Решение по дело №1693/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1253
Дата: 19 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева Атанасова
Дело: 20235300501693
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А. Въззивно гражданско
дело № 20235300501693 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Настоящото въззивно производството е повторно след като е било
постановено отменително решение № 50065/14.06.2023 г. по гр.д. 2293/2022 г.
на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е отменено постановено
предходно въззивно решение № 309/10.03.2022 г. по в.гр.д. № 2731/2021 г. на
Окръжен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Окръжен съд - Пловдив с дадени задължителни указания за
призоваване на страните по делото и тяхното изслушване, съгласно правилото
на чл.59, ал.6 от СК.
Предмет на въззивното производство е въззивната жалба на Б. С. Б.
срещу решение № 1363/29.07.2021 г. на Районен съд – Пловдив, І бр.с-в, което
се обжалва в частта му, с която упражняването на родителските права по
отношение на детето С.В.С. е предоставено на бащата В. П. С.. Определено е
местоживеенето на детето С.С. при бащата, на майката Б. Б. е определен
режим на лични отношения с детето и Б. Б. е осъдена да заплаща на детето си
С.С. чрез нейния баща и законен представител В. С. издръжка в размер на 200
лв. месечно, считано от 05.03.2021 г. до навършване на пълнолетие от детето,
или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване. Жалбопователката поддържа, че решението в тази му
обжалвана част е неправилно, поради което иска неговата отмяна и
1
постановяване на друго решение по същество, с което упражняването на
родителските права върху детето С. да бъде предоставено на нея,
местоживеенето на детето да бъде определено при майката, а на бащата да
бъде определен режим на лични отношения с детето, като същият да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за детето С. в размер на 200 лв.
Въззиваемият В. П. С. чрез адв. З. Г. оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му
част.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Ищцата Б. Б. е предявила против ответника В. С. искове с правно
основание чл.127, ал. 2 от СК и чл.143, ал.2 от СК, с искане за предоставяне
на родителските права върху родените от съвместно им фактическо
съжителство ненавършили пълнолетие деца П.В.С., родена на ***г. и С.В.С.,
родено но ***г. В исковата и молба са изложени твърдения, че с ответника В.
С. са били във фактическо съжителство от 2004 г., като от тогава до деня на
предявяване на иска /17.08.2020 г./ са живели и продължават да живеят в
неговото жилище в ***. От съжителството имат две деца – П., родена на ***
г. и С., родена на *** г. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. отношенията
между родителите се влошили, като според ищцата бащата явно предпочитал
дъщеря им С. пред по -голямата й сестра П. Ответникът водел С. на разходка,
купувал и лакомства, защитавал я е при всеки спор. Когато майката се
опитвала да му обясни, че това наранява другата им дъщеря П., ответникът
започвал скандал, като си е позволявал да я блъска и обижда в присъствието
на децата. През 2018 г. нещата ескалирали до там, че ответникът се отделил с
детето С. в кухнята, като двамата се хранели сами. Купувал си храна за
двамата отделно и готвели отделно. Спяли в едно легло, което за майката
било смущаващо предвид възрастта на С. / ** г. /. Ищцата твърди, че до
м.януари 2020 г. ответникът даже къпел С. Детето се настройвало срещу нея и
срещу сестра си от бащата. Бащата позволявал на С. позволява твърде много
неща, без да се допита до майката. С. излизала сама до полунощ, посещавала
морски курорти без баща си, с чужди хора, без знанието на майката. Всички
опити на майката да упражнява контрол над детето били обречени на неуспех.
Същевременно голямата дъщеря на страните П. била изцяло
пренебрегната от баща си. Ищцата и П. спяли и се хранили в хола, тъй като
ответникът не ги допускал до кухнята, която обитавал с другата им дъщеря
С. В. крещял на П., гонил я е от къщата. На 05.08.2020г. получила искова
молба от ответника, с която той искал тя да му предаде владението върху
апартамента, който обитавали заедно с децата.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил тези
2
фактически твърдения. Заявил е, че отношенията му с ищцата са влошени от
края на 2014 г. и началото на 2015 г. Споровете помежду им започнали
поради това, че по молба на ищцата приели временно в дома си нейната
майка, която била с влошено здравословното състояние. Същата обаче
останала там постоянно, до нейната смърт. Признава обстоятелството, че
ищцата и по-голямата им дъщеря обитават една от стаите, а той и по-малката
дъщеря - другата стая, всекидневната, която е преходна към кухненския бокс.
Подържа обаче, че ищцата ползва съвсем спокойно и ежедневно кухненския
бокс, като приготвя храна, домакинства, ползва хладилник, готварска печка,
автоматична пералня и всичко необходимо за едно домакинство. Счита за
невярно твърдението, че пренебрегва по-голямата им дъщеря П. В. С. е
предявил против Б. Б. насрещни искове за предоставяне на упражняването на
родителските права върху двете деца, като излага твърдения за това от края
на 2014 г. отношенията му с Б. Б. да са влошени. Макар и да обитават
съвместно едно жилище, те не живеели на семейни начала. Твърди, че работи
и реализира над средният за страната трудов доход и би могъл да осигури
жилище и необходимата издръжка за отглеждане и възпитание на двете деца.
Моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на двете ненавършили пълнолетие деца - П. и С.
С първоинстанционното решение упражняването на родителските
права върху детето П.С. е предоставено на майката Б. Б., а упражняването на
родителските права върху детето С.С. е предоставено на бащата В. С.,
определен е режим на лични отношения между родителите и детето, върху
което не са предоставени за упражняване родителските права, както и е
присъдена месечна издръжка, която да се заплаща от всеки от родителите за
детето, по отношение на което не са предоставени за упражняване
родителските права. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с
която упражняването на родителските права върху детето П.С. е предоставено
на майката Б. Б., а на бащата В. С. е определен режим на лични отношения с
това дете и същият е осъден да му заплаща месечна издръжка.
Предвид доказателствата по делото и становищата на страните,
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема за установено
следното:
Установява се от показанията на разпитаната пред ПРС като
свидетел С.Л., без родство, че същата познава ответника В. С. от може би 10
години, тъй като са колеги и работят в една фирма. Виждат се с него всеки
ден. Не познава ищцата, само я е виждала. Знае, че те двамата имат две деца
по-голямата дъщеря П. и по-малка - С. Знае, че до скоро всички са живеели в
семейното жилище на В. С.. Знае, че страните вече живеят разделени поради
неразбирателства помежду си, децата им също живеят разделени, като П.
живее с майка си в наета от нея квартира, а С. живее с баща си в семейното
жилище. Свидетелката сочи, че ответникът и е споделял, че съпругата му не
се грижи съществено за децата си, и за двете. Отказвала да взема отношение,
ако те помежду си са в някакъв конфликт. Знам, че по - голямото дете доста е
3
тормозело по - малкото, защото се е случвало на работното място на В. да му
се обажда по телефона малката дъщеря С., за да му се оплаква, че кака й я
бие. Тези разговори са се провеждали пред нея, С. плачела по телефона,
когато се обаждала на баща си и свидетелката чувала гласа на детето. Това се
е случвало многократно, като последното подобно обаждане се е случило
преди около два месеца. В. нямал възможност да вземе отношение по въпроса
веднага, тъй като не можел веднага да си тръгне и тогава молил детето да се
обади на майка си, но тя не взимала отношение. Знам, че малката дъщеря на
В. се опитвала да избяга от вкъщи при приятели или навън, за да се спаси от
този психически тормоз. Покрай всички проблеми, които имали, малката
дъщеря на В. отказвала да ходи на училище. Преди детето е било отличник, а
се а отказвало да ходи на училище. Свидетелката сочи, че В. като мъж много
се грижи за децата и семейството си. Пазарува, готви, съобразява се е
изискванията на децата и се опитва да не ги лишава от нищо.
Видно от изготвения пред ПРС социален доклад, през 2012 г. в
семейното жилище на страните се е преместила да живее майката на г-жа Б.,
която била болна от Алцхаймер. По данни на ответника, в този момент
взаимоотношенията между него и ищцата се влошили. От месец април 2020г.
двамата родители разделили жилището на две, като бащата, заедно със С.
ползвал детска стая и всекидневна с кухненски бокс, а майката и П. обитавали
хол и преходна спалня. Към момента на изготвяне на доклада социалният
работник е посочил, че основните потребности на П. и С. се посрещат по
адекватен начин от родителите им. За децата са осигурени подходящи
социално-битови условия. При необходимост бащата води С. на лекар. Г-жа
Б. твърди, че децата имат баба по бащина линия, но бащата води на гости при
нея само С. Децата имат изграден кръг от приятели. Майката е посочила, че
бащата има по-силна емоционална връзка със С. Към момента на изготвяне на
доклада между майката и бащата не е имало родителско сътрудничество.
Майката решавала въпроси, касаещи единствено П., а бащата - за С. По данни
и на двамата родители, те не общуват помежду си и не обменят информация
за възпитанието и отглеждането на децата.
При изслушването на детето С. в производството пред районния съд,
извършено на 25.02.2021 г., същата е заявила, че всички- сестра и, майка и и
баща и живеят в едно жилище. Родителите и повече от една година живеят
разделени. Вечерят разделени - тя и баща и в отделна стая и майка и и П. – в
отделна стая. Родителите и се карали З.ди поведението на сестра и към нея,
което било много грубо. С баща си се разбират перфектно. Рядко общуват с
майка и, но тя се държи добре с нея. Родителите и се грижат и за двете със
сестра и. Майка и повече угажда на сестра и. Родителите и започнали да се
карат, З.ди грубото държане на сестра и към нея. Майка и упреквала за това
баща и. Той не е груб. Общува с майка си, но не си говорят по женски, не и е
притрябвало. Тя не се държи грубо с нея. Детето споделя, че това, което се
случва вкъщи не е приятно и занапред мисли, че е по - добре родителите и да
се разделят. Тя не се чувства комфортно така. Майка и казвала до последно,
4
че ще си намери квартира, но още живеят заедно. Двамата не се карат за пари,
а затова, че сестра и се държи лошо с нея и майка и обвинява за това баща и.
Установява се от заключение от вещото лице д-р Д.К. по
назначената от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза на
ищцата Б. Б., че тя е психично здрава. При същата е налице Неврастенен
синдром. Психичното й състояние изисква консултации с психолог и
психиатър с оглед отреагиране на трудностите и симптоматична терапия. Б.
обича и двете си деца. У майката е налице процес на несправяне, а не на
отхвърляне на детето С.
Установява се от заключение от вещото лице д-р Д.К. по
назначената от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза на
бащата В. С., че той е психично здрав. Не се нуждае от психиатрично
лечение. Не е консултиран за това. Не са събрани данни за това бащата да спи
в едно легло и да къпе 13 -годишната си дъщеря. Не са събрани данни бащата
да игнорира детето П. за сметка на детето С.
В изпълнение на задължителните указания на Върховния касационен
съд в настоящото въззивно разглеждане е извършено изслушване на
родителите.
Майката Б. С. Б. е заявила, че смята, че детето С. все още има нужда
от нея. Тя има шивашко ателие. Наела е квартира с оглед това, че децата са
две момичета и всяка има нужда от самостоятелна стая. Завява, че поддържат
връзка със С.. Тя и се обажда, когато желае, идва в дома и, минава често през
ателието. Двете сестри се търсят, излизат заедно. С. идва в дома им, П. също
ходи у тях. Когато С. идва в дома на майката, тя чува, че двете и деца тихичко
си говорят като сестри. Заявила е, че С. по принцип не иска да живее при нея,
може би, защото тя изисква много неща - да бъде отговорна. Заявява, че може
би в началото ще им е трудно да живеят заедно, тъй като връзката помежду
им е донякаква степен прекъсната. Смята, че на С. и липсва този контакт с нея
и със сестра й. Заявява, че няма пречки детето С. да се свързва с нея.
При изслушването на бащата В. П. С. същият е заявил, че работи в
частна фирма в с. Черноземен като оператор металорежещи машини и живее
в собственото си жилище. От негова страна няма никакво ограничение детето
С. да се вижда с майка си и сестра си. Заявява, че С. сама се обажда на майка
си. Имало е проблеми със С., но в момента е добре. Детето не учи поради
проблеми, които са преодолени. Споделя за случка, в която е участвал
инспектор от педагогическата стая при ІІІ РУ на МВР, класната
ръководителка и психоложката. Бащата е бил на работа, когато му се обадили
и заварил детето в истерия, заключено в банята с нож. При следващ случай
инспекторът му казал да се обади на психиатър. Това било по време на
делото, м.ноември 2021 г. При посещение на инспектор от „Закрила на
детето“ психоложката също дала препоръка детето да отиде на
психотерапевтично лечение в Психодиспансера. Той не е предприел тези
мерки. Заявява, че той е ходил при психолози, но С. е отказвала среща и
5
контакти със всякакви психолози. Заявява, че е купил пиано и в момента С.
свири на пиано, защото така е искала и понастоящем е психически добре.
Отказва всякакви контакти с психолози.
В настоящото разглеждане на делото пред Окръжен съд – Пловдив
служебно е назначена съдебно-психологическа експертиза с вещо лице Б. Д.,
със задача: да проведе разговор с детето и с двамата родители и да изготви
заключение относно емоционалното състояние на детето С., връзките й с
двамата родители, както и родителският капацитет на всеки един от тях. В
заключението е посочено, че вещото лице не може да даде отговор на
поставената задача по отношение на непълнолетното дете С., поради отказ на
детето и бащата за среща с експерта.
Установява се от заключението, че Б. Б. и В. С. имат екстровертна
личностова структура, за която е характерно ориентация към външния свят,
силна възприемчивост към външни впечатления, добро ниво на
комуникативност, с умения да се адаптират към изискванията на социалната
среда. Без данни за психотизъм, стойностите са в границата на нормата. При
В. С. липсват данни за невротичност. При Б. Б. се отчете средно ниво на
невротичност, т.е. — повишена впечатлителност и емоционалност,
безпокойство и промяна в настроението, склонност към раздразнителност.
Резултатите от изследването на родителския стил на възпитание
отчитат, че и двамата родители не притежават единен стил на родителско
възпитание, което показва незрял стил на родителстване, липса на единен
подход при възпитанието и отглеждането на детето.
Според вещото лице и двамата родители са полагали грижи и са
задоволявали потребностите и нуждите на децата, съобразно възрастта им.
Имат изградена емоционална връзка и привързаност с детето. Към момента на
изследването и двамата родители декларират разбиране за същността на
родителската си отговорност и загриженост към С. Б. Б. се очертава като
личност с индивидуална чувствителност и начин на живот. Същата има
стабилни във времето мирогледни позиции като честност, доброта, уважение,
откровенност, подкрепа и помощ, съобразяване с чувствата на другите,
съпричастност. Отчита важността при децата да се поставят ясни правила,
граници и изисквания и да се следи за изпълнението им. Желанието и е
децата и да растат здрави и щастливи, да бъдат честни, да признават грешките
си и да могат да се извиняват, да умеят да ценят приятелството, да са
състрадателни и помагащи. Изразява готовност да ги подкрепи и стимулира
да завършат образованието си и да се реализират в това, което желаят. Може
да предложи добри жилищни условия и да бъде изцяло на разположение на
децата, тъй като сама определя работното си време.
От раздялата на родителите и към момента бащата полага грижи за
С. като задоволява базовите и потребности, съобразно възрастта и. Същия
отглежда детето в семейно жилище, получава доходи от трудова дейност. Г-н
С. е силно привързан към С. и за него тя е приоритет. Характерово се
6
очертава като добронамерен, честен, мрази несправедливостта, подкрепящ.
Има изградена близка и доверителна връзка с дъщеря си. Бащата е наясно с
емоционалните и поведенчески затруднения при С. във времето, но до
момента не е предприел адекватни действия и консултация със специалисти-
(психолог, психиатър) за справяне със затруднението и проблемното
поведение при детето.
Б. Б. и В. С. обичат дъщеря си С., проявяват искрен интерес,
заинтересованост, демонстрират положително отношение към нея и имат
изградена емоционална връзка с нея. Притежават ценности и личностни
черти, които са ползотворни за имитация и отъждествяване от страна на
детето. И двамата родители имат условия, могат да полагат грижи и
задоволяват базовите нужди и потребности на С. Като положителна страна
при майката вещото лице отчита желанието и за родителско сътрудничество и
комуникация с бащата в името на детето. Като положителна страна при
бащата вещото лице отчита, че независимо, че има определен режим на
контакт с майката, той не възпрепятства и не ограничава детето да я посещава
и контактува с нея винаги, когато пожелае.
Въз основа на така събраните доказателства съдът прави следните
изводи от правна страна:
При преценката на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските парва съдът следва да изхожда единствено от
интереса на детето. За детето изключително неблагоприятно би се отразила
честата промяна на жилището и семейната среда.
Понастоящем С. е навършила ** години. Установи се по делото
както от събраните свидетелски показания, така и от социалния доклад и
психологическата експертиза, че детето винаги е живеело в дома на баща си
и винаги е възприемало този дом за свой.
Установено е по делото, че страните са създали дългогодишно
фактическо положение във връзка с полаганите грижи за децата, което е
довело до тяхната привързаност към съответния родител, приоритетно
полагащ грижи и конкретно до това детето С. да има изградена силна
привързаност към баща и, който полага всички необходими родителски
грижи по отглеждането и възпитанието и. В социално-битов план нуждите на
детето от дом, топлина, храна и облекло са задоволени, то има самостоятелна
стая.
Установи се от заключението на вещото лице Б. Д. по СПЕ, че от
раздялата на родителите и към момента бащата полага грижи за С. като
задоволява базовите и потребности, съобразно възрастта и. Бащата е силно
привързан към С. и за него тя е приоритет. Характерово се очертава като
добронамерен, честен, мрази несправедливостта, подкрепящ. Има изградена
близка и доверителна връзка с дъщеря си.
Установи се от заключение от вещото лице д-р Д.К. по съдебно-
психиатричната експертиза, че бащата В. С. е психично здрав. Не се нуждае
7
от психиатрично лечение. Не са събрани данни за това бащата да спи в едно
легло и да къпе *** -годишната си дъщеря.
При изслушването си детето е заявило, че с баща си се разбират
перфектно и че рядко общуват с майка и. Същевременно майката признава
както пред съда, така и при психологическото изслушване, че С. желае да
живее при баща си.
Безспорно е установено по делото, че отношенията между детето и
бащата са много добри, между детето и баща и има силна емоционална
връзка, бащата е значимият възрастен, той посреща адекватно нуждите и
задоволява потребностите на детето, осигурявайки му спокойна семейна
среда, с него детето има изградена по-силна и по-близка връзка.
От друга страна, установи се, че към настоящия момент детето
поддържа връзка с майка си, но не желае да живее с нея. Макар и между
двамата родители да няма необходимата комуникация във връзка с
отглеждането на детето, бащата съдейства детето да възстанови контакта с
майката и не го възпрепятства да се среща с нея по никакъв начин.
Ето защо съдът приема, че при бащата интересът на детето ще бъде
защитен в пълен обем и то ще живее в познатата му домашна среда, която
харесва. По изложените съображения съдът приема, че упражняването на
родителските права върху детето С. следва да се предостави на бащата и да се
определи местоживеенето на детето при бащата. Следва да се определи
режим на лични отношения на майката с детето, като съдът приема за
подходят този режим, определен от районния съд - същата да вижда и взема
детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване при майката, както и 10
дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата. Пред
настоящата инстанция спор относно размера на издръжката между страните
не се формира.
По така изложените съображения съдът приема решението на
районния съд в обжалваната му част за правилно. Като такова същото ще се
потвърди.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1363/29.07.2021 г. на Районен съд –
Пловдив, І бр.с-в в частта му, с която упражняването на родителските права
по отношение на детето С.В.С. с ЕГН ********** е предоставено на бащата
В. П. С. ЕГН **********, определено е местоживеенето на детето С.В.С. при
бащата В. П. С., на майката Б. С. Б. е определен режим на лични отношения с
детето С. В. С., както следва: майката ще има право да вижда и взема детето
при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване при майката, както и 10 дни през
8
лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и Б. С. Б. е
осъдена да заплаща на детето си В.С. чрез нейния баща и законен
представител В. П. С. издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от
05.03.2021 г. до навършване на пълнолетие от детето, или до настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9