РЕШЕНИЕ
№163
14.04.2021г., гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Х., в открито
заседание на двадесет и трети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Ивелина Въжарска …….........……………………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 198 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мемо“ ООД, гр.Х., с адрес по чл.8 от ДОПК, : гр.Х., ул.“О.“ **,
срещу Ревизионен акт № Р-16002619002710-091-001/06.11.2019г.
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Т. В. П.- Началник сектор“Ревизии“–възложил
ревизията и В. К. К.- Главен инспектор
по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция “Контрол“ -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 35/27.01.2020г. на Директор
Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно
незаконосъобразността на административния акт, който се оспорва в цялост.
Твърди се, че
същият е необоснован и немотивиран, издаден при допуснати особено съществени
нарушения на процесуалните правила и принципи на данъчният процес и е незаконосъобразен
– постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС и
с трайно установената практика на ВАС и
относимата в случая практика на Съда на ЕС.
Твърди се, че
обжалваният акт не съдържа годни фактически и правни основания, обосноваващи
законосъобразността на допълнително установените задължения на дружеството. Ревизиращият орган и органът издал РА, напълно
неоснователно и без ясни и законови
съображения били отказали да се
съобразят с представените от
ревизираното дружество документи, както и с документите приложени допълнително
към подаденото възражение срещу РД, които обосновавали правото на данъчен
кредит по изследваните доставки.
Сочи се, че с РА
компетентият орган бил потвърдил констатациите
на ревизията съдържащи се в РД относно допълнително установените
на“МЕМО“ООД задължения по ЗДДС в общ
размер, съгласно Таблица 1, колона 11 на РА- 26 179,15 лева, от които ДДС
главница в размер на 21 226.58 лева и лихва 4 952,57 лева съгласно Таблица 3, вследствие на отказан на
дружеството данъчен кредит по общо 13 - те
фактури издадени на следните доставчици:
„Макс Маш“ЕООД, „Янитекс“ ЕООД и „Емили
2005“ ЕООД.
Твърди се, че по
отношение на фактурите издадени от Макс
Маш“ЕООД и „Янитекс“ ЕООД, с предмет доставка на промишлени стоки най-общо било прието, че е налице основание
за отказ на данъчен кредит по чл. 70,
ал.5 от ЗДДС, тъй като вследствие на
събраните доказателства от извършените
насрещни проверки на двамата доставчика
и от представените от
ревизираното дружество доказателства,
във връзка с доставките, не били представен документи, които по безспорен начин да докажат, че фактурираните доставки са били реално извършени.
Според жалбоподателя обстоятелството, че в
хода на извършената насрещна
проверка“Янитекс“ ЕООД не е било
намерено от органа по приходите за да му
бъде връчен ИПДПОЗЛ, което е наложило връчването да стане по реда на чл. 32 от ДОПК, както и това че от дружеството в указания срок не са били представени
изисканите документи, не следва да рефлектира
върху правото на представляваното от него дружество, като получател, да приспадне начисления му и заплатен ДДС по издадени от
този доставчик фактури във връзка с
получени доставки на стока, от данъка, който се начислява при последващи доставки по които е изпълнител. Касаело се за
данък, който „МЕМО“ООД било веднъж вече
заплатило, като била платена стойността на всяка една доставка, ведно с
начисления ДДС. Плащането по всяка една от двете фактури с доставчик „ЯНИТЕКС“ ЕООД бил факт не оспорван в хода на ревизията, доколкото бил установен
от представените от дружеството документи, касаещи въпросните доставки и
плащането по същите. Твърди се също, че в хода на насрещната проверка била извършена справка в ИС на НАП, при която било установено, че
доставчикът е отразил в отчетните си
регистри дневник-продажби, двете
процесни фактури за доставка на промишлени стоки с получател “МЕМО“ООД. Освен
представените в хода на ревизията доказателства документиращи извършените доставки
- оригинали на фактури, съдържащи минимално необходимите реквизити и представляващи
първични счетоводни документи, обективиращи за пръв път стопанските операции,
въз основа на които се извършват
записванията в регистрите, от страна на ревизираното дружество били представени
и приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките по фактурите от „ЯНИТЕКС“ЕООД, и получаването им от „МЕМО“
ООД, и документи установяващи плащането
на цялата стойност по двете фактури към
доставчика и заприхождаване на стоката в
счетоводството на дружеството, както и документи за последваща реализация на
тази стока - касови книги със залепени
в същите дневни, месечни и годишни отчети от фискалните устройства
монтирани в обектите на „МЕМО“ ООД и издадени фактури за продажба, както и
доказателства за наличието на предмета на
доставките у прекия доставчик, както и доказателства за транспортирането
на стоката по всяка една от фактурите до
“МЕМО“ ООД. Изводът на органа за липса на реална доставка въз основа на обстоятелства които не били относими към правото
на данъчен кредит по пряката доставка между“ЯНИТЕКС“ЕООД и „МЕМО“ООД. Откъде „ЯНИТЕКС“
ЕООД било придобило стоката, която
впоследствие било продало на дружеството – жалбоподател, било без значение
за реалността на обследваната пряка доставка. Транспортът и по двете фактури за
доставка е бил за сметка на доставчика, поради което се твърди, че дружеството
– жалбоподател нямал съпричастност към
същия. Т.е. нямало как „МЕМО“ООД да бъде отговорен за това, че „ЯНИТЕКС“ЕООД не
е включил в дневника си за покупки за м.01/2018г. фактурите за извършения
превоз от “Хрис 2013“ ЕООД. Законът давал възможност на лицата да
отразяват всички получени данъчни
документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени, но не по - късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 - чл.124, ал.4 от ЗДДС и това,
че същите не били отразени през м. 01.2018г. не означавало, че не били отразени
в срока допустим по закона. Чия собственост било превозното средство, с което
са били транспортирани закупените от “МЕМО“ ООД, стоки от прекия доставчик „ЯНИТЕКС“
ЕООД, също нямало отношение. За несъстоятелни се определят констатациите
на приходния орган, че от представените
от дружеството доказателства не се подкрепяли и претенциите му, че стоките
закупени от „Янитекс“ЕООД са станали
обект на последващи облагаеми доставки. Това, че стоката била заведена стойностно,
а не по отделен артикул не означавало,
че липсва завеждане на стоката след
придобиване на същата. При условие,
че процесните промишлени стоки били придобивани на палет, като стойността се
определяла на самия палет, то нямало как
дружеството да заведе стоката по друг начин. Представени били и
доказателства за изписаните стоки
вследствие извършената им продажба, както и наличните в края на годината стоки
при извършената инвентаризация.
В хода на
ревизията от страна на дружеството – жалбоподател били представени и
доказателства във връзка с транспортирането на стоката и материалната
обезпеченост на доставчика“Макс Маш“ ЕООД, т.е. че същият е закупил/придобил стоката преди да я продаде с процесните
фактури за доставка. В хода на
ревизията, макар и след срока на
искането, от страна на „Макс Маш“ ЕООД
били представени документи - банкови
извлечения за извършени разплащания по
процесните 7 бр. фактури по банков път, хронологична ведомост по см.411 за клиент“Мeмо“ООД
, ОПР за 2017г. Представени били също и приемо - предавателни протоколи към всяка една от доставките, с описание
„европалети опаковани промишлени стоки“. Представени били и доказателства, че
стоката е била приета от ревизираното дружество, след което същата е била натоварвана и транспортирана до обектите на
жалбоподателя в гр.Х., гр.Харманли, гр.Кърджали, в които същата е била
продавана.
По отношение
констатираните в решението на Директора на Дирекция“ОДОП“, гр.Пловдив
несъответствия в представените документи
съпътстващи всяка една от доставките
от „Макс Маш“ЕООД се сочи, че към всяка от фактурите за доставки на ревизиращите органи са били представени
и приемо- предавателни протоколи, като
всеки един от тях бил подписан и
подпечатан от предаващата и приемащата страна. При приемането на закупената от
доставчика стока е бил описан
броя на опакованите палети, като един
палет е представлявал два палета
опаковани в един. По тази причина във фактурата за доставка предмета
на доставка е 32 палета, а в протокола за приемане на стоката е 16 бр.
палета, поради това, че при самото
транспортиране с цел по-голяма защитеност на стоката, палетите са били
опаковани в два по два за един
палет. Стойностна на доставката по
фактурата и по приемо-предвателният
протокол била една и съща – единичната цена на палет микс съгласно фактурата
бил в размер на 390.63 лева, /данъчна основа/ с ДДС - 468.75 лева, а по приемо - предавателен протокол 937.50 лева /468.75 лвх2бр./, като крайната
стойност на цялата доставка по фактурата съотвeтствала на
стойността по приемо - предавателен
протокол. След закупуване на стоката, същата била заведена в счетоводството на дружеството –
жалбоподател. Счетоводните записвания
били проследиими и
документално обосновани. Срещу всяка
стопанска операция бил налице първичен документ, който се съхранявал в
счетоводството. Както завеждането на стоките, в това число процесните
промишлени стоки, така и последващото им изписване било въз основа на документ -
фактура за последваща продажба или отчет на ФУ при продажба на дребно. На
ревизиращият орган били предоставени всички
фактури за последващи
продажби на тази стока направо на
палети от „Мемо“ООД, които в повече случаи били заплащани по банков път, както
и КДФО със залепените за тях дневни, месечни
и годишни отчети на ФУ, монтирани в обектите на дружеството, общо 6 на брой.
Според жалбоподателя аргументите, с
които органът издал РА е потвърдил констатациите от ревизията, че по процесните фактури няма
извършени реални доставки били неотносими към
фактическият състав на правото на
данъчен кредит Това, че доставчикът към момента на извършване на ревизията не
бил намерен на посочения адрес за връчване на ИПДПОЗЛ и същото му било връчено
чрез прилагане към досието и че в срока на искането от същия не били
представени изисканите документи доказващи материалната, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на
доставките, предмет на процесните фактури, не можело да рефлектира върху правото на дружеството - жалбоподател да приспадне данъчен кредит, в размер на
начисления му по тези фактури за доставки данък. Данък, който „МЕМО“ООД, вече
бил заплатил веднъж, като платил стойността
на всяка една доставка, ведно с начисления ДДС по банков път по сметана
доставчика – факт неоспорван в хода на ревизията и потвърден с представените в срока на ревизията от „МАКС МАШ“ЕООД
доказателства, в това число от извлечение от разплащателна сметка в лева на това дружество, от което се
установявало полученото плащане по всяка една от процесните фактури. Сред
законово регламентираните в чл. 70 от ЗДДС ограничения на правото на кредит не
фигурирало изтъкнатото от приходният орган, както по отношение на реалността на
доставките от „ЯНИТЕКС“ ЕООД, така и на тези от „МАКС МАШ“ ЕООД ограничение, че правото на приспадане на
данъчен кредит е неправомерно формирано
вследствие на сделки с рискови лица.
Твърди се също,
че са представени и доказателства за последваща реализация на тази стока, т.е.
че същата била обект на извършени от
дружеството облагаеми доставки, по които е начислен и внесен дължимият ДДС. Осъществяването
на последваща облагаема доставка със съответната стока било от съществено
значение за правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл били и аргументите на СЕС в т.29
от Решение по дело С-285, т.52 от Решение по делото Centralan Property и т.26 от Решение от
06.09.2012г. по дело Toth C-324/11, както следвало да се вземе предвид и даденото
задължително тълкуване на СЕС по дело
С-78/12/“Евита К“ЕООД, срещу Директора на Д“ОУИ“, гр.София на доставката на
стоки.
Сочи, се че като основание да бъде отказано право на данъчен кредит в размер на общо 1481.63 лева по 4 бр. фактури с доставчик „ЕМИЛИ 2005“ ЕООД,
била посочена разпоредбата на чл. 71,т.1
от ЗДДС, вр. с чл. 86 от ЗДДС, тъй като ревизиращият орган бил установил при
извършена проверка в ИМ на НАП, че процесните фактури били посочени в дневника
за продажби на“Емили 2005“ЕООД като
анулирани – с нулева стойност. Според
нормата на чл. 71,т.1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, когато е изпълнило условието да притежава данъчен документ, съставен
в съответствие с изискванията на чл.114,
и чл.115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставка на стоки или
услуги, по които лицето е получател. В случая, дружеството-жалбоподател
притежавало оригинал на фактурата издадена от доставчик „ЕМИЛИ 2005“ ЕООД, като
фактурата е била включена и в дневника
за покупки за съответният месец. При наличие на оригинал на фактура и включване
на същата в дневника за покупки, и при липса на съставен протокол по чл. 116,
ал.4 от ЗЗДС, изобщо не можело да се говори за анулиране на фактурата.
Обстоятелството, че доставчикът е решил да посочи издадените от нето фактури
като анулирани, без да се доказва наличието на предпоставките за анулиране на
същите не можело да рефлектиране върху
правото на данъчен кредит на дружеството
– жалбоподател.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт. Претендира
се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на „МЕМО“ООД, гр.Х. е била извършена ревизия за установяване на
задължения по ЗДДС и корпоративен данък попадащи във времевия обхват съответно
за корпоративен данък - от
01.01.2016г. до 31.12.2017г., а за ДДС от 01.03.2016г. до 31.01.2018г. Процесната
ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002619002710-020-001
от 25.04.2019г. връчена по електронен път на дружеството на 25.04.2019г.
ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР №
Р-16002619002710-020-002 от 15.07.2019г., ЗИЗВР № Р-16002619002710-020-003
от 21.08.2019г., издадени от органа по
приходите, възложил ревизията. Всички заповеди за изменение на ЗВР са надлежно
връчени на ревизираното лице по електронен път на 20.09.2019г.
В хода на
ревизионното производство е извършено следното:
С ИПДПО
№ Р-16002619002710-040-001/23.05.2019г. от ревизираното лице са изискани всички първични счетоводни документи и регистри, хронологични и аналитични
записвания по счетоводните сметки, заведени в дружеството, оборотни ведомости,
банкови сметки, договори и други документи във връзка с осчетоводяването на
дейността на дружеството за ревизирания период .
Извършени са насрещни проверки по отношение „ЯНИТЕКС“
ЕООД, „МАКС МАШ“ЕООД и „ЕМИЛИ 2005“ ЕООД.
До „МАКС МАШ“ ЕООД, гр. София е изготвено
ИПДИПОЗЛ № П-22220319113632-040-001 от 02.07.2019г. за представяне на документи.
За връчването на ИПДИПОЗЛ са извършени две посещения на адреса за
кореспонденция, за което са съставени протоколи П-22220319113632-073-001 от
04.07.2019г. и № П - 22220319113632-073-02/12.07.2019г., но на адреса на дружеството не е бил намерен негов обект, представляващ или
упълномощено лице. Съгласно обективираното в Протокол за извършена насрещна
проверка № П-22220319113632-141-001 от 08.08.2019г за връчване на ИПДИПОЗЛ е било изготвено съобщение по чл. 32 от ДОПК №
П-22220319113632-С32-001/15.07.2019г., което е било поставено на
информационното табло в офис“Възраждане“ на 15.07.2019г. и публикувано
на страницата на НАП в интернет, като
е била изпратена и покана до
известните електронни адреси на
дружеството. Съобщението по чл. 32 от ДОПК е свалено на 30.07.2019г. със
съответен протокол.
На 07.10.2019г.
с вх. № РД-20-2478 в ТД на НАП- Пловдив са постъпили
писмени обяснения от представител на „МАКС МАШ“ЕООД относно търговските взаимоотношения на дружеството с
„МЕМО“ООД, към което са приложени съответни документи.
До „ЯНИТЕКС“
ЕООД, гр.София е изготвено ИПДПОЗЛ № П -22221919113641-040-001/02.07.2019г.,
което е изпратено на установените електронни адреси на дружеството, но същото
не е било получено. За връчване на
ИПДПОЗЛ са извършени две посещения на адреса на дружеството, документирани със
съответни протоколи с № 1605656 от 04.07.2019г. и № 1605658 от 12.07.2019г., при което не са открити нито управителя, нито
негов представител или пълномощник. Предвид това е изготвено съобщение по чл.32
от ДОПК № П-22221919113641-С32-001 от 15.07.2019г., което е поставено на
определеното за това място в
ТД на НА-София, офис“ Люлин“, според удостоверененото в Протокол за
извършена насрещна проверка № П-22221919113641-141-001 от 07.08.2019г. е публикувано в интернет и е изпратено по пощата
с обратна разписка на адреса за
кореспонденция и на декларираните електронни адреси. Съобщението е свалено на 30.07.2019г.
с протокол за сваляне на съобщение .
До „Емили
2005“ЕООД е изготвено ИПДПОЗЛ № П-02002819136083-040-001 от 12.08.2019г. Същото
е връчено на дружеството по електронен пътна 19.08.2019г. В указаният срок от
страна на дружеството не са били представени изискваните сведения и
документи. Установеното в
информационната система на НАП касателно извършените доставки от „Емили“ЕООД, по отношение на „Мемо“ ООД e обективиранf в Протокол за
извършена насрещна проверка № П-02002819136083-141-001/30.08.2019г.
За резултатите
от ревизията осъществена по отношение „МЕМО“ООД е съставен Ревизионен доклад № Р-16002619002710-092-001 от 09.10.2019г., изготвен
от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно
горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Събраните при проверката доказателства са приобщени
като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.
Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният доклад е връчен на управителя на „МЕМО“ООД, гр.Х. на 10.10.2019г. Срещу доклада е подадено възражение с вх. № 70-00-12909 от 23.10.2019г.
Производството е
приключило с издаването на процесния РА № Р-16002619002710-091-001 от
06.11.2019г. от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на същата, с който са установени допълнителни данъчни
задължения за ДДС, в размер на 21 226.58
лева , представляващ непризнат данъчен кредит, с прилежащи лихви в размер на 4 952.57 лева.
С ревизионният акт, неразделна част от които е
ревизионният доклад, е възприето(въз основа на
извършена проверка и присъединени в административното производство
доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от
ревизионния доклад), че:
-през м. януари
2018г. г. „МЕМО“ООД, гр.Х. е приспаднало данъчен кредит общо в размер на
1920.00 лева по фактури № **********/20.01.2018г. и № **********/23.01.2018г.
издадени от „ЯНИТЕКС“ЕООД, в които като предмет на доставките е посочено :стока
микс палет общо 16 бр. с единична цена 600.00 лева.
-През
м.02,03,05,07,09/2017г. и м.01.2018г., „МЕМО ООД, е приспаднало данъчен кредит общо в размер на
17 500.00 лева по общо 7 бр. фактури, както следва Фактура с №********** от 13.02.2017г.; Фактура с
№********** от 29.03.2017г.; Фактура с №********** от 02.05.2017г.; Фактура с
№********** от 15.05.2017г.; Фактура с № **********/17.07.2017г.; Фактура с №
**********/12.09.2017г. и Фактура с № **********/31.01.2018г. издадени от „МАКС
МАШ“ЕООД, в които като предмет на
доставка е посочено стока-микс палет 32 бр. , единична цена 390.63 лева;
-„МЕМО“ООД е приспаднало
данъчен кредит общо в размер на 1481.63 лева по фактури №
**********/30.03.2016г., №**********/05.04.2016г. № **********/12.04.2016г. и №
**********/18.04.2016г. издадени от „ЕМИЛИ 2005“ЕООД, с посочен предмет на
доставка: сладолед, които при дружеството доставчик са посочени като
анулирани - с нулева стойност.
Съответно административният
орган е възприел, че по посочените
фактури, издадени от тримата доставчици, не са били изпълнени всички законови
изисквания, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит.
Установено е
също, че през ревизирания период в
дневника за покупки на “МЕМО“ ООД има дублирани фактури, по които данъчен кредит е приспадан по два пъти, а именно по фактура №
**********/22.02.2016г. – 226.67 лева с ДДС отчетена в периода м.03.2016г. и м.07.2016г.
и фактура № **********/25.08.2016г. – 98.26 лева с ДДС отчетена в периода
м.09.2016г. и м.01.2017г. Предвид това
не е признат данъчен кредит на
дружеството за м.07.2016г. и м.01.2017г. в общ размер 324.95 лева, за което е прието
че дружеството дължи и лихви в размер на 101.41 лева.
Съответно и на
база достигнатите от органа констатации, за жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 21 226.58 лева и лихви в размер на 4952.57 лева.
РА е връчен на „Мемо“ООД,
гр.Х. по електронен път на 07.11.2019г.
Ревизионният акт
е оспорен изцяло по реда на чл. 152
от ДОПК с жалба с № 70-00-14167/19.11.2019г.
при ТД на НАП-Пловдив, постъпила в „ОДОП“ Пловдив на 04.12.2019г. и заведена с вх. № 20-33-35#2
от същата дата.
С Решение № 35/27.01.2020г. Директор на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и
ревизионният акт е потвърден изцяло.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 29.01.2020г., видно от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път. Жалбата срещу
ревизионния акт е подадена чрез Дирекция
„ОДОП“, гр.Пловдив и заведена с вх. № 96-00-41/12.02.2020
г.
По делото са
приети като писмени доказателства съдържащите се в административната преписка
документи и други такива относими към спора. Допуснато е изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване
от страните по делото. Разпитани са в качеството на свидетели Ф. М. С. – продавач
консултант към „Мемо“ООД за периода от 2017г. до 23.07.2020г. и П. Г. Д.-
шофьор при същото дружество.
Св.Салиф
заявява, че обектът на който е работила се е намирал на ул.“Раковска“ №*-
представляващ магазин за промишлени стоки. Стоките идвали от Франция в палети, съдържащи най-
различни видове - чаши, дрехи, козметика, градински неща, декоративни, всичко
извън хранителните стоки.Пловдивска фирма внасяла стоките от Франция, която според свидетелката била с наименование „Максмаш“. Стоката е
докарвана от гр.Пловдив от шофьор на име П. със собствен на дружеството
транспорт, до складовете в с. Подкрепа, откъдето се сортирала и се носела в
магазина, отново със собствен транспорт. Освен в магазина на ул.“Раковска“ дружеството имало и магазин до магазин Кауфланд, както и
магазини в други градове - в Кърджали и Харманли, в които е имало от същата
стока.
Св. П. Г. Д.заявява,
че работи в „Мемо“ООД от 2005г. като шофьор, като управлява служебните автомобили – микробуси марка „Форд“, „Ивеко“
и „Мерцедес“. Касаело се за преоценена
стока, която се вземала от склад в
Пловдив и се откарвала в склад на
Мемо“ООД в Х.. Сочи, че стоката идвала
на палети от чужбина, като съдържанието им било микс - съдържали разнообразни по вид
стоки. Сочи, че са товарили и по два
палета до Х. за да не се налага да
правят излишни курсове. Палета е бил с хартия и фолиран, но вътре в самия палет
стоката не е била подреждана. Сочи, че е карал стоката и до склада на
дружеството и до магазините, вкл. находящите се в Кърджали и Харманли.
Съдът намира, че
жалбата за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на
Дирекция ОДОП-Пловдив, и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган.
Предмет на настоящото производство е РА №Р - 16002619002710-091-001/06.11.2019г. издаден от Т.
В. П. – Началник на сектор –възложил ревизията и В. К. К.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 35/27.01.2020г. на
Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила
в срока установен от чл. 114,
ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен
доклад №Р-16002619002710-092-001/09.10.2019г. е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл.
120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност
да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му
ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното
производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и
за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му
задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с
необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на дружеството - жалбоподател обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице съществени процесуални
нарушения.
По материалната
законосъобразност на акта:
По делото не е
спорно, че „Мемо „ООД, гр. Х. е с
регистрация по ДДС считано от 10.02.2004г., като през ревизираният период
дружеството е извършвало дейност производство на пресни сиропирани сладкарски изделия,
извършвана в собствен сладкарски цех, находящ се в с.Подкрепа, общ.Х.,
като е извършвало и търговия със сладолед, безалкохолни напитки и промишлени
стоки от обекти за търговия на едро и дребно находящи се в гр. Харманли -2 бр.
, и гр. Х., като от 01.04.2016г. дружеството е стопанисвало под наем и
сладкарница в гр.Пловдив.
Безспорно е също така и че за ревизираните данъчни периоди дружеството
е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 21 226.58 лева, по процесните фактури, издадени и от следните
доставчици: “ЯНИТЕКС“ЕООД, гр.София, „МАКС Маш“ЕООД, гр.София и „ЕМИЛИ 2005“ЕООД,
както следва:
-фактура №
**********/20.01.2018г. и № **********/23.01.2018г. издадени от „ЯНИТЕКС“ЕООД,
в които като предмет на доставките е посочено : стока микс палет общо 16 бр. по
двете фактури, с единична цена 600.00
лева;
- Фактура с
№********** от 13.02.2017г., Фактура с №********** от 29.03.2017г.,Фактура
с №********** от 02.05.2017г. Фактура с №********** от 15.05.2017г., Фактура с №
**********/17.07.2017г., Фактура с № **********/12.09.2017г. и Фактура с №
**********/31.01.2018г. издадени от „Макс Маш“ЕООД, в които като предмет на доставка е посочено
стока - микс палет 32 бр., единична цена 390.63 лева;
- фактури №
**********/30.03.2016г., №**********/05.04.2016г., № **********/12.04.2016г. и
№ **********/18.04.2016г. издадени от Емили 2005“ЕООД, с посочен предмет на
доставка: сладолед.
Спорен по делото въпрос между
страните в процеса е наличието на реално осъществени доставки на стоки,
посочени в
така цитираните фактури с доставчици“ЯНИТЕКС“ЕООД,
гр.София, „МАКС МАШ“ЕООД, гр.София. По
отношение доставките от „ЕМИЛИ 2005“ЕООД
спорният по делото въпрос се заключава в
това налице ли е надлежен данъчен документ.
Досежно фактурите № 470/22.02.3016г. и №
**********/25.08.2016г. е прието, за безспорно установено, че по отношение на всяка от тях е приспадан
данъчен кредит по два пъти, поради което е счетено, че не следва данъчен кредит да бъде признат през м. 07./2016г. и м.01./2017г.(по второто
приспадане).
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на
елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Необходимостта от установяване на
обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11.
В конкретния случай намира отражение
и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело
С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали
установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни,
предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка
е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба
може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното
производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos.
Лицето, което трябва да докаже
реалността на доставката е получателят на доставката и това същият следва да стори с всички допустими доказателства и доказателствени средства. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК
/вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва
по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури
обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да
притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или
извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за
претендираното право на приспадане на данъчен кредит.
За да бъде обоснован извод за
реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, освен наличието на данъчен документ, следва
да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване
на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет
на фактурите и тяхното приемо-предаване. Според трайната практика на ВАС,
притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен
според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде
лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ
стоки/услуги.
Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва
да притежава всички документи, свързани с доставките и да установи реалното им
осъществяване, предпоставките и условията за упражняване на субективното
материално право на данъчен кредит. Една от тези предпоставки е наличието на
данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху
фактурираните стоки от доставчика към ревизираното лице. Липсата на данъчно
събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява
неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на
данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка.
Преценката за съответствие на оспорен
административен акт с материалния закон се извършва само въз основа на фактите,
посочени като основание за издаване на същия и
съдът няма право да ги изменя, замества
или допълва.
В конкретния случай констатациите на ревизиращите
органи за непризнаване на право на данъчен кредит касателно
фактурите издадени от „ЯНИТЕКС“ЕООД и „МАКС МАШ“ЕООД се свеждат до това, че не са налице доказателства за
извършени реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС между ревизирания субект и
посочените доставчици /български дружества/, издатели на спорните фактури.
Аргументите за това са следните: липса на предоставени фактури от доставчика“Янитекс“ЕООД, както и договори, платежни документи, хронологични справки по сметка
702“Приходи от продажби“, сметка 4532“ДДС продажби“, документи за транспорт на
стоките, документи за съхранение на
стоките, доказателства за наличие на
активи и материално техническа база и
доказателства за кадрова обезпеченост, както и не отразяване в дневника
за покупки на „ЯНИТЕКС“ЕООД за м. 01/2018г.фактури от превозвач“Хрис 2013“ЕООД,
за извършен превоз на стоки, като посочения превозвач е с предмет на дейност
рестораньорство за ревизирания период е имал едно назначено лице- управител на
ресторант, а автомобила с който се твърди, че била превозвана стоката бил собственост на друго трето дружество,
различно от превозвача.
По отношение на „МАКС МАШ“ ЕООД, е
прието, че не са представени доказателства по какъв начин е транспортирана
стоката - липсват представени
транспортни документи, пътни листи, товарителници, ЧМР, договори или заявки до превозвачи, фактури за платен
транспорт, както и не са представени
документи по какъв начин стоката е транспортирана до обекти на „МЕМО“ООД. По
отношение на стоките закупени от същия доставчик е възприето и че предмета на доставка е палети стока микс, към
фактурите не са представени други съпътстващи документи, които да доказват вида
и количеството на стоките, като от „МАКС МАШ“ ЕООД не е представена
аналитичност относно закупените стоки, инвентаризационен опис, оборотна
ведомост, от които да е видно, че точно
този вид стока е закупена от съответният
доставчик от ЕС и продадена на „МЕМО“ ООД.
По отношение доставчикът „ЕМИЛИ 2005“
ЕООД е прието, че четирите посочени в РА фактури по които е приспаднат данъчен кредит в размер
на 1481.63 лева, са отразени от доставчика в дневника му за продажби като анулирани.
1.По отношение доставките от „Янитекс“
ЕООД:
Между страните
липсва спор, че е налице изискуемият данъчен документ доказващ продажбата. По
делото са представени преписи от
издадените от „ЯНИТЕКС“ЕООД, гр. София фактура № **********/20.01.2018г. в която като предмет
на доставките е посочено :стока микс палет общо 6 бр. с единична цена 600.00
лева, на обща стойност 3600.00 лева без ДДС(4320
лв. с ДДС)и фактура № **********/23.01,.2018г. в която като предмет на стоката е посочено –
стока микс палет 10бр. на единична цена 600.00 лева, на обща стойност 6000 лева(7200.00 лева с ДДС).
Видно е от съдържанието на тези първични документи, че същите притежават
изискуемите реквизити. Видно от изготвеното заключение по допуснатата съдебно -
икономическа експертиза,което като изготвено от лице разполагащо с необходимите
специални знания, и пълно и точно отговарящо на поставените му задачи съдът
кредитира изцяло, фактурите са отразени в счетоводството на „МЕМО“ ООД а получените по фактурите стоки са заведени количествено и стойностно,
като материални активи – стоки, „промишлени стоки“. Разплащането към доставчика
по процесните фактури е осъществено в брой, като за отчитането плащането в счетоводството на дружеството са извършени съответните счетоводни
записвания. Видно от същото заключение фактурите са отразени
и в счетоводството на доставчика по Дт С/ка 411, клиенти- партньор „МЕМО“ООД,
Кт с/ка 702 Приходи от продажба на стоки и кт с/ка 4532 Начислен приход от
продажби, като с тези счетоводни записи е
отчетен приход и е начислен ДДС, фактурите са отразени и в дневника за продажби на „ЯНИТЕКС“ ЕООД и СД
за съответният данъчен период.
Следователно първата предпоставка да се приеме, че е налице реално
осъществена доставка - наличие на данъчен документ в случая е налице .
По отношение на
доставките, по делото са приети като писмени доказателства и придружаващите
фактурите приемо - предавателни протоколи, в които са отразени идентични
обстоятелства, като същите са подписани за доставчик и за получател. Приети без
оспорване от страните по делото са още фактура **********/03.01.2018г. издадена
от „ГЕОТЕРМ БГ“, гр.Пловдив за продажба на стоки - микс палет 20 бр. х 448.15 лева на „ЯНИТЕКС“ЕООД(общо 10 755.60 лева с ДДС), по която е посочено комбинирано плащане, и е
приложен касов бон за частично плащане
от 03.01.2018г. за извършено частично плащане по фактурата на стойност
5 880.00 лева. Приети са и 2 бр. фактури издадени от „Хрис 2013“ЕООД съответно
№ ********** от 20.01.2018г. и №
********** от 23.01.2018г., за извършена транспортна услуга по маршрут София - Х. и двете на
стойност 150.00 лева, с получател по фактурата“ЯНИТЕКС“ ЕООД. Към двете фактури е приложен фискален бон за осъщественото
плащане, както и товарителници сер.V-3 №
4/2.01.2018г. за извършен превоз на 6 бр. палети
стока микс по маршрут София - с. Подкрепа, общ. Х. и товарителница сер.V - 3,
№6/23.01.2018г. за извършен превоз на
10. бр. палети стока микс по маршрут
София- с.Подкрепа Х.. Тварителниците са подписани освен за доставчик и превозвач, но и за получател на стоката. Т.е. по делото
са представени и доказателства за реалното превозване на стоките посочени във
фактура - № **********/20.01.2018г. и № **********/23.01.2018г. издадени от
„Янитекс“ЕООД. Въпреки, че транспортирането
на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от
значение за установяване реалността на доставката.
Твърденията за недостоверност на представените
от страна на ревизираното дружество фактури от „Хрис 2013“ ЕООД и „Геотерм“
ЕООД съдът не приема за основателни .
Истинността на тези
документи не са оспорени по реда на чл.192 ГПК вр. с пар.2 от ДОПК в хода на
съдебното производство Касае се за частни свидетелстващи документи и преценката
за достоверност на същите следва да се осъществи на база съответствието им с
останалия събран по делото доказателствен материал. В конкретният случай не се
установява разминаване между описаното във фактура **********/03.01.2018г.
издадена от „Геотерм“ ЕООД и фактурите издадени от „Хрис 2013“ЕООД, които имат
изискуемото по закона съдържание. Липсва разминаване и между фактурите издадени
от превозвача и приложените към тях товарителници. Безспорно е, че
осъществената от „Янитекс“ЕООД продажба по двете фактури към „Мемо“ ООД е
отразена в дневника за продажби на доставчика, отразено в дневника му за
покупки е и придобиването на стоката от „Геотерм“. По отношение на двете
доставки по делото са представени и придружаващите фактурите приемо -
предавателни протоколи, в които са отразени идентични обстоятелства, като
същите са подписани за доставчик и за
получател. Доводът изложен в решението,
че „Геотерм“ЕООД е рисков и има рискови контрагенти не е обоснован, а и сам по
себе си не е основание измежду предвидените в чл. 70, ал.1 от ЗДДС. Отделно от това липсват изложени твърдения,
че ревизираното дружество е знаело, или
според обстоятелствата по делото би могло да знае, че доставчикът на неговият
доставчик е приет за рисков или пък има рискови контрагенти. Твърди се, че „Янитекс“ ЕООД не е отразило в
счетоводството си фактурите издадени от „Хрис
2013“ЕООД, но нито се твърди нито се доказва, че и последното дружество не е осчетоводило същите, като въпреки дадените от съда до ответника
указания, да представи доказателства дали е осъществена насрещна проверка на този превозвач такива не са представени,
т.е. ответника не е представил доказателства, а и не твърди, че и при
превозвача липсват съответни доказателства за осъщественият
транспорт. Същественото в случая обстоятелство, от което може да се направи извод
за реалност на доставката е установеното от вещото лице изготвило експертизата,
че част от стоката закупена по процесните две фактури издадени
от „Янитекс“ЕООД стоки от страна на
ревизираното дружество все още е налична в ревизираното дружество, а по
отношение на друга част от така закупената стока е налице последваща
реализация. Видно от заключението, вещото лице, което освен по документи е
извършило проверка и на място в дружеството, е установило че част от така
закупената стока от „Янитекс“ЕООД е реализирана от „Мемо“ ООД с фактура № 20348
и клиент „Вакфикебир“ ЕООД на 23.01.2018г.,
с която е продаден 0.5 бр. палет на стойност 229.17 лева, и с фактура №
2-355 от 23.01.2018г. на „Або трейдинг“ ЕООД на 30.01.2018г. на стойност
12 500.12 лева с която са продадени
22,27 бр. палети. След като част от стоката продадена от „Янитекс“ ЕООД на
„МЕмо“ООД, към датата на проверката от вещото лице е била налична при
подследното дружество, а друга част безспорно се установява, че е била
реализирана, то съда намира за
установено, че тази стока реално е
доставена.
2. По отношение доставките от“МАКС МАШ“ЕООД:
По делото са
представени преписи от издадените от „МАКС МАШ“ЕООД, гр.Пловдив фактури:
- фактура с №********** от 13.02.2017г. с предмет миксирана
стока кол.32 бр. на единична цена 390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева
без ДДС(15 000.00 лева с ДДС),
фактура с №********** от 29.03.2017г., с предмет палети стока микс количество 32 бр. на единична цена
390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00
лева с ДДС), фактура с №********** от 15.05.2017г. с предмет
палети стока микс количество 32 бр. на единична цена 390.63 лева на обща
стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00
лева с ДДС),фактура с №********** от 02.05.2017г., с предмет
палети стока микс количество 32 бр. на
единична цена 390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00 лева с ДДС),
фактура с № **********/17.07.2017г., с предмет палети стока микс количество 32 бр. на единична цена
390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00
лева с ДДС), фактура с № **********/12.09.2017г. с предмет
палети стока микс количество 32 бр. на
единична цена 390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00 лева с ДДС),
фактура с № **********/31.01.2018г. с предмет палети стока микс количество 32 бр. на единична цена
390.63 лева на обща стойност 12500.00 лева без ДДС(15 000.00
лева с ДДС).
Фактурите
притежават минимално изискуемите реквизити, а от изготвеното заключение по
съдебно - икономическа експертиза се
установява, че същите са отразени в счетоводството на „МЕМО“ООД, стоките
по тях са заведени количествено и стойностно, като материални активи-стоки “промишлени
стоки“. При проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е установило,
че е осъществено реално разплащане по
тези фактури с доставчик“МАКС МАШ“ ЕООД,
което е осъществено по банков път. От
същото заключение се установява и че фактурите са отразени в счетоводството на
„Макс Маш“ЕООД, посочени са в дневника
за продажби на този доставчик, данъкът е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС, и е включен в СД при определяне на резултата за
съответния данъчен период.
Следователно и
по тези доставки е налице първата предпоставка да се приеме, че е налице реално
осъществена доставка - наличие на данъчен документ.
Представени са по делото, част от които в хода на съдебното
производство, и приемо - предавателни
протоколи, удостоверяващи предаването на
стоки между двете дружества, за дати:13.02.2017г. - на която е съставена
Фактура с №1000000018; 29.03.2017г. -
на която е съставена фактура с №**********; 02.05.2017г. - на която е съставена
фактура с №**********; 15.05.2017г. – на
която е съставена фактура с №********** и 17.07.2017г. – на която е съставена фактура с № **********; 12.09.2017г.
- на която е съставена фактура с №
********** и 31.01.2018г. на която е съставена фактура с №
**********. Протоколите са подписани, както от представител на „Мемо“ООД, така и
от представител на „Макс Маш“ЕООД. Твърденията на ответника, че представените
с възражението международни товарителници и фактури за транспорт от Франция и Холандия
до България издадени от „МАКС МАШ“ ЕООД от „ТОПАЛОВ“ ООД и „ТАШЕВ“ЕООД не
удостоверяват извършване на транспорт на стоките, фактурирани от този доставчик до обекти на ревизираното
лице, се споделят от съда, но според настоящия съдебен състав тези документи са
неотносими към процесния превоз. От показанията на св. Делчев и св. Салиф,
които са напълно еднопосочни и дадени от лица имащи пряко и непосредствено
впечатление за обстоятелствата по превоза, може да се направи извод, че
действително транспортът на тези стоки е бил осъществяван за собствена сметка
от „МЕМО“ООД, в каквато насока са и твърденията на жалбоподателя. Представени
са от страна на ревизираното дружество и множество пътни листове за ревизирания период и конкретно за периода
на процесните доставки от „МАКС МАШ“ЕООД. От заключението на вещото лице е видно, че от хронологичния регистър на „МЕМО“ООД
може да се установи наличие на закупено гориво, документирано с данъчни фактури, и изписано гориво, което е
отчетено като разходи и е оказало влияние при формиране на годишния финансов
резултат. Видно от същото заключение е, че
изписването на горивото е извършвано ежемесечно, на база извършен пробег
на автомобил, за което са издадени пътни листи, оригиналите на които са били
проверени в счетоводството на жалбоподателя и същите според вещото лице са
идентични с представените по делото, а моторните превозни средства посочени в
пътните листи са собственост на дружеството – жалбоподател- обстоятелство за
което не се спори от ответника. Поради
което може да се приеме, че са налице и доказателства за реалното
транспортиране на стоката от гр.Пловдив
до с. Подкрепа, респ. гр.Х., съобразно посочения маршрут в пътните листове. Твърденията
на ответника изложени в потвърждаващото РА решение, че пътните листове са
съставени само за целите на обжалването,
предвид факта че в хода на ревизията в
отговор на връчването на лицето искане за представяне на документи, пътни
листове не са представени, не се споделя от съда. Посочените пътни листове са
приети като доказателство без оспорване от ответника по реда на чл.193 от ГПК ,
вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, съдържанието им не се опровергава от събраните по делото други
доказателства, а сам по себе си факта че
същите документи са представени
по - късно на ревизиращите органи не е основание да се приеме, че са съставени
само за целите на обжалването. Освен това видно от съдържанието на единственото
изпратено до жалбоподателя ИПДПОЗД № Р-16002619002710-040-001 от 23.05.2019г., в
същото липсват изрични и конкретни указания за представяне на пътни листове.
Обстоятелството, че стоката е действително получена от „МЕМО“ООД се доказва и
от установените от вещо лице данни за наличие на част от стоката при
дружеството - жалбоподател и реализирането на друга част от стоката по всяка
една от цитираните по - горе, общо 7 бр. фактури с доставчик „МАКС МАШ“ЕООД, с последващи
общо 28 бр. продажби – част от които са документирани с посочени от
вещото лице фактури, а друга част с отчети от фискалните касови апарати в
магазините стопанисвани от жалбоподателя, също подробно отразени в заключението
на вещото лице. Установеното от вещото
лице опровергава и твърденията на органа, че пътните листове са съставени само
за целите на обжалването.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че по делото се доказва и реалното доставка по
фактури - фактура с №********** от 13.02.2017г., фактура с №********** от
29.03.2017г., фактура с №********** от 02.05.2017г.,фактура с №********** от
15.05.2017г., фактура с №********** от 17.07.2017г.,фактура с № **********/12.09.2017г.,
фактура с №********** от 31.01.2018г.,
всички с доставчик „МАКС МАШ“ЕООД.
За пълнота следва да се посочи, че
действително налице е разминаване между
посочените по-горе фактури и приемо - предавателните
протоколи, в частта на броя доставяна стока. Във всяка от фактурите, както
правилно се отбелязва от ответника, се сочи че се доставят по 32 бр. палета микс, а в протоколите придружаващи фактура с №1000000018, фактура с №**********, фактура с №**********, фактура
с №********** от 15.05.2017г., фактура с №********** от 17.07.2017г.,фактура с
№ ********** и фактура с № ********** - 16 бр. палета микс. При условие, че вида на стоката и
крайната стойност на доставката по фактурата и протокола
съвпада, предвид показанията на св.
Делчев, които съдът кредитира изцяло, като дадени от лице което както вече се
посочи е имало пряко и непосредствено
впечатление от превозването и вида на
натоварените при превоза стоки, и
видно от които е имало случаи в които са превозвали по два палета едновременно
и най-вече предвид заключението на
вещото лице, съдът намира че посоченото разминаване не е достатъчно да обоснове
липса на реална доставка, а установява
твърденията на жалбоподателя, че разминаването се дължи на обстоятелството, че
при превоза са били опаковани по два палета в един. Установеното от вещото лице, че при завеждането на стоките по фактура 1-29 от 17.07.2017г. е
допусната техническа грешка, като вместо 16 бр. палета е заведен един, която
техническа грешка се е отразила и на
общото заведено количество и на формираната средна цена на заведената стока, като същата е станала
много по-висока от реалната - вместо
средна цена на 1 палет от 390.625 лева,
465.839 лева, което е било и
средната цена на наличната стока, така
както е посочена в инвентаризационния опис, обяснява и коментираното от ответната страна разминавания в
същия.
3. По отношение
доставката на стоки от „ЕМИЛИ 2005“ ЕООД:
По делото са приети като писмено доказателство преписи
от издадените от „ЕМИЛИ 2005“ЕООД, гр.Ямбол фактури - фактури №
**********/30.03.2016г., №**********/054.04.2016г.,№**********/12.04.2016г. и №
**********/18.04.2016г. Не е спорно, че същите
са били включени в дневника за покупки
за съответният месец. Това е видно и от приетия по делото Протокол № П-160026117032806-073-001/02.10.2017г. изготвен от инспектор по приходите при ТД на
НАП-Пловдив. Видно от приетите в хода на съдебното производство писмени
доказателства представени от жалбоподателя, е че фактура №
**********/30.03.2016г. и фактура №
**********/18.04.2016г. са заплатени с касов бон, а фактура
№**********/054.04.2016г., № **********/12.04.2016г. – по банков път, по
сметката на доставчика. От заключението по изготвената съдебно – икономическа
експертиза се установява и че фактурите
са отразени в счетоводството на „МЕМО“ООД, като са извършени съответни
записвания в материалния хронологичен регистър,
получените стоки по фактурите са
заведени количествено и стойностно като материални активи – стоки, и не
са налице данни в счетоводството на дружеството, нито в приетите по делото
доказателства от които да е видно, че са налице данни за връщане на стоката или
връщане на платените суми.
Основанието да не бъде признат ползваният
данъчен кредит по тези четири фактури е,
че според ответника липсва данъчен
документ за същите - извод до който е
достигнато поради установеното, че при „ЕМИЛИ
2004“ЕООД, гр.Ямбол тези фактури са посочени в дневника за продажби като
анулирани – с нулева стойност.
Съдът намира този извод за необоснован. Както правилно е посочено в РА за да бъде
законосъобразно упражнено правото на
приспадане на данъчен кредит, едно от
условията които следва да изпълнено от съответното данъчно задължено лице е същото да притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл.
114 и 115, в който данъкът е
посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които
лицето е получател.
Наличието на такъв документ в оригинал при
жалбоподателя не само не се оспорва от
ответника, но и безспорно се установява,
от изготвената съдебно – икономическа експертиза. Не е спорно че процесните 4 фактури с доставчик „ЕМИЛИ 2005“
ЕООД, притежават изискуемите реквизити. Безспорно
се установява от същата експертиза, и не се оспорва от ответника, че така съставените фактури са
били отчетени в отчетните регистри на „МЕМО“ ООД - като са били отчетени в
дневника за покупки на същото дружество.
Липсва спор, че дружеството - жалбоподател е заплатило на доставчика сумите по
тези фактури, което безспорно се установява по делото, като стойността на две
от фактурите е заплатена чрез банков превод, а останалите две в брой, като
плащанията в брой са документирани с фискален бон издаден от фискално
устройство, за което е установено, че е регистрирано от „ЕМИЛИ 2005“ЕООД и по
отношение на което е изградена дистанционна връзка с НАП. При анулиране на
фактура отчетена в отчетните регистри на получателя е необходимо да бъде
спазена процедурата на чл.116, ал.4 от ЗДДС, като се състави надлежен протокол
за анулирането. Такъв от страна на ответника
по делото нито се твърди да е съставен, нито се представят доказателства за този факт.
Липсват доказателства и не се твърди да
е съставено и кредитно известие за
анулиране на фактурите, по реда на чл.115, ал.3 от ЗДДС. При безспорна
установеност от експертизата, че не са налични данни за връщане на така
закупената стока на доставчика или за връщане на платените суми на „МЕМО“ООД,
то съда намира че по делото не са доказани твърденията на органа, че
процесните четири фактури са анулирани
от доставчика и не е налице данъчен документ за доставките. Обстоятелството, че
доставчика е посочил в дневника си за продажби цитираните фактури, като
анулирани не води до единствения, възможен и непротиворечив извод, че реални
доставки не са извършени, като изобщо не е изследвано от страна на ревизиращите
органи дали не е налице погрешно отразяване от страна на доставчика или пък че
отразяването се дължи на неправомерно поведение на последния. Органът не е
излагал никакви други съображения обосноваващи липса на реална доставка по тези
фактури, поради което и съобразно оборването на
фактическите му констатации в РА
в тази насока, следва да се приеме, че доставки по същите реално са били
осъществени, а оттук и че за
ревизираното лице е възникнало право на
приспадане на данъчен кредит по същите. За пълнота следва да се посочи,
че косвени индиции установяващи този факт са обстоятелството, че една от
дейностите в процесния период на дружеството, и това се признава от ответника е била
продажбата на сладолед, като считано от 2016г. дружеството стопанисва и
сладкарница в гр. Пловдив. Положителен извод относно наличието на данни за последваща реализация на тази стока може да
се направи и от отговора на въпрос 7-ми от изготвената експертиза, на който
вещото лице общо и за тримата доставчика отговоря, че е установил продажби на процесната стока,
част от които са документирани с фактури, а друга част с отчети от фискални
касови апарати, продажбите по които са счетоводно отразени и и отчетения приход
е участвал при формиране на годишния финансов резултат на „МЕМО“ООД, като е признат от органите по
приходите извършили ревизията.
С оглед на
всичко посочено дотук, съдът счита, че неправилно с ревизията са определени допълнителни
задълженията за ДДС общо в размер на
20 901.63 лева и лихви към тях в размер на 4851.16 лева, за посочения
в РА данъчен период, касателно доставките осъществени от „ЯНИТЕКС“ЕООД,
„МАКС МАШ“ЕООД и „ЕМИЛИ 2005“ЕООД. Ето защо обжалваният ревизионен акт, в тази
му част ще следва да бъде отменен.
Правилни и обосновани обаче съдът намира доводите на
ревизиращите органи, че незаконосъобразно ревизираното дружество е
приспаднало данъчен кредит по фактура №
470/22.02.2016г. с ДДС 226.67 лева през м. 07/2016г.и по фактура № **********/25.08.2016г. с ДДС 98.28 лева
през м. 01/2017г. От приобщените в хода на съдебното производство дневници за
покупки и справки декларации по ДДС е видно, че
дружеството е приспаднало данъчен кредит по фактура № 470/22.02.2016г.,
както през м. 03/2016г., така и през м.
07./2016г. От същите доказателства е видно, че на два пъти от дружеството е
приспадан и данъчен кредит и по фактура №
**********/25.08.2016г.- веднъж през
м.09/2016г. и веднъж през м. 01./2017г. Предвид това, правилно на
дружеството не е признат данъчен кредит за м. 07/2016г. и за м.01/2017г. общо в размер
на 324.95 лева, за което дружеството
дължи лихви в размер на 101.41 лева. Ето защо РА ще следва
да бъде потвърден в тази му част.
При този изход
на спора основателна, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни са
присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателят
претендира разноски в общ размер на 1750.00 лева, от които 50 лева ДТ,
600 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице
и 1100 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Съразмерно на
уважената част на жалбата(уважен размер :
претендиран размер х действително сторени разноски)
на същия следва да се присъдят разноски в размер на 1721.50 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на
чл. 8, ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004г. в
размер на 1315.37 лева. Съразмерно на отхвърлената част на жалбата, изчислено
по посочената формула, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
21.42 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002619002710-091-001/06.11.2019г.
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Т. В. П.– Началник сектор “Ревизии“ – възложил ревизията и В. К. К.-
Главен инспектор по приходите в ТД на
НАП, гр. Пловдив - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 35/27.01.2020г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при
ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта с която
на „МЕМО“ООД са установени
задължения за ДДС за ревизирания период 01.03.2016г.-31.01.2018г.
в размер на 20 901.63 лева ДДС и 4851.16 лева – прилежащи лихви,
представляващи непризнат данъчен кредит по фактури с №**********/20.01.2018г. и
№**********/23.01.2018г. издадени от „ЯНИТЕКС“ЕООД, фактури с №********** от 13.02.2017г., №********** от
29.03.2017г., №********** от 02.05.2017г,№********** от 15.05.2017г., №**********/17.07.2017г.,
№**********/12.09.2017., № **********/31.01.2018г., издадени от „МАКС МАШ“ЕООД и
фактури с № **********/30.03.2016г., №**********/054.04.2016г., №
**********/12.04.2016г. и № **********/18.04.2016г. издадени от „ЕМИЛИ
2005“ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „МЕМО“ ООД, против
Ревизионен акт № Р-16002619002710-091-001/06.11.2019г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Т. В. П.-
Началник сектор“Ревизии“ - възложил ревизията и В. К. К.- Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив,
Дирекция “Контрол“- ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
35/27.01.2020г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, в частта,
с която на „МЕМО“ООД са установени задължения за ДДС за
ревизирания период
01.03.2016г.-31.01.2018г., в размер на общо 324.95 лева ДДС - представляващи непризнат данъчен кредит по фактура № 470/22.02.2016г. за м. 07/2016г.и по фактура № **********/25.08.2016г. за м. 01./2017г., ведно с прилежащи лихви в
размер на 101.41 лева .
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив
при ЦУ на НАП да заплати на „МЕМО“ООД,гр. Х., с ЕИК 83*******, разноски по делото в размер на 1721.50(хиляда
седемстотин двадесет и един лева и
петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА „МЕМО“ ООД, гр.Х., с ЕИК 83******* да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" -
гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски по
делото в размер на 21.42(двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки)лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: