Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. София, 11.07.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при участието
на секретаря Екатерина Калоянова разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д. № 3002/2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 170431/06.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 65049/2016г. от Софийски районен съд, I ГО, 39 състав, е уважен изцяло за сумата от 751.68 лв., ведно с
лихва от 21.04.2016г., искът на З. „Б.В.И.Г.“, предявен на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./
срещу Агенция „П.и.“.
С решението е
отхвърлен изцяло за сумата от 751.68 лв. обратния иск, предявен на основание
чл.79, ал.1, предл.3 ЗЗД от „Агенция „П.и.“ срещу
„ГБС Инфраструктурно строителство“ АД.
Присъдени са и разноски на страните.
Изцяло срещу решението в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„П.и.“ с оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателя
по делото не е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение, не
е изяснен напълно механизма на произшествието, не са съобразени договорни
клаузи за задълженията на ответника по обратния иск, нито е отчетено
неизпълнението им от последния. Жалбоподателят моли решението да бъде изцяло
отменено и да се постанови ново, с което искът срещу него да бъде отхвърлен
или, ако в тази част решението бъде потвърдено, да се уважи обратния иск.
Претендира разноски.
Въззиваемите З. „Б.В.И.Г.“ и „ГБС
Инфраструктурно строителство“ АД оспорват жалбата и молят решението да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
В настоящто производство
доказателства при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Решението е валидно и допустимо, а по
същество – правилно.
По
иска на З. „Б.В.И.Г.“ срещу Агенция „П.и.“ /АПИ /
Предявен е от З. „Б.В.И.Г.“ срещу
Агенция „П.и.“ /АПИ / иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Претенцията е ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 751.68 лв.,
представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени щети на
автомобил „Санг Йонг", модел „Кайрон“ с рег. № ******, от пътно-транспортно
произшествие – попадане в дупка на пътя, настъпило на 13.06.2011 г. на главен
път II-84, на 77 км., в м. „Юндола“, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 21.04.2016
г. до окончателното й изплащане.
За да
уважи иска на застрахователя – ищец, първоинстанционният съд е приел, че на
13.06.2011 г., около 20.30 ч., на главен път II-84,
на 77 км., в м. „Юндола“, представляващ част от републиканската пътна мрежа, по
отношение на която АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането й /обявено за безспорно обстоятелство/ автомобил „Санг Йонг“,
модел „Кайрон“ с рег. № ******при навлизане в лентата за принудително спиране е
попаднал в неравности на пътното платно /дупка/ - протокол за ПТП № 1190745 от 13.06.2011 г., вследствие на което му
били нанесени материални щети / заключение на автотехническа експертиза/, като към момента на злополуката за автомобила
е имало сключена при ответника застраховка „Каско“ / спецификация към
застрахователна полица № 50296410/21 по застраховка „Бонус Каско“, със срок на
действие от 03.07.2010 г. до 03.07.2011 г. и тъй като ищецът - застраховател е
платил на правоимащия застрахователно обезщетение, то при доказаното неизпълнение
на задълженията на АПИ за поддържане на пътната мрежа в безопасно състояние,
последната следва да носи отговорност за платеното от ищеца – застраховател
обезщетение на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
По
предявения от застрахователя иск решението е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Доводът
на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради липса на
доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента
на произшествието е неоснователен - представената спесификация към застрахователна
полица № 50296410/21 по застраховка „Бонус Каско“ сочи, че процесният
автомобил е бил застрахован по посочения риск при ищеца за периода от
03.07.2010 г. до 03.07.2011 г. Спесификацията
съдържа всички изискуеми от чл.184, ал.3 КЗ /отм./ реквизити, поради което
законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че между застрахователя –
ищец и собственика на увредения автомобил е било налице валидно застрахователно
правоотношение. В подкрепа на това е приетата в производството пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която сочи, че застрахователната
премия е платена на ищеца като застраховател. Независимо от това,
последният е потвърдил наличието на застраховка – оглед на автомобила,наличието
на опис-заключение по щетите, изплащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя за постановяве на решението при неизяснен механизъм на произшествието. Последният
е посочен в съставения за злополуката протокол за ПТП и е коментиран в
заключението на автотехническата експертиза. В съставения на място протокол
за произшествието № 1190745/13.06.2011 г. е посочено, че на 13.06.2011 г. в
20.30 часа на път II-84 на 77 км. е
настъпило произшествие л.а. марка „Санг Йонг“, модел „Кайрон“ с рег. № ******,
като причина за злополуката е посочено, че автомобилът е предприел маневра за
навлизане в лентата за принудително спиране и е попаднал в нарушена асфалтова
настилка /дупка/, в резултат на което се е получил теч от картера. В
протокола е направена и схема на произшествието, като изрично е отбелязано
разположението на автомобила и на
нарушената асфалтова настилка /дупка/, като последната била с размери ширина 30
см., дължина 50 см. и дълбочина 18 см. Разпитан е пред първата инстанция
съставителят на протокола Голомехов, който сочи, че поради изминалото много
време не си спомня конкретното произшествие и уточнява, че бил попълнил това,
което е видял на място. Заключението на авто-техническата експертиза, прието
неоспорено от страните, сочи еднакъв механизъм на злополуката с описания в
протокола за произшествието, като експертът уточнява, че щетите по автомобила
са в резултат единствено на попадането в дупката. Така механизмът на разглежданото
произшествие е установен категорично - на
13.06.2011 г. около 20.30 ч. л.а. „Санг Йонг“, модел „Кайрон“ с рег. № ******,
движейки се по път II-84 с посока от м. „Юндола“ към Разлог,
в района на 77 км. предприема маневра за навлизане в лентата за принудително
спиране, където превозното средство преминава през налично нарушено асфалтово
покритие /дупка/, като поддръжката на пътя е вменена в задължение на АПИ.
Налице е неизпълнение на задължение за поддържане на пътя в изправност от
страна на АПИ, поради което отговорността й по иска на застрахователя следва да
бъде ангажирана.
По
изложените съображения решението по иска на застрахователя срещу АПИ законосъобразно
е уважен от първоинстанционният съд и в тази част решението следва да бъде
потвърдено, препращайки и към мотивите
на последното на основание чл.272 ГПК.
По обратния иск на „Агенция „П.и.“срещу „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД:
Предявен е обратен иск на основание чл. 79, ап. 1,
предл. 3 ЗЗД от „Агенция „П.и. “срещу „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД,
привлечено в процеса като трето лице – помагач на страната на АПИ, за сумата от
751.68 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени
щети на описания по-горе лек автомобил от пътно-транспортно произшествие,
станало на 13.06.2011 г. на главен път II-84, на 77 км., в м.
„Юндола“, поради преминаване през дупка на пътното платно, настъпили поради
неизпълнение от ответното дружество на задълженията му по договор за обществена
поръчка № РД-33-21/02.12.2010 г. и за които срещу АПИ е предявен главният иск
по настоящото дело.
По този
иск е установено безспорно, че АПИ е
сключила договор с Обединение „Пътно поддържане област Благоевград“, с
множество партньори в дружеството, между които и ГБС Инфраструктурно
строителство“ АД/ договор за възлагане на обществена поръчка от 02.12.2010г./, в
сила от 06.12.2010г. със срок от 48 месеца, по силата на който договор АПИ
възлага на дружеството да извършва дейностите по поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи/ на 665.500 км. републикански
пътища на територията на Областно пътно управление Благоевград. Съобразно представеното
споразумение за създаване на обединение от 10.08.2010 г. на „ГБС
Инфраструктурно строителство“ АД е възложено изпълнение на предмета на договора
за обществена поръчка на територията на РПС Разлог, като страните по обратния
иск не спорят, че процесният път се намира на територията на РПС Разлог. Представено
е техническо задание за видовете текущи работи, които трябва да извърши
Обединение „Пътно поддържане област Благоевград“ на територията на
ОПУ-Благоеград за месец май 2011 г., в което е посочено изкърпване на единични
дупки и деформации на настилката с плътна асфалтова смес от 4-до 6 см. ръчно,
оформяне, почистване, разлив за връзка, полагане и уплътняване по път II-84 от км. 74.000 до км. 104.700. Мястото на
произшествието е на 77 км. и се включва в рамките на посоченото задание.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за обществената поръчка е предвидено
възложителят да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху качеството на
изпълнените работи. Според текста на чл.33 от договора за обществена поръчка при настъпване на произшествие в
резултат от неизпълнение или некачествено
изпълнение на договора изпълнителят да носи пълна отговорност за причинените
неимуществени и имуществени вреди. По делото няма спор, че ремонта на пътя е
извършен от ответника по обратния иск, а е установено безспорно съобразно
изложеното по-горе, че щетите по автомобила се дължат единствено на попадането
му в дупката на пътя.
При посочените данни първоинстанционният съд е приел иска за
неоснователен поради липса на доказателства за приемане на работата от страна
на АПИ.
По разбиране на настоящия състав изводите на първоинстанционния съд са
незаконосъобразни, но като краен резултат решението по този иск следва да бъде
потвърдено, макар и с други мотиви:
Съгласно
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД „Поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.“ Характерът и значението на приемането е
възприето в правната доктрина и съдебната практика / решения № 1100 от 4.7.2003 г. по
гр.д. №1876/2002 г. на Пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. 972/99 г. на
Пето ГО, №231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г.
по т.д.№ 621/2012 г. на Първо ТО на ВКС/. Приемането е задължение на поръчващия
и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа
мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова
приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с
конклудентни действия. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането поръчващият
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл.
264, ал. 3 ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от
лошо изпълнение. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД въвежда необорима
законова презумпция за приемане на изработеното, поради което след като веднъж
работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици
от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните. В случая липсват данни приемането да е станало изрично, поради което следва
да се направи извод, че е станало с конклудентни действия, но извършената
работа предвид наличието на неравности по пътя, е била некачествена. Липсват данни АПИ да е осъществявала
контрол върху работата на ответника по обратния иск както изисква текста на
чл.9, ал.4 от договора за обществена поръчка, и да е направила забележки по
отношение на качеството й. Така в случая работата е била приета с конклудентни
действия, поради което правните последици от приемането са настъпили и не могат
да бъдат ревизирани от страните.
По изложените съображения АПИ е приела
некачествена работа, извършена от ответника по обратния иск и не може да
претендира обезщетение от последния.
Съобразно изхода от спора претенцията на З. „Б.В.И.Г.“ за присъждане на разноски за настиящата
инстанция е основателна и следва да бъде
уважена в размер на 300 лв. адвокатски хонорар, която сума не е прекомерна с
оглед осъществената правна защита, в какъвто смисъл е възражението на АПИ.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 170431/06.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 65049/2016г. от Софийски районен съд, I г.о., 39 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.