№ 17752
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Г.Д
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110131912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е.М“ ЕАД срещу Г. П. Н., с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на дружеството 20 000 лева (частично от 37 064,68
лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2022 г. до окончателното плащане;
2696,22 лева – договорна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 04.07.2022 г., и
500,12 лева – законна лихва за забава за период от 21.01.2020 г. до 01.09.2022 г.
– вземания по Договор за потребителски кредит № ********** г., сключен
между ответницата и „У.“ ЕАД, като вземането е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 19.04.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 48936/2022 г. на Софийския районен
съд, 28. състав, а при условия на евентуалност – осъдителни искове за същата
сума.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и „У.“ ЕАД, бил
сключен Договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на
който на ответницата били предоставени 40 400 лева, като върху главницата
били начислени 400 лева такса за разглеждане на искането. Върху
предоставената сума се дължала и възнаградителна лихва 4,87 % годишно,
като ответницата следвало да върне общо 52 631,56 лева, а срокът на кредита
бил 120 месеца, като следвало да се изплаща на равни месечни анюитетни
вноски по 438,60 лева. Тъй като ответницата не платила в срок вноски, с
писмо, получено от ответницата на 04.07.2022 г., вземането било обявено за
предсрочно изискуемо. То било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
19.04.2022 г., като ответницата бил уведомена на 04.07.2022 г. с получено от
нея писмо, а ако съдът приеме, че е нередовно връчено – с получаване на
1
препис от исковата молба. Поради това и доколкото длъжникът е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, се иска уважаване на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Г. П. Н., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че предсрочна и
установителният иск не е подаден в срок, като исковата молба е постъпила в
съда на 09.06.2023 г. Поддържа се, че не било изпълнено задължението по
договора за цесия дело за събиране на вземането да се образува в
едноседмичен срок. Твърдят се нередвоности при връчване на съобщения на
ответницата. Излагат се доводи, че ответницата е спряла плащанията поради
болест и смърт на роднина, като има желание да ги поднови, но били
създадени пречки от ищеца.
В съдебното заседание представител изпраща само ответницата, като
същият иска прекратяване на делото като недопустимо и в писмено становище
поддържа нередовност на исковата молба и липса на доказателства за
извършена цесия.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 8 – 14 от делото Договор за потребителски
паричен кредит № ********** г. на посочената дата „У.“ ЕАД е отпуснало на
ответницата кредит в размер на 40 000 лева, като към отпуснатата сума е
добавена такса за разглеждане на искането от 400 лева и е посочено, че
главницата по договора е 40 400 лева, като се олихвява с възнаградителна
годишна лихва от 4,87 %, която е променлива – включва фиксиран компонент
от 4,79 процентни пункта и променлив компонент – „ едномесечен ОДИ“,
който към датата на договора е в размер на 0,08 процентни пункта. Кредитът
се отпуска за 120 месеца, общата посочена стойност на дълга е 52 631,56 лева,
платима на месечни вноски по 438,60 лева, а падежът на вноските е на 21-во
число на месеца при първа падежна дата 21.12.2019 г. В договора е вписано, че
годишният процент на разходите (ГПР) е 5,89 %.
Съгласно представен на лист 15 от делото погасителен план – част от
договора за кредит, след заплащането на първата вноска на 21.12.2019 г. в
размер на 438,60 лева, от които 409,38 лева отиват за погасяване на
главницата, остатъчният размер на главницата е 39 990,62 лева, т.е. главницата
наистина е определена като 40 400 лева и върху тази сума са начислявани
всички лихви по кредита.
Съгласно представени на лист 18 от делото Преференциални условия по
договор за кредит, посочен по-горе (част от самия договор), ответницата е
поела задължение да превежда цялото си трудово възнаграждение по сметка
при „Уникредит Булбанк“ АД, като ако не го прави, лихвеният процент по
договора за кредит се повишава с 4 процентни пункта. В преференциалните
условия не е посочен ГПР, който би се прилагал по кредита, ако не се спазват
същите.
Съгласно представен на лист 22 от делото Индивидуален договор за
2
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022 г., сключен между
„У.“ ЕАД и ищеца, първото дружество е прехвърлило на ищеца вземанията си
съгласно приложение. На лист 29 – 31 същото приложение е възпроизведено
частично, като са представени само първата и последната страница, които
идентифицират страните, а страницата с описанието на договора на
ответницата – страница 19, не съдържа никаква идентификация дали е част от
определен документ и кой точно (практика е това да се прави с титулен ред,
както съдът прави в настоящото си решение). Представеният на лист 90 – 133
от делото отново изглежда, че е част от едно цяло, като вече номерата на
страниците е последователна, а ответницата не е възразила, поради което
съдът приема, че това е действителният пълен комплект страници (няма
подмяна на страници).
Съгласно представено на лист 38 от делото пълномощно от без дата „У.“
ЕАД е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници за извършените с
договора от 19.04.2022 г. Съгласно представени на лист 34 – 35 от делото
писма до ответницата представител на ищеца като пълномощник на
първоначалния кредитор я е уведомил за прехвърлянето на вземанията по
договора за кредит на ищеца, както и е обявил вземанията за предсрочно
изискуеми. Съгласно представено на лист 36 от делото известие за получаване
на препоръчано писмо ответницата е получила писмо, изпратено от ищеца на
30.06.2022 г. до нея, на 04.07.2022 г., което съдържа известие за прехвърляне
на вземане и за предсрочна изискуемост.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 03.07.2024 г. (на лист 178 от делото), а в писмен вид –
на лист 167 – 174 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, сумата от 40 000
лева, отпусната на ответницата, не е изплатена изцяло, като тя е получила
на свое разположение 10 545,72 лева на 18.12.2019 г., а със сумите 26 299,69
лева, 134,40 лева и 3020,19 лева са погасени задължения по други кредити.
Размерът на лихвата по кредита не е променян в хода на погасяването му, а
ответницата е платила общо 5378,58 лева. В останалата си част заключенията
на вещото лице нямат отношение към правилното решаване на делото.
Съгласно представено на лист 57 – 62 от делото в препис Решение №
6644/21.12.2023 г. по въззивно гражданско дело № 2800/2023 г. на Софийския
градски съд, II-ж въззивен състав, ищецът и първоначалният кредитор са
осъдени да платят на ответницата обезщетения за тормоз по повод на
събиране на дългове, като решението по този въпрос – за обезщетението, няма
отношение към това какво ответницата в настоящото дело дължи да върне.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК за установяване на вземания за връщане на кредит, както и за лихви,
такси, застрахователна премия и лихва за забава с правна квалификация: за
иска за главница – чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр;
за иска за възнаградителна лихва – чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с
3
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр; за този за такси – чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във
връзка с чл. 10а, ал. 1 ЗПКр а по претенцията за лихва за забава – чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като по всички искове се прилага и чл. 99 ЗЗД. Ответницата излага
възражения за недействителност на целия договор по чл. 26, ал. 1, пердл.
първо и второ ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, както и за
недължимост на такса, поради това, че е за отпускане на кредита – чл. 10а, ал.
2 ЗПКр, а и за неравноправност на клаузите за плащане на лихва върху
застрахователна премия и за начин на определяне на процент на разходите
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ако тези
възражения се уважат за някои клаузи, няма да се дължи съответното
плащане, а ако се уважат за целия договор – ще се дължи само чистата усвоена
от ответницата сума.
Съдът следва да се произнесе първо по действителността на договора за
кредит. При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите
(ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 R. и R.ová,
същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две
величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от §
1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова
полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за
потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко
онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по
кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че
посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не
получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на
ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която
се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 R. и R.ová, както и т. 51 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П.К и цитираните там други
решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността
на потребителите да вземат информирано решение относно различните
оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-
714/22 П.К изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора
задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
4
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да
бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита
според понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 R. и R.ová, т. 52, и
цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не
потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос
без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само,
единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява
подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и
достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая таксата за отпускане на кредита от 400 лева е включена в
главницата като „чист размер на кредита“, върху която е определен ГПР
(таксата е включена в знаменателя на формулата), което е неправилно, и
договорът за кредит следва да се приеме за нищожен. Следва да се има
предвид, че и самата клауза за начисляване на таксата от 400 лева е нищожна
поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, а механизмът на начисляване на
т.нар. „главница“ по договора представлява и проява на неравноправно
посочване на задълженията по договора и олихвяването им, което
противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – лихвата върху таксата за отпускане
на кредита на практика се явява недопустима форма на неустойка.
Въпреки това нищожният договор за кредит „преживява“ частично
нищожността, защото и по него се дължи плащане на оставащата невърната
чиста стойност – т.е. останалото от онова, което потребителят –
кредитополучател е получил, съгласно чл. 23 ЗПКр. В случая това вземане е
прехвърлено на ищеца по делото, като всички възражения на ответницата
срещу недействителността на договора за цесия са неоснователни – същият е
сключен редовно между страните по него, прехвърлянето на вземането е
съобщено на ответницата, представени са в пълнота документите за
прехвърляне, както и цялото приложение с описанието на вземанията, като
ответницата не възразява за физическа замяна на страници или друго, поради
което вземанията са прехвърлени на ищеца.
5
От действителната „чиста стойност на кредита“, предоставена в полза на
ответницата – 40 000 лева, същата е заплатила вече 5378,58 лева, т.е. остава да
плати 34 621,42 лева, от които обаче ищецът е поискал 20 000 лева
(претенцията е частична). Съгласно практиката на Върховния касационен съд
обаче нищожността на договора за кредит не може да постави съгласно
правото на ЕС ответницата като потребител в по-лошо положение от онова, в
което би се намирала, ако договорът беше действителен, и поради това тази
сума ответницата следва да върне по първоначалния погасителен план.
Ответницата дължи размера на разликата над платените от нея 5378,58 лева до
всички вноски с падеж до датата на съдебното заседание по делото – т.е. до
вноската с падеж на 21.06.2024 г., т.е. 55 вноски по 438,60 лева, или 24 123
лева, намалени с платените 5378,58 лева, т.е. платими веднага са 18 744,42
лева, а останалите 1255,58 лева са вече настъпил падеж към датата на
постановяване на решението, поради което следва да се осъди ищцата да
плати цялата сума от 20 000 лева.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Относно разноските:
При този изход на спора, доколкото договорът е обявен за нищожен и
ответницата не е знаела какъв е действителният размер на задължението ,
съгласно указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 5 от Решение от
16 юли 2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 С., разноски се дължат
само на ответницата.
Същата е доказала разноски в размер на 200 лева – хонорар по договор
за правна защита и съдействие от 20.07.2023 г. (на лист 51 от делото), който
съдържа и разписка за плащане в брой, както и 150 лева – разноски в
заповедното производство по договор от 29.12.2022 г. по същото (на лист 54),
който също съдържа разписка за плащане в брой. Следва да се заплатят тези
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.М“ ЕООД по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо
ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 23 ЗПКр, и чл. 99 ЗЗД, по отношение на
Г. П. Н., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: С., ж.к. „О.К“ 1, ****, че
същата дължи на „Е.М“ ЕООД, с ЕИК: *******, и адрес на управление: С.,
ж.к. „М.Д“, ул. „Р.П-К“ № 4 – 6, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева)
– частично от 34 621,42 лева – остатък от чиста стойност, получена от
6
ответницата по нищожния Договор за потребителски паричен кредит №
********** г., сключен между последната и „У.“ ЕАД, като вземането е
прехвърлено на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 19.04.2022 г., съобщен на длъжницата на 04.07.2022 г. –
вземания по Заповед за изпълнение № 27173/27.09.2022 г. по частно
гражданско дело № 48963/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за установяване на дължимост на
законната лихва за забава за плащане на горепосочената сума след
07.09.2022 г.; 2696,22 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и
22 стотинки) – договорна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 04.07.2022 г., и
500,12 лева (петстотин лева и 12 стотинки) – законна лихва за забава за
период от 21.01.2020 г. до 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание т. 5 от Решение от 16 юли 2020 г. по съединени
дела C-224/19 и C-259/19 С. „Е.М“ ЕООД, с ЕИК: *******, и адрес на
управление: С., ж.к. „М.Д“, ул. „Р.П-К“ № 4 – 6, да плати на Г. П. Н., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: С., ж.к. „О.К“ 1, ****, сумите от 200 лева
(двеста лева) – разноски в исковото производство) и 150 лева (сто и петдесет
лева) – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7