Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.11.2020 г.
в името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
граждански състав, в закритото заседание
на четвърти ноември през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: екатерина панова
членове: методи здравков
Жанета
Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско
дело № 781 по описа на
съда за 2020 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от ЕТ „*****“, ЕИК ***, с. ***,
представляван от собственика В. М. Т. чрез пълномощника му Т.К. *** - взискател против постановлението на ДСИ по изпълнително дело № 20204410400021/2020 г. по описа на СИС при РС
Левски от 18.05.2020 г. относно
разноските по делото, обективирано в разпореждане от същата дата, с което е
уважено възражението на длъжника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и е намалено
определеното възнаграждение за адвокат на взискателя ЕТ „*****“, ЕИК *** по
изпълнителнителното дело, прието като разноски по делото до размер на сумата от
254,92 лв..
В
жалбата се твърди, че разпореждането на ДСИ е незаконосъобразно, тъй като е
постановено по недопустимо искане по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на
длъжника, депозирано след изтичане на срока за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело, респ. след срока по чл. 436 ал. 1 т. 1 от ГПК за обжалване
на постановлението за разноските по делото, започнал да тече на 29.01.2020 г. с
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника и изтекъл на
12.02.2020 г. в 24.00 ч.. Позовава се на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 79 от ГПК и се прави
извод, че след като с постановление на ДСИ разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 650 лв., за извършването на което са представени доказателства, са
приети за принудително събиране от ДСИ и са вписани в поканата за доброволно изпълнение,
връчена за длъжника, за последният е възникнала възможността в срока по чл. 436
ал. 1 от ГПК да обжалва на постановлението на ДСИ в частта за разноските, които
срок следва да се счита, че тече от момента на първото съобщаване на длъжника
за приемане за събиране на адвокатския хонорар, т.е. момента на връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Иска се от окръжният съд да отмени
обжалваното разпореждане на ЧСИ, с което е намалено адвокатското възнаграждение
от 650 лв. на 254,92 лв..
По
делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 463 ал. 1 от ГПК
от длъжника в изпълнителното производство ЕТ „***“, с. ***, представляван от
собственика М. Н. А. Р..
От
мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ДСИ при РС Левски се
установява становището му за недопустимост на жалбата. Според ДСИ взискателят не
разполага с право на жалба на разпореждането касаещо разноските, а такова право
съгласно чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК има единствено длъжника, като според ДСИ не
е налице хипотеза на отказ на ДСИ да извърши искано изпълнително действие.
Алтернативно се излага становище за неоснователност на жалбата като се посочва,
че призовката за доброволно изпълнение не е нарочния акт, с който са определени
разноските по изпълнителното производство, а наред с това длъжникът е разбрал
за размера на претендираното адвокатско възнаграждение едва на 13.02.2020 г.
след като се е запознал с изпълнителното дело. ДСИ счита, че с оглед фактическата
и правна сложност на спора не са налице основания за определяне на адвокатското
възнаграждение на взискателя в размер по - висок от минимално предвидения в чл.
10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като при определяне на размера е предвидил редакцията на
разпоредбата към датата на разпореждането. Посочва, че в изпълнителното
производство взискателят е направил единствено искане за налагане на запор и
към датата на разпореждането липсват други извършени действия от негова страна,
като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е внесъл част от дължимата сума
по издадения изпълнителен лист. Посочва се също, че страните имат насрещни
еднородни и изискуеми вземания, които предполагат прихващане, тъй като пред СИС
при РС Левски са образувани две изпълнителни дела между страните.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на правен интерес от
надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което
следва да бъде разгледана по същество. Действително в разпоредбата
на чл. 435 ал. 1 от ГПК лимитативно са определя действията на съдебните
изпълнители, които могат да се обжалват от взискателя по изпълнението, но след
като в чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК изрично е предвидена възможност за проверка от
окръжния съд на постановлението за разноски по жалба на длъжника и при
наличието на празнота в закона, по аналогия следва да се приеме, че с такова
право разполага и взискателят по изпълнението доколкото с този акт в еднаква
степен се засягат правата и на двете страни в изпълнителното производство. Наред с това следва
да се посочи, че с разпоредбата
на чл.
435 ал. 1 т. 1 от ГПК
е дадена възможност на взискателя да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. С издаване на обжалваното
разпореждане ДСИ реално е изменил издадено вече постановление, с което е приел
разноските за принудително събиране в производството, поради което при
редуциране на подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя за
разноски може да се направи обоснован извод, че съдебният изпълнител реално
отказва да събере
вземането над редуцирания размер на разноските чрез посочения от взискателя способ на
изпълнение до поискания размер от 650 лв.,
поради което попада в приложното поле
на чл.
435 ал. 1 т. 1 от ГПК
засягайки правата на взискателя чрез отказ да извърши поискано
изпълнително действие в обема, в който е поискано. В този смисъл е налице установена съдебна практика на съдилищата – решение
№ 484/04.11.2011 г. по в.гр.д. № 865/2011 г. на ОС Пазарджик, решение №
188/06.08.2018 г. по в.гр.д. № 298/2018 г. на ОС Кюстендил, определение №
596/01.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 315/2020 г. на БАС и др..
От
приложеното копие от изпълнително дело № 20204410400021/2020 г. по описа на СИС при РС
Левски се установява, че същото е образувано на 23.01.2020
г. въз
основа на молба от взискателя ЕТ „*****“, ЕИК ***, с. ***,
представляван от собственика В. М. Т. и представен изпълнителен лист,
издаден на 03.01.2020 г. по гр.д.
№ 4223/2015 г. по описа на РС Левски, с който длъжникът ЕТ „***“, с. ***, представляван от
собственика М. Н. А. Р. е осъден да заплати на взискателя сумата от 2 810,86 лв. – разноски по делото. Установява се от молбата за
образуване на изпълнителното дело, че със същата е поискано събиране на адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв.
като е представен договор за правна помощ, сключен на 27.12.2019 г. за тази
сума между взискателя и адвокат Т.К. *** и са възложени на ДСИ действията по проучване
имущественото състояние на длъжника и връчване на покана за доброволно
изпълнение.
Установява
се, че с разпореждането за образуване на изпълнителното дело ДСИ при СИС при РС
Левски е разпоредил да се впишат в поканата за доброволно изпълнение дължимите
от длъжника парични суми, в това число сумата от 670 лв. – разноски по изпълнителното дело, от които 650 лв. за адвокатско възнаграждение и 20 лв. – държавна такса за образуване
на изпълнително дело по чл. 30 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Установява
се, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 29.01.2020 г., като в срока за
доброволно изпълнение, изтекъл на 12.02.2020
г. по сметка на СИС при РС Левски не са постъпили парични суми. Установява
се, че с поканата за доброволно изпълнение длъжникът е поканен да внесе в
двуседмичен срок от връчването й сумата от 3
779,33 лв., от която 2 810,86
лв. по изпълнителния лист, 670 лв.
– разноски на взискателя по изпълнителното дело, държавна такса в размер на 298,47 лв., която се събира от
съдилищата по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Установява
се, че на 13.02.2020 г. длъжникът е
внесъл по сметка на СИС при РС Левски сумата от 100 лв., както и с молба от същата дата чрез пълномощника си
адвокат Р.Р. *** е поискал от ДСИ да намали определеното адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 650
лв. поради прекомерност, като е посочил, че в деня на подаване на молбата е
разбрал какъв е размера на адвокатското възнаграждение.
Установява
се, че на взискателя е връчен препис от молбата на длъжника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и в определения му от съда срок, същият чрез пълномощника си адвокат
адвокат Т.К. *** е
депозирал писмено становище с п.к. от 16.03.2020 г. за недопустимост и
алтернативно неоснователност на молбата. Установява се, че взискателят е
възразил, че искането по чл. 78 ал. 5 от ГПК е направено след изтичане на срока
по чл. 436 ал. 1 от ГПК, който е започнал да тече от връчване на призовката за
доброволно изпълнение.
Установява
се, че с молба с
п.к. от 13.03.2020 г. взискателят чрез пълномощника си адвокат адвокат Т.К. *** е поискал налагане на
запор върху вземането на длъжника по изпълнително дело № 124/2019 г. по
описа на СИС при РС Левски.
Установява
се, че с разпореждане
на ДСИ от 18.05.2020 г. е уважено
възражението на длъжника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и е намалено определеното
възнаграждение за адвокат на взискателя ЕТ „*****“, ЕИК *** по изпълнителнителното дело до размер
на сумата от 254,92 лв., като е
прието, че не е налице фактическа и правна сложност на делото.
Окръжният
съд, като съобрази гореизложеното и закона намира за основателна жалбата срещу
обжалваната част от постановлението на ЧСИ относно разноските по изпълнителното
дело по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника освен в изрично изброени в разпоредбата случаи, един от които по т. 3
е разноските по изпълнението да са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата
редакция към сключване на договора за правна помощ за образуване на
изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания възнаграждени в размер на 1/2 от размерите по чл. 7 ал. 2
от Наредбата. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималния размер на
адвокатското възнаграждение в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв..
Съгласно мотивите към т. 6 от ТР № 2/26.067.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Първоначалният
взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят,
по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за
възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед
различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто
може да е възложено да определя изпълнителния способ.“
Съгласно
т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на
обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
При съобразяване на мотивите на т. 6 от цитираното
по-горе ТР № 2/26.067.2015 г. и предвид систематичното място на разпоредбата на
чл. 78 ал. 5 от ГПК в процесуалния закон, въззивният съд приема, че
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част
I от ГПК общи правила. При
съобразяване на т. 2 от цитираното по-горе ТР № 3/10.07.2017 г. въззивният
съд приема, че от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, в
която са посочени разноските на взискателя за длъжника в изпълнителното
производство е възникнала правна възможност да обжалва постановлението на
съдебния изпълнител относно разноските, възпроизведено в поканата за доброволно
изпълнение по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК
или в същият срок да поиска редуцирането им поради прекомерност по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК или други посочени от него причини /напр. при събиране на
разноски за изпълнителни способи, които не са приложени/, като във вторият
случай на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК ще подлежи новото
постановление на съдебния изпълнител свързано с разноските. Въззивният съд
приема, че независимо коя от правните възможности ще избере длъжникът правата
му по оспорване размера на разноските следва да бъдат упражнени в срока по 436
ал. 1 от ГПК, т.е. в конкретният случай в двуседмичен срок от връчване на
поканата за доброволно изпълнение, като пропускането на тази възможност, макар
и с един ден води до преклудиране на правото му по този ред до последващото
постановление на съдебния изпълнител касаещо разноските по делото. В този
смисъл са и изложените мотиви в решение № 170/23.03.2020 г. по в.ч.гр.д. №
213/2020 г. на ВтАС.
Като е уважил молбата на длъжника,
депозирана извън срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, ДСИ е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен без да се обсъждат
подробно по същество наличието на основанията на чл. 78 ал. 5 от ГПК за
намаляване на размера на разноските на взискателя в производството. Само за яснота на страните следва да бъде
посочено, че неправилно ДСИ е съобразил разпоредбата на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на
постановяване на разпореждането, тъй като релевантен момент е този на сключване
на договора за правна помощ. Изменението
на Наредбата, обнародвано в ДВ в сила от 15.05.2020 г., както изрично е
посочено в същата няма обратно действие, поради което не са налице основания за
определяне на минимален размер на адвокатското възнаграждение при съобразяване
на редакцията на разпоредбата към 18.05.2020 г..
При
тези правни изводи, въззивният съд намира, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваното разпореждане на ДСИ при РС Левски от 18.05.2020 г.
по изпълнително дело № 20204410400021/2020 г. по
описа на СИС при РС Левски следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.05.2020 г. на ДСИ при РС Левски по изпълнително дело № 20204410400021/2020 г. по описа
на СИС при РС Левски, с което е уважено възражението по чл. 78 ал. 5
от ГПК на длъжника ЕТ „***“, с. ***, представляван от собственика М. Н. А. Р.,
депозирано на 13.02.2020 г. чрез пълномощника му адвокат Р.Р. и са намалени определените
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя ЕТ „*****“, ЕИК ***, с. ***, представляван от
собственика В. М. Т. по изпълнителното дело до размер на сумата от 254,92 лв.,
като незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: