е извършено и цялостното поведение на
работника или служителя. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
17
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
поправими ли са или не, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение, дали нарушението е извършено еднократно или
многократно и пр.
В разглеждания случай несъмнено се установява, че ищецът работи при
ответника, считано от м.06.1996 г., като по делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че същият е бил наказван за извършени от него нарушения
на трудовата дисциплина преди процесния случай. Следователно настоящият
съдебен състав намира, че извършеното от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина е еднократно и че същият за дългия период от време, през което е
служител на ответника е с чисто дисциплинарно минало, което обстоятелство е от
значение и следва да бъде взето предвид при преценката за тежестта на
нарушението. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че през
последните 20 г. при оценка на изпълнението на работата й за длъжността,
ищецът е получил оценки, както следва: за периода 2007 г. – 31.12.2012 г. -
„изпълнението е над изисквания за длъжността“; за периода 01.01.2013 г. –
30.11.2021 г. „отличен“; за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2022 г. „много добър“.
Нарушението не е проява на системно незачитане на възложените трудови
задължения, като същевременно не е установено, че нарушението се е отразило по
някакъв начин върху останалите работници и служители, работния процес и
качеството на работа на ищеца. Още повече, че хартиената преписка,
разпределена за работа от ищцата, представлява копие на електронен документ, а
именно, подаденото чрез електронен адрес: udost@sec.prb.bg, електронно
заявление с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per. № 253000-
2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Девня), т.е. не съществуват пречки
дори преписът на хартиен носител да се изгуби и/или унищожи, същият отново да
се разпечата от електронния адрес, на който е подадено и да бъдат извършени
действията по него, както и се е случило в процесния случай. Извършеното от
ищцата нарушение на трудовата дисциплина е изолиран случай и не се
характеризира, като тежко такова, доколкото ищцата е предприела действие по
обработване на преписката и е извършила необходимите първоначални справки за
лицата по нея, което безспорно следва да бъде взето предвид при определяне
тежестта на нарушението и адекватното на нея дисциплинарно наказание.
18
Ето защо наложеното на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение, се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен. Поради това и с оглед обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е безсрочно, основателен се явява и искът по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ, която е договорна
и е за имуществени вреди – пропуснати ползи /осуетено от незаконното
уволнение увеличение на имуществото на работника или служителя/.
Не е спорно по делото, че ищецът е останал без работа за претендирания с
исковата молба период, а именно от 08.06.2023 г., когато съдът приема да е
извършено прекратяване на правоотношението между страните, до 23.10.2023 г.
/датата на която е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания пред първоинстанционния Софийски районен съд/, за който период
следва да му бъде присъдено обезщетение, тъй като в причинна връзка с
незаконното уволнение са настъпили вреди, които съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 1 КТ се съизмеряват с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за
съответния период. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение. С оглед изявленията
и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се доказване в производството, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, е 2 205,00
лева.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение, работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателят в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ищецът е претендирал обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от 07.06.2023 г. – 07.12.2023 г. Доколкото към датата на
приключване на съдебното дирене и устните състезания пред първата инстанция
/23.10.2023 г./ не е изтекъл пълния претендиран от ищеца период, то по аргумент
от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК като в хода на производството се установи,
че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
19
08.06.2023 г., на която дата на ищецът са връчени заповед № РД-08-465/07.06.2023
г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № РД-08-
466/07.06.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
от което следва, че предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
основателен и следва да бъде уважен за периода 08.06.2023 г. – 23.10.2023 г. и
размера от 9922,50 лева, като за разликата над уважения размер от 9922,50 до
пълния предявен размер от 13 230,00 лева, както и за периода 24.10.2023 г. –
07.12.2023 г. и за деня 07.06.2023 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
От името на ищеца е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
650,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на разноските,
чието репариране се иска от ищеца.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
производството, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
доколкото размерът на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството е под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за съответния
вид работа.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
***р, с адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Д. Б.
Димитрова - Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13, сумата от 446,88 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС /като е съобразено, че съгласно представения договор
за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение не е разбито по
искове, т.е. дължи се общо по всички искове, като по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ производството по делото бе прекратено с влязло в сила
решение и адвокатско възнаграждение по този иск не следва да се присъжда в
полза на ищеца/, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
20
определя в размер на 200,00 лева.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Д.
Б. Димитрова - Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13, следва да заплати в
полза на ответника ***р, с адрес: ***, сумата от 150,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 556,90 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 36532/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав /по 80,00 лева по исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 396,90 лева по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ – 4 % от уважената част от иска/.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, заповед № РД-08-
465/07.06.2023 г. на ******* за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Д. Б. Димитрова - Г.ева, ЕГН ********** и издадената въз основа
на нея заповед № РД-08-466/07.06.2023 г. на ******* за прекратяване на
трудовото правоотношение на Д. Б. Димитрова - Г.ева, ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Д. Б. Димитрова
- Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13 на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност "съдебен деловодител"
при работодателя **, служба „ *“.
ОСЪЖДА ***р, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Б. Димитрова -
Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9922,50 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.06.2023 г. до
23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
30.06.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 9922,50 до
пълния предявен размер от 13 230,00 лева, за периода 24.10.2023 г. – 07.12.2023 г.
и за деня 07.06.2023 г.
21
ОСЪЖДА ***р, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Б. Димитрова -
Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 446,80 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № гр.д. № 36532/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Б. Димитрова - Г.ева, ЕГН **********, с адрес: г*****, ап. 13
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***р, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 150,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ***р, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета и по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 556,90
лева, представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 36532/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22