РЕШЕНИЕ№
261723
гр. Пловдив, 16.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18035 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Мелита Сървис 2012“ ЕООД
против „Адлер – Ин“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 583 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за осъществен ремонт на товарен
автомобил „****“ с ****по договор за изработка, обективиран във фактура №
**********/27.06.2018 г. и фактура № **********/23.07.2018 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.11.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът „Адлер – Ин“ ЕООД е предявил против „Мелита Сървис 2012“ ЕООД
кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на заплащане на сумата от 600 лв., представляваща
имуществени вреди за сторени разход по превоз на платформа на авариралия
товарен автомобил до гр. Пловдив от 60-ти км. на автомагистрала „Тракия“ по
посока гр. София, и сумата в размер от 4 404 лв. – имуществени вреди,
представляващи равностойността на сторените разходи за наем на товарен кран за
периода от 29.07.2018 г. до 16.08.2018 г. (периодът е уточнен от ищеца по
насрещния иск с молба от 17.08.2019 г.), ведно със законна мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба –
10.05.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът по
главния иск твърди, че „Мелита Сървис 2012“ ЕООД осъществява търговска дейност свързана с
ремонт на моторни превозни средства, като извършва поддръжка на автомобили на
ответното дружество. Сочи, че на 01.05.2018 г. в автосервиза на ищеца бил
предоставен за ремонт товарен автомобил „****“ с ****. Във връзка с ремонта на
моторното превозно средство били осъществени следните дейности – демонтаж – монтаж
и основен ремонт на двигател, демонтаж – ремонт - монатаж на компресор и ремонт
на въздушната система. При извършване на посочените операция били вложени
следните части и външни услуги: бутала и ризи комплект – 6 бр.; лагери основни
комплект – 1 бр.; гарнитури комплект 1 бр.; клапани изпускателни – 6 бр.;
повдигач разпределителен вал – 5 бр.; биелни втулки – 6 бр.; смяна биелни
втулки – 6 бр. шлай глави – 2 бр.; напасване клапани – 12 бр.; проверка и
ремонт на дюзи – 6 бр.; двигателно масло 15 W40-28 л.; подложка дюза –
6 бр.; разпръсквач – 6 бр.; лагер
маховик – 1 бр.; скоби водно съединение – 10 бр.; маркуч водно съединение – 1
бр.; ремък алтернатор – 2 бр.; ремък хидравлика – 2 бр.; клапани компресор – 2
бр.; сегменти компресор комплект – 1
бр.; гарнитури компресор комплекс – 1 бр.; шлайф цилиндър компресор – 1 бр. Осъществените
ремонтни дейности били описани в работна карта № 7780/01.05.2018 г. въз основа
на която била издадена фактура № **********/27.06.2018 г. на стойност 5 475
лв. с ДДС, платима на основание чл. 303 а, ал. 3 ТЗ в срок до 11.07.2018 г.
Сочи, че на 23.07.2018 г. автокранът бил оставен повторно за ремонт на стартера
на автомобила на основание работна карта № 7904/23.07.2018 г., за което била
издадена фактура № **********/23.07.2018 г. на стойност 108 лв. с ДДС, платима
на основание чл. 303 а, ал. 3 ТЗ в срок до 06.08.2018 г. Поддържа, че поканил
ответника да заплати доброволно възнаграждението за извършения труд и вложените
материали за ремонта на автомобила, с оглед на която покана не последвало
заплащане на задължението. По така изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна
„Адлер – Ин“ ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че товарният автомобил – кран „****“ с ДКН ****е предаден и
приет за ремонт от ищцовото дружество на 15.04.2018 г., а не на посочената в
исковата молба дата 01.05.2018 г. Твърди, че последният е продължил месеци и е
завършил на 26.07.2018 г., а не дни, в който смисъл били твърденията на ищеца.
Сочи, че ремонтът е извършен с голяма забава – едва на 26.07.2018 г., тъй като
между страните била постигната устна уговорка за завършване на работата в
едномесечен срок от предаване на крана. Твърди, че работата е била извършена
некачествено, което било констатирано в деня на приемане на товарния автомобил
от сервиза на ищеца – на 27.07.2018 г., когато последният бил пуснат в
експлоатация и потеглил на самоход към
обект в гр. София, където на 60-ти км. на автомагистрала „Тракия“ в посока гр.
София се повредил отново и предвижването му станало невъзможно. За това
обстоятелство ищцовото дружество било незабавно уведомено чрез управителя М.П.,
който пристигнал лично на място на аварията, където констатирал, че повредата
не може да бъде отстранена без престой на товарния автомобил в сервиз. На
27.07.2018 г. кранът бил предоставен отново на ищеца за ремонт, който продължил
20 дни. По посочените съображения оспорва датата на издадената фактура № 2196
за стойността на ремонта – 27.06.2018 г., тъй като последната не била относима
към падежа на задължението, след като към този момент ремонтът не бил завършен.
Оспорва се и датата на фактура № 2218 от 23.07.2018 г. за стойността на втория
ремонт, тъй като към тази дата все още не бил приключен първоначалният ремонт.
Оспорва при ремонта да са били вложени посочените в исковата молба части. Сочи,
че некачественото изпълнение на работата е довело до следните трудности при
работа на машината – затруднения при запалване, увеличен разход на масло и
силен пушек от ауспуха. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Ищецът по насрещната
искова молба „Адлер – Ин“ ЕООД претендира заплащане на сумата от сумата от 600 лв., представляваща имуществени
вреди за сторени разход по превоз на платформа на авариралия товарен автомобил
до гр. Пловдив от 60-ти км. на автомагистрала „Тракия“ по посока гр. София,
както и сумата в размер от 4 404 лв. – имуществени вреди, представляващи
равностойността на сторените разходи за наем на товарен кран. Твърди се, че
предвид забавата в ремонта на товарния кран, собственост на ответното
дружество, за последното възникнало необходимост да наеме друг кран, който да
изпълнява функциите на повредения. Предявява искане за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В
отговора на насрещната искова молба ответникът „Мелита Сървиз 2012“ ЕООД излага
доводи за неоснователност на предявеният иск, като твърди, че претендираните от
ответника вреди не са в причинно следствена връзка с осъществения ремонт.
Оспорва истинността на приложените фактури и моли последните да не бъдат
приемани като доказателства по делото. Противопоставя се на доказателственото
искане за допускане до разпит на един свидетел, доколкото за установяване на
тези обстоятелства е необходимо да бъдат издадени надлежни счетоводни
документи.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и с насрещни осъдителни искове по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за
изработка с предмет осъществяване на основен ремонт на двигателя на товарен
автомобил - автокран „****“ с ****. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази твърденията на страните и представените по делото писмени
доказателствени средства – работна карта № 7780/01.05.2018 г. въз основа на
която била издадена фактура № **********/27.06.2018 г. на стойност 5 475
лв. с ДДС, и работна карта № 7904/23.07.2018 г., за което била издадена фактура
№ **********/23.07.2018 г. на стойност от 108 лв. с ДДС.
Между страните в производството е спорно обстоятелството досежно
датата на осъществяване на възложената работа, нейната стойност, както и
обстоятелството дали поръчката е изпълнена точно в качествено и темпорално
отношение.
Правното
действие на процесните два договора за изработка попада под приложното поле на
ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между
търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ –
арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод
сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под
правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника
са породени две основни облигаторни задължения – да извърши работата съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности,
и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри)
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя -
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
По
делото е представена фактура № **********/27.06.2018 г. на стойност 5 475
лв. с ДДС, издадена за осъществена автоуслуга на автокран № ****, както и
фактура № **********/23.07.2018 г. за автоуслуга на стойност 108 лв. с ДДС.
Фактурите са издадени от „Мелита Сървис 2012“
ЕООД с получател „Адлер – Ин“ ЕООД, като така представените частни диспозитивни
документи носят подписа на получателя, в който смисъл се ползват с формална
доказателствена сила относно обстоятелството, че обективираното в последните
изявление изхожда от лицето, сочено като негов автор – арг. чл. 180 ГПК.
Представените
по делото фактури не се ползват с материална обвързваща съда доказателствена
сила досежно обективираните в последните факти и обстоятелства, като последните
не удостоверяват и достоверността на датата на тяхното издаване. В случая
ответникът не оспорва обстоятелството, че фактурите са издадени на
удостоверената в последните дата, а твърдението на ищеца, че към този момента
възложената работа е била осъществена точно в качествено отношение.
Съдът
намира, че работата е осъществена по две възложения на ответника, за което са
съставени две фактури – за осъществяване на основен ремонт на товарния
автомобил и допълнителен ремонт на стартера, като ремонтните дейности са завършени
на 23.07.2018 г. с подписване на фактура № **********/23.07.2018 г., в който
смисъл последната носи подписа на представител на ответника – възложител.
Законът задължава поръчващият да
приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на
поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава
одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетеля С.К. Г., заемащ длъжността „а.“ при
ответното дружество „Адлер Ин“ ЕООД. Свидетелства, че закарал процесната машина
на ремонт в средата на април, като не участвал в разговори във връзка с
уговарянето на ремонта, като доколкото дочул ремонтът следвало да бъде
завършено за месец. Това обстоятелство знаел, доколкото работил с машината и
осъществявал наблюдение на ремонта. Уговорката била за осъществяване на основен
ремонт на двигателя, като управителят на дружеството – ищец посочил, че след
преглед, ще се уточнят авточастите. Ремонтът се осъществил, при запалване
двигателят работил, но пак излизал пушек. Не знае каква е причината да не се
работи по нафтовата помпа и дюзите, което според свидетеля следва да се извърши
при всеки един основен ремонт. По време на ремонта работата на машината била
тествана няколко пъти, но маслото се запалвало в ауспуха и пушело. След ремонта
и преди да тръгнат за гр. София отново установили, че машината пуши. Сочи, че
на 27.07.2018 г. тръгнал с автокрана към град София, падало се понеделник, като
последният бил взет от сервиза в петък. При приемането на машината лично
уведомил управителят, че според него автокранът не е отремонтиран и няма как да
се приведе в движение. Свидетелства, че на автомагистрала „Тракия“ пристигнала
фирма с камион или лебедка и прибрали
автокрана в гр. Пловдив, където пристигнали около 17:30 – 18:00 часа. Заплатил
за услугата от името на „Адлер Ин“ ЕООД с пари, които му били предоставени за
командироването му. Не си спомня точната сума – около 600 лв., за което не
получил фактура. След аварията на магистралата отново отваряли машината в
базата на неговия работодател, като не знае какво се е сменило по двигателя.
Свидетелства, че машината в момента е в същото състояние и за него не работи
добре. Още при вземането на машината от автосервиза уведомил, че последната не
работи добре, като получил уверение, че това ще се оправи във времето, тъй като
е необходимо време за сработване на елементите на двигателя.
В производството са снети и
показанията на свидетеля А.Д. К.– бивш служител при ищеца „Мелита Сървис 2012“
ЕООД. Свидетелства, че е работил с процесния камион, като бил извършван основен
ремонт на двигателя. При издаване на камиона, след извършения ремонт,
автокранът работил нормално, като шофьорът бил предупреден, че за разработване
на двигателя, следва определено време да се спазват по-близки дестинации и
по-леки режими на работа. Бил предупреден за определени часове на работа, а не
за определени километри. При предаването присъствал и управителят на
автосервиза. Свидетелства, че основно той е работил по осъществяване на
ремонта, като двигателят бил свален и разглобен. Последвала замяна на всички
дефектирали части, останалите били обработени в допустимите параметри.
Прието е заключението на вещото
лице по първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, което е определило,
че средната пазарна цена на вложените части в ремонта е в размер на сумата от
3 569, 86 лв. Вещото лице е посочило, че не може да се определи на какво
се дължи лошата работа на двигателя, тъй като причините може да са много.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебна авто-техническа
експертиза. Вещото лице е посочило какви дейности следва да бъдат осъществени
при основен ремонт на двигателя. При отговор на въпросите по допуснатата
допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило кои са
частите и материалите, необходими за осъществяване на основен ремонт на
двигателя, като в табличен вид е конкретизирало кои от вложените от страна на
ищеца части, описани в приложените по делото работни карти, са били необходими
за осъществяване на възложената работа, а именно: бутала и ризи; лагери
основни; лагери биелни; гарнитури; клапани изпуск; повдигачи на разпределителен
вал; биелни втулки; двигателно масло; подложки за дюзи; разпръсквачи; лагер в
маховик; скоби за водно съединение; гумено водно съединение; ремък за
алтернатор; ремък за хидравлика; ремък; клапани за компресор; сегменти за
компресори и гарнитури за компресори. Вещото лице е установило, че общата
стойност на така вложените части е от 2 985 лв., като е добавило и стойността
на бутало за компресор от 35 лв., тъй като последното не е посочено в работните
карти, което е задължителен елемент от ремонта при шлайфане на цилиндъра, като
след включването му стойността на вложените материали е определена в размер от
3 020 лв. Вещото лице е установило, че описаните на л. 7 материали по вид
и брой отговарят на необходимите такива за осъществяване на основен ремонт на
двигателя, като е отчетен и ремонт на стартера за сумата в размер от 108 лв.
Установено е, че общата стойност на извършения труд е в размер на сумата от
2 334 лв., от която: сумата от 1 800 лв. – демонтаж, монтаж и основен
ремонт на двигателя в размер от 1 800 лв., демонтаж ремонт и монтаж на
компресор – 120 лв., ремонт на въздушна инсталация от 72 лв., шлайфане и
изправяне на глави (2 бр.) – 144 лв., проверка и ремонт на дюзи (6 бр.) – 90
лв. и ремонт на стартера – 108 лв. Експертът е посочил, че при определяне на
стойността на труда, е изключил претендираната сума за труд за смяна на биелни
втулки от 144 лв. и труд за пасване на клапани от 96 лв., тъй като стойността
на тези операции е включена в основния ремонт от 1 800 лв. След оглед на
място на процесния автокран вещото лице е посочило, че последният се
експлоатира в работни условия вече две години след осъществяване на ремонта.
Установено е, че датата на производство на товарния автомобил е 1981 г. По
отношение на работата на двигателя е констатирано, че последният работи почти
нормално, като при рязко и по силно подаване на газ издимява, но не силно. В
заключение вещото лице е посочило, че ремонта е правилно извършен в такъв обем,
в какъвто е заявен, без агрегатите. Обоснован е извод, че издимяването не е
свързано с извършения основен ремонт, а е резултат от амортизацията и
евентуалната необходимост от регулировки и ремонт на горивната система в
специализиран сервиз.
Съдът при постановяване на
съдебния акт съобрази заключението на вещото лице по допълнителната съдебна
авто-техническа експертиза, доколкото вещото лице е установило както размера на
необходимите части за осъществяване на ремонта, така и стойността на труда.
Съгласно правната норма, уредена
в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят) трябва да заплати
възнаграждението за приетата осъществена
работа. С аргумент от обратното основание възложителят не дължи заплащане на
уговореното възнаграждение за неизпълнена работа.
В случая не се установиха
конкретните параметри на възложената работа, както и какви са били съществените
уговорки на страните, които влагат във възложения основен ремонт на моторното
превозно средство. Вещото лице по допусната допълнителна съдебно-техническа
експертиза е установило, че в термина основен ремонт се влага смисъл по
осъществяване на дейности по сваляне и качване на двигателя, снемане на
агрегатите към двигателя – гориво на гнетната помпа, генератор, компресор,
стартер, и след отделянето им – пълно разглобяване и дефектоване, където е
възможно възстановяване на детайли или замяна с нови детайли. При изрична
уговорка с автосервиза е възможно внасяне в специализиран сервиз, където се
възстановява до съответния ремонтен размер и коляновият вал, като се пристъргва
и шлайфа до ремонтен размер цилиндъра на компресора, когато от технологична
гледна точка е изгодно и възможно. В такъв сервиз се изправяли и главите.
Следвало сглобяване на двигателя, окомплектоване с агрегати и качване на
автокрана, налива се масло и охладителна течност и се извършва запалване и
проверка за работа на място.
Съдът намира, че при преценка за
изпълнение на възложената работа следва да се вземе предвид спецификите на
вещта, подлежаща на ремонт. В случая е установена амортизацията на моторното
превозно средство, използвано и за осъществяване на техническа дейност, с оглед
установената от вещото лице продължителност на експлоатационния му период от 39
г. Поради което съдът намира, че при възлагане на основен ремонт на
амортизирано моторно превозно средство от техническа гледна точка е невъзможно
отремонтирането му по начин, по който да бъдат отстранени в цялост възникналите
амортизационни повреди, които са неизбежна последица от продължителността на неговата
употребата по предназначение. Т.е. при осъществяване на ремонт в случая е
невъзможно да се достигне до резултата на работа, съответен на тази на нова
вещ, последното е възможно единствено при замяна.
В този смисъл следва да се
приеме, че основен ремонт на моторно превозно средство, с такъв експлоатационен
период и амортизация, е съответен на осъществяване на дейност, която да приведе
товарния автомобил в съответствие с техническите изисквания за неговата
изправност, по начин последният да може да бъде ползван с оглед обичайното му
предназначение, макар при употребата да се наблюдават нетипични признаци на
работа, в случая свързани с изхвърляне на сив дим, при продължителна работа.
Съдът цени заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, поради което цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
От събраните в производството по
делото доказателства – показанията на свидетеля С.Г. и обясненията на
управителя на ищцовото дружество М.П., се установява, че след приемане на
работата по осъществения основен ремонт е установен недостатък при изпълнение
на възложените дейности, довело до преустановяване на движението на товарния
автомобил при неговата експлоатация на 27.07.2018 г. и придвижването му на
собствен ход до гр. София по автомагистрала „Тракия“, за което управителят на
ищеца е незабавно уведомен. Следователно в случая възложителят, при установяване
на скрития недостатък на работата е уведомил незабавно след неговото откриване
изпълнителя на основание чл. 264, ал. 2 ЗЗД.
След установяване на недостатъка
възложителят е осъществил правата си по чл. 265 ЗЗД, като недостатъкът е
отстранен незабавно от изпълнителя за негова сметка, в който смисъл стойността
на допълнително извършената дейност не се претендира в производството.
При съобразяване на заключението
на вещото лице съдът установи, че след осъществената допълнителна дейност по
отстраняване на констатираните повреди, възложената работа е изпълнена точно в
качествено отношение.
Доколкото страните постигнали
устно съгласие по параметрите на договора за изработка, и тъй като в
производството по делото ответникът не ангажира доказателства за конкретно
възложените дейности, следва да се приеме, че качественото осъществяване на
работата следва да се преценява с оглед обстоятелството дали
изработеното съответства на уговореното или обичайното употребление. В случая, както вече бе посочено с оглед
изключително продължителния период на експлоатация на процесния товарен
автомобил, а именно от 39 години, основният ремонт е дейност, която се изразява
в привеждане на процесното превозно средство в състояние, в което е възможно
последното да бъде използвано с оглед обичайното му употребление на автокран,
при което е възможно да са налице отклонения от нормалната дейност. Такива
отклонения не могат да бъдат отстранени при ремонт, а единствено при замяна на
техническото средство с ново. В този смисъл съдът съобрази заключението на
вещото лице по приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, в
което вещото лице – специалист по двигатели с вътрешно горене, е посочило, че
при оглед на процесният автокран, е установил, че последният работи почти
нормално, две години след осъществяване на ремонта. Вещото лице е установило,
че при повишаване на оборотите автокрана издимява, но не много, а последното е
свързано не с извършения основен ремонт, а е резултат от амортизацията и
евентуалната необходимост от регулировки и ремонт на горивната система в
специализиран сервиз. В заключение вещото лице е посочило, че се касае за много
стара, отдавна неизползвана за работа машина, като двигателят продължава да
бъде експлоатиран в работни условия, което налага извод, че ремонта е правилно
извършен.
Следва да се посочи, че в
практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266 ЗЗД,
цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на
І т. о., безпротиворечиво се приема, че недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за
него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя
е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да
упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се
изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху
изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя; Ако констатираните недостатъци не са
толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва
да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай
съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато
това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя
на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение - това може да стане както чрез
възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по
предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно
изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В
зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но
без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или
съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
При
преценката на събраните в производството по делото доказателства, и с оглед
установените характеристики на предоставената за ремонт вещ, изразяващи се в
продължителния експлоатационен период, съдът намира, че възложената работа е
осъществена качествено от страна на възложителя, след осъществяване на
допълнителен ремонт на процесния товарен автомобил.
В
производството по делото не е спорно между страните, че работата е приета след
отстраняване на констатирания проблем, в който смисъл са показанията на
свидетеля Г., както и установеното от вещото лице, че процесният товарен
автомобил е в експлоатация. Следователно в полза на изпълнителя е възникнало
правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване на възнаграждения по процесния
неформален договор за изработка.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че дори да се приеме, че възложената работа по основен ремонт на
моторното превозно средство не е осъществена в нейната цялост, подлежат на
заплащане осъществените от страна на ищеца изпълнител дейности в размера на
вложения труд и материали, установен от вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 267, ал.
1, изр. 2 ЗЗД, която предписва, че ако една част от работата е била изпълнена и
може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част
от уговореното възнаграждение.
Предявеният иск следва да се
уважи до размера, установен от вещото лице по допълнителната съдебна
авто-техническа експертиза, определило стойността на вложените материали и
положения труд. Вещото лице е установило, че общата стойност на така вложените
части е от 2 985 лв., като е добавило и стойността на бутало за компресор
от 35 лв., тъй като последното не е посочено в работните карти, което е
задължителен елемент от ремонта при шлайфане на цилиндъра, като след
включването му стойността на вложените материали е определена в размер от
3 020 лв. Установено е, че общата стойност на извършения труд е в размер
на сумата от 2 334 лв.
При определяне на дължимия размер на
възнаграждението, не следва да се включва стойността на добавените от страна на
вещото лице части – бутало за компресор, на стойност от 35 лв. Макар вещото
лице, при разпита му в съдебно заседание, да е разяснило, че тази част е
вложена, тъй като от техническа гледна точка е невъзможно осъществяване на
дейност по шлайфане на цилиндъра без замяна на буталото, стойността на
последната не подлежи на присъждане с оглед принципа на диспозитивното начало,
тъй като последната не се претендира. По така изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 5 319 лв., от която
сумата от 2 985 лв. за материали и сумата от 2 334 лв. за труд. Исковата
претенция следва да бъде отхвърлена за разликата над 5 319 лв. до пълния й
предявен размер от 5 583 лв.
С оглед частичната основателност
на главния иск, следва да се пристъпи към разглеждане на предявените насрещни
искове.
Предявените насрещни искове са
такива с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане стойността на вредите от
соченото от страна на ответника неизпълнение на договорното правоотношение
между страните в качествено и темпорално отношение.
За да възникне предявеното притезателно право
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неточно изпълнение на
договорно задължение следва в обективната действителност да са се проявили
следните правопораждащи спорното право юридически факти: 1. наличие на
действително правоотношение по договор за изработка, по силата на което
изпълнителят се е задължил по поръчка на възложителя да изпълни възложената му
работа в точно определен срок; 2. неизпълнение на работата в уговорения срок;
3. настъпването на имуществени вреди и 4. причинна
връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на
вредоносен резултат.
Ищецът по насрещната искова молба следва да
установи, че между страните е постигната уговорка за изпълнение на задължението
на изпълнителя в точно определен срок, както и че задължението е изпълнено след
изтича на срока и некачествено. В тежест на последния е да установи и че от
неточното изпълнение на поетото задължение е претърпял имуществени вреди, както
и техния размер.
Съдът намира, че от събраните в
производството по делото доказателства не се установи възложената работа да е
осъществена неточно в качествено и темпорално отношение.
В този смисъл съдът намира за
недоказани твърденията на ответника, че след приемане на работата на 23.07.2018
г. и опит за експлоатация на автокрана на 27.07.2018 г. е осъществен
допълнителен ремонт за отстраняване на недостатъците в автосервиза на ищцовото
дружество, който ремонт да е за период с
продължителност до 18.08.2018 г., което обстоятелство е довело до
неточно изпълнение на възложената работа в темпорално отношение и породило
необходимост от използване на допълнителна техника срещу заплащане.
В производството по делото бе
безспорно установено, че на 27.07.2018 г. при експлоатация на товарното моторно
превозно средство, последното аварира, и преустановява движението си, за което
управителят на ищцовото дружество е незабавно уведомен и прави посещение на
мястото на инцидента с оглед констатиране на вероятната причина за това. В този
смисъл съдът цени обясненията на управителя на ищцовото дружество – М.П.П.,
дадени по реда на чл. 176 ГПК, в които последният посочва, че не си спомня точната
дата, но наистина получил обаждане от шофьор при ответника, че е възникнал
проблем с крана на автомагистрала „Тракия“, като при проверка установили, че е
дефектирало бутало. Този недостатък на осъществената работа е незабавно отстранен, след придвижване
на автокрана до базата на дружеството – ответник, при което управителят на
дружеството разглобил двигателя и осъществил ремонт. В този смисъл са
показанията на свидетеля С.К. Г. – служител при ответника, който управлявал
процесното превозно средство при възникване на повредата и който уведомил
ответника за констатирания проблем. В показанията си свидетелят сочи: „…след
аварията на автомагистралата в нашата база пак отваряха двигателя. Аз не съм
присъствал, това което съм чул е, че са сменили едната риза, буталото.“; „…след
като се върнахме от автомагистралата, те свалиха картера, пак казвам не знам
вътре какво са сменили, затвориха го, запалихме го, пак направихме с машината
един два кръга, но нямаше промяна в работата на двигателя.“.
По така изложените съображения
съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди обезщетение за вреди
от неточно изпълнение на работата, изразяващи се в заплащане на разходи за
превоз на дефектиралото моторно превозно средство до гр. Пловдив, но не и
претендираните разходи за заплащане на възнаграждение за наем на автокран за
периода от 29.07.2018 г. до 16.08.2018 г., тъй като не се установи, че в този
период автокранът е бил при ищцовото дружество за осъществяване на допълнителен
ремонт, поради което ответникът е бил възпрепятстван да осъществява дейност с
процесния кран.
От приложените по делото
фактури, се установи, че последните са издадени за наем на автокран за следната
дейност: три машинни смени от 29.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; една машинна
смяна за 01.08.2018 г.; три машинни
смени от 06.08.2018 г. до 08.08.2018 г; една машиина смяна на 14.08.2018 г. и
една машинна смяна на 16.08.2018 г. В производството по делото се установи, че
такива разходи в общ размер от 4 404 лв. са сторени, в който смисъл е
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и
защитата на вещото лице в съдебното заседание, проведено по изслушване на
експерта.
В случая обаче, предвид
изложените от съда съображения, не се установи наличието на причинно-следствена
връзка между сторения разход и дейността на ищцовото дружество във връзка с
осъществената работа. Както вече бе посочено съдът установи, че не е налице
неизпълнение на възложената работа в отклонение с установените между страните
договорености. В производството по делото се установи, че след приемане на
работата от страна на ищеца, е възникнала неизправност в моторното превозно
средство, която представлява недостатък на осъществената работа и която е била
отстранена от страна на ищеца, като в производството по делото стойността на
така извършените дейности не се претендира. Следва да се посочи, че не се
установи работата по отстраняване на недостатъка да е продължила в твърдения от
страна на ответника период. Напротив от показанията на свидетеля, служител на
ответника, се установи, че моторното превозно средство е приведено в
движение, непосредствено, след отстраняване на недостатъка. Свидетелят
твърди, че въпреки осъществената дейност моторното превозно средство е
продължило да отдава газове в цвят, което е нетипично за неговата работа, но
както вече бе посочено последното не се възприема от състава на съда като
несъответствие между възложената и осъществената работа. В този смисъл следва
да се посочи, че съдът не цени на основание чл. 172 ГПК показанията на свидетеля
С.Г. в частта им, в която се сочи, че процесният автокран е отремонтиран
окончателно в средата на месец август. Това е така, тъй като в посочената им
част свидетелските показания съдържат противоречие. Свидетелят посочва, че
товарният автомобил е взет от сервиза на ответника три дни преди датата на
откриване на некачественото изпълнение на работата на 27.07.2018 г., като
свидетелства, че последният бил отстранен от страна на управителя на ищцовото
дружество в базата на ответника, без да излага в показанията си, че моторното
превозно средство е било предоставено в сервиза за повторен ремонт, в който
смисъл в производството по делото не се събраха доказателства. От събраните по
делото доказателства се установи, че наем на автокран е заплащан за период след
установената от съда дата на отстраняване на недостатъка, а именно от
29.07.2018 г. до 16.08.2018 г.
По така изложените съображения
съдът намира, че пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение задължението
на изпълнителя по договора за изработка, своевременно отстранено, са разходите
сторени по наемане на пътна помощ за придвижване на авариралия автомобил до гр.
Пловдив от автомагистрала „Тракия“, чрез платформа. От показанията на свидетеля
Г., допустими в тази им част, досежно установяване на правоотношение с трето
лице по осъществяване на услуга по извозване на авариралото превозно средство,
се установи, че последният в качеството си на служител при ответника е заплатил
сумата от 600 лв. за осъществяване на тази услуга. Показанията на този свидетел
съдът цени в посочената им част като безпротиворечиви и житейски логични на
основание чл. 172 ГПК. Поради което и предявеният насрещен иск следва да бъде
уважен за сумата от 600 лв., и отхвърлен в останалата му част и за сумата от
4 400 лв., по вече изложените от съда съображения.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца по главния иск и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото
разноски по съразмерност. Ищецът е доказал извършването на разноски в размер на
сумата от 269 лв. за държавна такса и 750 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, по отношение на размера на който е релевирано възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в преклузивния за това срок до
приключване на съдебното производство пред първата инстанция. В производството
по делото е представен договор за процесуална защита и съдействие от 07.11.2018
г., в който е установен заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 750
лв. за осъществяване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване
на гражданското дело и представителство по последното. Съдът намира, че така
установеното възнаграждение е уговорено единствено за дейността по главния иск,
а не и за осъществената процесуална защита по предявения от ответника насрещен
иск. С оглед цената на предявения от ищеца иск минималният размер на
адвокатското възнаграждение е за сумата от 609, 15 лв., определен на основание
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на
договора – ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г. Съдът, при преценка на правната и
фактическа сложност на делото и осъществените от процесуалния представител
правни действия, намира, че уговореното възнаграждение в размер на сумата от
750 лв. не е прекомерно и подлежи на присъждане. В този смисъл следва да се
посочи, че ответникът за защитата си по предявения от страна на ищеца иск
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в същия размер – от 750 лв.,
поради което претендираното от ищеца възнаграждение не може да бъде присъдено в
размер под тази сума. Поради така изложените съображения следва в полза на
ищеца, с оглед изхода на правния спор по предявения иск, да се присъди сумата в
размер от 970, 82 лв. от общо сторените разноски за сумата от 1 019
лв.
В
полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК за осъществената правна защита и съдействие по
предявения иск, за което се претендира сумата от 750 лв. Разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска, не следва да бъдат присъждани, тъй като в
производството по делото не са представени доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В
полза на ответника – ищец по насрещния иск, следва с оглед уважената част от
исковата претенция да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът по насрещния иск е доказал заплащане на сумата от 200, 16 лв. за
държавна такса, 100 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 200 лв. за
първоначална авто-техническа експертиза и 494, 10 лв. за допълнителна
авто-техническа експертиза. Претендира се и присъждане на сумата от 750 лв. за
адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие по предявения
насрещен иск, какъвто разход не е доказан в производството по делото и не
подлежи присъждане при разпределяне на отговорността за сторените в
производството по делото разноски – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като съдът достигна
до извод за неоснователност на исковата претенция за репариране на
имуществените вреди, изразяващи се в разходи за наем за сумата от 4 404
лв., не следва да се присъждат по съразмерност разноските за съдебно-счетоводна
експертиза за сумата от 100 лв., тъй като последната е допусната с оглед
доказване на така предявения иск. С оглед изхода на спора и частичната
основателност на предявения насрещен иск, следва да се присъди по съразмерност
сумата от 267, 74 лв. от общо сторените разноски за доказване на двата
насрещни иска от 894, 16 лв., от които сумата от 200, 16 лв. за държавна такса,
200 лв. за първоначална съдебно авто-техническа експертиза и 494, 10 лв. за
допълнителна съдебна авто-техническа експертиза.
В
полза на ответника по насрещния иск „Мелита Сървис 2012“ ЕООД не следва да се
присъждат разноски за защита, тъй като в производството по делото не са
представени доказателства за заплащане на допълнително адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуална защита и съдействие по насрещния
иск.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Адлер
– Ин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3, офис 4, да заплати на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, на „Мелита Сървис 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Копривщица“ № 15, сумата от 5 319 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за осъществен ремонт на товарен
автомобил „****“ с ****по договор за изработка, обективиран във фактура №
**********/27.06.2018 г. и фактура № **********/23.07.2018 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 13.11.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 5 319
лв. до пълния му предявен размер от 5 583 лв.
ОСЪЖДА
„Мелита
Сървис 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Копривщица“ № 15, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД на „Адлер – Ин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 60, ет. 3, офис
4, сумата от 600 лв.,
представляваща имуществени вреди за сторени разход по превоз на платформа на
аварирал товарен автомобил до гр. Пловдив от 60-ти км. на автомагистрала
„Тракия“ по посока гр. София, ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба – 10.05.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Адлер – Ин“ ЕООД против „Мелита Сървис 2012“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на заплащане на сумата от 4 404 лв. – имуществени
вреди, представляващи равностойността на сторените разходи за наем на товарен
кран за периода от 29.07.2018 г. до 16.08.2018 г. (периодът е уточнен от ищеца
по насрещния иск с молба от 17.08.2019 г.), ведно със законна мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба –
10.05.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Адлер
– Ин“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Мелита Сървис
2012“ ЕООД сумата от 970, 82 лв. – разноски в производството по гр.д. №
18035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Мелита
Сървис 2012“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Адлер –
Ин“ ЕООД сумата от 267, 74 лв. – разноски в производството по гр.д. №
18035/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК