Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Плевен, 15.12.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито съдебно
заседание на 15.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр. д. №9570/2017г. по описа на ПлРС и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 135 ал.1 вр ал.2 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Н.Х.М. –И., чрез адв.И.А.
от ПлАК против В.Н.Н., ЕГН**********,*** и Д.В.И.,
ЕГН **********,***, с която е предявен иск
на основание чл.135 от ЗЗД, в която се
твърди следното: на основание договор за продажба на вземане от 28.11.2012год.
придобила вземанията на „Е.Т.“ ООД, по
5бр. изпълнителни листове /ИЛ/,
издадени по ч.гр.д. по описа на ПлРС, както следва: №12,22,23,26 и 27 по описа за 2006год. По същите ЕТ „И.–Р.Н., представляван от Р.Н.В.Н.Н.
солидарно са осъдени да заплатят сумите, както следва:
- По ИЛ от 09.01.200006год. по
ч.гр.д.№12/2006год. на ПлРС - 5768,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006год.,
както и разноски 115,38лв.;
- По ИЛ от 08.02.2006год. по ч.гр.д.№22/2006год.
на ПлРС - 5768,75лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.01.2006год., както и разноски
115,38лв.;
- По ИЛ от 08.02.2006год. по
ч.гр.д.№23/2006год. на ПлРС - 5768,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006год.,
както и разноски 115,38лв.;
- По ИЛ от 23.01.2006год. по
ч.гр.д.№26/2006год. на ПлРС - 5768,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006год.,
както и разноски 118,38лв.;
- По ИЛ от 23.01.2006год. по
ч.гр.д.№27/2006год. на ПлРС - 5768,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006год.,
както и разноски 118,38лв.;
Твърди се, че взискателят
своевременно е предприел изпълнителни действия срещу длъжниците,
като с молба от 03.04.2006год. е образувано изпълнително дело по описа на СИС при ПлРС,
впоследствие продължено под №26/20006год. от ЧСИ Т.К..
На следващо място се твърди, че
първият ответник е длъжник на ищеца и за
сумата от 600лв.-адвокатско възнаграждение, на основание акт на съда,
постановен по в.гр.д.№ 210/2016год. по
описа на ПлОС, за което е издаден ИЛ на 17.02.2017год. по гр.д.№
5343/2015год. по описа на плРС.
Твърди се,че първият ответник не е погасил вземанията на
ищеца.
Твърди, че след направена справка
ищцата узнала, че първият ответник на 03.07.2015г., дарил на дъщеря си -
вторият ответник, притежаваните от него права върху следния недвижими имот, а
именно: ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
СГРАДА с идентификатор 56722.668.104.9.1 по кадастралната карта на гр.Плевен,
одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра, съставляващ ГАРАЖ №7, с адрес – ***, който самостоятелен
обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с идентификатор 56722.668.104, с
площ от 16,24кв.м., а по документ за собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24
кв.м., находящ се в сграда /бивша ***, при съседи-
описани, ведно с 1,32 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо УРИ
№І, в кв. 265 по плана на гр.Плевен. Счита, че извършването на описаното
по-горе дарение, е направено с цел увреждане интересите на ищеца като
кредитор.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да бъде обявено за недействително спрямо ищцовата страна, извършеното дарение с нот.акт
№2, том II рег. №2605, нот. дело №184 от 2016 г. на
Нотариус И.И., с Район на действие Районен съд гр.Плевен и регистрационен №007
при Нотариалната камара, вписан в службата по Вписвания гр.Плевен с вх.Рег.
№10098/ 03.07.2016г. като акт №193, том 37 дело №4977/16 год., от страна на В.Н.
***, в полза на Д.В.И., за следния недвижим имот: ½ ид.ч.
от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56722.668.104.9.1 по
кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г.
на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, съставляващ ГАРАЖ №7, с
адрес – ***, който самостоятелен обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с
идентификатор 56722.668.104, с площ от 16,24кв.м., а по документ за
собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24 кв.м., находящ
се в сграда /бивша ***, при съседи- описани, ведно с 1,32 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо УРИ №І, в кв. 265 по плана на гр. Плевен.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответницата Д.И..
В срока за отговор са постъпили
многобройни писмени изявления от ответника В.Н., както и множество изявления,
жалби и оспорвания, в които частично се съдържат изявления от задължителното
съдържание на отговора по смисъла на чл.131 ГПК. В тях по същество се оспорва
качеството на ищеца на кредитор на първия ответник по делото; направено е
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност и са направени
искания по доказателствата – за изискване на посочените в обстоятелствената
част на исковата молба частни граждански дела, по които са издадени цитираните 5бр. ИЛ и искане за
изискване на копие от изп. дело по описа на
ЧСИ Т.К..
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.И.А., който поддържа иска.
В о.с.з. ответникът В.Н. се
явява лично, а в последните проведени
о.с.з. ,вкл. в което е даден ход по същество-не се явява, но се представлява от
пълномощника си – Л.Т., която оспорва иска. Заявява, че не е доказано
качеството на кредитор на ищеца, както и че вземанията са погасени по давност.
На страните е дадена възможност ,при
желание, да представят писмени защити, но такива не се представени в съда.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По делото се установява от
представеното от ищеца удостоверение за родствени връзки, че ответницата Д.И. е
дъщеря на ответника В.Н.. От приложените по делото изпълнителни листове и
приложените в цялост частно-граждански дела по описа на ПлРС
се установява, че ЕТ „И.–Р.Н., представляван от Р.Н.В.Н.Н. солидарно са осъдени
да заплатят на „Е.Т.“ ООД-Плевен сумите,
както следва: По ИЛ от
09.01.200006год. по ч.гр.д.№12/2006год. на ПлРС -
5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както
и разноски 115,38лв.;По ИЛ от
08.02.2006год. по ч.гр.д.№22/2006год. на ПлРС -
5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както
и разноски 115,38лв.;По ИЛ от
08.02.2006год. по ч.гр.д.№23/2006год. на ПлРС -
5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както
и разноски 115,38лв.;По ИЛ от
23.01.2006год. по ч.гр.д.№26/2006год. на ПлРС -
5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както
и разноски 118,38лв.;По ИЛ от 23.01.2006год. по ч.гр.д.№27/2006год. на ПлРС - 5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от
04.01.2006год., както и разноски
118,38лв. Всички
частно-граждански дела, по които са издадени цитираните по-горе ИЛ са приложени по настоящото
дело /нечетливо е отбелязването за
издадените изпълнителни листове съответно по ч.гр.д.№ 22 и №23 по описа на ПлРС- приложени са копия на делата и отбелязването
наподобява датата 09.02.2006год. за
издаване на съответния лист, но приложените копия са с четлива
такава-08.02.2006год.; дори и налично, такова разминаване не опорочава по
никакъв начин съответният изпълнителен
лист като изпълнителен титул, нито се отразява по някакъв начин на
проведеното производство и неговия краен резултат/. От представеното заверено ксерокопие на съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 5343/2015год. по
описа на ПлРС се установява, че с решението съдът е
отхвърлил предявения от В.Н.Н. ЕГН ********** *** против „Е.Т.“ ООД представлявана от Т.Ц.И.ЕИК
********* и Н. Х.М.-И. ЕГН ********** *** иск д правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012г. сключен между „Е.Т.“ ООД и Н.Х.М.-И.
поради липса на предмет като
неоснователен и недоказан. Със същото решение
и на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Н.Н.
е осъден да заплати на Н.Х.М.- И. ЕГН **********
*** сумата 240лв., представляваща направени по делото разноски за адвокат. Решението на съда е влязло в сила на 05.10.2016год. Установява
се от приетото акто доказателство по делото
Определение, постановено по в.ч.гр.д.№ 207/2018год. по описа на Габровски
окръжен съд, че със същото е потвърдено разпореждане на ПлРС
от 13.02.2017год. за издаване на изпълнителен лист, постановен по гр.д.№
5343/2017год. Установява се от
неоспорения и приет като доказателство
по делото Договор за цесия, че Е.Т. ООД-Плевен е прехвърлила на ищцата по настоящото дело вземанията си
,предмет на ч.гр.д.№ 12,22,23,26 и 27 по описа на ПлРС
за 2006год., подробно описани по-горе в
мотивите на решението – л.10,11 от делото. От приетото като доказателство по
делото удостоверение, издадено от ЧСИ Т.К.,
се установява, че производството по образуваното пред нея изпълнително дело по
молба на Е.Т. ООД-Плевен-взискател срещу длъжниците ЕТ И.-Р.Н. и В.Н. е било първоначално образувано от СИС при ПлРС под
№ 531-17/20106год. и съответно образувано при ЧСИ с №26/2006год. Производството
е образувано въз основа на 5 бр.
изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д.№12,22,23,26 и 27 по описа на ПлРС. В удостоверението е отразено също така,че
изпълнителното производство не е спирано на основания, посочени в чл432 от ГПК;
производството е висящо и изпълнителното
дело не е прекратено. По делото се
установява, че изпълнителното производство срещу ответниците
в процеса е образувано въз основа на депозирана на 03.04.2006год. от Е.Т.
ООД-Плевен молба до съдия-изпълнител при ПлРС –
л.7,8,9 от делото. По делото се установява, че въз основа на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №2, нот. дело №184/2015г. на Нотариус И.И., ответникът В.Н. и Т.Н./съпруга/
са дарили на ответницата Д.И., притежавания от тях, в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 56722.668.104.9.1, съставляващ ГАРАЖ №7, с адрес – ***, който
самостоятелен обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с идентификатор
56722.668.104, с площ от 16,24кв.м., а по документ за собственост- ГАРАЖ №7,
със ЗП от 16,24 кв.м., находящ се в сграда /бивша ***,
при съседи- описани.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Фактическият
състав, при който възниква право на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД включва няколко
елемента, които следва да бъдат установени в кумулативна даденост, а в случая
съдът намира, че такава е налице :
Доказва се качеството на кредитор на
ищеца спрямо ответниците
в процеса. Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може
да е парично или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди
извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването
му. Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали
вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е
погасено чрез плащане, или по давност.
Без значение за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е и размерът на
вземането, когато то е парично. В случая, от страна на ответника В. Н. се
оспорва качеството на кредитор на ищеца спрямо него, вкл. и чрез твърдения, че
вземанията по изпълнителните листове са погасени по давност, които възражения,
съдът счита за неоснователни. В случая, ищцата има качеството на кредитор
спрямо ответника В. Н. със вземане, установено със сила на присъдено нещо –
издадени изпълнителни листове по ч.гр.д.№ 12,22,23,26 и 27 по описа на съда за
2006год. Тези вземания на кредитора – ищец не са погасени по давност, доколкото в случая е приложима общата 5
годишна давност, считано от възникване на вземането-или в случая от влизане в
сила на съдебния акт- протоколно определение , постановено по всяко едно от
посочените по-горе дела. Определенията
на съда са влезли в сила след изтичането на 7-дневния срок за обжалването им
,като е видно че ИЛ са издадени съответно на 09.01.2006год., на
08.02.2006год. и на 23.01.2006год. Съдът приема, че с оглед датата на
образуване на изпълнителното производство по описа на описа на СИС при ПлРС на 03.04.2006год., вземането на кредитора- визскател Н.М.-И. не е погасено по давност. Следва да се
отбележи също че страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача да
установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да
провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес
/ в какъвто смисъл са и многобройните възражения на ответника В.Н., направени в
хода на делото/ Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него на увреждащите актове на длъжника, е предоставено при наличието на
действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. По
изложените съображения и предвид разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД съдът приема, че релевантно за спора е и наличното вземане, което ищцовата страна има
спрямо ответника В.Н. и с оглед
присъдените разноски по гр.д.№ 5343/2015год. по описа на ПлРС.
По делото не се установи погасяване на вземането на ищеца- кредитор чрез
изпълнение, в т.ч. и от страна на приобретателя по
договора, който на общо основание може да изпълни задължението вместо длъжника.
Съдът приема, че кредиторът- ищец
притежава изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение вземане спрямо
длъжника- ответник В.Н., в общ размер 29 426,65лв. по цитираните по-горе дела
по описа на ПлРС, с което е налице първата, изискуема
от закона материална предпоставка за успешното провеждане на иска по чл. 135
ал.1 от ЗЗД .
Доказва се по делото и извършване
на действие от длъжника, засягащо имуществото му. Действието е увреждащо,
когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово
обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите
чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху
конкретни имоти на длъжника. В случая, по делото безспорно се установи
извършването от страна на длъжника Н. на
безвъзмездна разпоредителна сделка - дарение в полза на ответницата Д.И. -
негова дъщеря. Поради това, със самия факт на извършване на
сделката-разпореждане с права без насрещна престация,
е налице и увреждане. По делото безспорно се установи факта на извършване на
валидна сделка на разпореждане - дарение в полза на ответницата И., която е
произвела и своето вещноправно действие. Доколкото
предмет на дарението е имот, в режим на СИО между дарителите- ответника В.Н. и Т.Н.,
следва да се има предвид постановеното в ТР № 5/2013 на ОСГТК на ВКС, т.1,
съобразно което, за личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за
относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД, за ½ ид. ч. от имота. По своя характер Павловият иск по чл.135
от ЗЗД има облигационен, а не вещен характер. Увреждащата сделка-предмет на отменителния иск остава действителна за страните по нея,
както и за всички трети лица. При уважаване на Павловия иск сделката счита се
за недействителна, само по отношение на кредитора – ищец, предявил иска, но и
спрямо останалите кредитори на длъжника- прехвърлител.
От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно
действие, а облигационно такова, като при неговото уважаване, кредиторът –ищец,
получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към това имущество, независимо, че то е станало собственост на третото лице- приобретател, без това лица да има качеството на длъжник спрямо ищеца.
Основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент-наличие на знание у длъжника, че
извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой кредитор.
В случая не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето
намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не
изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната
сделка/действие, се увреждат техните интереси. Доколкото сделката е
безвъзмездна, релевантно по делото е само знанието на длъжника по нея-прехвърлител В.Н., за увреждането-с безвъзмездно
разпореждане, същият е намалил активите на своето имущество, което по арг. чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите
му. Знанието от страна на третото лице- приобретател-ответницата
Д.И., е ирелеванто, с оглед на безспорния
безвъзмезден характер на дарението.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде обявена за
недействителна спрямо кредитора-ищец извършената сделка на разпореждане-дарение,
обективирана в нот. акт №2,
том II, рег. №2605, нот. дело №184 от 2016 г. на
Нотариус И.И., с Район на действие Районен съд гр.Плевен, извършен от
длъжника-ответник В.Н., в полза на отв. Д.В.И., за
следния недвижим имот: ½ ид.ч. от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56722.668.104.9.1 по кадастралната
карта на гр.Плевен, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, съставляващ ГАРАЖ №7, с адрес –
***, който самостоятелен обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с
идентификатор 56722.668.104, с площ от 16,24кв.м., а по документ за
собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24 кв.м., находящ
се в сграда /бивша ***, при съседи- описани, ведно с 1,32 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо УПИ №І, в кв. 265 по плана на гр. Плевен.
При този изход на делото ответниците следва
да заплатят на ищеца разноските по делото в общ размер 450,02лв.
Представен е списък на разноските от
ищеца – л.426 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за относително
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН СПРЯМО кредитора Н.Х.М. –И., ЕГН **********, адрес ***, с
пълномощник адв.И.А. от ПлАК,
съдебен адрес: ***-адв.А., Договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №2, том II рег.
№2605, нотариално дело №184 от 2016 г. на Нотариус И.И., с район на действие-
Районен съд гр.Плевен, въз основа на който В.Н.Н. и Т.И. Н., са дарили на Д.В.И.,
ЕГН **********, притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, до размер на ½ ид.ч.
от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 56722.668.104.9.1 по
кадастралната карта на гр.Плевен, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г.
на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, съставляващ ГАРАЖ №7, с
адрес – ***, който самостоятелен обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с
идентификатор 56722.668.104, с площ от 16,24кв.м., а по документ за
собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24 кв.м., находящ
се в сграда /бивша ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 56722.668.104.9.2, над обекта- няма,
под обекта- няма, ведно с 1,32 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо УПИ №І, в кв. 265 по плана на гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Н.Н.,
ЕГН **********,*** и Д.В. Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Х.М. –И., ЕГН
**********, адрес ***, с пълномощник адв.И.А. от ПлАК, съдебен адрес: ***-адв.А.
направените по делото разноски в общ размер 450,02лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: