№ 790
гр. Варна, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110101471 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А. А. и И. Е., чрез пълномощник - юрисконсулт Р. П., е сезирало РС
Варна с искова молба с регистрационен вх.№ 10041/ 06.02.2024 г., надлежно уточнена с
молба от 19.02.2024 г./л. 41 /против ответника С. М. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***.
Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 07.07.2023г. дружеството - ищец сочи, че е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 194834 срещу С. М. Т. с ЕГН:********** за
сумата от 1744,57 лева, от които : 1 533,40 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането, 176,39 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 28.06.2023г., както и суми за дялово разпределение 28,98 лева -
главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, и 5,80 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до
28.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 11386/2023г. по описа на
Районен съд - Варна, 42 с-в било уважено искането на дружеството и издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от
дружеството-ищец на 17.01.2024г., съдията-докладчик по цитираното дело указал, че
дружеството „Т. С.“ ЕАД може да предяви иск относно вземането си срещу С. М. Т. с
ЕГН:********** и адрес: *** в едномесечен срок.С оглед изложеното, в законоустановения
срок по чл. 415, ал.1 от ГПК „Т. С.“ ЕАД е предявило иска си за установяване на
съществуването на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ срещу С. М. Т.,
ЕГН:********** за топлоснабден имот - ап. 10, находящ се в ***, за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
дружеството - ищец, релевирани в обстоятелствената част на исковата молба са следните:
Ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот бил
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
1
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответникът , твърди дружеството-ищец, че е клиент на ТЕ и
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие, сочи ищеца, че се осъществявала при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т. С. „ АД на клиенти за битови
нужди в гр. ***, които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството : правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение „, чл.31, ал. 1, бил
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ.Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащали на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Ответникът, сочи ищеца, че използвал доставяната от дружеството - ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си. На основание
чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС, пояснява ищеца, че се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т. С.“ ЕООД.
Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Т. С.“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период бил изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -
„Т. С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
С оглед на горните твърдения и в съответствие с уточняващата молба ищцовото
дружество е сезирало РС Варна с искането по см. на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК - да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С. М. Т., ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД сумата от 1 744,57 лева,
от които : 1533,40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г.
до изплащане на вземането, 176,39 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
28.06.2023г., както и суми за дялово разпределение 28,98 лева - главница за периода от
м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,80 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 28.06.2023г. - т.е.
вземанията за които е била издадена Заповед № 5275/ 05.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от Районен съд - Варна, 42 състав по частно гражданско дело
№ 11386 по описа на съда за 2023 г., произтичащи от следните обстоятелства: неизплатено
задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация ***/аб. № ***/, на осн. чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Претендира се присъждане и на сторените по заповедното производство съдебно -
2
деловодни разноски .Ищцовото дружество моли в негова полза да бъдат присъдени
сторените разноски и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение, в
условията на евентуалност при положение, че съдът присъди съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника разноски, моли съда да ги компенсира до размера на по - малкото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника,
като претендира разноски.Моли, при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК,
съдът да постанови неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на
ответницата. Заявява съгласие на основание чл. 38 , ал. 2 , вр. чл. 50, ал.5 ГПК да му бъдат
връчвани съобщения и книжа чрез ССЕВ към ДАЕУ.
В исковата молба е отправено и искане с правно основание чл.219 , ал.1 ГПК.
Ищцовото дружество моли да бъде допуснато привличане на ТРЕТО ЛИЦЕ помагач „Т. С.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: *** - фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ на процесния адрес. Фактическите твърдения, обуславящи правния
интерес на ищеца от привличане на „Т. С.“ ЕООД като трето лице - помагач по делото на
основание чл. 219, ал.1 от ГПК са следните: На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЕ и чл. 51 от
Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./„Т. С.“ ЕАД имала сключен
договор при общи условия с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ между клиенти в СЕС. През процесния период .„Т. С.“ ЕАД остойностявала ТЕ за
процесния имот по данни предоставяни от „Т. С.“ ЕООД. Отношенията между дружеството-
ищец и фирмите за дялово разпределение се уреждали и с Общи условия на договорите
между „Т. С.“ ЕАД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на
ТЕ между клиентите в СЕС в гр. *** /приети с Решение по т. 1 от Протокол № 43/11.05.2005
г. на Съвета на директорите на „Т. С.“ АД и одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 146, ал. 2 от ЗЕ и чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 14 от тези ОУ
търговецът разпределял потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване, а също така определял и дяловете за отчетен период за
имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т 5 от ОУ
предвиждали задължение за „Т. С.“ ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за
количеството на ТЕ за разпределение, и съответно да изготвя данъчни фактури, както и
дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.За „Т. С.“ ЕООД, счита ищеца, че
съществувал правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото можел да
докаже, че извършеното от негови служители разпределение на ТЕ било в съответствие с
действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между
страните договор.За „Т. С.“ ЕАД съществувал правен интерес от привличането на това трето
лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на ТЕ, дружеството - ищец можело да заведе регресен
иск срещу „Т. С. „ ЕООД, предвид което ищецът желае да обвърже „Т. С. „ ЕООД с мотивите
и диспозитива на съдебното решение. Основанията на ищеца за предявяване на регресен иск
произтичали от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на
задълженията. Съгласно чл. 42, т. 2 от същите, в случай на установяване на допуснати
грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в
предходен изравнителен период, в следствие на което „Т. С.“ ЕАД е сторнирала и отнесла в
загуба начислени суми за отделен клиент, загубата се дължала от търговеца на „Т. С.“ ЕАД в
пълен размер.
Обективирани са и искания за събиране на доказателства чрез провеждане на ССчЕ ,
СТЕ и изискване и приобщаване към настоящото производство на заповедното дело - ч.гр.д.
№ 11386/2023, 42 с-в по описа на Районен съд – Варна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - адвокат А. Т. от САК е депозирал отговор на исковата молба,предявена
против него.
На първо място ответникът е релевирал възражение за неподсъдност на
производството по делото на РС Варна, по което РС Варна се е произнесъл с Определение №
4425/15.04.2024 г.
С Определение № 2829/10.07.2024 г. ОС Варна по в.ч.гр.д. № 1275/2024 г. по описа на
ОС Варна се е произнесъл по Частната жалба подадена от Ст.Т. чрез адв.А.Т. от САК като е
потвърдил първонстанционното определение, с което възражението на ответника за местна
неподсъдност е оставено без уважение.
На второ по ред място, ответникът е изброил единствените фактически твърдения,
които отговорят на обективната фактическа обстановка в следната хронология:
3
Между лицето О. З. М. ЕГН ********** като продавач и ответника С. М. Т., ЕГН
********** като купувач бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт от дата 23.06.2016 г., по силата но който договор било
придобито правото на собственост от Ст.Т. върху процесния апартамент, находящ се в ***.
Ответникът не оспорва приложеното от ищцовата страна извлечение от сметки по
инсталация № ***/ аб. № *** в частта относно начислените суми за топлинна енергия и
тяхното месечно начисляване.
Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода след отразяване на
изравнителните сметки по периоди .
Не оспорва счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода.
Оспорва се обаче твърдението на ищцовата страна, че задължено за вземането е
лицето С. М. Т..
Претенцията на ищеца ответника намира за изцяло неоснователна, т.к. владението на
имота намиращ се на адрес: ***, не било собствено на ответника.Той не живеел там и при
тези обстоятелства не влизал в качество на ползвател на съответния имот и съответно на
потребител на топлинна енергия.
Между С. М. Т. и лицето В. Т. Н., ЕГН ********** бил сключен договор за заем за
послужване , по силата на който Т. предоставил на Н. за безвъзмездно ползване процесния
апартамент за неопределен период от време. Последното било факт и към момента на
завеждане на исковата молба.
В параграф 5 от отговора на искова молба ответникът се спира на правен анализ на
относимите към спора разпоредби на чл. 153 , ал.1 ЗЕ , § 13 от ДР на ЗЗП и § 1 т. 42 от ДР на
ЗЕ ,за да изведе възражението, че ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия.
В т. 5.1.4 от отговора на искова молба се съдържа оспорване на основание чл.193 ГПК
на всички представени от ищеца писмени счетоводни доказателства, подчертавайки, че
нямат характер и на частен документ, не носят подпис на ответника и удостоверяват
вътрешни отношения на ищеца с трети на спора лица.
В т. 5.2.5 от отговора на искова молба ответникът подчертава, че по делото липсва
Акт за разпределение на кубатура и скица , справка за отчет на общ топломер, протокол от
проверка на топломер, които да касаят адреса му . Също така липсвали и изравнителните
сметки , издавани на името на титуляра на партидата от името на фирма „Т. С. „ ЕООД, от
които да било видно, че ставало въпрос точно за процесния апартамент и абонат и реалния
разход за топлинна енергия за имота за отделните периоди от процесния период.
В т.5.2.6 от отговора на искова молба ответникът оспорва по съдържание и
автентичност представените от ищцовото дружество документи за установяване на
наличието на ликвидно и изискуемо парично вземане. Освен това част от документите били
без посочен издател и подпис, включително били издадени от некомпетентен орган и
неотговарящи на изискването на чл.47 , вр. т. 30 от § 1 от ПЗР на ЗИ и нямали качеството на
частен документ по см. на ГПК . Липсвали данни за компетентност на фирмата , която
следвало да сертифицира СТИ .
В т.5.2 , т. 5.2.1 е релевирано и възражение за изтекла погасителна давност. Според
ответника съгласно нормата на чл.111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по Тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, периодичните плащания са погасени с
изтичането на 3 годишния давностен срок.
В отговора на искова молба ответникът намира, че по делото не следва да се
назначават поисканите от ищеца експертизи, т. к. не се осповат претендираните от ищеца
суми по размер и начин на осчетоводяване. Отправено е искането до съда исковата молба да
бъде отхвърлена поради неоснователност и недоказаност на исковете и в полза на ответника
да се присъдят сторените по делото разноски.Изрично в отговора на искова молба е заявено,
че ако ответникът не може да се яви в.о.с.з. /лично или чрез представител/ - ответникът
поддържа отговора на искова молба и желае делото да се гледа без неговото участие. В
подкрепа на възраженията си ответникът е обективирал доказателствено искане да бъде
допуснато събиране на гласни доказателства в негова полза чрез показанията на един
свидетел при режим на водене за доказване, че владението върху имота не е неговото
собствено, че ответникът не живее там и при тези обстоятелства не влиза в качеството на
ползвател на съответния имот и съответно на потребител на топлинна енергия.(На последно
4
място в отговора е посочено, че се прилагат писмени доказателства които не са приложени и
очевидно не касаят предмета на делото).
С Определение № 8242/23.07.2024 г., РС Варна при насрочване на производството по
делото и изготвяне на проект за доклад по делото съгласно чл.140-146 ГПК се е произнесъл
по искането на ищеца за привличане на трето лице помагач . Видно от цитираното
определение /л. 62-гръб /, на основание чл.220 ГПК исковият РС Варна е допуснал участието
на трето лице помагач и конституирал на осн. чл.219 ,ал.1 ГПК в качество на трето лице
помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** , представлявано от управителите М. П. и В. Л. .
В проведеното по делото първо редовно открито съдебно заседание от 13.12.2024 г.
представител на ищеца не се е явил, но процесуалният представител на ищеца е депозирал
молба от 12.12.2024 г. в която е заявено желание делото да се гледа без участие на ищеца.В
същото съдебно заседание не е явил нито ответника, нито процесуалният му представител,
но е била депозирана молба от адв. А.Т. – процесуален представител на ответника в която не
е възразено делото да се гледа в нейно отсъствие. В първото открито съдебно заседание
третото лице помагач на страната на ищеца –„ Т. С.“ ЕООД ,редовно призовано, не е
изпратило представител, не е и изразило становище по исковата молба и отговора .
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от дата
07.02.2025 г. представител на ищеца не се е явил, но в молба от 07.02.2025 г., подадена от
юрисконсулт Д. се поддържа иска, желае се уважаване на исковата молба ведно с
присъждане на разноските и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение .
В о.с.з. от 07.02.2025 г., ответникът представляван от адвокат А. Т. от САК моли за
отхвърляне на иска на две основания . Първото основание - направеното възражение, че
ответникът никога не е бил в процесния имот , имал договор, който разпитания в о.с.з. от
07.02.2025 г. свидетел установил.Второто – на осн. чл.202 ГПК адв.А.Т. моли съда да не
кредитира събраните с експертизата доказателства , т.к. голяма част от тях не се намирали
по делото . По отношение на техническата експертиза подчертава адв.Т., че вещото лице Р.
изискал от ищеца документи които касаят монтирането и сертифицирането на топломера. В
този смисъл счита процесуалният представител на ответника , че не са събрани надлежно
доказателствата и експертизата се базирала на доказателства,които не се намират в кориците
на делото . С оглед горното и ответникът, представян от адв.А.Т. моли за отхвърляне на
иска, претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК .
В срока определен от съда, на дата 17.02.2025 г. по ел. път адв.А. Т. е депозирала по
делото писмени бележки в които се съдържа фактически и правен анализ на събраните по
делото основно гласни доказателства и позоваване на практика на СРС и СГС .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, съобразявайки
становищата на страните, приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
С доклада по делото, обявен за окончателен от съда, без възражения от страните,
исковият съд е дал правна квалификация на предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени по делото са специални положителни установителни искове от „Т. С.“
ЕАД против ответника С. Т. с предмет установяване със СПН на дължимостта на паричните
вземания за които в предходното заповедно дело - ч.гр.д.№ 11 386/2023 г. по описа на РС
Варна , ХLII – ри състав е била издадена Заповед № 5275/5.9.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя против длъжника –съответно ищец
и ответник в исковото производство .
С доклада по делото исковият съд е разпределил и ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ между страните както следва: Съгласно общото правило за разпределение на
доказателствена тежест - чл.154 ГПК, съдът е указал на страните , че всяка една страна е
длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения,
респективно от които черпи положителни за себе си права.
В тежест на ищеца по делото е било възложено да установи и докаже че между него и
ответника е имало валиден договор за продажба и доставка на топлинна енергия на обекта
на потребление на топлинната енергия, посочен в исковата молба и в петитума на иска и за
релевирания исков период, изпълнението по което е извършено пълно и точно от ищцовото
5
дружество, както и че във връзка с това облигационно правоотношение е възникнало
задължението за ответника, след фактуриране на потребената енергия , ответника да
извършва плащане към ищцовата страна.В тежест на ищцовата страна е било и да установи
и да докаже, че изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на
потребление на топлинна енергия на ответника и незаплатените от последния количества
потребена топлинна енергия в посочените размери на главни и акцесрони претенции,
дължими от ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия. В тежест на
ищеца исковият съд е възложил и да установи и да докаже, че налице ликвидно и изискуемо
вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основания спрямо ответника.
В тежест на същата страна е било възложено и да установи и да докаже, че ответника е
изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което и овен
главниците дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва , така както се
претендира в исковата молба.Изрично е било указано и възложено в тежест на ищцовата
страна да установи и докаже размерите на претендираните главни и акцесорни парични
вземания.
В тежест на ответната страна , в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, исковият съд е възложил да установи и докаже, че между страните не е
налице валидна облигационна връзка, че не е получил на обекта на потребление топлинната
енергията остойностена като сбора от главници и лихви така както са посочени от ищеца в
петитума на иска. В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже, че е
заплатил претендираните суми при настъпване на падежите, както и да наведе
правопогасяващи или правоизключващи възражения, като за целта се позове само на
положителни факти и обстоятелства - т.е. без да доказва отрицателни факти.
С доклада по делото съдът е отделил безспорните между страните факти , като на
основание чл.146 ал.1, т.4 и т.5 ГПК, е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че на 23.06.2016 г. ответникът е придобил правото на собственост върху
топлоснабдения имот - апартамент находящ се на адрес ***.
При така изложеното по-горе, съдът намира че производството по делото е надлежно
учредено и процесуално допустимо поради което и дължи произнасяне по същество .
Спор няма между страните, че исковото производство е инициирано след завеждане
на производство по чл.410 ГПК от ищеца против ответника , издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и оспорване на последната по реда и в срока по чл.410 ГПК .
Тези факти се установяват от приобщеното по делото в цялост като писмено доказателство –
ч. гр.д.№ 11 386/2023 г. по описа на РС Варна.
От материалите по цитираното ч.гр.д. е видно, че на 07.07.2023 г. кредиторът –
заявител „Т. С.“ ЕАД е депозирал заявление пред РС *** с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника С. М. Т., ЕГН
********** с адрес в гр.*** за вземанията вписани в т. 9 -12 от заявлението. С Определение
№ 25218/18.07.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 38 309/23 по описа на СРС , 163 -ти състав,
на осн. чл.118 и чл.411 , ал.1 ГПК производството пред СРС е било прекратено и изпратено
по подсъдност на РС Варна, т.к. след справка в НБДН СРС е установил, че НАСТОЩИЯ
адрес на потребителя - длъжник е на територията на РС Варна.
Пред РС Варна производството по депозираното на 07.07.2023 г. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е продължило под
номер на заповедно дело 11 386/2023 г. по описа на РС Варна, ХLII- ри състав . Видно от л. 6
-ти от ч. гр.д.№ 11 386/2023 г. по описа на РС Варна, заповедният съд е издал Заповед№ 5275
/05.09.2023 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която РС Варна, 42 състав,
по частно гражданско дело № 11386 по описа на съда за 2023 г, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК,е
разпоредил: длъжникът С. М. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.
А. и И. Е., чрез пълномощник юрисконсулт Р. П.,сумата от 1533,40 лв. (хиляда петстотин тридесет
и три лева и четиридесет стотинки),представляваща дължима главница за доставена, но
неизплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се в ***, инсталация ***/аб. № ***;сумата от 176,39 лв. (сто седемдесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г.,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда07.07.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението,сумата от 28,98 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и
осем стотинки), представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода от 06.2020
г. до 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация ***/аб. № ***;сумата от 5,80 лв.
(пет лева и осемдесет стотинки), представляваща лихва за забава запериода от 15.08.2020 г. до
6
28.06.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в
съда 07.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 от ГПК,
както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 34,89 лв. (тридесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр.
чл. 26 от НЗПрП. Изрично в цитираната заповед е било вписано, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизплатено задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация ***/аб. № ***.
От приложените по делото на листи от 22-ри до 40 –ти вкл. книжа се установява факта, че
Заповедта по чл.410 ГПК е връчена редовно на длъжника и че същият е оспорил заповедта в срока
и по реда на чл.414 ГПК, а след изпълнение на указанията на заповедния съд и в рамките на
преклузивния срок по чл.415 ГПК дружеството заявител е сезирало исковия РС Варна с искова
молба от 06.02.2024 г. с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415 ,ал.1 ГПК , вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.Така
изложеното от фактическа и правна страна обосновава извода за процесуалната допустимост на
предявените ОСИ с които ищцовата страна цели да установи със СПН съществуването на
паричните вземания за които в нейна полза е била издадена оспорената и невлязла в законна сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК .
За доказване на основанието , а и на размерите на предявените искове , ищецът по делото е
ангажирал писмени доказателства - представените с исковата молба и приобщени по делото
заверени копия на: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.№
194834/07.07.2023 г.; преводно нареждане за плащане от/към бюджета от 04.07.2023 г.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.06.2016 г.; договор от
17.09.2002 г., ведно с приложения към него; съобщение към фактура №
**********/31.07.2020 г.; съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г.; съобщение
към фактура № **********/31.07.2022 г.; извлечение за период 06.2020 г. -09.2022 г.;
Договор № Д-О-67/03.06.2020 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в град ***; пълномощно.
По делото са приобщени и представените от ищеца с молба вх.рег.№ 81833/14.10.2024
г., заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: протокол за метрологична
проверка на топломер от 27.09.2018 г.; свидетелство за проверка № 75785/2018; протокол от
17.10.2019 г.; протокол от 20.10.2021 г.; свидетелство за проверка № С 4-2287-1/27.10.2021 г.;
свидетелство за проверка № С 4-2287-2/27.10.2021 г.; справка за показанията на топломера,
технологичните разходи, отчетената, служебната и енергията за разпределение на адрес: ж.к.
„***-2", бл. 262, вх. А; пълномощно.
От така представените писмени доказателства, ангажирани от ищеца на първо място
се установява безспорния по делото факт, че на 23.06.2016 г. ответникът С. Т. е придобил
чрез възмездна правна сделка покупко - продажба вещното право на собственост върху
недвижим имот представляващ апартамент № 10 , представляващ СОС с ид. №
68134.2816.2379.1.10 по КККР на гр.*** , находящ се на административен адрес :*** , с площ
84,67 кв.м , ведно с избено помещение № 10 с площ 3,42 кв.м и 4.500 % ид.ч. от ОЧС . Правната
сделка покупко-продажба е обективирана в надлежна нотариална форма и вписана в АВ СВ ./л.
14/.
От приложените на л. 16 -17 и на л. 18 -19 по делото в заверени за вярност с оригинала
копия от Договор № 3714/17.09.2002 г . и протокол от 01.09.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици на сградата , находяща се на адм.адрес *** е видно, че след решение на ОС
на ЕС на сградата ,в който се намира закупения от ответника през 2016 г. имот , на 17.09.2002 г. ЕС
и Т. С. ЕООД да сключили договор с предмет посочен в чл.1 – доставка и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода за топлинна енергия ;
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода / съгласно схемата ХЕЙЦТЕК, за
разпределение на разходите за топлинна енергия , на фирмата ТЕХЕМ / вкл. издаването на обща и
индивидуални сметки . Видно от чл.2 от цитирания договор, същият е бил сключен при действието
на ОБЩИ УСЛОВИЯ и при срок визиран в чл. 2.4 – три години.Изрично е разписано в изречение
второ на чл.2.4., че договорът се удължава с още една календарна година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие , дадено 1 месец , преди изтичането му.
От приложения на л. 16,17 договор сключен между ЕС на сградата в който се намира
процесния имот с ТЛП на страната на ответника Т. С. ЕООД се налага извод, е договорът е действал
от 2002 г. до 2005 г. и ако не е бил прекракен е бил продължен до 17.06.2006 г. , т.е. 10 години преди
ответника да закупи имота в ***.
Приобщените по делото на листи от 20 до 25 -ти заверени за вярност с оригинала копия от
съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г.; съобщение към фактура №
7
**********/31.07.2021 г.; съобщение към фактура № **********/31.07.2022 г.; извлечение за
период 06.2020 г. - 09.2022 г.; Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. сключен между Т. С. ЕАД и „Т.
С.“ ЕООД при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139 в от Закова за енергетиката; Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в град ***, удостоверяват факта ,че на
ответника са начислени и се претендират за плащане исковите суми за периода м.05.2019 –
м. 4.2022 г.
С Определение № 8242/23.07.2024 г. СЪДЪТ е допуснал събирането на гласни
доказателства в полза на ответника чрез показанията на един свидетел при режим на водене
за доказване на твърденията, залегнали в отговора на искова молба, че владението върху
процесния имот не е било само негово и че имотът е ползван за исковия период от трето на
спора лице.
В проведеното по делото о.с.з. от 07.02.2024 г. в качество на свидетел е разпитан
воденият от ответната страна В. К. .От показанията дадени от В.К. пред съда става ясно , че
същият е брат на ответника , което само по себе си обосновава извод, че показанията на
свидетеля попадат под приложното поле на нормата на чл.172 ГПК и ако бъдат
кредитирани, то следва да се ценят с оглед вероятната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, поради родствената му връзка с ответника. Разпитан като свидетел К.
твърди, че брат му купил имота в *** през 2016 г. ,свидетелят един път ходил в този имот ,
когато брат му щял да го купува.Същият свидетел твърди ,че ответникът не е живял в
апартамента , т.к. до преди година и половина живял във Варна , учел във *** , а с ***
отсядал при брат си, но не в процесния апартамент . Св.К. сочи, че брат му предостави на
негов познат -В. Н. имота в *** и Н. живял там с жена си и двете деца абсолютно
безвъзмездно , а после - преди година или две ответникът продал имота.
По делото е допусната комплексна СТЕ и ССчЕ , заключенията по която са
приобщени на листи от 121 – 141 и 143 – 151 .Част техническа е изготвена от в.л.Р., а част
счетоводна от в.л.И. . Заключенията и на двете вещи лица по делото не са били оспорени в
хода на изслушването йм . В Табличен вид , на л. 138 – ми от делото е отразено
заключението на в.л.Р., а на лист 150, 151 -ви е приложеното заключението на в.л.М.И. .
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото ОСИ са специални положителни установителни , с пр.осн. чл.
422, ал.1 , вр. чл.415 , ал.1 ГПК вр. чл .415,ал.1 ГПК вр. чл. 86 , ал.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като
в настоящия процес ищцовата страна следваше при условията на пълно и главно доказване
да установи основанията и размерите на предявените искове .
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод , че ищцовата страна не
е установила и доказала по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата , на
които основава исковата си молба .
Установено е по делото , че считано от 23.06.2016 г. ответникът С. Т. като носител на
надлежно придобито вещно право на собственост на самостоятелен обект в сграда в режим
на ЕС, която сграда е топло снабдена, е придобил качеството на потребител на топлинна
енергия. Ирелевантно за спора по същество е обстоятелството дали лично ответникът е
обитавал имота или не , поради което и съдът не обсъжда по същество допуснатите и
събрани в полза на ответника гласни доказателства . Релевантно е обаче за спора по
същество дали в периода м.май 2019 - м. април 2022 г. ответникът е бил собственик на
апартамента находящ се в гр.*** „***“ *** . Доказателства затова че в периода м.5.2019 -
м.4.2022 г. ответникът не е отчуждил този имот ищеца не е ангажирал . Само този факт е
достатъчен да се изведе извода за неоснователност на исковите претенции на ищцовата
страна .
Въпреки липсата на доказателства ангажирани от ищеца затова , че в целия исков
период или в част от исковия период отв.Ст. Т. е имал качеството потребител на топлинна
енергия , съдът съобразява приложимия материален закон и съдебна практика за да изведе
обоснован правен извод по същество на спора .
Трайна е съдебната практика по приложението на нормата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ,съгласно която продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
8
Общи условия. По делото са представени и приобщени Общите условия на "Т. С." ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. ***, действали в
исковия период м. 05.2019 – м. 04.2022 г. , от които е видно, че не се предвижда писмена
форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за
битови нужди. Представените по делото ОУ на ищцовото дружество и приобщения по
делото в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот от 2016 г. свидетелстват затова , че между ищцовото дружество Т. С. ЕАД
като топлопреносно предприятие и ответника Ст.Т. като потребител през 2016 г. е
възниквала валидна облигационна връзка във връзка с продажба на топлинна енергия .
Въз основа на приобщените по делото заверени копия от протокол от ОС на ЕС и
Договор от 2002 г./л.16 – 19/ по делото е установено и доказано, че след проведено общо
събрание на етажната собственост в сградата с адм.адрес гр.*** „***“ ***, етажните
собственици в процесната сграда са взели решение за избор на „Т. С. „ ЕООД, да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В този смисъл
ответникът през м.06.2016 г.е придобил качеството потребител, тъй като е собственик на
имота .
От писмени доказателства,представени от ищеца с исковата молба , следва извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищцовото дружество Т. С. ЕАД и етажните собственици, сред които е и ответникът, считано
от м.06.2016 г. Писмените доказателства представени с исковата молба и допълнителна
молба от ищеца обосновават и извод, че в периода до 2021 г. сградата в която се намира
процесния имот е била топлофицирана, а ответникът е собственик на апартамент 10 в
сградата, считано от 2016 г.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Спор няма в съдебната практика , че правоотношенията между потребителите и
топлофикационните дружества възникват по силата на закона от момента, в който за
определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е определено в
цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот. Ето защо и релевираните от ответника
възражения затова ,че не е упражнявал фактическа власт върху процесния ап.10 се явяват
ирелевантни. Безспорно е също така в съдебната практика, че доставката на топлинна
енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105,
ал.1 ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 ЗЕ. Топлинна енергия представлява
специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя
възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в "Общите условия", а
цените се определят от ДКЕВР/ сега КЕВР / . Освен от общите условия, отношенията с
потребителите се регулират по реда на чл. 142, ал.2 и ал.3 и сл. от ЗЕ, а отчитането се
извършва по специалната методика, неразделна част от Наредба № 16 - 334 от 06. 04. 2007г.
за топлоснабдяването. По силата на сега действащата разпоредба на чл. 153, ал.1 от ЗЕ
потребителите имат задължение да заплащат цена на топлинната енергия при условията и по
реда, определени в наредба по чл.36, ал.3 Наредбата за регулиране на цените на топлинната
енергия. С посочената наредба се определят правилата за образуване и изменение на цените
на топлинната енергия и се регулират цените по които производителите продават топлинната
енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединените потребители, както и
по които топлопреносните предприятия продават топлинна енергия на потребителите. С
оглед изложената правна рамка на регулиране на правоотношенията потребите на топлинна
енергия и топлопреносно предприятие , съдът извежда извод че облигационната връзка
между ответника и дружеството е възникнала като валидна такава и е породила правата и
задълженията за двете страни по договора още в момента на закупуване на топлофициран
имот - т.е. м. 06.2016 г.. Този извод на съда, че между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е
необходимо сключване на индивидуален договор с ответника е намерил отражение в
практиката на касационната инстанция обективирана в редица актове постановени по реда
9
на чл.290 ГПК : Решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV Г.О. на ВКС ;
Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II Т.О. на ВКС .
Именно с оглед изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал
комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза , възложена на в.л.Р. и И. .
Още с определението по чл.140-146 ГПК съдът е задължил ТЛП „Т. С.“ ЕООД да
представи необходимите за изясняването на спора по същество документи, но и до края на
съдебното дирене ТЛП не е предприело никакво процесуално действие , нито е изпълнило
вменените му задължения по чл.190 ГПК с Определение № 8242/23.07.2024 г.
Въз основа на представените и приобщени по делото писмени доказателства съдът
извежда извод ,че не е установено от ищеца „Т. С.“ ЕАД в периода м. 05.2019 – м. 04.2022 г.
да е доставило на ответника реално безспорно начисленото количеството топлоенергия за
битово горещо водоснабдяване, поради което и исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени
.
Прочита на заключението по комплексната експертиза в част техническа изготвено от
в.л.Р. / л. 123,126,127,128 / обосновава и извода на съда , че е недопустимо вещо лице да
събира доказателства и да сочи кое е :„характерно за случая „ .. : “ ответникът не е осигурил
достъп на представител на фирмата - топлинен счетоводител , който да отчете показанията
на водомера за топла вода .Това е доказано с допълнително представените от „Т. С. „ ЕООД
документи – бланка „Главен отчет /проверка „ за периода 1.5.2019 – 30.4.2020 г., бланка „
Главен отчет /проверка „ за периода 1.5.2020 – 30.4.2021 г. и Бланка „Главен отчет /проверка
„ за периода 1.5.2021 – 30 .4.2022 г.„.
В обобщение, макар и КСТСчЕ да дава принципно съобразени с поставените въпроси
компетентни отговори , съдът не може да изгради решението си на непредставени
доказателства по делото доказателства , в разрез с принципите залегнали в чл. 8,ал.2 ГПК и
чл.11 ГПК . С оглед на изложеното по –горе съдът намира че ищецът не е провел пълно и
главно доказване по делото и исковите претенции подлежат на цялостно отхвърляне
.Неоснователността на исковете не налага и обсъждане на възражението на ответника с
правно осн. чл.111 ,б.“в“ ЗЗД , макар и да е частично основателно .
При този изход на спора съдът не се произнася по въпроса за отговорността за
разноските сторени от ищеца в качеството му на заявител , т.к. не са налице основания за
това.
Отхвърлянето на исковете обаче обуславя произнасянето на съда по същество по
искането на ответника за присъждане на разноски. Съгласно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Видно от листи
184 и 185 ответникът претендира един разход – сумата от общо 500 лв. за заплатен
адвокатски хонорар в брой . Този разход е доказан на база приобщения на л. 185 – ти
договор за правна защита и съдействие имащ характер на разписка. По отношение на
размера на адвокатския хонорар, претендиран за възстановяване от ответника ищовата
страна е обективирала възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Възражението на ищцовата страна е бланкетно и неоснователно . При цена на иска 1 744,57
лв. претендирания от ответника адвокатски хонорар от 500лв. не би могъл да се определи
като прекомерен , над минимума определяем по правилата на чл. 7 от действалата в периода
на висящността на исковия процес Наредба 1 /2004 г. Ето защо и съдът присъжда в пълен
размер сторените от ответника съдебно –деловодни разноски от общо 500.00 лв. за
процесуално представителство пред настоящата инстанция .
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно кумулативно съединени специални
положителни установителни искове с правно основание чл.422 ,ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и
чл. 86, ал.1 ЗЗД ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. А. и И. Е., чрез пълномощник - юрисконсулт Р. П.,
против ответника С. М. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с ИСКАНЕТО да бъде
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Т., ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на
„Т. С.“ ЕАД ПАРИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ, за които е била издадена Заповед № 5275/
10
05.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от Районен съд -
Варна, 42 състав по частно гражданско дело № 11386 по описа на съда за 2023 г., , а именно :
СУМАТА от 1533,40 лв. (хиляда петстотин тридесет и три лева и четиридесет
стотинки),представляваща дължима главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***,
инсталация ***/аб. № ***;СУМАТА от 176,39 лв. (сто седемдесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
07.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,СУМАТА от 28,98 лв. (двадесет
и осем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължима главница за дялово
разпределение за периода от 06.2020 г. до 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***,
инсталация ***/аб. № ***;СУМАТА от 5,80 лв. (пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда 07.07.2023 г.,
до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. А. и И. Е., ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Т., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, СУМАТА от 500.00 лв. (петстотин лева) - представляваща сторените по делото от
ответника пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната
на ищеца „Т. С.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.***, *** ,
представлявано от управителите М. П. и В. Л..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11