№ 438
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление (НП) № К - 0049828 от 29.03.2021 г. издадено
от К.Д.Р.- член на Комисия за защита на потребителите (КЗП), упълномощен
със Заповед № 1011/ 14.11.2016 г. на Председателя на КЗП, с което на
основание чл. 204 във връзка с чл. 47, ал.1, т. 5, т. 8, т. 12 и чл. 225в във
връзка с чл.181н, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
на дружеството ******* ЕООД, представлявано от управителя П.Д.Д., са
наложени четири имуществени санкции, всяка от които е в размер от 500
(петстотин) лева.
Постъпила е жалба от ******* ЕООД, в която се посочва, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон с оглед
обстоятелството, че съдържанието на наказателното постановление и на актът
за установяване на административното нарушение (АУАН) не съответстват
на императивните законови изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, доколкото
в съдържанието на същите не са описани точно и ясно извършените от
дружеството- жалбоподател нарушения. В АУАН не били изложени
обстоятелствата за извършените нарушенията, а към него било съставено
приложение №1, в което са описани същите. Посочва се , че приложението е
съставено след АУАН и е антидатирано, поради което актът, респ. НП не
съдържат изискуемите императивни реквизити. В жалбата също се твърди, че
наказващия орган се е произнесъл по преписката след едномесечния срок,
указан в чл. 52 от ЗАНН, който срок е преклузивен. Развиват се доводи, че
потребителят не е бил обвързан с договора от разстояние по смисъла на чл.
47, ал. 1 от ЗПП, тъй като не бил финализирал поръчката си. Изтъква се, че
законодателят не е посочил и в кой момент следва да се предостави на
потребителите на интернет страницата информация за органите за
1
алтернативно решаване на потребителски спорове (АРС) и платформата за
онлайн решаване на спорове (ОРС). В жалбата се посочва също, че
търговецът не е длъжен да предостави стандартен формуляр за упражняване
правото на отказ, а може да предостави всяка друга подходяща форма за това,
а напомнянето за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с
договора за продажба се съдържа в общите условия на електронния магазин.
Иска се наказателното постановление да се отмени и да се присъдят разноски
за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител, но
писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи
и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Санкционираното дружество извършвало търговска дейност посредством
електронен магазин https://dariaarthome.eu , който предоставял възможност за
закупуване на стоки- висококачествен текстил за дома, чрез сключване на
договор за продажба от разстояние. На 26.11.2020 г. бил съставен
Констативен протокол № К- 0000084 за извършена проверка от Р. Д. Т. на
длъжност главен експерт в Дирекция „ЗППР“ в КЗП на интернет сайта
https://dariaarthome.eu, стопанисван от „*******” ЕООД, находящо се в
област Пловдив, община Карлово, с. Дъбене-4349, ул. „40-та“ №5,
представлявано от управителя П.Д.Д. във връзка с постъпила жалба с вх. №
Ц-03-9435/2020 г., в която се изказвали твърдения, че при поръчка през
интернет сайта се предоставяла информация за цена на доставката в размер на
0.00 лева, но при получаване на стоката се начислявала сума за доставката.
При проверката били отворени и разгледани всички секции и категории в
електронния магазин, като било установено че в секция „Общи условия“ не се
визуализирала информация. Също така бил избран конкретен продукт-
текстилна маска за еднократна употреба на стойност 5.50 лева и били
добавени 6 бр. в „количката“. В процеса на поръчка, след попълване на данни
се визуализирала информация за избор на начин на доставка, където било
посочено, че доставката е за сметка на клиента и не се изчислявала
автоматично към поръчката, а ще бъде обсъдена с него на по-късен етап. След
извършената проверка на информацията, предоставена през интернет
страницата https://dariaarthome.eu се установило, че преди потребителите да
бъдат обвързани с договора от разстояние, търговецът не им предоставял
информация относно: Крайната цена на стоките с включени всички
допълнителни разходи за транспорт и доставка, с което нарушил
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЗП; Правото на отказ от договора,
условията, срокът и начинът за неговото упражняване. Не е предоставен и
стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение
№ 6 от ЗЗП, с което нарушил разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП;
Наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за
продажба, с което нарушил разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП.
Търговецът не предоставил и информация за органите за алтернативно
решаване на спорове, с което нарушил разпоредбите на чл. 181н, ал. 2 във вр.
2
с чл. 1 от ЗЗП.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно
нарушение № К-0049828 от 19.01.2021 г., като въз основа на него е издадено
и процесното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на св. Р.Т.; АУАН № К-0049828 от
19.01.2021 г; Констативен протокол № К- 0000084/26.11.2020 г., Приложение
1 към АКТ № 0049828 от 19.01.2021 г.; заповед № 1011/2016г. за
компетентността на наказващия орган, както и от останалите материали по
делото. В съдебно заседание св. Т. потвърждава в цялост отразените в
Констативен протокол № К- 0000084/26.11.2020 г. фактически констатации.
Съдът цени показанията на свидетеля като подробни, непротиворечиви и
способстващи за изясняването на фактическата страна по делото. Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения
в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, от имащо право лице, пред компетентен съд, поради
което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е частично основателна, като аргументите на съда в тази насока са
следните: Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са съставени в предвидените срокове, от компетентни
лица, в кръга на тяхната компетентност. Наказващият орган е длъжен да се
произнесе по административноказателната преписка в месечен срок от
получаването й. Едномесечният срок за произнасяне по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
е от категорията инструктивно срокове т. е. неупражняването на действието в
предвидения срок няма за последица погасяване на правото за издаване на
наказателното постановление. Крайният срок, до който
административнонаказващият орган дължи произнасяне, е срокът по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, а именно 6-месечен, считано от датата на съставяне на АУАН,
поради което съдът счита, че срокът, в който наказващия орган се е
произнесъл по преписката е бил спазен.
Началото на административно наказателното производство се поставя със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Той има
установителна, сезираща и обвинителна функция. С него се установяват
фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу
извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на
административно наказание. При това положение, за да бъде гарантирано
правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде
запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която
въздига осъществяването им в административно нарушение. Това се постига
чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По
съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на АУАН.
Видно от материалите по делото, процесният АУАН и Приложение №1, което
е неразделна част от акта и в което са описани извършените нарушения,
обстоятелствата, както и нарушените законови разпоредби са били връчени и
3
подписани от управителя на дружеството- жалбоподател, без никакви
възражения. Според чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Разпоредбата включва възможността за издаване
на наказателно постановление при констатирана нередовност на съставения
АУАН, нарушения на правилата за неговото съставяне и/или връчване или
липса на изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити. Разпоредбата е
приложима както от наказващия орган, при преценка обосноваността и
законосъобразността на съставения АУАН, така и от съда при разглеждане на
обжалвано наказателното постановление, с мотив за нередовност на
съставения АУАН. Законодателят в чл. 53, ал.2 от ЗАНН категорично
постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно
постановление, ако е установено по безспорен начин извършването на
деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът
дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. В случая, по нарушението, което е конкретизирано точно чрез
словесното му описание, няма възражения от нарушителя, подписал акта, а
напротив - той го е подписал без каквито и да е възражения, т.е. той не е
възразил срещу констатациите за извършеното деяние. Строгото съблюдаване
на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в
чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно
постановление, но обосноваността на последното, обаче, зависи не само от
данните в него, а и от съдържанието на цялата административно наказателна
преписка.
По първи пункт на административното обвинение:
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5
от ЗЗП. Разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗЗП задължава търговците, преди
потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от договор
извън търговския обект, или от подобно предложение за сключване на
договор, да предоставят на потребителя по ясен и разбираем начин
определена информация, подробно описана в т.1-т.20 от цитираната алинея.
Така т.5 на чл.47, ал.1 от ЗЗП изисква в тези случаи на потребителя да бъде
предоставена информация за крайната цена на стоките или услугите с
включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или
услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници
– начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на
стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за
транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да
бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва
обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от
потребителя. Видно от събрания и приобщен доказателствен материал по
делото, се вижда, че към момента на проверката има посочени от търговеца
следните напътствия относно доставката, респективно общата крайна цена:
4
„Доставките се извършват с куриерска фирма ЕКОНТ, като стойността
им се определя от тарифния план на куриера и теглото на поръчката и са за
сметка на купувача.”; „Доставката е за сметка на купувача според
таксите на куриерска фирма Еконт Експрес и теглото на поръчката Ви!
Цената е според теглото и обема на желаните продукти, като в момента
на поръчката тя НЕ се изчислява автоматично!” След като потребителят е
бил уведомен при попълването на формата за поръчка и преди изпращането
на поръчката за начина на изчисляване на доставката /видно от направената
проверка и предоставената разпечатка на сайта https://dariaarthome.eu от
26.11.2020 г./, съдът намира, че процесното задължение е било изпълнено в
достатъчна степен, тъй като по този начин на потенциалният купувач е било
разяснено, че ще дължи допълнителни разходи за доставка. В този смисъл
цифровото измерение на цената на доставката, която се вижда на снимковия
доказателствен материал на страница 33 от съставения Констативен протокол
№0000084 от 26.11.2020 г., е в размер на 0.00 лв., следвало да бъде очаквано
от потребителите, тъй като е посочено на по-ранен етап от процеса по
поръчка, че цената не се изчислява автоматично, а начина на нейното левово
измерение ще отговаря на политиката на посочената куриерска фирма.
Същото се потвърждава и от направената от проверяващите разпечатка на
секция „Доставка“ от интернет сайта https://dariaarthome.eu. При така
установеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило
изпълнение на административно задължение по чл.47, ал.1, т.5, предложение
последно от ЗЗП, поради което обжалваното наказателно постановление се
явява недоказано и необосновано в частта, с която е наложена санкция за
неизпълнение на задължение, установено с цитираната норма.
По втори пункт на административното обвинение:
На жалбоподателя е вменено и административно нарушение на разпоредбата
на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП, като съгласно същата, преди потребителят да бъде
обвързан от договор от разстояние, търговецът е длъжен да му предостави по
ясен и разбираем начин информация относно правото му на отказ от
договора, като следва да се посочат условията, срокът и начинът за неговото
упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Съгласно същата разпоредба
търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр
за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6 към закона.
Видно от доказателствения материал такава информация не е налична за
потребителите към датата на проверката, тъй като нито преди
финализирането на сделката, нито в секция „Общите условия“, които не се
визуализирали в този момент, не става ясно има ли потребителят право да се
откаже от договора и ако да, то какви са предпоставките за това. Липсват
данни и относно това да е бил на разположение на потребителите
стандартният формуляр за упражняване правото на отказ, съгласно
приложение №6, чието съдържание, е изрично регламентирано в ЗЗП. В този
ред на мисли, съдът следва да отбележи, че изразът „преди обвързването”,
използван от законодателя в чл. 47, ал. 1 от ЗЗП следва да се тълкува като
целия процес до финалното волеизявление за сключването на сделката, респ.
непосредствено преди възникването на насрещните задължения за лицата.
Така съдът счита за изпълнен състава на вмененото административно
нарушение на жалбоподателя. По отношение санкционната част, съдът
5
намира наложеното административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 204, ал. 1 във вр. с чл. 47, ал.
1, т. 8 от ЗЗП, за справедливо, като се отчита факта, че нарушението е
извършено за първи път, респ. това обосновава и размера на имуществената
санкция да е към минимума на посочената граница от законодателя, която е
от 500 до 3000 лв. за юридически лица, респ. вината не следва да бъда
обсъждана в тези производства, тъй като отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна. Съдът намира и за основателно
неприложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, т.е. не
е налице маловажен случай.
По трети пункт на административното обвинение:
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 12
от ЗЗП, като съгласно същата преди потребителят да бъде обвързан от
договор от разстояние, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по
ясен и разбираем начин информация свързана с напомняне за наличието на
законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба. От
събраните по делото доказателства и доказателствени средства става ясно, че
соченото напомняне преди обвързването на потребителя не е било налично
през целия процес на обвързването до окончателното финализиране на
сделката, вкл. в секция „Общите условия“, които не са се визуализирали към
процесната дата на проверката (26.11.2020 г.). Така съдът счита, че е
съставомерно и това нарушение вменено на жалбоподателя, предвид това, че
не може да вземе предвид приложените от страна на жалбоподателя
разпечатани общи условия на електронния магазин, тъй като е меродавна
единствено датата на проверката, респективно възможността към този
момент, потребителите да могат да се запознаят със съдържанието им, част от
които жалбоподателят твърди, че е посоченото напомняне, възможност, която
не е била налична към онзи момент, поради липсата на визуализация на
общите условия, респ. липсата на същите. По отношение административно-
санкционната част от административното обвинение, съдът намира
наложеното административно наказание „имуществена санкция” в размер на
500 (петстотин) лева, на основание чл. 204, ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 12 от
ЗЗП, за справедливо, при наличието на споделени аргументи с предходно
описаното нарушение.
По четвърти пункт на административното обвинение:
На жалбоподателя е вменено нарушение и на разпоредбата на чл. 181н, ал. 2
във вр. ал. 1 ЗЗП, като съгласно ал. 1, търговците предоставят на
потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност
попадат, и за органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват
или са длъжни да използват. Информацията включва адреса на интернет
страницата на съответните органи за АРС. Алинея втора на разпоредбата
постановява, че информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и
леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава,
и когато е приложимо, в общите условия на договора за продажба или в
договора за предоставяне на услуги, предлагани от търговеца. Съдът не
споделя аргументите на жалбоподателя относно законодателната
неуточненост спрямо това, кога трябва да бъде налице тази информация.
6
Ясно е законодателното отношение тук, като при тълкуването на сочените
две алинеи следва, че информацията трябва да бъде налична, достъпна и
възможна за потребителите преди финализирането на потенциалната
поръчка. Установеното с проверката обстоятелство, относно липсата на тази
императивно установена информация, недвусмислено сочи за
съставомерността на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя, което
констатира и настоящият съдебен състав. По отношение административно-
санкционната част на четвъртия пункт от административното обвинение,
съдът счита наложеното административно наказание „имуществена санкция”
на основание чл. 225в във вр. чл. 181н, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗП, в размер на 500
(петстотин) лева, за справедливо предвид това, че нарушението е извършено
за първи път, обстоятелство обуславящо и размера на наказанието да е в своя
минимум за юридическите лица, тъй като законодателната граница за
преценка на тежестта на наказанието е от 500 до 1500 лв. за юридически лица.
Както се спомена отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна, предвид което не следва да бъде обсъждана. Съдебният състав не
намира и основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не притежава по-ниска обществена опасност в сравнение с
други такива нарушения, респективно не е налице маловажен случай и като се
вземат предвид предходните по-горе съставомерни нарушения от
дружеството-жалбоподател.
Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено частично.
Във връзка с направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани съразмерно
на уважената част от жалбата, тъй като по делото липсват доказателства за
сторени от жалбоподателя разноски във връзка с производството по
настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № К-0049828 от
29.03.2021г., издадено от член на Комисия за защита на потребителите (КЗП),
упълномощен със Заповед № 1011/ 14.11.2016г. на Председателя на КЗП, в
частта, в която на ******* ЕООД, на основание чл. 204 ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗЗП; на основание чл. 204
ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 ЗЗП; на основание
чл. 225в ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 181н, ал. 2 във вр. ал. 1
7
ЗЗП.
ОБЩО: имуществени санкции в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № К-0049828 от 29.03.2021г.,
издадено от член на Комисия за защита на потребителите (КЗП),
упълномощен със Заповед № 1011/ 14.11.2016г. на Председателя на КЗП, в
частта, в която на ******* ЕООД, на основание чл. 204 ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8