Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2521 19.07.2016 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14307 по
описа за 2015 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността.
Ищецът Н.Н.Г. твърди, че е собственик на недвижим имот
- апартамент, находящ се в сграда етажна собственост на три етажа, намираща се
в гр. П.*********. Твърди, че той е собственик на първия етаж и на една гаражна
клетка, построена в дворното място. От своя страна ответницата била собственик
на третия етаж, а вторият етаж е собственост на друго лице. Поддържа се, че
ответницата не дава на ищеца възможност да преминава и ползва дворното място с
цел извършване на ремонтни работи по балкона на собствения му апартамент, като
не го допуска да ползва и масивната желязна стълба, закрепена за нейната
гаражна клетка, чрез която да има достъп до покрива на гаража си. Освен това
ответницата била преградила част от двора и по този начин ограничила достъпа на
ищеца до частта от дворното място, върху която той твърди, че имал учредено
право на ползване. Поддържа, че на 03.10.2015 г. ищцата не му е позволила да
извърши ремонт на външната част на балкона на неговото жилище, който бил
остъклен и единственият достъп до него можел да стане чрез висока стълба, която
следва да се постави в дворното място, собственост на ответницата. На тази дата
ответницата възразила на неговото присъствие в имота и го питала кой му е
разрешил да влиза в двора. Твърди също, че на 28.08.2014г. е трябвало да бъде
прекаран интернет в жилището му, при което техниците се наложило отново да
минат през задната част на двора защото там било най-удобно да мине кабелът. И
този път ответницата се явила на мястото и заявила на ищеца, че той не може да
влиза в двора и трябва да се махне оттам. Поради това ищецът счита, че с
действията си ответницата му пречи да упражнява правото си на собственост и
моли съда да я осъди да престане да извършва тези действия както и да премахне
преградите, които са направени в имота и ограничават достъпа му до външната
фасадна част на неговия апартамент.
Ответницата М.Г.Я. отрича ищецът да има право на
ползване върху поземления имот, в който е изградена сградата. Поддържа, че
собственици на терена са тя и още едно лице, като правата им в собствеността са
равни досежно дворното място. Не спори, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в триетажната жилищна сграда, но твърди, че той няма
никакво вещно право върху терена, включително и претендираното от него право на
ползване. Поради това счита, че искът е неоснователен.
Третите лица помагачи на страната на ответницата - Р.Г.Я.
и В.Д.Я. оспорват фактическите обстоятелства изложени в исковата молба и
считат, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С нот.акт № ************* год. Н.П.Я. продала на Н.И.Г.
недвижим имот, представляващ ½ ид. част от апартамент на първи етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр.П.*********, построена върху парцел *, за имот
*** от кв.*** по плана на гр. П., състоящ се от входно антре, 2 стаи, хол,
дневна, кухня, баня, клозет и 3 тераси с площ от 130 кв.м. заедно с ½
ид. част от югозападното таванско помещение от 23,5 кв.м. при граници: дворно
място, входно антре, и южно помещение, ведно с 1/6 ид. част от общите части на
сградата, ½ ид. част от гаражната клетка, построена в югоизточната част
на дворното място при граници: **********; без право на собственост върху
терена, а с право на ползване на дворното място доколкото е необходимо за
пълноценното ползване на закупения имот и без право на надстрояване /лист 5 -7/. Ищецът
Н.Г. е придобил правото на собственост по силата на договор за дарение на
недвижим имот, дарители по който са родителите му Н.И.Г. и А.Т.Г. и който е
обективиран в нот. акт ********** г. /лист
52 от делото/.
Съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. П. процесният недвижим имот – дворно място е с идентификатор № *********
и административен адрес: гр. П.***********. По предходния план поземленият имот
е с № *** в кв.*** като за него има отреждане на парцел ***. В имота са
построени: сграда с идентификатор ********** със застроена площ 133 кв.м.,
на четири етажа, с предназначение-
жилищна сграда многофамилна; сграда с идентификатор ************* със застроена
площ 35 кв.м., на един етаж и с предназначение: друг вид сграда за обитаване;
сграда с идентификатор ************ със застроена площ 41 кв.м. и
предназначение гараж; сграда с идентификатор ************** със застроена площ
14 кв.м. и предназначение гараж и сграда с идентификатор ************** със
застроена площ 7 кв. м. и предназначение селскостопанска сграда.
По делото не е спорно, че ищецът Н.Н.Г. към настоящия
момент е собственик на апартамента, находящ се на първи етаж в сградата с
идентификатор **************, който имот
е описан в представения по делото нот.акт от 1971 година, с който праводателят
на ищеца е придобил права върху въпросния етаж. Не е спорно също така, че
ответницата М.Я. е собственик на третия етаж от сградата, както и на ½
ид.част от поземления имот, в който е построена жилищната сграда. Не е спорно
също така, че останалия втори етаж, както и останалата ½ ид.част от
недвижимия имот е собственост на третото лице помагач Р.Г.Я..
Относно правото на собственост на ответницата е
представен и нот.акт № **********г. на Пловдивския нотариус / лист 43 от делото/.
Установява се от извършения оглед, представените
веществени доказателства и свидетелските показания, че ответницата ползва като
офис помещение, намиращо се на партерния етаж на сградата, чийто вход е със
западно изложение и се намира непосредствено под западната тераса на жилището,
собственост на ищеца. Установи се, че достъпът до входа на офиса се осъществява
по пътека, застлана с мозаечни плочи, която е с ширина от 1,20м и която в
югозападния си ъгъл е преградена с наредени една върху друга тухли и мозаечни
плочи, които нямат спойка помежду си и заемат 56 см в западната част на
пътеката към момента на огледа. Установи се също така, че срещу входната врата
на дворното място откъм улицата са разположени две гаражни клетки, изпълнени в
обща масивна конструкция без дилатационна фуга помежду им. От западната страна
на гаражните клетки се намира метална стълба, боядисана в жълт цвят,
осигуряваща достъп до покривната плоча на гаража, върху чието долно стъпало в
деня на проведения от съда оглед се намират разположени две дървени дъски,
едната от които с размери 87/53 см, разположена върху стълбата перпендикулярно
към земята, а другата – талашитено платно с дължина 130 см и ширина равна на
ширината на стълбата, разположена върху стъпалата и успоредна на наклона на
самата стълба.
Установява се от събраните гласни доказателства, че
отношенията между страните по делото са влошени, като помежду им съществува
спор относно това – има ли права ищецът върху дворното място. Свидетелят К.В.
твърди, че посещавайки имота през октомври 2015г. видял, че ищецът е разположил
стълба в частта от дворното място точно пред западната му тераса и замазва нещо
от външната страна на терасата. В това време се появила ответницата и попитала
ищеца с какво право влиза в двора, а той й отвърнал, че ще говори с нея само
ако тя извика полиция, след като смята, че той е нарушил нещо. След това ищецът
показал на свидетеля наредените в началото на пътеката от западната страна на
сградата тухли, до които имало бяла дървена плоскост и казал, че това било като
барикада. Свидетелят възприел, че встрани от тухлите е подпряно нещо като
вратичка, на което имало отвор. Относно посочената от свидетеля В. вещ, която
той описва като врата, от показанията на другия свидетел Г.Т. и от извършените
огледи се установи, че тя представлява дървена част от кухненски плот,
боядисана в бяло, която не е трайно прикрепена към наредените върху пътеката
тухли и може да бъде преместена в страни
или поставена в отвора между тях по необходимост. По обясненията на
ответницата, дадени при огледа на имота и според показанията на свидетеля Т.,
въпросната дървена плоскост се поставя в отвора между тухлите за да не преминава
кучето на третото лице помагач Я. навътре по пътеката към офиса на ответницата
и да се обособи в единия ъгъл нещо като тоалетна за животното.
Свидетелят Т. твърди още, че металната стълба,
прикрепена до единия от гаражите служи за достъп до покривната им плоча, където
се намира простор за пране. Стълбата се преграждала в началото, със споменатите
две дървени плоскости, също с цел да се предотврати качването на кучето върху
плочата на гаражите. Този свидетел сочи още, че му е известно за влошените
отношения между ищеца и ответницата и за това, че помежду им има спорове във
връзка с имота.
Съгласно заключението на СТЕ не са установени следи от
извършени строително-монтажни работи по външната мазилка на парапета на
терасата, разположена в западната част на първи етаж от жилищната сграда.
Установено е, че върху мозаечния перваз на парапета /така нар. дъждобран/
успоредно по дължината му има запълнена пукнатина с дължина от 190 см., която е
разположена приблизително в средата на перваза. Въпросната пукнатина се
установява и при огледа, направен от съдебния състав. Вещото лице заявява, че
на западния парапет на въпросната тераса, принадлежаща към жилището на ищеца,
няма нарушаване на мазилката или на носещата конструкция, които да създават
опасност от изпадане на части и заплаха за хората, преминаващи под терасата.
Дадено е също заключение, че ремонтът на хоризонталната пукнатина от 190 см по
перваза е можело да бъде осъществен чрез временно демонтиране на част от
стъклата от остъклението на терасата в неотваряемата им част или чрез достъп до
фасадата от горе /от покрива на сградата/. По отношение на металната стълба,
закрепена от западната част на гаражната клетка, вещото лице е посочило, че
същата представлява преместваем обект с оглед начина си на закрепване и може да
бъде отстранена и преместена без да се наруши целостта на гаражната клетка.
Относно достъпа до покривната плоча на гаражната клетка вещото лице посочва, че
в източната част достъпът може да се осъществи по други начини, включително
чрез използване на преместваема стълба.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо
място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право върху определена вещ, както и че ответникът извършва действия, чрез които
му пречи да упражнява правото си.
За да обоснове правата си върху терена, в който е
изградена сградата, ищецът се позовава на прехвърлените с договора за дарение
права на неговите родители и по-специално на нот.акт от 24.09.1971г., в който е
записано, че заедно с прехвърлянето на ½ ид.част от първи етаж на
жилищната сграда в полза на бащата на ищеца Н.И.Г., се прехвърля и право на
ползване на дворното място, в което е построена сградата. От обективираната в
нот.акт за покупко-продажба от 1971г. воля на страните следва несъмнен извод,
че правото на собственост върху терена не е предмет на сделката. Това е
записано изрично на стр.2 от нотариалния акт. Що се отнася до описаното на
следващия ред право на ползване на дворното място, съдът намира, че то не
съответства на обема и съдържанието на ограниченото вещно право по чл.56, ал.1
ЗС. Това е така защото съгласно тази разпоредба правото на ползване включва
правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се
получават добиви от нея без тя да се променя съществено. По естеството си
ограниченото вещно право на ползване отговаря на правомощието на собственика да
ползва вещта, поради което и ограничава същия като се конкурира с правото му на
собственост досежно това правомощие. Ето защо, ползователят по чл.56 ЗС може
въз основа на правото си да претендира от собственика да му предостави вещта,
както и добивите от нея. Не такова е съдържанието на правото, посочено в нот.акт, на който ищецът се позовава. По
обема си то съответства на правото, което собственикът на постройка, извършена
върху чужда земя, т.е. суперфициара има досежно земята, върху която е построена
сградата. Съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката според предназначението й, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е построено нещо друго. В случая
ищецът е собственик на индивидуален обект в сграда, която е в режим на етажна
собственост. Като е придобил изключително право на собственост върху индивидуален
обект в сградата, той е придобил и правото на строеж, съответстващо на неговия
обект и се ползва с правата на суперфициара по чл. 64 ЗС. Именно затова в
нотариалния акт, издаден на името на ищеца, както в предхождащия го нотариален
акт на неговия праводател от 1971г. е описано съдържанието на правото по чл.64
ЗС, а именно земята да се ползва само доколкото това е необходимо за използване
на постройката по предназначение. В случая за да ползва постройката си по
предназначение за ищеца е необходимо да има достъп до общия вход, чрез който се
осъществява достъпът до жилището му и който се намира от източната страна на
сградата. По делото няма наведени твърдения, че някой препятства достъпа на
ищеца до този вход. Що се отнася до останалата част от дворното място, върху
същата ищецът няма учредено право на ползване. Това означава, че първата от
предпоставките на иска по чл.109 ЗС не е налице. Извън това съдът намира, че
описаните в исковата молба действия на ответницата не са били предназначени да
пречат на ищеца да осъществява правата, които има, доколкото така наречените
прегради в имота не са трайни и самият ищец лесно би могъл да ги преодолее в
случай на нужда, както и е сторил в описаните от свидетелите и в исковата молба
два случая.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Във връзка с водене на делото ответницата М.Я. е направила
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /лист 51 на делото/
Следва тези сума да й бъде заплатена от ищеца, съобразно изхода на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 ЗС на Н.Н.Г.
ЕГН ********** с адрес *** против М.Г.Я. ЕГН ********** с адрес *** относно
преустановяване на действията на ответницата, с които му пречи да упражнява
правото си на ползване върху недвижим имот – дворно място с идентификатор *********
и административен адрес: гр. П.*************, представляващо по предходен план
парцел ***** в кв.***, като премахне преградите, които са направени в имота и
ограничават достъпа му до външната фасадна част на неговия апартамент, находящ
се на първия етаж в построената в имота сграда с идентификатор **********, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Н.Г. да заплати на М.Г.Я.,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на Р.Г.Я. и В.Д.Я. в качеството на трети лица помагачи на страната на
ответницата М.Г.Я..
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД