РЕШЕНИЕ
№ 655/1.4.2021г. гр. Пловдив
01.04.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3246 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Оспорва се Решение № ППН-02-585/2019 от
13.11.2020г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за
неоснователна жалба рег. № ППН-02-585 от 2019г. от А.Б.К. *** ООД.
Жалбоподателят А.Б.К., ЕГН ********** оспорва решението,като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Според него, в хода
на административното производство несъмнено е установено, че на 21.10.2019г. и
на 22.10.2019г. в информационната платформа trafficnews.bg са
разпространени две статии, които са проява на неправомерно обработване на лични
данни на лицето, в качеството му на адвокат, вписан в АК – гр. Пловдив и в
качеството му на кандидат за кмет на гр. Пловдив от листата на обединението
Демократична България за местните избори през 2019г. Според него, в двете
статии са разгласени лични данни, в частност регистрационен номер на личния му
автомобил, личният му адрес по местоживеене и настоящият му адрес, на който се
намира адвокатската му кантора. Тези лични данни са придобити по
нерегламентиран ред, чрез нерегламентирано проследяване и фотографиране, при
нарушаване на правилата за нормална журналистическа практика. Моли да се отмени
решението и да се осъди „Трафик Бул“ООД на основание чл.85,ал.2 от ЗЗЛД със
санкцията, предвидена в размерите по чл.83, параграф 5 от Регламент /ЕС/
2016/679 във връзка с нарушение по чл.25з от ЗЗЛД, както и да се осъди „Трафик
Бул“ ООД да премахне от интернет процесните статии.
Алтернативно иска от съда да върне делото за решаване по същество в КЗЛД със
задължителни указания по правилното прилагане на закона. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът – Комисия за защита на личните
данни – гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Райчева, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в
депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Трафик Бул“ ООД – гр.
Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
предвидения за това срок, от страна - адресат на оспорвания акт.
Решението е връчено на жалбоподателя по пощата
на 16.11.2020г., съгласно известие за доставяне (обратна разписка), а жалбата е
подадена чрез административния орган на 24.11.2020г.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на
21.10.2019 г. в информационната платформа trafficnews.bg е публикувана статия, озаглавена „Мерцедес, паркиран
в нарушение до Колодрума се оказа на „кандидат за кмет“, с подзаглавие
„Снимките се превърнаха в повод за дебат“. В статията се съдържа и снимка на
автомобил – марка „Мерцедес“ с рег. № ***, който е паркиран пред каса за
билети, както и снимка на сградата на спортна зала „Колодрума“ със знак “Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки”. Статията е със
следното съдържание: „Мерцедес, паркиран в нарушение до зала "Колодрума",
предизвика възмущението на пловдивчани от квартала. Автомобилът е спрян в зона,
забранена за движение, точно пред билетните каси на залата. Според съседи мерцедесът
е собственост на адв. А.К., който е кандидат за кмет
на Демократична България. В предизборната си програма той се обяви за
"нулева толерантност към шофьорите, които си позволяват да спират на
главни булеварди или други забранени за това места", но очевидно по
неизвестна причина е нарушил собствените си
принципи. Снимките, които вече са
стигнали до социалната мрежа, се превърнаха в повод за дебат. Сред
коментиращите има и хора от квартала, които твърдят, че заради малкия брой паркоместа и много апартаменти, паркирането в района е
мисия невъзможна. Други пък смятат, че човек, който има претенции да управлява
града, не може с лека ръка да нарушава законите.“
На
22.10.2019г. със заглавие "Кандидат - кмет отново погази закона, паркира в
кръстовище", е публикувана в информационната платформа trafficnews.bg статия със следното съдържание: „А.К.
отново погази закона. Кандидатът за кмет на Пловдив, издигнат от Демократична
България, демонстрира неспазване на правилата за движение по пътищата, макар че
в своята предизборна платформа се обяви за „нулева толерантност към шофьорите,
които си позволяват да спират на главни булеварди или други забранени за това
места”. Припомняме, че само преди два дни мерцедесът на К. бе паркиран в
нарушение до зала "Колодрума" и това предизвика възмущението на
пловдивчани от квартала. Тази сутрин кандидат - кметът отново наруши правилата,
като остави автомобила си в кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“. Снимките
бяха разпространени в социалната мрежа, придружени от гневни коментари. Според
пловдивчани поведението на А.К. е абсолютно недопустимо.“ В статията има снимка
на паркиран бял автомобил, идентичен с този в предходната статия, като не се
вижда номера на същия и снимка на същия автомобил с отразен рег. № ***, който е
спрян непосредствено преди знак, означаващ синя зона, както и снимка с близък
план на регистрационния номер.
След тези
публикации К. сезира КЗЛД с жалба, наименувана сигнал рег.№ ППН-02-585 от
30.10.2019г. против „Трафик Бул“ ООД, въз основа на която е образувано и
спорното производство по ЗЗЛД. С жалбата е посочено, че „Трафик Бул“ООД, в качеството му на
администратор на лични данни е извършил нарушения на чл. 25з от ЗЗЛД, чл. 5, §
1, б. „в“ и т. 78 от Регламент 2016/679. Поискано е да бъде ангажирана
административно – наказателната отговорност, като бъде наложена имуществена
санкция по чл. 85, ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 83, § 5 от Регламент
2016/679. Допълнително е заявена и претенция за изтриване на всички
статии,които съдържат негови лични данни.
От страна на
надзорния орган в рамките на образуваното производство е извършена служебна
справка относно наличието на публикувани статии на сайта www.trafficnews.bg, които са цитирани в сигнала. Констатирано е, че
статиите са достъпни и към 09.12.2019г., когато е извършена проверката, като са
извършени разпечатки от тях.
В хода на
административното производство е депозирано становище от „Трафик Бул“ ООД от
27.12.2019г., съгласно съдържанието на което с цитираните статии дружеството не
навлиза в личното пространство на жалбоподателя. Посочено е,че никъде в
статиите не се излагат твърдения, които да нямат връзка със заявените от него
позиции за кандидат за кмет на общината. Информацията за К. е предоставена от
трети лица и е концентрирана само и единствено върху собствен на жалбоподателя
автомобил, паркиран на обществено достъпни места. Самият К. е публикувал
информация за автомобила в пост от 06.12.2018г., с което е направил достояние
регистрационния му номер. Изложено е,че се касае за конфликт при паркиране и
публикуваната статия и снимките в нея не съдържат информация, която да не е
обществено неизвестна.
С решение по
протокол № 29 от 18.06.2020г. на свое заседание КЗЛД е приела за допустима
подадената жалба от А.К..*** ООД са конституирани като страни в
административното производство и са уведомени за насроченото открито заседание
на Комисията за разглеждане на жалбата по същество. Направена е преценка
относно необходимостта за събирането на допълнителни доказателства от община
Пловдив и ОД на МВР – Пловдив относно твърденията в жалбата.
Получен е
отговор от община Пловдив, съгласно който общината е получила информация за
притежавания от А.К. лев автомобил, марка Мерцедес, рег. № ***, считано от
17.08.2017г., на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ.
Получен е
отговор от ОД на МВР – Пловдив, съгласно съдържанието на който след извършена
проверка в АИС е установено, че МПС с посочения регистрационен номер е
регистрирано на А.К., считано от 17.08.2017г. и няма данни за промяна на
регистрацията. За описания в статията от 22.10.2019г. случай е съставен АУАН
серия АА № 442411 от 23.10.2019г. и НП № 19-1030-010777 от 15.11.2019г.
С
уведомление от 23.06.2020г. КЗЛД е уведомила жалбоподателя за проведеното на
18.06.2020г. заседание, в което подадената от него жалба е намерена за редовна
и допустима. К. е уведомен, че жалбата му ще бъде разгледана на заседание на
Комисията, което ще се проведе на 29.07.2020г. Разяснени са му правата му за
участие в заседанието на Комисията (лично
или чрез пълномощник), както и за депозиране на относими
доказателства.
В посочения
в уведомлението срок е постъпила молба от К. до КЗЛД, с която е поискано да
бъде наложена имуществена санкция на „Трафик Бул“ ООД за нарушаване на чл. 25з
от ЗЗЛД и на принципите за законност на обработването по чл. 5 от Регламент
2016/679, като дружеството бъде задължено и да премахне всички статии, които
съдържат негови лични данни от интернет на базата на правото му да бъде
забравен в хипотезата на чл. 17 от Регламент 2016/679 относно защита на
физическите лица във връзка с обработването на личните данни.
Към молбата
са приложени писмени доказателства, описани в нея: копие от талон за
регистрация на МПС с рег. № ***; заповед № РД-20-06 от 06.01.2020г. на кмета на
район Централен при община Пловдив; жалба до Районна прокуратура – Пловдив;
постановление за отказ да се образува наказателно производство по прокурорска
преписка № 1008/2020г. по описа на РП – Пловдив; жалба по адм.
дело № 782 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив; решение по гр. д.
№ 17897 от 2019г. на ПРС и въззивна жалба против това
решение.
С
уведомление от 23.06.2020г. КЗЛД е уведомила ответника „Трафик Бул“ ООД за
проведеното на 18.06.2020г. заседание, в което подадената от К. жалба е
намерена за редовна и допустима. Дружеството е уведомено, че жалба ще бъде
разгледана на заседание на Комисията, което ще се проведе на 29.07.2020г.
Разяснени са му правата му за участие в заседанието на Комисията (лично или чрез пълномощник), както и за
депозиране на относими доказателства.
С последващо уведомление страните са уведомени, че
заседанието на Комисията по разглеждане на жалбата на А.К. по същество ще бъде
проведено на 31.08.2020г. От страна на „Трафик Бул“ ООД е представено като
доказателство решение № 1946 от 15.06.2020г., постановено по гр. дело № 17897
от 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, с пояснение, че против него е
подадена въззивна жалба, но няма произнасяне на
Окръжен съд – Пловдив.
Проведено е
заседание на Комисията на 31.08.2020г., документирано с протокол № 37, в което
участва лично жалбоподателят К.. От присъствалите на заседанието 4-ма членове
на Комисията, с 4 гласа „ЗА“ е прието решение жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Последвало е
и постановяване на обжалваното решение, с което, след анализ на събраните в административното
производство доказателства, административният орган е приел, че жалбата е
неоснователна.
Мотивирано
е, че жалбоподателят не оспорва информацията, съдържаща се в публикуваните
статии, включително и относно фактите, че МПС на снимките е негова лична
собственост и е паркирано на местата и по начина, онагледен със снимковия
материал към съответната статия. Изложено е, че собствеността на МПС е
направена публично достояние от самия К., чрез публикуване на пост, който касае
конфликт при паркиране. Съгласно предоставената информация от ОД на МВР –
Пловдив МПС-то, обект на снимковия материал към статиите, е собственост на К.. Според
събраните доказателства за констатираното нарушение е съставен АУАН и издадено
НП. Относно възраженията за начина на
съставяне на АУАН въз основа на публикациите, административният орган е приел,
че същите касаят административнонаказателното
производство, начинът на провеждане на което е предмет на контрол по друг ред.
Изложено е
още, че съгласно данните от направена допълнителна проверка от КЗЛД,
жалбоподателят е вписан като адвокат в регистъра на АС – Пловдив и е бил
кандидат за кмет на община Пловдив от Демократична България – Обединение (ДА
България, ДСБ, Зелено движение).
При
установената фактическа обстановка и след посочване на приложимите правни
норми, отнасящи се до негови лични данни, административният орган е приел, че
се касае за обработка на лични данни, която предвид целта й следва да се приеме
за направена единствено за журналистически цели. Прието е, че действително
вследствие на публикациите е засегната репутацията на жалбоподателя, но тъй
като изнесените факти са точни, комисията няма основание да разглежда
действията на медията като недобросъвестни. Мотивирано е още, че би било
недопустимо ограничаването на правото на информация, предвид обществения
интерес от критичност и ролята на жалбоподателя и като кандидат за заместник
кмет на гр.Пловдив.
В хода на съдебното производство не са събрани
нови доказателства поради изясняването на спора от фактическа страна още в хода
на административното производство.
Представените от жалбоподателя, като
приложения към жалбата доказателства са: статия от 24.10.2019г. със заглавие „Адв. А.К. отговаря: Имам право на платено паркиране на ул.
„***“, целта е да се навреди на имиджа ми“ с подзаглавие „Кандидат за кмет на
Демократична България поиска Право на отговор“; пропуск, издаден от ОП
„Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив № 170 за право на паркиране в
обхвата на зона за платено паркиране „Синя зона“, ул. „***“ на МПС с рег. № ***
за периода от 07.02.2019г. до 03.02.2020г.; пропуск, издаден от ОП „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив № 261 за право на паркиране в обхвата на зона
за платено паркиране „Синя зона“, ул. „***“ на МПС с рег. № *** за периода от
17.02.2020г. до 16.02.2021г.; статия, публикувана
в www.trafficnews.bg на 23.01.2020г. със заглавие „Дерегистрират
адв. А.К. от адреса му – вземат му и талона за
паркиране“ с подзаглавие „Благодарение на настоящия си адрес в центъра, юристът
е спестил 2 000лв. от такси за Синя зона“; жалба от А.К. против заповед № 20ОА
– 382 от 20.02.2020г. на кмета на община Пловдив; справка от 19.11.2020г. от
Административен съд – Пловдив за образуването и движението на адм. дело № 782 от 2020г. по описа на съда с предмет
обжалване на заповед № 20ОА – 382 от 20.02.2020г. на кмета на община Пловдив;
копие от пощенски плик за изпращане на жалба до КЗЛД с пощенско клеймо 20.11.2020г.
Прието е и писмено доказателство от страна на ответника – уведомление от
10.12.2020г. с адресат А.К., с което е уведомен за проведено заседание на
02.12.2020г. по подадена от него жалба от 03.02.2020г., на което жалбата е
приета за допустима, в частта, в която е насочена срещу „Трафик Бул“ ООД с
предмет неправомерно публикуване на лични данни съдържащи се в статия,
озаглавена „Дерегистрират адв.
А.К. от адреса му – вземат му и талона за паркиране“ и за допустима, в частта,
насочена срещу „Пловдив Медия“ ООД с предмет неправомерно публикуване на лични
данни, съдържащи се в материал, озаглавен „Студен душ посред зима поля
скандален адвокат“.
При така
събраните доказателства се налагат следните правни изводи:
Относно предмета на оспорване и
заявените искания от жалбоподателя следва да се отбележи, че исканията да се
осъди „Трафик Бул“ООД на основание чл.85,ал.2 от ЗЗЛД със санкцията, предвидена
в размерите по чл.83, параграф 5 от Регламент /ЕС/ 2016/679 във връзка с
нарушение по чл.25з от ЗЗЛД, както и да се осъди „Трафик Бул“ ООД да премахне
от интернет процесните статии,както и евентуално
заявеното искане за връщанет на делото за решаване по
същество, съдът тълкува не като отделен
предмет на производството, а като част от оспорването на решението на КЗЛД.
Тук следва да се отбележи, че правомощията на съда ясно са разписани в
разпоредбите на чл.172 и чл.173 от АПК.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 38, ал. 3, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Като
колективен орган, Комисията е взела процесното
решение при наличие на изискуемия кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 6 и,
ал. 7 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА).
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, при подадена
до КЗЛД жалба от субектът на данни, който счита, че са нарушени правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД,
комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" -
"з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80,
ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи
административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по
глава девета. Т. е., доколкото комисията е сезирана от лице, считащо, че са
нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови
лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи
на оспорване на административния съд.
Административният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми
реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително
фактическите и правни основания за негово издаване. Волята на органа е обективирана в диспозитивната
част, като решението съответства на изложените мотиви. Не се доказва наличие на
порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата
отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Решението
е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят
отмяната му. Съдът намира, че нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе
върху крайното решение по същество на административния орган. Видно от
представената административна преписка производството е инициирано от
жалбоподателя, който е изложил съображения за допуснати от страна на посочената
от него медия нарушения. По жалбата е образувана преписка, за която са
информирани конституираните страни, проведено е проучване, събрани са писмени
доказателства, проведено е открито заседание, за което страните са били редовно
уведомени, жалбоподателят е присъствал, след което, след изясняване на жалбата
от фактическа страна, комисията, на свое заседание е взела решението си, като е
издала и изричен писмен акт – решение, в което е изложила съображенията си и
крайното си решение.
Предвид
изложеното, съдът приема, че при постановяване на решението не са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи основания за отмяна.
Процесното
решение е постановено в съответствие и с материалния закон.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД (в ред. ДВ, бр.
17 от 2019 г.), при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва
действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по
реда на Административно процесуалния кодекс.
Според
чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679
"лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"). Физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД
"обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия,
които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или
други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране
или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране,
блокиране, заличаване или унищожаване, а според дефиницията на Регламент (ЕС) 2016/679 –чл.4§2- „обработване"
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване;
Така,
несъмнено е, че жалбоподателят се явява субект на данни, а данните относно
автомобила му, неговата професия, адресна регистрация и участие като кандидат в
местни избори,публикувани в уебсайта попада в приложното поле на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Несъмнено
е и, че се касае за обработка на лични данни според посоченото легално
определение, както и, че ответникът по жалбата до КЗЛД е администратор на
такива според дефинициите в чл.4§7 и §8 от Регламент (ЕС) 2016/679. За това спор и
няма. На практика, не е налице функциониращ държавен орган, институция,
юридическо лице,медия, които в дейността си да не обработват лични данни за
физически лица, а целите, които се преследват във връзка с обработването на
такива данни са разнообразни, като администраторите
не могат да превишават пределите на допустимост.
Именно
по отношение наличието на превишение в пределите на допустимост се състои и
спорът в настоящото производство. Защото основните възражения на жалбоподателя
касаят недоволството, че не така се случва с други публични личности, че
злонамерено е разкрита информация за личния му автомобил, което позволява
идентифицирането му и става причина за понасянето на санкция, че е засегнато достойнството на личността му.
Иначе, жалбоподателят не оспорва фактите относно паркирането на собствения му
автомобил на посоченото място, понасянето на административнонаказателна
отговорност за неправилно паркиране, съвпадането на това обстоятелство с
период, в който е бил кандидат за кмет на гр.Пловдив. Не оспорва и,че е
адвокат. Тук следва да се отбележи, че законосъобразността на развилото се
административнонаказателно производство по издаденото наказателно
постановление, това дали жалбоподателят или друг е управлявал собствения му
автомобил, са изцяло извън предмета на настоящия спор. Без значение за факта на
установяване на претендираните нарушения е и
обстоятелството как администраторът на лични данни е получил информацията и
снимките на МПС-то. Правилно тук е отчетено от органа,че се касае за заснемане
на публично място,до което всеки има достъп,а въпрос за следене не е от
компетентността на контролния орган.
Претендираните
нарушения са по чл.25з от ЗЗЛД, чл.5§1,б.“в“ и т.78 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според
чл. 25з,ал.1 обработването на лични данни за журналистически цели, както и за
академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно,
когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на
информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
Тук
следва да се отбележи, че в хода на производството пред КЗЛД разпоредбата на
чл.25з,ал.2 от ЗЗЛД, в която неизчерпателно са били изброени критерии за
дерогация на правото на защита на личните данни, е обявена за
противоконституционна с Решение № 8/2019 на КС по к.д.№ 4/2019г.
Според
чл.5 §1,б.в) от Регламент (ЕС) 2016/679 личните данни са подходящи, свързани със и ограничени до
необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните
до минимум"); В същия смисъл е и съображение 78 от регламента, а именно
използването на такива мерки от администраторите на лични данни,които могат да
се изразяват, inter alia, в
свеждане до минимум на обработването на лични данни, псевдонимизиране
на лични данни на възможно най-ранен етап.
Въпросът,
на който се дължи отговор е дали публикуваната информация и обработените в
конкретния случай лични данни са превишили целите, за които са обработвани.
Това следва от целта на самия приложим Регламент, а именно съвместяването на правото
на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация в
съответствие с началото за еднакво зачитане на всички основни права.
Несъмнено
е, заинтересованото лице, администратор на лични данни, е направило спорните
публикации в поддържан от него новинарски уебсайт. Като се изходи от
теоретичното понятие за журналистиката, като практика на събиране, анализиране
и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции
на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена
за масова аудитория, то изводът е, че се касае за обработване на лични данни за
журналистически цели, както правилно е прието и от ответната комисия. Журналистическите
цели по дефиниция включват осъществяването на правото на информация и свободата
на изразяване.
Като
се изключат твърденията за клеветническо съдържание на сведената информация,
предвид на това, че не се установява публикуваното да е неистина,а и е налице сила
на пресъдено нещо по спора относно наличие на
реализиран деликт/гр.д.№ 17897/19г. на ПРС/ и влязло
в сила прокурорско постановление,с което е отказано образуването на досъдебно
производство по съображения за липса на данни за престъпления по чл.148а от НК
и чл.284,ал.1 от НК, то остава въпросът налице
ли е от страна на „Трафик Бул“ ООД нарушение на правата на жалбоподателя, като
субект на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, съответно спазен ли е
баланса между свободата на изразяване и правото на информация и зачитането на
неприкосновеността на личния живот.
Този
баланс ще е спазен при изпълнение и на условията на чл.5§1,б.в) от Регламент (ЕС) 2016/679 за свеждане
на данните до минимум. Тук следва да се има предвид, че без никакво значение за
настоящия спор е дали получаването на информация относно собствеността на
МПС-то, адреса на жалбоподателя, професията му и участието му в предизборна
кампания е свързано с нарушения от страна на МВР или на общинската администрация, както и
няма значение дали издаденото наказателно постановление за неправилно паркиране
е страдало от някакви пороци и дали е отменено. Впрочем, няма данни да е било
отменено.
Така, в контекста на изложеното, за да се
прецени спазването на въпросния баланс и наличието на извършено нарушение от
страна на администратора на лични данни, следва да се изходи и от една страна
от същността на правото на защита на личните данни и неприкосновеността на
личния живот/чл.8 на КЗПЧОС и чл.8 от Хартата на основните права на ЕС/ХОПЕС/.
Изрично се предвижда в Хартата- чл.8,пар.2 и пар.3, че личните данни трябва да се обработват честно, за
конкретни цели и на основата на съгласие на субекта на данни или друго
легитимно основание, посочено в закон, както и че всеки има право на достъп до
данните, които го засягат, и право на корекция на тези данни, като контролът за
спазването на посочените правила се осъществява от независим орган на
публичната власт.
Правото
на защита на лични данни се явява част от правото на неприкосновеност на личния
живот, макар и разграничени като отделни права, като нито едно от двете не е
абсолютно. При спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС, може да има
ограничения, ако това е необходимо в
демократичното общество. КЗПЧОС предвижда в чл. 8 (2) изчерпателен списък на
целите, легитимиращи ограничаването на това право, като посочва inter alia защитата на правата и свободите на другите.
Легитимна
форма на такова ограничение е признатото право на свобода на изразяване на
мнения и свобода на информация (чл. 11 ХОПЕС). Правото на свобода на изразяване
е основно право и има централна роля в защитата на други гарантирани права, като
правото да се търси и получава информация, правото на достъп до информация за
всеки и за обществото в цялост.
Чл.
11,ал.2 от Хартата на свой ред изрично прокламира свободата и плурализма на
медиите. Свободата на изразяване включва
не само изразяване на мнения, а в съответствие с член 10, параграф 1, второто изречение
от ЕКПЧ и с член 11, параграф 1, първото изречение от Хартата тя обхваща свобода
на комуникацията – свободата да се получават и да се разпространяват информация
или идеи. Това право се отнася до всеки индивид, но се свързва и с всички
средства за масова информация, които
институционализират свободата на изразяване и са гарант за
информираността на отделните субекти и за осъществяването на ефективен
граждански контрол върху управлението. Свободата на изразяване е основополагаща
за демократичното общество и е една от основните предпоставки за неговия
прогрес и за реализацията на всеки индивид (в този смисъл Решение от 8 юли 1986
г. по дело Lingens v. Austria;
Решение от 18 юли 2000 г. по дело Sener v. Turkey, Решение от 29 март 2001 г. по дело Thoma v. Luxembourg 29 March 2001 и др.). Свободата на изразяване се отнася до
всякакъв вид информация, включително и предизвикващата неудобство и дори
шокираща, защото такива са изискванията на плурализма и толерантността, без
които няма демократично общество сочи ЕСПЧ в решението по делото Satakunnan& Satamedia Oy (Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, аpp. 931/13). Нещо
повече, Съдът свързва свободата на разпространяване на информация с правото на
всеки и на обществото като цяло да бъде информирано и подчертава дълга на
медиите да предоставят информация по въпроси от публичен интерес. (в този смисъл виж и Решение на КС на РБ № №
8/2019 на КС по к.д.№ 4/2019г. ). Несъмнено в случая е наличието на засилен
публичен интерес към кандидат за кмет в период на предизборна кампания и по
болезнен за обществото на град Пловдив въпрос относно спазването на правилата
за движение и за паркиране на МПС.
Регламент
2016/679 дава засилена защита на физическите лица във връзка с обработването на
личните данни, но и поддържа равновесие с другите основни права, в частност със
свободата на изразяване и информация, така както тези права са предвидени в
КЗПЧОС и ХОПЕС. Защото защитата на личните данни не може да е за сметка на
свободата на изразяване и нито едното право не е по-значимо от другото. (СЕС Решение
от 9 ноември 2010 г. по дело C-92/09 Volker und Markus Schecke,
пар. 85) Нещо повече, от съображение (4) от
регламента се налага извод,че съюзният законодател е отчел, че абсолютното
прилагане на правилата за защита на личните данни крие риск от съществено
навлизане в обхвата на други основни права.
Изключение
спрямо правото на защита на личните данни е т.нар. "журналистическо изключение" („изключение за журналистически цели, за целите на
академичното, литературното или художественото изразяване“), регламентирано в
посочената норма на чл.25з,ал.1 от ЗЗЛД, каквото в конкретния случай именно е
било налице. Дълг на медиите е да получават от името на обществото и да
разпространяват пред широката публика информация от обществен интерес и да
допринасят за публичния дебат по въпроси относно общите дела. Несъмнено част от
този дебат е кой ще управлява един град и дали той спазва установените правила.
Според
ЕСПЧ, чл. 10 от КЗПЧОС едновременно защитава и този, който упражнява свободата
на изразяване, и този, който упражнява правото да получи информация, и
подчертава, че "обществото има право да получава информация от обществен
интерес" (в този смисъл Решение от 14 април 2009 г. по дело Társaság a Szabadságjogokért
v. Hungary, пар. 26, аpp. 37374/05; Решение от 19 февруари 2013 г. по дело Fredrik Neij and
Peter Sunde Kolmisoppi v. Sweden, аpp. 40397/12, 9).
В
този смисъл, при конкретния случай характера на публикуваната информация, съдържаща
и лични данни на субекта на данни -жалбоподателя, съпоставени с журналистическата
цел на използване и обстоятелството, че към момента на публикациите се касае за
публична личност - кандидат за кмет, представляваща обект на общественото
внимание, дава основание да се приеме, че балансът не е бил нарушен и
използването на лични данни не е в нарушение на заложените в нормите от цитираните
разпоредби на приложимите ЗЗЛД и регламент.
Всъщност,
преди да се търси баланс и да се обсъжда въпросът за това дали би било пропорционално
налагането на каквато и да е ограничителна мярка спрямо администратора на лични
данни в конкретния случай, с оглед разглеждания възникнал конфликт между
основното право на неприкосновеност на личния живот, част от което и защитата
на лични данни и основното право на свобода на изразяване и правото на
информация, е необходимо да се установи дали се касае до засягане на
същностното съдържание на правото – неговото "твърдо ядро". Основание
за това е разпоредбата на чл. 52 (1) ХОПЕС, която посочва изискването да се
зачита основното/същностното съдържание на правата и свободите. От една страна
тук се наблюдава обработване на лични данни, които сами по себе си не засягат
правото на неприкосновеност на личния живот в неговото ядро. Регистрационният
номер на личния автомобил, факта на паркирането му на забранено място или
адресната регистрация не са факти, които могат да се определят като такива, разкриващи
съкровения личен живот на жалбоподателя като индивид и неговата личностна
неприкосновеност, защото не касаят семейството му, отношенията с други лица, развитието
и реализирането на личността, като такава, идеите,навиците. От друга страна,
налагането на каквато и да е ограничителна мярка по отношение на медията,
отразила факт на нарушаване на регламентирания обществен ред за паркиране,
заради личността на собственика на МПС-то, би представлявало същностна намеса в
правото на свобода на информация. Скриването на разпространената информация от
обществеността би представлявало цензура. Следователно да се търси тук баланс
между едното и другото право не е необходимо, тъй като всяка ограничителна
мярка би поставила под въпрос самото право като такова и ще е непропорционална
сама по себе си.
Но
каза се,че дори и при съпоставяне и търсене на баланс, в случая не е налице
нарушение. Правилни са изложените от ответния контролен орган мотиви в
оспорваното решение относно това, че снимките и информацията, публикувани на
платформата TrafficNews, не са в
нарушение на правото на защита на лични данни с оглед съпоставянето на
интересите на жалбоподателя със защитата на правото на медиите да предоставят
информация и правото на обществеността да бъде информирана.
Относно
претендираното от жалбоподателя "право да бъдеш забравен", предвидено
в чл. 17 от Регламента, следва да се отбележи,че то също не е абсолютно право и
също следва да се разглежда в контекста на конкуриращите се в сблъсък право на
защита на личните данни и право на свобода на изразяване и на информация. Всъщност
това право си е вид форма на цензура. Цензурата е такава ограничителна мярка,
която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и
поради това тя е забранена на конституционно ниво (чл. 40, ал. 1). Всички мерки
с ефект на цензура са изключение от конституционно установения принцип на
свобода на медиите и тези ограничителни мерки следва, както се посочва в
Решение № 7/96 г. на Конституционния съд, да се прилагат ограничително. С оглед
на това, при липсата на нарушения на чл. 25з от ЗЗЛД, чл. 5, § 1, б. „в“ и съобр. 78 от Регламент 2016/679, не е налице основание за
прилагане на правомощието на КЗЛД за задължаване на администратора на лични
данни да изтрие процесните статии. Налагането на
цензура относно личността на собственика на неправилно паркиран автомобил, само
защото е бил кандидат за кмет и публична личност, в името на неприкосновеността
на личните данни, би било непропорционално спрямо целите на журналистическата
дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично
общество.
Аргумент
за горното е и,че съгласно чл.17 т.3 от регламента Параграфи 1 и 2 не се
прилагат, доколкото обработването е необходимо за упражняване на правото на
свобода на изразяването и правото на информация. Съгласно чл.21, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът
прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания
за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на
субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на
правни претенции. Следователно законодателят изрично е посочил значимостта на
този интерес при търсенето на баланс в тези взаимоотношения, като съдът споделя
аргумента на заинтересованата страна, че в тези случаи администраторът е освободен
от задължението да прави преценка дали интереса му надделява над този на
субекта на данните.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на ответника, по делото следва да бъде заплатено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на
100лв. (сто лева).
Заинтересованата страна не претендира
разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Б.К.,
ЕГН ********** против Решение № ППН-02-585/2019 от 13.11.2020г. на Комисията за
защита на личните данни, с което е обявена за неоснователна жалба рег. №
ППН-02-585 от 30.10.2019г. на А.Б.К. *** ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН ********** да заплати на КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ сумата от 100лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: