Определение по дело №404/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 493
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20223001000404
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
гр. Варна, 29.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000404 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №2501 от 03.06.2022г. по описа на ШОС
на „ЕКОПАК НП 99” ЕООД, *********, седалище град Нови пазар, обл.
Шумен, подадена чрез пълномощник адвокат К.С., ШАК, срещу определение
№93/25.05.2022г. на Окръжен съд –Шумен (ШОС), постановено по т.д.
№37/2022г. по описа на ШОС, с което искането на страната за допълване на
постановеното по делото решение чрез присъждане на разноски е оставено
без уважение.
Позовавайки се на нормата на чл.530 ГПК, предвиждаща, че
охранителните производства се уреждат от правилата на глава 49 от ГПК
доколкото не са установени особени правила, и като твърди, че разпоредбата
на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ съставлява именно такова особено правило,
жалбоподателят счита, че отказът на първоинстанционния съд да присъди
разноски, основан на общата норма на чл.541 от ГПК е неправилен. Моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски задвете двете
съдебни инстанции.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването. Срока по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е и следващата
се за обжалването държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт,
1
чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл.274, ал.1, т.2, във вр. с
чл.248, ал.3 от ГПК и чл.25, ал4 от ЗТРРЮЛНЦ) и е процесуално допустима.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната по жалбата страна Агенция
по вписванията, чрез пълномощник юрисконсулт И.К., е подаден писмен
отговор вх. №2972/27.06.2022г., в който обосновава становище за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя и се иска частната жалба
да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски за
въззивното производство.

За да се произнесе по жалбата, съставът на въззивния съд съобрази
следното:
С постановеното по т.д. №37/2022г. по описа на ШОС решение
№23/12.05.2022г. сезираният Шуменски окръжен съд е уважил подадената от
заявителя „ЕКОПАК НП 99” ЕООД, *********, гр. Нови пазар, жалба като е
отменил обжалвания отказ рег. №20220409162506/14.04.2022г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенцията по вписванията и е разпоредил да се
впишат заявените промени във вписаните обстоятелства за дружеството.
На 17.05.2022г., т.е. в срока по чл.248 ГПК от заявителя – жалбоподател
„ЕКОПАК НП 99” ЕООД е подадена молба за допълване на решението чрез
присъждане в негова полза на сторените разноски за обжалването,
включващи платените държавна такса и адвокатско възнаграждение.
За да откаже присъждането на претендираните разноски съдът е приел, че
регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е охранително такова, чийто
едностранен характер се запазва и в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и
не се променя в зависимост от резултата от обжалването. В ЗТРРЮЛНЦ не
съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставките и реда за
конституиране на Агенцията по вписванията като страна в това производство,
поради което участието й като страна в производството по обжалване на неин
отказ за вписване е лишено от законово основание. Поради това и приемайки,
че разпоредбата на ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния
характер на производството, съдът е извел решаващият извод, че същата
следва да се тълкува корективно във връзка с общото за всички охранителни
производстваправило на чл.541 ГПК и по същество е отказал нейното
прилагане.
2
Това разрешение съдът намира за незаконосъобразно.
Аргументите относно естеството на производството по обжалване на
отказите на Агенция по вписванията, респ. правното положение на
участниците в него са меродавни за производството по обжалване до 2020
година. С изменението на разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105 от
11 Декември 2020г.) е предвидена изрична възможност решението на съда по
жалбата срещу отказаното вписване да се обжалва пред съответния
апелативен съд, съответно да се присъждат разноски на участниците в това
производство. Доводите относно несъвършенството на това законодателно
разрешение по същество съставляват критика към дейността на
законодателния орган и приетите от него нормативни актове, но не е и не
може да бъде основание за отказ на съда да прилага закона. Съдът
осъществявя дейност по правоприлагане като разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала (чл.5 ГПК).
Това означава, че съдът дължи прилагане на закона според точния му разум и
смисъл, независимо от неговата несъвършенност. Приемането, изменението,
допълването или отмяната на закона е в прерогативите на законодателната
власт в лицето на Народното събрание на Републиката (чл.84 от
Конституцията на Р. България).
На съда е служебно известна практика на съдилищата в обратния смисъл,
но същата не се споделя от настоящия съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), при
обжалване на отказ за вписване на заявени обстоятелства съдът присъжда и
разноски на страните по реда на ГПК. Независимо от непрецизността на
въведените през 2020г. промени в разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ,
касателно основно статута на Агенцията по вписванията в това производство,
касае се за законова правна норма, чието правоприлагане съдът дължи. В
случая отговорността за разноски не е обвързана с качеството „страна“ на
Агенция по вписванията, а е своеобразна санкция за неоснователния отказ за
вписване, довело до направата на допълнителни разноски от заявителя за
постигане на целения резултат – вписване на заявените промени. И тъй като в
3
случая искането на жалбоподателя е направено своевременно като са
представени доказателства за сторените разходи (вносна бележка за внесена
държавна такса за обжалване, договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е отразено плащането в брой на уговореното адвокатско
възнаграждение), съдът намира, че постановеното по делото решение следва
да се допълни като в полза на жалбоподателя се присъдят разноски.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено в
подадения от Агенцията по вписванията отговор на жалбата на заявителя,
съдът намира за неоснователно. Касае се за уговорено и платено
възнаграждение в размер на 300 лева, което е към минималния размер на
дължимия адвокатския хонорар, предвиден в чл.11 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като се
има предвид правната и фактическа сложност на инициираното производство
по обжалване на отказа за вписване на заявените за дружеството промени във
вписаните обстоятелства, съобразено с броя и вида на тези промени, мотивите
за постановения отказ, съдът приема, че този размер не регистрира
прекомерност.
В заключение, частната жалба се преценява като основателна и се
уважава. Отказът на първоинстанционния съд, изявен в обжалваното
определение от 25.05.2022г., следва да бъде отменен като в полза на заявителя
- жалбоподател се присъдят разноски в размер на 315 лева. Допълнително
следва да се присъдят и разноските за настоящото обжалване, изразяващи се в
платена държавна такса от 15 лева.
По изложените съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.248, и
чл.252 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №93/25.05.2022г. на Окръжен съд – Шумен,
постановено по т.д. №37/2022г. по описа на ШОС, с което искането на
жалбоподателя „ЕКОПАК НП 99” ЕООД, *********, седалище град Нови
пазар, обл. Шумен, за допълване на постановеното по делото решение чрез
присъждане на разноски е оставено без уважение, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №23/12.05.2022г. по търговско дело №37/2022г. на
Окръжен съд –Шумен, като ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „ЕКОПАК НП 99”
ЕООД, *********, седалище град Нови пазар, обл. Шумен, сумата 315 лева
(триста и петнадесет лева), представляваща сторени разноски в
производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказ рег.
№20220409162506/14.04.2022г. за вписване на промени по партидата на
дружеството, заявени със заявление вх. №20220409162506, както и сумата
15 лева (петнадесет лева), представляваща сторени разноски за въззивното
обжалване.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5