№ 17221
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110126611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. Д. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т.
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет № W64501/28.10.2024 г. по направление Варна-Лондон, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
27.12.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 77396/2024 г. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът Р. Д. Д., твърди, че е закупила от ответника„Уиз Еър Унгария“ Црт.
самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направление Варна Лондон за дата
28.10.2024 г. с полет №W64501, при планиран час на излитане – 06:05 часа. Поддържа, че
полетът е отменен, поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г., според който при отмяна на полет в полза на пътника се поражда право да
претендира обезщетение в размер на 400 евро. Посочва, че е предявила извънсъдебна
претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, но плащане не е
постъпило. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт., с който
съобщава, че на 11.07.2025 г. всички претендирани от ищеца суми са му заплатени, а именно
782,33 лева - обезщетение за отменен болет съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.. 65 лева - законна лихва, 400 лева - адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и 400 лева - адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и 50
лева - държавна такса. Във връзка с наведените твърдения е представен платежен документ
1
от 11.07.2025 г.
С нарочна молба вх. № 304897/18.09.2025 г. ищецът е признал, че ответникът е
погасил всички свои задължения по делото. Моли съда да постанови решение при признание
на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. " а" вр. чл.
5, пар. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет № № W64501/28.10.2024 г. по
направление Варна-Лондон, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е
изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, както и какво е
разстоянието на полета.
В тежест на ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. /при установяване на горните
обстоятелства/, е да докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице
извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.
Още с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът заявява признание
на иска по реда на чл. 237 от ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Същевременно твърди, че вече е престирал исковата сума на ищеца, за което представя и
доказателства, а именно платежно нареждане за сумата от 8958,60 лева от 11.07.2025 г. /л. 28
по делото/.
С нарочна молба вх. № 304897/18.09.2025 г. ищецът е признал, че ответникът е
погасил всички свои задължения по делото. Моли съда да постанови решение при признание
на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
2
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените като доказателство по делото и приобщени
писмени доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника
по признание на иска, заявеният в настоящето производство установителен иск е допустим,
но неоснователен поради извършено в хода на процеса плащане.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Предвид погасяване
на исковата сума с преводно нареждане от 11.07.2025 г., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск и да е погасил
исковата сума, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, а
плащането е осъществено едва след получаване на препис от исковата молба, респективно
узнаване за завеждане на делото от ищцата, поради което и не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищцата претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева за исковото
производство, за което представя надлежни доказателства за реалното им сторване /вж. л. 11
по делото/. В хода на заповедното производство е представен договор за правна помощ, от
който става видно, че ищцата е заплатила на процесуалния си представител 400 лева при
иницииране на заповедното производство и 400 лева – платими по-късно, след подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника.
Предвид приложените от ищцата по делото два броя договори за правна защита и
съдействие, указващи действително плащане на сумата от 800 лева, и удовлетворяване на
стандартите, заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът намира, че тази сума действително е заплатена от ищцовата страна.
Същевременно съдът е своевременно ангажиран с произнасяне по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерен размер на така заплатения адвокатски хонорар.
С оглед материалния интерес по, съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от 400 лева – арг. чл. 7, ал.
1, т. 1 от Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав и двете предпоставки са налице в
процесния случай. Настоящото производство не разкрива никаква правна и/или фактическа
сложност. Първо – производството не разкрива каквито и да било специфики при съпоставка
с други дела от същия вид, а защитата, осъществена от страна на процесуалния представител
3
на ищеца Д. се е изразявала единствено в ангажиране на писмени документи по делото.
Процесуалният представител на страната не е присъствал в рамките на проведеното едно-
единствено съдебно заседание. Освен това защитата е проведена с особена лекота предвид
извършеното плащане от ответника – доказателства, за което са представени още с отговора
на исковата молба.
Ето защо съдът счита, че платеният адвокатски хонорар в размер на 800 лева общо от
ищеца Д. е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на казуса,
поради което следва да бъде намален до сумата от 500 лева, от които 300 лева – за оказана
защита в хода на исковото производство и 200 лева – оказана защита в хода на заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Скобелев“ 52, вх. 3, ет. 4, ап. 12, положителен установителен иск срещу „Уиз Еър
Унгария“ Црт. – дружество, регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра: 01-10-
140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Зона Летище София“ 1, сграда ИВТ, с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет № W64501/28.10.2024 г. по направление
Варна-Лондон, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.12.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
77396/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, поради плащане.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария“ Црт. – дружество, регистрирано в Унгария с
номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. –
клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона Летище София“ 1,
сграда ИВТ, да заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Скобелев“ 52, вх. 3, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 500 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, сторени в хода на
първоинстанционното производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4