Р Е Ш Е Н И Е
№ 260271
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6520/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия Г №
0016696,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й.Ч., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** на основание чл. 638,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят по съображения, изложени
в жалбата, моли съда да отмени процесния
електронен фиш като незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото. В
съдебно заседание изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
искането в нея.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на фиша
като законосъобразен. Претендират се
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване
на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
предвидения минимум.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ
на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално
допустима
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 23.12.2019 г. Й.Ч. с ЕГН/ЛНЧ ********** е сключил договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със застрахователна полица
№ BG/30/119003520730
на нерегистрирания в България лек автомобил „Шкода“ с рама № ***. Валидността
на договора била от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Застрахователят прекратил
договора на 21.01.2020 г. на основание чл. 263, ал. 1 от КЗ, тъй като жалбоподателят
не бил изпълнил задължението си да го уведоми за промени в регистрационния
номер на МПС, който от своя страна да подаде данни в ИЦ към ГФ.
Така жалбоподателят Й.Ч., като лице, което притежава горепосочения
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, вече регистрирано на територията на България с № **
и не е спряно от движение, е управлявал същия на 10.05.2020 г. в 09:09 ч. на
републикански път II-86, км 19+240,
въпреки че не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за МПС с този регистрационен номер, индивидуализиращ последното.
Нарушението е установено със стационарна радарна система „Multa Radar SD 580“ №
00209D32ACE1. Електронният фиш е издаден на Й.Ч. – собственик, на когото е
регистрирано МПС.
Установява се, че автоматизираното
техническо средство или система /АТСС/ „Multa Radar SD 580“ № 00209D32ACE1 е одобрено
средство за измерване от 08.12.2010 г. със срок на валидност до 08.12.2020 г. и
вписано под № 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Същото е преминало последваща проверка на 19.06.2019 г. със срок на
валидност 12 месеца.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 на БИМ, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ –
Гаранционен фонд, справка за регистрация и собственост на МПС, копие на
застрахователна полица за сключена затсраховка „Гражданска отговорност“ с „***“АД,
копие на контролен талон за Застраховка „Гражданска отговорност“, разпечатка на
фиш серия Г № 0016696.
Връчването на ЕФ, собствеността върху
лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата
страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 647, ал. 3 от КЗ вр. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
доколкото в същия са посочени териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР
Пловдив/, мястото /републикански път II-86 km 19+240/, датата /10.05.2020 г./,
точният час на извършване на нарушението /09:09 ч./, регистрационният номер на
МПС /***/, собственикът на МПС /Й.Ч., ЕГН/ ЛНЧ **********/, нарушената
разпоредба /чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ/, размерът на глобата /250 лв./, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане.
От
правна страна съдът прие следното:
При тези съображения, по делото
безспорно от обективна страна се установява, че процесният автомобил,
собственост на жалбoподателя
Ч., е с регистрация в Република България, не е спрян от движение, управляван е
по републиканската пътна мрежа и към момента на управление в процесното време и
място не е имал активна сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“.
Въпреки това обаче, съдът счита, че атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен, поради несъставомерност на деянието от
субективна страна, което изключва възможността цялата деятелност да се
субсумира под съответния състав.
Видно от разпечатката от Гаранционен
фонд е посочено, че договорът е прекратен на основание чл. 263, ал. 1 от КЗ,
тъй като застрахователят не бил уведомен за промени в регистрационния номер на
МПС. Всъщност сочената разпоредба е отменена с отмяната на КЗ през 2015 г. и
гласи следното „В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно
превозно средство договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не
се прекратява. Прехвърлителят е длъжен да предаде на приобретателя всички
документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в
7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.” Разпоредбата
е възпроизведена и в новия КЗ, а именно в чл. 491 от КЗ ( обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), според която „В случай на промяна в
собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се
прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за прехвърляне
на правото на собственост на моторно превозно средство да предаде на
приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок
да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.” Добавена е ал. 5, според
която „Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при промяна на собствеността на
застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за
това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има
право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.”
В настоящия казус промяна на
собственост не е установена – за да има жалбоподателят каквото и да е
задължение за уведомяване на застрахователя, още повече да се вмени във вина на
жалбоподателя знанието за неоснователно прекратен валидно сключения от него за същото МПС
договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Освен това, жалбоподателят Ч. добросъвестно
е регистрирал автомобила на територията на Република България.
Не се установява по делото лицето да е било уведомено от страна на
застрахователя за едностранното прекратяване на договора или отпадането на
неговото действие или какво изобщо обстоятелство е настъпило, за да спре
сключеният договор да изпълнява обезпечителната си функция. Ето защо, съдът
формира извода за неоснователно ангажиране отговорността на жалбоподателя при
така установеното нарушение, тъй като последният не е проявил вина спрямо
стореното.
Настоящата съдебна инстанция намира за
необходимо да отбележи, че описателната част на нарушението в
обжалвания ЕФ изпълва състава на нормата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, но
описанието на същото се явява некоректно, доколкото отсъства посочването „жалбоподателят
да е управлявал процесното МПС“ – каквото изискане се поставя в определената в
случая санкционна норма по чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и
затова представлява част от изпълнителното деяние. Оттам и по този начин се
определя кръга на фактите, за които се повдига обвинение за извършване на
нарушение, и кръгът на установяемите обстоятелства. Недопустимо е съдът да
тълкува електронния фиш – особено от фактическа страна, за да изведе какво се е
случило, както и да установява релевантни за процеса факти, за които не е
преценено, че са част от нарушението.
По посочените съображения съдът намира,
че обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
По
разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, а именно отмяната на обжалвания електронен фиш, възиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. М. Б., сумата от 300 лв. за предоставена от нея безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото, освен своеременно направената претенция,
са приложени списък на разноските, договор
за правна защита и съдействие с основание предоставена безплатна правна помощ
на лице в затруднено положение. Без да има право да изследва действителното
положение на доверителя съдът взе предвид, че в случаите като този, съгласно
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо на основание чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения вр. чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя
сумата в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия Г №
0016696, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й.Ч., ЕГН/ЛНЧ **********,***,
на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането (КЗ) е наложено административно наказание – глоба в размер на
250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адв. М.Б., регистрирана в Адвокатска
колегия Пловдив с личен номер ****, със служебен адрес гр. П., ул. „****“ № *
ет*, офис *, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.