Решение по дело №708/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Д. Г. Д. чрез адв. Й. А. срещу решение № 218/18.02.2024г. по н.а.х.д. № 20233110204601/2023г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-007033/23.02.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна, с което на касатора на основание чл.179 ал.2 във връзка с чл. 179 ал.1 т.5 предл. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. Твърди, че мотивите на въззивното решение са бланкетни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Смята, че в НП липсва ясно и точно описание на относимите факти, което е нарушило правото на защита на наказаното лице. Изтъква, че съдът не е разгледал доводите на Д. Д. относно виновното поведение на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег.№ [рег. номер], който е причинил пътно-транспортното произшествие (ПТП). Сочи, че въззивната инстанция не е събрала всички факти за разкриване на обективната истина по делото. Иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и в условията на евентуалност иска решението и наказателното постановление да бъдат отменени. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба се поддържа и в двете подадени молби с.д. 7855/03.06.2024г. и с.д. № 8661/17.06.2024г., подадени чрез адв. А..

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. 5966/23.04.2024г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира за основателно основното възражение в касационната жалба за неизясняване на фактическата обстановка. Смята, че съществува съществено противоречие между фактите, описани в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и свидетелските показания на А. С., събрани в хода на въззивното производство. Сочи, че решението трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Касаторът е бил наказан с процесното наказателно постановление за това, че на 23 октомври 2022г. при управление на лек автомобил Тойота Ланд Круизер с рег. № [рег. номер], собственост на „Рамер Груп“ ЕООД при извършена маневра, която била свързана с частично навлизане от лява лента в съседната дясна пътна лента, не е пропуснал движещия се по нея лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], като е принудил водача му да се отклони вдясно с цел да избегне удара, вследствие на което втория водач се е блъснал в десния бордюр, и се е отклонил в ляво, като е блъснал движещия се в лявата пътна лента лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер]. Настъпилото ПТП е с материални щети. Деянието на Д. Д. е било квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП, който гласи: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“. Нарушението е свързано с неспазване на правилата за предимство, в резултат на което е било причинено ПТП, поради което виновния водач е бил наказан с глоба от 200 лева (фиксиран размер) по реда на чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 предл. 4 от ЗДвП.

В хода на административно-наказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП, сведение е дал водачът на блъснатия лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер], който е казал, че докато се е движел в лявата лента на бул. „Цар Освободител“ с около 35 км/ч е чул спирачки и след това друга кола е ударила леко дясната предна врата на неговия автомобил и е счупила дясното огледало. Казаното пред административно-наказващия орган е повторил в съдебното заседание на 18.01.2024г. пред ВРС.

Н. Д. Д. е дал сведение пред полицейските органи, че е шофирал в лява лента и е поискал да се премести в дясната, изнесъл се е до разделителната лента, когато забелязал, че в дясната лента се движи лек автомобил. Твърди, че се е прибрал в лявата лента.

При първоначалното обжалване на НП, същото е било потвърдено от ВРС с решение № 739/15.05.2023г. по а.н.х.д. № 1646/2023г., с което е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, поради неизяснена фактическа обстановка. На основание чл.227 ал.1 от АПК, делото не може да бъде втори път върнато за ново разглеждане от районния съд.

При новообразуваното въззивно производство, чието решение е предмет на настоящата касационна проверка, ВРС е разпитал няколко свидетели, повечето от които очевидци на случилото се. Свидетелката Б. Р. П., която е управлявала лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ [рег. номер] е обяснила, че докато е шофирала в дясната лента, колата отляво започнала да навлиза в нейната лента за движение, при което за да избегне удара тя е свила вдясно и е ударила гумата на автомобила в бордюра. Ударът го е отклонил в ляво и тя е удари движещия се в лявата лента автомобил „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер]. Подчертала е, че автомобилът, който е навлязъл в нейната лента се е движел успоредно с нея, т.е. нейният автомобил не е бил зад „Тойота Ланд Круизер“, управляван от Д. Д..

В колата на Б. П. се е возил А. С., който е бил разпитан от ВРС в съдебното заседание на 15.02.2024г. и е обяснил, че в момента на ПТП той е гледал телефона си. Когато е погледнал нагоре е видял да се случва ПТП. В същия момент е видял как автомобилът-джип, движещ се отстрани е навлязъл почти целия в тяхната лента, почти 65-70%. След което, джипът е влязъл рязко в лявата лента без даде мигач. Този свидетел е видял водача на автомобила, заради който е станало ПТП да „стои на телефона си“. Водачът на джипа е продължил да гледа в телефона си дори след ПТП. Първоначално наказано лице се е съгласило да подпише двустранен протокол с Б. П., но после изведнъж се е отказал.

Свидетелката С. Д., която се е возила в автомобила, управляван от Д. Д. е обяснила, че е усетила леко лашкане и движение на автомобила надясно и наляво, което се е случило преди инцидента.

Следователно, всички свидетелски показания на очевидците описват еднозначно маневрата на Д. Д., докато е управлявал джипа, като тяхното описание съвпада със съдържащото се в АУАН и в НП. Именно това движение на автомобила, управляван от касатора от лявата лента в дясната и после пак рязко в ляво потвърждава извършеното от него неправомерно отнема на предимство на движещия се в дясната пътна лента автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]. Внушението, което наказаното лице и неговата сестра С. Д. са се опитали да създадат при разпита им от съда, че този автомобил с рег. № [рег. номер] се е движел с висока скорост не се потвърждава от останалите свидетелски показания, поради което правилно съдът не е взел под внимание показанията на брата и сестрата Деневи при формиране на фактическите си изводи. С. Д. Д. признава, че докато е управлявал автомобила е гледал в телефона си, като е изтъкнал оправданието, че в този момент е получил лоша новина, което не изключва вината му за навлизането в дясната лента без да осигури предимство на движещия се в нея автомобил.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора в настоящото производство за неправилност на съдебното решение, поради липса на съставомерно административно нарушение, обуславящо издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя направените от районния съд изводи относно безспорната установеност от обективна и субективна страна на вмененото на водача нарушение.

Неоснователно е касационното оплакване, че АУАН и НП съдържат само правни изводи, дори напротив фактическата обстановка е описана от актосъставителя и от наказващия орган много ясно, точно и подробно без да са допуснати противоречия. Както вече беше подчертано, свидетелските показания на очевидците доказват механизма, по който е било извършено ПТП по вина на Д. Д.. Не са налице противоречия в тях, макар че всеки от свидетелите е видял отделен момент преди и по време на ПТП, техните разкази оформят една ясна и последователна картина отговаряща на съставомерността на деянието на Д. Д..

Въззивният съд при второто разглеждане на делото е спазил служебните си задължения за изясняване на всички относими факти, обосновал е фактически си изводи със събраните по делото доказателства и е извел правилни и законосъобразни правни изводи.

Позоваването в касационната жалба на ППВС № 10/1973г. не може да бъде възприето, тъй като понастоящем действащата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДвП гласи, че: „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“. В конкретния случай, касаторът Д. не е успял нито пред административно-наказващия орган с възражението си срещу АУАН, нито пред районния съд да опровергае констатациите в акта и НП.

По представените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му в сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/18.02.2024 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110204601/2023 година.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. с [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.