Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
3336 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.Ч.К. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 1912/28.10.2019 г. на Варненски
районен съд, ХХІХ състав, постановено по н.а.х.д. № 4044 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
449710-F492753/18.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на К. на основание чл. 264, ал. 1
от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката
твърди, че е подала декларация, но не е отбелязала в нея данни за приходи и
разходи, тъй като не е осъществявала търговска дейност. Моли за отмяна на
решението на районния съд и за отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът в производството, Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основания за
отмяна на решението на районния съд и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата, като пледира решението на районния
съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
Варненския районен съд е било Наказателно постановление № 449710-F492753/18.07.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на К. на основание чл.
264, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
От събраните доказателства, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че като управител на „Дрога супер фуудс“ ООД, К. допуснала
дължимата декларация по ЗКПО за 2018 г. да не бъде подадена в законоустановения
срок до 01.04.2019 г. За нарушението бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, подадените писмени възражения били приети за
неоснователни и било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението било квалифицирано като такова по чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО,
с което бил осъществен съставът на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО и на основание на
последната разпоредба на К. като управител на дружеството било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
При така установените факти, районният съд приема от правна страна, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, че са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Отхвърля възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални
нарушения, като отбелязва, че са посочени точното място и датата на извършване
на нарушението. Приема за безспорно установено, че не е подадена декларация по
чл. 92, ал. 2 от ЗКПО за 2017 г. в законоустановения срок – до 31 март на
следващата календарна година. Тъй като К. е управител и представляващ на местно
дружество, което е данъчнозадължено лице и като такова е следвало да подаде
декларация, счита, че с бездействието си тя е извършила нарушение на
разпоредбите в ЗКПО. Обсъжда възраженията на въззивницата, че дружеството няма
положителен финансов резултат, като посочва, че задължение за подаване на декларация
по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО имат всички данъчнозадължени лица. Намира за правилно
определена санкционната норма на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Отхвърля доводите за
наличие на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като приема, че
нарушението не се отличава по нищо от останалите нарушения от същия вид.
Определеното наказание към минималния размер счита за справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и за изпълняващо целите на чл. 12 от ЗАНН.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи.
Не се констатира твърдяното в касационната
жалба нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което според касаторката не
било установено от районния съд, и което се изразявало в непредставяне на
доказателствата, на които се основава твърдението за извършено нарушение. В
преписката е представено извлечение от информационната система на НАП относно
оборотите на фискалното устройство на дружеството за периода 01.01.2018 –
31.12.2018 г., на което се позовават както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление, и във връзка с
което привлеченото към отговорност лице е изразило възражения още при съставяне
на акта.
Във въззивното производство не са
представени доказателства в подкрепа на твърдението на К. при въззивното обжалване,
повторено и в касационната жалба, че годишна данъчна декларация за 2018 г. е
подадена. В преписката и в представените пред районния съд документи се
установява подадена ГДД по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО за 2017 г., както и отчет за
приходите и разходите на дружеството за 2018 г. Установява се подадена
декларация пред НСИ и декларация от 19.03.2019 г. от дружеството, че през 2018
г. не е извършвало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на Закона за
счетоводството, за която не е ясно до кого е адресирана и пред кого е
представена.
Към случая е приложим чл. 92 от ЗКПО, в
редакцията му към ДВ бр. 98 от 2018 г., който предвижда годишни данъчни
декларации да подават данъчнозадължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, но предвижда изключение в ал. 4 за тези от тях, които не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Не може да се приеме за безспорно доказано
твърдението, че дружеството не е имало задължение за подаване на ГДД на
основание чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Представени са преписи от фактура за наем за
периода 01-12.2007 г. на обща стойност 4800 лева без ДДС, издадена на
28.07.2017 г., както и хронологичен регистър на сметка 411, според който сумата
е платена с банкови преводи в голямата си част (с приложени банкови
извлечения), а последната вноска от 1860 лева е платена с ПКО на 29.12.2017 г.
Приложени са касови отчети за периода 01.01-31.12.2017 г. с нулеви продажби,
както и касов бон за хранителни добавки на стойност 1860 лева, издаден на
29.12.2017 г. Представен е и дневен финансов отчет от дата 05.01.2018 г., в който фигурира сумата
от 1860 лева Тези доказателства са противоречиви по отношение на датата на
полученото плащане, неговия предмет и начина на отчитането му. Предвид това не
е безспорно, че става въпрос за една и съща сума, а не например за две плащания
на една стойност, но с различен предмет, съответно направени на 29.12.2017 г. и
на 05.01.2018 г. Неяснотата относно основанието на прихода – от продадени
хранителни добавки или за наем – прави невъзможно и безспорното установяване на
данъчния период, в който приходът е следвало да бъде признат счетоводно, което
всъщност е релевантно за определяне дали действително дружеството е имало
задължение за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. или не. Това следва
от текста на пар. 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството, според който за
да се приеме, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период,
то трябва не само да не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон,
но и през отчетния период да не са възникнали условия да бъде признат приход
съгласно Закона за счетоводството и СС, да не е
осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба,
както и да не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел получаване на
доходи и печалби. Изясняването на тези несъответствия чрез ангажирането на безспорни
доказателства за това, че дружеството не е имало приходи, които да са признати
за 2018 г., за да отпадне задължението му за подаване на ГДД, е било в тежест
на жалбоподателката, но такова доказване не е проведено. Предвид това, съдът
намира, че въз основа на установените факти районният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, по отношение на което не се констатират твърдяните в
жалбата касационни основания.
Предвид горното и на основание чл. 221,
ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1912/28.10.2019 г.
на Варненски районен съд, ХХІХ състав, постановено по н.а.х.д. № 4044 по описа
на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.