РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в
публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното
от ЧЛЕН -
СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 100 по описа за
2019 г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от М.Г.М., действаща чрез законния си представител (майка) М.Л.М., срещу „Застрахователна Компания ***“АД със
седалище гр.София, като се твърди, че с влязла в сила присъда от 08.11.2018 г. по НОХД № 242/2018 г. по описа на НРС С.М.С.
е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП
от 06.09.2016 г. и причинените в резултат на него телесни увреждания на М.Г.М.,
като водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в
разпоредбите на: чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1; чл.20, ал.1; чл.20, ал.2;
чл.116 и чл.117 от ЗДвП.В резултат на настъпилото ПТП М.Г.М. получава множество
и тежки телесни увреждания.Излагат се доводи, че непосредствено след инцидента
изпада в безсъзнание, като постъпва в спешното отделение на „УМБАЛ ***“ЕАД.Детето
постъпва в лечебното заведение в състояние на кома, която продължава 10
дни.Подложено е на болнично лечение за период от 23 дни.При пострадалата е
установена контузия на таза със счупване на лявата срамна кост от тазовия
пръстен, което счупване на таза пречи на нормалното движение на тялото.Детето е
обездвижено за дълъг период от време.От удар на главата при процесното
ПТП детето получава фрактури на двата горни вдясно зъба-54 и 55.Налице е
затруднение на дъвкателното движение при хранене, както
и болки при най-леко докосване на зъба и отпиване на топли/студени течности.В
болницата на лицето е поставена диагноза:Контузио капитис ет корпорис,
Контузио церебри гравис (контузия на главата и мозъка).При последващите контролни прегледи от
18.10.2016 г. се установяват продължаващи здравословни проблеми и припадъци.При
медицинския преглед на детето от 14.11.2016 г. се установява продължаване на
припадъците.При КТ-изследване на глава от 06.12.2016 г. се установяват мозъчни
нарушения.На 26.03.2017 г. постъпва за физиотерапия в СБР-Б. АД.При
инструментални изследвания от 18.07.2017 г., 23.10.2017 г., 02.11.2017 г. са
установени посочените в исковата молба
данни.При магнитно-резонансно изследване на глава от 08.03.2018 г. са
установени зони на променен сигнален интензитет.На 06.03.2018 г. постъпва за
лечение в МБАЛНП „***“.Извършва рехабилитационни
процедури за периода от 24.02.2017 г.-13.03.2018 г., ползва логопедична
и педагогическа помощ.При последващите контролни
прегледи от 25.02.2019 г., 07.03.2019 г. и 15.03.2019 г. се установява
продължителен период на влошено здравословно състояние с поставената
диагноза.Във връзка с влошеното си здравословно състояние постъпва на
02.04.2019 г. за физиотерапия в „***“ЕАД-филиал В..Детето е освидетелствано с
две ЕР-от 23.03.2018 г. и от 22.03.2019 г.Пострадалата е била постоянно на
легло месеци наред.Домашното лечение продължава и към момента.Поради лошото
здравословно състояние не може да се определи колко още ще продължи лечението
й.На пострадалата е причинено трайно затруднение на движенията.Излагат се
доводи, че трябва да се вземат впредвид и
физиологичните особености на лицето.Незалечим остава
споменът на детето от претърпяното произшествие.Прави се искане да се осъди
ответника да заплати на ищцата М.Г.М., действаща чрез законния си представител (майка) М.Л.М., по посочената банкова сметка ***: 1.Сумата
от 210 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди (претърпени болки и страдания), в резултат на претърпяното ПТП
от 06.09.2016 г., настъпило по вина на водача на л.а. ***, ДК с ***, чиято
отговорност за вреди се покрива от застрахователна полица №*** от 29.03.2016 г. „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗК ***“АД, ведно със законоустановената лихва за забава върху предявената
главница от датата на деликта-06.09.2016 г. до датата на окончателното
изплащане на сумата; 2.Сума в общ размер 363.80 лв., представляваща обезщетение
за причинените й имуществени вреди - медицински разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.09.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
За ответника „Застрахователна Компания ***“АД
със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище
да се постанови решение съобразно
събраните по делото доказателства, като бъдат присъдени и направените разноски,
като подробни съображения са изложени и в приложената писмена защита.
Съдът намира
за установено следното от фактическа
страна.
С влязла в сила присъда от
08.11.2018 г. по НОХД № 242/2018 г. по описа на НРС С.С.
е признат за виновен в това, че на 06.09.2016 г. в с.***, обл.Плевен,
на ул.“***“ при управление на МПС-л.а. марка „***“, модел „***“ с рег.№***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1,
чл.20, чл.20, ал.2, изр.2-ро, чл.116 и чл.117 ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост причинил на ищцата М.М. средна
телесна повреда, както следва: контузия на таза със счупване без разместване на
лявата срамна кост от тазовия пръст довело до трайно, повече от месец, възможно
2-3 месеца затруднено движение на снагата на левите крайници и контузия на
главата и мозъка, довела до пълна загуба на съзнание довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота на детето, на основание чл.343, ал.1,б.“б“, предл.второ, във вр. с чл.342,
ал.1, предложение трето НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
За изясняване на спорните
обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката М.Д.,
която с майката на ищцата са много близки приятелки, се установява, че в деня
на ПТП е била нощна смяна на работа и са й се обадили, че детето са го докарали
в Бърза помощ в гр.Плевен вследствие на катастрофа, то е много зле, влошило се
е, започнало е да прави гърчове и е в кома и не се знае дали ще оживее.Почти
през целия период на пролежаването на детето в реанимацията и в неврохирургията
е била там винаги, когато е имала възможност.След изписването доста често е
посещавала семейството и детето.Изписали са го неподвижно, не е можело да
приказва, можело е да казва само „мама“.В къщи родителите са наели
рехабилитатор, който може би в продължение на месец и повече е идвал всеки ден
вкъщи, правел е рехабилитация, занимавал се е с него, говорел е.Детето е било
инвалид, когато са го изписали, не е можело да приказва.Впоследствие е започнало
да движи краченцата, ръчичките, започнало е да
говори, да се усмихва, да ходи.Била е доста раздразнителна, неспокойна,
впоследствие много притеснителна.Имала е главоболие доста често.Останал й е тремор на ръката, с което тя много се е притеснявала от
децата, че не може като тях да пише толкова бързо, не може да рисува, защото й
трепери ръката.Не бивало да играе с децата, да кара колело и тези неща доста са
я травмирали и се е притеснявала, както и сега.Благодарение на нейните родители
е проходила отново.Била е по-спокойно дете, по-буйно, по-жизнено, по-игриво,
сега все се притеснява, забранява й се да тича, да кара колело, трябва да си
пази главата.Има значителна промяна в детето, то се възстановява, но усилията
за това са на родителите.Не провежда рехабилитация понатоящем,
два пъти в годината ходи на санаториум допълнително, към момента няма
припадъци.Две години майката го е водела на логопед, като говорът е
възстановен, а преди произшествието то не е имало никакви проблеми.
От показанията на свидетеля Г.М.,
баща на ищцата, се установява, че на този ден, тъй като живеят срещу спирката,
негови приятели са го извикали да се видят.Като е тръгнал да излиза дъщеря му е
тръгнала с него и я е върнал да го изчака.Колата не се е движела с голяма
скорост, но не е спрял рязко, за да предотврати инцидента.Спрял е точно както е
кръстовището в лявата част, малката е била паднала до предна дясна гума на
автомобила.Точно срещу портата е пътеката и води към спирката.Спрял е така, че
задната част на неговия автомобил е бил до самата пътека, свободно се минава по
нея, улицата е права, с добра видимост.В момента, в който е видял удара,
другият автомобил малко е бил застъпил вече неговия отстрани, някъде около
осевата линия.Не е чул звук от спирачки.Като е ударил детето, то се е
преметнало на капака, било е до самата кола от дясната страна.Пешеходни пътеки
в селото няма, а само знак за автобусна спирка.Детето излиза през портата,
която е точно срещу пътеката.Бил е спрял автомобила след пътеката в посока гр.Г.,
дъщеря му е минала зад неговия автомобил.Майка й и баба й са били с нея, но
когато е излязла не са я видели.
От показанията на свидетеля М.И.,
чичо на ищцата, се установява, че за първи път е видял М. малко след инцидента
в болницата-била е в кома.От този ден са били всеки ден в болницата до
изписването й.След като е излязла от кома нито се е движела, нито е говорела,
като отговаряла е очите, като ги е движела от ляво и надясно.След изписването
от болницата са я настанили вкъщи, била е неподвижна и не е могло да се
кореспондира с нея, давали са й медикаменти, работили са специалисти с нея - за
нервната система и за раздвижване, редовно е идвал и психолог.Имало е наета
жена, която да се грижи за нея.Имала е често припадъци, много травми от сблъсъка на колата -
наранявания в таза, притреперване с ръцете.В началото е ходела доста трудно
сама, трябвало е човек да я държи, до сега има проблеми с таза - замятане, т.е.
различно ходене.В началото движенията са й били доста некоординирани, но тя с огромни
усилия се е опитала да ги коригира.В началото не е имала сили да държи нищо,
изпускала е всичко.До сега има проблеми с главата и ръцете, като последните
треперят, често изпуска и чупи чаши.При нея голям проблем е, че се притеснява
от това нещо.Притеснява се и не се чувства равнопоставена
с другите деца, чувства дискомфорт в тялото и
съответно не е толкова издръжлива.Относно учебния процес забравя и се разсейва,
не може да пише красиво, хвърля тетрадката, бута масата.Много се е затворила в
себе си.Когато има рязко движение се замайва и пада на земята.Чувства се един дискомфорт в нея, когато е навън, не излиза сама навън,
търси контакт с по-възрастен, който да е с нея, когато излиза навън.В началото
е била на системи и течна храна, не е могла да се храни самостоятелно и да
приема дори пасирана храна.Имала е изкъртени зъби след произшествието.Храни се
по различен начин, има забавяне в говора.Изпитва болки преди заспиване, през
нощта и сутрин след сън.Има постоянно тремор,
предимно е изразено на дясна ръка.Постоянно казва, че я боли главата.Посещава
училище.
От показанията на свидетелката М.С.,
съпруга на водача С.С., се установява, че са пътували
за Плевен и минавайки през село *** е имало паркирал
джип на пътното платно.Тогава пред джипа внезапно е притичало дете и се е
случило неприятното.Откъдето е дошло детето отстрани на пътя е имало голямо
дърво, къща и тротоар.Преди ПТП-то е гледала напред и не е видяла детето да се
движи по тротоара.Детето го е забелязала изведнъж, тичало е.След това и бащата
на детето е казал, че е тичало, за да отидеде при
него - от другата страна на платното.Забелязала е детето, когато се е качило на
капака.Детето е прибягнало отпред пред джипа, след като се е озовало пред
тяхната кола.Джипът е бил преди пътеката, а не както е показано на скицата след
пътеката.Ударът е станал в лентата за насрещно движение, защото е трябвало да заобиколят спрелия джип.След инцидента родителите са
тръгнали с джипа и детето за болницата в Г..
От показанията на свидетелката Т.К.
се установява, че си е идвала от работа и е видяла, че бащата носи детето.Имало
е кръв в устата, по зъбките, не е реагирало.Детето се е намирало отзад зад
джипа, както и показано на схемата.Там може да се паркира.Шосето е право, от
къщата до шосето има тротоар, времето е било слънчево.
Показанията на свидетелите
относно здравословното състояние на детето след инцидента следва да се
кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат
непосредствени впечатления от него и те съответстват на събраните по делото
доказателства.
От заключението на ВЛ инж.П.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че автомобилът „***“, рег.№*** преди настъпване на удара се е
движил по пътното платно на ул.“***“ в посока гр.Г., управляван от С.С..Предприел е действия на заобикаляне на паркирания
автомобил „***“, паркиран на пътното платно на ул.“***“ пред дом № *** с предна
насочена посока изток гр.Г..В момента на настъпване на удара е задействал
спирачната сдистема.Водачът е имал техническа
възможност да намали скоростта да спре преди удара на пешеходката, ако е
реагирал в момента на реалното виждане на пешеходката при придвижването й към
пътното платно с намерение да го премине.Детето не попада в опасната зона за
спиране на автомобила.Пешеходката е имала видимост и при оглеждане е имала възможност да види
идващия й от лявата страна автомобил „***“*** преди движение на пътното
платно.Това определя възможност да предотврати удара при ненавлизане на пътното
платно.Пешеходката не е имала техническа възможност да предотврати
произшествието, когато е била на средната линия и е въприела
идващия от лявата й страна автомобил.ВЛ е пояснило, че мястото, където е
пресичало детето и където е станал удара, няма пешеходна пътека, няма означени
преходни линии, които да определят възможност за пресичане на пешеходци.ВЛ
предлага да се приеме скорост на движение на автомобил „***“ под 50 км/ч.
От заключението на ВЛ д-р С.Д.,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че при ПТП
на М.М. (6 год.) е причинена съчетана механична травма, включваща: черепно-мозъчна травма (ЧМТ), натъртване (контузия ) на тялото,
натъртване на таза вляво със счупване на лявата лонна
кост без разместване на фрагменти.ВЛ е посочило, че в острия период ЧМТ е
протекла клинично със загуба насъзнание ( травматична кома за около 10 дни), епилептични припадъци (в спешно приемно отделение), говорни (моторна афазия) и двигателни нарушения за
четирите крайника (до плегия за левите крайници).Ищцата е приета по спешност и
лекувана последователно в интензивно и неврохирургично
отделение, изписана е на 29.09.2016 г. с подобрение-добро общо състояние, в
съзнание, преодоляна моторна афазия, левостранна хемипареза.Назначено е последващо
медикаментозно лечение и физиотерапия за рехабилитация.Острият период на ЧМТ е
протекъл като разстройство на здравето, временно опасно за живота.Контузията на
тялото следва да се приеме, че е довела до болка и страдание.Счупването на
лявата лонна кост е довело до трайно затрудняване на
движението на снагата и левия долен крайник за срок около 1.5-2 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес.ВЛ е посочило, че по наличните данни
протичането на ЧМТ след изписването от болницата е протекло като трайно
затрудняване на движението на левите и горния десен крайник за срок около 2-2.5
години.Натъртването на тялото и счупването на лявата лонна
кост са преминали без усложнения и последствия.ВЛ е пояснило еволюцията на ЧМТ
понастоящем в морфологичен аспект и в клиничен и функционален аспект.Между
травмата от ПТП, получените от М. травматични увреждания и последствията от тях
е налице пряка причинно-следствена връзка.
От комплексната съдебна
неврологично-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ д-р Д. и д-р Н., която
съдът възприема като обективна и компетентна, се установява, че М.М. е клинично психично здрава.Остатъчните нарушения в
двигателната функция, леките нарушения в експресивната и писмена реч имат
временен характер и не представляват опасност за живота.След ПТП и 1-дневната
кома детето е неподвижно и с моторна афазия, като последната е преодоляна за
около месец с остатъчно нарушение на експресивната реч.Интенционният
тремор на дясната ръка води до затруднения в
писмената реч.В ЦНС има невъзстановими участъци на енцефаломалация,
което ще дава отражение в бъдеще с персистиране на уморяемост и главоболие и ще затруднява обучението,
ежедневните дейности, особено при работа с ръце.Персистиращите
и дори засилени ЕЕГ изменения не изключват поява на епилепсия.При ищцата не се
наблюдават негативни емоционални преживявания, свързани с преживяното ПТП.Спетента на загубена работоспособност е определена в ЕР на
ТЕЛК, но необратимите участъци на енцефаломалация в
мозъка и промените в ЕЕГ вероятно ще определят намалена рабопоспособност
за продължителен бъдещ период (възстановяване на двигателната функция, диагностициране
на епилепсия или психично разстройство).Детето е здравно осигурено и освободено от заплащане на рехабилитационните процедури по клинични пътеки от НЗОК в
посещаваните центрове.
ВЛ д-р Д. пояснява, че има
посттравматични епилепсии, които се появяват по-късно.При ищцата има данни за
посттравматична епилепсия, но не е гарантирано, нито че ще се развие, нито че
няма да се развие, но в момента има данни и огнища.ЕЕГ-то като находка е
по-зле, по-влошено спрямо 2016 г.Детето две години е посещавало логопед.Проведено
е едно много дълго, много сериозно 4-годишно лечение.Особено притеснителни са
следващите 3 години, когато детето влиза в пубертета, тогава ще бъде критичен
момент, за да се види и занапред.
ВЛ д-р Н. пояснява във връзка с
походката, че трябва да знаеш, за да видиш как влачи крачето.Дълго
време детето е било с амнезия, нищо не е помнела, не е говорела.Имала е хемипареза на левите крайници, но след мозъчен кръвоизлив е
нормално да е така.Детето бележи много добро за състоянието си възстановяване.Не
може да тича, не може да се уморява.С лявата ръка тя никога няма да може да си
служи добре.Дясната ръка има тремор.Двете ръце ще се
изморяват дори при най-обикнтовено писане за в
бъдеще.Ще върши работа за кратко, по-малко, по-бавничко.Посттравматичното
главоболие се наблюдава и към момента, което не се лекува.След медикаменти
минава за кратко и после пак се появава.Ще бъде
по-разсеяна, по-трудно ще помни.
От заключението на д-р Н.Г.,
което съдът възприема като обективно и компетенто, се
установява, че при прегледа на 28.05.2020 г. при ищцата е установено ортогнатно съзъбие, съответно за възрастта и ортогнатна захапна захапка.Поради
липса на описателна част, непосредствено след травмата и наличие на травматични
увреди по меките тъкани, не може с категоричност да се твърди, че описаният
статус от денталния медик 3 месеца след събитието е в
непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП.При звуковете „З“ и „С“ не е
необходимо наличие на зъбно участие.
От приложеното ЕР на ТЕЛК № 104/13.01.2017
г. е видно, че на ищцзата е определена 93% вид и
степен на увреждане без чужда помощ за 1 година-до 01.10.2018 г.
С ЕР на ТЕЛК № 888/23.03.2018 г. на ищцата
е определена 85% вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок от 1
година-до 01.03.2019 г.
С ЕР на ТЕЛК № 848/22.03.2019 г. на ищцата
е определена 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок от 3години -
до 01.03.2022 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът приема следното от правна такава.
В процесния
случай с ИМ е предявен пряк осъдителен иск на увреденото лице М.М. на основание чл.432 КЗ срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента за заплащане
на обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), причинени при ПТП, настъпило на 06.09.2016 г.
На основание чл.498, ал.3
вр. ал. 1 КЗ,
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ
от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503, ал.1 КЗ
на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ,
на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ
да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й.
Във връзка с това
от страна на застрахователя е заведена щета № ***/06.01.2017 г., но не е
изплатено застрахователно обезщетение.
Не е спорно между
страните, че към момента на процесното ПТП - 06.09.2016
г. относно л.а. *** ДК№*** има валидно сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица №*** от 29.03.2016 г. с покритие от 03.04.2016 г. до
02.04.2017 г.
С оглед на
гореизложеното и влязлата в сила присъда на наказателния съд предявеният иск с
правно основание чл.432 КЗ е доказан по основание.
Относно доказаността на размера на исковите претенции за претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди съдът намира следното.
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
„справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не представлява
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,
неизчерпателно изброени в Постановлението.Следва да се изследват общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Относно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата ищца съдът намира следното.
В района на ул.“***“№ 56, където настъпва процесното ПТП на 06.09.2016 г., по посоката на движение на л.а. ***, видно от
приложената скица към заключението на САТЕ, няма пътен знак Д24 „Автобусна
спирка“.Няма и „пешеходна пътека“ по смисъла на §6, т.54 от ДР на ЗДвП.
В този случай съгласно чл.113, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП (ред.ДВ бр.51/2007 г.) пешеходците са длъжни, преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите
се ППС и с тяхната скорост на движение.
Това правило е нарушено от ищцата - съгласно заключението на САТЕ, тъй като същата е имала
видимост и при оглеждане е имала възможност да види идващия от лявата й страна автомобил „***“*** преди
движение на пътното платно, което определя възможност да предотврати удара при
ненавлизане на пътното платно.
Приносът
на родителите се състои в нарушение на задължението по чл.125, ал.3 СК да
осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете.При
осъществяване на същия, придружаване на детето при намерението му да пресече
пътното платно и спазване на правилата за движение на пешеходците не биха
възникнали условия за настъпване на процесното
ПТП.
При пресичане на пътното платно извън
определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно ( т.6“г“ от ТР № 2/ 22.12.2016 г.
на ВКС по т.д.№ 2/2016 г., ОСНК).
Водачът
на лекия автомобил се е движел със скорост в рамките на разрешената за
движение (под 50 км/ч), имал е техническа възможност да
предотврати ПТП, ако е реагирал на опасността към началния момент на
установяване на видимост към детето, с оглед на заключението на САТЕ.Задната
част на автомобил „***“, който е бил паркиран, е източно от пътека на тротоар,
която е от портата на дом №*** до пътното платно на ул.***.Ищцата е предприела
движение от портата на дом № *** към платното на ул.“***“, продължила
движението си по пътното платно (зад лекия автомобил „***“) и достигнала средната част на пътното платно, разделителната линия, където
е настъпил ударът.Към момента, когато видимостта между водача и детето е
станала неограничена (след преминаване на детето покрай дървото на тротоара), той е имал техническа
възможност да намали скоростта да предприеме ефективно спиране и предотврати
удара.
Спирането на автомобила е станало без
изразяване на следи върху пътното платно, тъй като автомобилът е с АБС и при
спиране на пътното платно не се изразяват следи.
Рисковото поведение на пострадалия, което е могло да
допринесе за вредоносния резултат, при изрично направено
възражение за прилагане на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, поради обективните предели на силата
на пресъдено нещо, създадени с влязлата в сила присъда, подлежи на пряко установяване
в процеса, в който се разглеждат гражданскоправните
последици на деянието.Недоказано обаче е възражението на ответника, че пешеходката се е движела
на платното за движение при ограничена видимост, между спрели автомобили и е
изскочила внезапно на пътното платно, както и че е попадала в опасната зона на
автомобила и ударът за водача при така създалата се ситуация е бил
непредотвратим, с оглед на заключението на САТЕ, като с оглед на него не може
да се приеме за установено въз основа на показанията на свидетелката С., че
детето е прибягало отпред пред джипа, който е бил до дървото пред пътеката.Не
се установява детето да е преминало и пред джипа, спрян след пътеката пред
двора.
Предвид механизма на настъпване на процесното ПТП, нарушението от страна на детето на
правилата за движение по пътищата и на задължението на родителите, съдът
приема, че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата възлиза на 1/3 (определение № 384/16.07.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 2721/2018 г., І т.о., решение № 50/18.05.2017 г. на ВКС по
т.д.№ 598/2016 г., ІІ т.о., решение № 57/01.08.2018 г. на ВКС по т.д.№
1677/2017 г., І т.о.).
Съгласно чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени.
Ищцата
претендира сумата в размер на 363.80 лв.
обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), представляващи медицински разходи за лечение във
връзка с ПТП, които са доказани, с оглед на представените доказателства за
извършването им.
С оглед на
чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
242.53 лв., като за разликата до 363.80
лв., т.е. за сумата от 121.27 лв., искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
На ищцата в резултат на ПТП е причинена съчетана
механична травма, включваща черепно-мозъчна травма (ЧМТ), натъртване на тялото и
натъртване на таза вляво със счупване на лявата лонна
кост без разместване на фрагменти.
ЧМТ е протекла клинично със загуба на
съзнание (травматична
кома за около 10 дни),
епилептични припадъци, говорни нарушения и двигателни нарушения на четирите
крайника.Изписана е, след последователно лечение в интензивно и неврохирургично отделение, след 23 дневно стационарно
лечение с подобрение - добро общо състояние, в съзнание, преодоляна моторна
афазия, с двигателна слабост на левите крайници.Назначено е последващо
медикаментозно лечение и физиотерапия за рехабилитация.Острия период на ЧМТ е
протекъл като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Протичането на ЧМТ след изписването от
болницата е протекло като трайно затрудняване на движението на левите и горния
десен крайник за крок от около 2-2.5 години.
Натъртването
на тялото е довело до болка и страдание.
Натъртването
на таза вляво със счупване на лявата лонна кост без
разместване на фрагменти е довело до трайно затрудняване на движението на
снагата и левия долен крайник за срок около 1.5-2 месеца, при нормално
протичане на оздравителния процес.
Натъртването на тялото и счупването на лявата лонна кост са преминали без усложнеия
и последствия.
Относно вероятността от последващо
влошаване на здравословното състояние на ищцата във връзка с преживяната ЧМТ,
то от заключението на СМЕ се установява, че не е възможна категорична прогноза
в тази насока.
От заключението на комплексната експертиза
се установява, че всяка ЧМТ има потенциал за нанасяне на значителни и
дълготрайни увреждания-физически, когнитивни, емоционални, социални, личностни,
поведенчески.В ЦНС има невъзстановими участъци на енцефаломалация,
което ще дава отражение в бъдеще с персистиране на уморяемост и главоболие и ще затруднява обучението,
ежедневните дейности, особено при работа с ръце.Персистиращите
и дори засилени ЕЕГ изменения не изключват поява на епилепсия.Двигателната
функция е възстановена до лека степен на спастична хемиплегия
в ляво.Неборатимите участъци на енцефаломалация
в мозъка и промените в ЕЕГ вероятно ще определят намалена работоспособност за
бъдещ период.
Относно заявената травма на зъби от ПТП е
представен амбулаторен лист от 03.01.2017 г., т.е. 3 месеца след ПТП отразяващ
зъбния статус на ищцата.От заключението на СМЕ е видно, че при хоспитализацията
й непосредствено след ПТП не са установени мекотъканни
травматични увреждания по лицето, респективно по устните и бузите, покриващи
зъбите, травматични увреждания на зъбите.ВЛ е посочило, че не може с
категоричност да се приеме, че изместването на 2 долен десен зъб е резултат от
травма;счупването на 4 и 5 горен десен зъб и разклащането на 3 долен десен зъб
е получено при ПТП.Не е установена при приемането й лицева травма.Момичето е
било в тежко увредено здравословно състояние към момента на острия период на
ЧМТ и по същество тя е погълнала клиниката на останалите увреждания.Тя е в
период, на който има смяна на млечни зъби с постоянни.
ВЛ д-р Г. също посочва, че е възможно
да се увредят зъбите, но няма описателна част, която да кореспондира с
травмата, като в момента на приемането е имало водещи фактори, които са
налагали да се действа.
От показанията на свидетелката Т.К.,
която е видяла детето непосредствено след инцидента, се установява, че е имало
кръв, разбити зъбки.Свидетелят И. също сочи, че е имала изкъртени зъби.Когато
се храни, яде по различен начин.
Въз основа на показанията на
горепосочените свидетели съдът приема, че макар и да няма установена лицева травма, тъй като детето е
било в тежко здравословно състояние, то тежката ЧМТ е погълнала това по-леко
увреждане на здравето, изразяващо се в увреждане на зъбите, което е възможно да
се получи и то е в причинна връзка с процесното ПТП и
представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Въз основа на показанията на свидетелите
Д. и И. съдът приема, че при изписването от болницата детето е било неподвижно,
не е могло да говори, като с течение на времето, след усилена рехабилитация е
започнало да движи ръце, крака, да говори, да се усмихва.Била е доста
раздразнителна, неспокойна, впоследствие много притеснителна.Останал й е тремор на ръката и се е притеснявала, че не може да пише
толкова бързо като другите деца, не е могла да играе с другите деца, да кара
колело.Била е по-спокойно, по-буйно, по-жизнено, по-игриво дете.Имала е често
припадъци.В началото движенията й са били некоординирани, но ищцата с огромни
усилия се е опитала да ги коригира.Затворила се е в себе си.Чувства се дискомфорт в нея, когато е навън, хваща придружителя за
ръка на пешеходните пътеки.В началото е била на системи и течна храна, не е
могла да се храни самостоятелно.Изпитва болки преди заспиване, през нощта и
сутрин след сън.Постоянно се оплаква, че я боли главата, т.е. касае се
за посттравматично главоболие.
Към момента на ПТП ищцата е била на шест години и няма
данни да е имала здравословни проблеми.
Изхождайки от гореизложеното във връзка с характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания,
съдът намира,
че размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 210 000 лв.
Следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищецата на основание
чл.432 КЗ сумата в размер на 140 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над
140 000 лв. до 210 000 лв., т.е. за сумата от 70 000
лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на началния момент, от който
следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, съдът намира следното.
Писмената застрахователна претенция по
чл.380 КЗ е депозирана от ищцата пред застрахователя на 05.01.2017 г., като към
молбата тя е представила посочените писмени доказателства.
Законната лихва върху двата вида
обезщетения се претендира от 06.09.2016
г. –датата на настъпване на процесното ПТП.
Съдът приема, че ответникът дължи
законна лихва върху двете горепосочени обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди (
140 000 лв., респективно 242.53 лв.) от изтичането на тримесечния
срок от предявяване на претенцията, т.е. от 06.04.2017 г., до окончателното
изплащане на двете суми, поради което следва да бъде осъден да я заплати на
ищцата (определение № 735/23.12.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г., ІІ т.о.).
Претенцията за заплащане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователна за периода от 06.09.2016 г. до 05.04.2017 г.
включително.
При
този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в
размер на 5 650 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 1 740 лв.
Разпоредбата на
чл.38, ал.2 ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение
при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на текста,
в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските.
С оглед изложеното,
в полза на процесуалния представител на ищцата – адв.Г.,
следва да бъде определено и присъдено като платимо на основание чл.78, ал.1 ГПК
от ответника възнаграждение за процесуално представителство по делото, изчислено
съобразно чл. 7, ал.2, т.5 и т.1 във вр.
с чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4 020
лв., тъй като се претендира такова в минимален размер.
Дължимите
разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК са в размер на 200 лв., които следва да бъде
осъдена ищцата да заплати на ответника.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна Компания ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№***, да заплати на ищцата М.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща чрез законния си
представител (майка) М.Л.М., ЕГН **********,***, сумата от 140 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 140 000 лв., считано от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за
разликата над 140 000 лв. до 210 000 лв., т.е. за сумата от
70 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата
за периода от 06.09.2016 г. до 05.04.2017 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна Компания ***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№***, да заплати на ищцата М.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща чрез законния си
представител (майка) М.Л.М., ЕГН **********,***, сумата от 242.53 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) за направени медицински разходи за лечение от настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 242.53 лв., считано
от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата
до 363.80 лв., т.е. за сумата от 121.27 лв., както и за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от 06.09.2016 г. до 05.04.2017 г.
включително.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата М.Г.М., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител (майка) М.Л.М., ЕГН **********, могат да бъдат заплатени от ответника „Застрахователна Компания ***“АД със
седалище гр.София по следната банкова сметка *** М.Л.М.:IBAN
***, BIC ***, при „***“АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
ГПК ответника „Застрахователна Компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“***“№***, да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 5 650 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 1 740
лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответника „Застрахователна Компания ***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№***, да
заплати на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, Софийска
адвокатска колегия, сумата от 4 020 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред ПлОС.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК ищцата М.Г.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, действаща чрез законния си представител (майка) М.Л.М., ЕГН **********,***, да заплати на
ответника „Застрахователна Компания ***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№***, разноски по делото в размер на 200
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: