Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 127 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Община Омуртаг, депозирана чрез адвокат
Р.М. от Адвокатска колегия – Велико Търново, срещу Решение № 152/16.03.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 141/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 63/21.11.2019г.
на директора на РИОСВ Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от
Закона за водите /ЗВ/ на Община Омуртаг, гр.Омуртаг, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. В тази насока, жалбоподателят сочи, че актът е връчен на лице,
което не е било надлежно оправомощено да получава документи от тази категория.
Санкционираното лице счита също, че актът и издаденото НП не съдържат описание
на деянието и на обстоятелствата по извършването му, като е създадена и
неяснота за какво поведение се ангажира отговорността на касатора. Поддържа се
и становището, че е допуснато опущение при посочване на датата на реализиране
на простъпката, както и при индивидуализиране на съответната група свидетели,
вписани в АУАН. Касационният жалбоподател аргументира и тезата за недоказаност
на вмененото му нарушение. Отправя се и претенция за квалифициране на
деятелността като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения
касаторът обективира искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление, което поддържа чрез адвокат М. и проведеното открито съдебно
заседание. Претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, депозира писмено становище, в което застъпва позицията за
неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от
главен юрисконсулт Е.Г..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.08.2019г., била
извършена планова проверка от свидетеля А.Н./старши експерт при РИОСВ - Шумен/
на канализационната система на гр. Омуртаг, с вземане на водни проби от
заустващите се отпадъчни води, формирани от експлоатация на канализационната
система, за която бил съставен Протокол за проверка №АН-49/27.08.2019г.
В хода на проверката,
било установено, че канализационната система функционира и е в експлоатация,
като приема, отвежда и зауства битови и промишлени отпадъчни води, формирани от
населението на гр. Омуртаг, без пречистване и без да са монтирани измервателни
устройства към воден обект-Ялъ дере и воден обект-Голяма река, съгласно
издаденото на Община Омуртаг разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води №13140163/30.12.2010г., изменено
с решение №854/05.09.2012г.
Било установено, след
извършен оглед на място за Заустване № 3-точка 203, че около същото има
множество битови отпадъци, които замърсяват водния обект и ограничават
проводимостта му. В тази връзка, с посочения по-горе протокол за проверка, били
дадени два броя предписания с посочен срок и отговорник за изпълнението, като с
предписание №2, било указано да се почистят прилежащите земни площи и дерето
при точка на заустване-203, съгласно издаденото разрешително за заустване, от
установените при проверката множество твърди битови отпадъци, замърсяващи
водния обект и предотвратяващи проводимостта на дерето. С предписанието, бил
указан срок за изпълнение на същото, а именно 25.09.2019г., като изрично било отбелязано,
че след изпълнението му, писмено да се уведоми РИОСВ - Шумен. Всичко това
станало достояние на жалбоподателя на 27.08.2019г., за което се е подписал и
зам.кмет на Община Омуртаг Османов.
Тъй като в указания срок
актосъставителят не бил уведомен, че било изпълнено предписание №2 от Протокол
за проверка №АН-49/27.08.2019г, съставил Акт за установяване на административно
нарушение № АН-11/15.10.2019г, с който приел, че жалбоподателят, не е изпълнил
предписание №2, дадено му с протокол за проверка № АН-4927.08.2019г., с което е
нарушил чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите. АУАН бил връчен на
18.10.2019г. на оправомощено лице – М.М., съгласно Заповед № 338/19.09.2019г.,
който отбелязал, че не е съгласен с „направения“ акт и, че ще подаде възражения
в законоустановения срок. Такива възражения, обаче в срока по чл. 44 от ЗАНН не
били депозирани и възприемайки изцяло констатациите, изложени в акт за
установяване на административно нарушение № АН-11/15.10.2019г,
административнонаказващият орган издал процесното постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, излагайки съответните мотиви за това. Съдебният състав
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение, както и за невъзможността деятелността да бъде
квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което
потвърдил оспорения санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от
касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото,
още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора за наличие на
допуснати съществени процесуални опущения в хода на санкционното производство.
На първо място, съдът счита, че актът е издаден в унисон с изискванията на
ЗАНН, като в него са вписани свидетелите И.Н.и П.С., които са такива по
установяване на нарушението. В случая то се изразява в неизпълнение на дадено
предписание – това е деятелността, за която се ангажира отговорността на
касатора, допуснал неизпълнението с място на неговото извършване РИОСВ – Шумен.
От тази гледна точка, съдът достига до извод и за законосъобразно
индивидуализиране на датата на нарушението – с предписанието на Община Омуртаг
е даден срок за изпълнение до 25.09.2019г. и доколкото към 26.09.2019г.
контролните органи не са били уведомени по какъвто и да било ред, че даденото
предписание е било изпълнено, то закономерно актосъставителят е възприел
посочената в акта дата за момент на извършване на простъпката. По пределно ясен
и непротиворечив начин е описана тя от обективна страна, както в АУАН, така и в
констативно-съобразителната част на НП. Твърдението на касатора за неяснота за
какво поведение се ангажира отговорността му е изцяло неоснователно, доколкото
контролните органи на РИОСВ са пристъпили към налагането на съответната
имуществена санкция за неизпълнение в срок на дадено предписание № 2, възложено
на касатора с Протокол за проверка № АН-49/27.08.2019г.
Не е налице и допуснат
съществен процесуален пропуск с връчването на АУАН на заместник кмета на Община
Омуртаг М.М.. Видно от приобщените писмени доказателства М. е бил оправомощен от кмета на Община Омуртаг
да го замества с пълния обем на правомощията му
за времето от 20.09.2019г. до 19.10.2019г., включително и да получава
документи от категорията на съставения АУАН. Видно от съдържанието на акта, той
е изготвен на 15.10.2019г. и е бил връчен на М. на 18.10.2019г., поради което
съдът приема, че е спазен процедурният ред, регламентиран в ЗАНН.
За законосъобразен по
същество касационната инстанция възприема и оспорения правораздавателен акт.
Установява се с категоричност, че касаторът, в качеството му на водоползвател
- титуляр на Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №13140163/30.12.2010г.,
изменено с решение №854/05.09.2012г. е бил длъжен да съблюдава спазването на
императивното правило на чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите, спазвайки
даваните му предписания, което не е сторил. По делото не са представени каквито
и да било доказателства от страна на санкционираното лице, че е изпълнило в
срок даденото му предписание, което налага единствено възможния извод за
наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 200,
ал. 1, т. 31 от ЗВ. Твърденията на касатора за липса на доказателства за
допуснато виновно неизпълнение съдът намира за неоснователни, доколкото в
случая е ангажирана отговорността на Община Омуртаг, а не на конкретно
физическо лице.
Не се споделят и
инвокираните доводи за „маловажност“ на деятелността, тъй като тя не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
Липсват основания за приложимост на института на „маловажния случай“ на
административното нарушение, резонно следствие на което е пристъпването към
налагане на следващата се по закон имуществена санкция, определена
законосъобразно в нейния минимален размер.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 152/16.03.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 141/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.07.2020 г.