РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Петрич, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20221230101765 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. С.
Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич, действащ чрез пълномощник
адв. М. В. М., АК-Пловдив, обективираща искови претенции както следва:
срещу „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк
„Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. - да се обяви
за нищожен Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., сключен
между К. С. Ц., ЕГН ********** и „И.А.М.“ АД, поради противоречие със
закона; при условията на евентуалност – да се обяви за нищожна клаузата на
чл.4 от Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., сключен между К.
С. Ц., ЕГН ********** и „И.А.М.“ АД, поради накърняване на добрите
нрави;
срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк
„Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.2, ап.**, представлявано от П.Б.Д. - да се обяви за
нищожен Договор за поръчителство № 4352952/23.12.2021г., сключен между
К. С. Ц., ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, поради заобикаляне на
закова и накърняване на добрите нрави.
1
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
4352952/23.12.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД, съгласно който първият се е
задължил да върне обща сума в размер на 2 304,90 лева, от която заемна сума
в размер на 2 000 лева, чрез заплащане на 18 погасителни вноски. Твърди, че
във връзка с чл.4 от Договора за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г.,
ищецът е сключил с „Ф.Б.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4352952/23.12.2021 г., по силата на който е възникнало задължение /за
първия/ да заплати възнаграждение на поръчителя /дружеството/ в общ
размер 1 889,10 лева или 104,95 лева размер на месечната вноска.
По силата на двата договора за ищеца е възникнало парично задължение в
общ размер 4 194 лева.
Ищецът твърди, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като
противоречи на закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК/, а при условията на евентуалност – клаузата на
чл.4 от същия договор е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
/чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП/. Излага
подробни правни съображения.
Ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. е сключил с „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****,
Договор за предоставяне на поръчителство № 4352952/23.12.2021 г., по
силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1 889,10
лева, което по същността си представлява разход по кредита, който е следвало
да бъде включен в ГПР. Твърди, че едноличен собственик на капитала на
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **** е ответникът „И.А.М.“ АД. Счита, че със
сключването на процесния договор за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на кредита, а се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД, от извършената
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик „И.А.М.“ АД. Наред с това твърди, че договорът за поръчителство
е недействителен на основание чл.143, ал.1, и ал.2, т.19 ЗЗП. Твърди, че
договорът не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и
води до неравновесие в правата на страните. Договорът е неразбираем и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от неговото
сключване. Твърди, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като
дължимата от същия сума е в размер 90% от заемната сума. С посоченото
2
обосновава становище за нищожност на процесния договор за поръчителство
поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави и на
основание чл.143 от ЗЗП.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.
Претендира съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК, са надлежно връчени на ответниците.
В законоустановения срок ответникът „Ф.Б.“ ЕООД депозира писмен
отговор, с който заявява становище за неоснователност на предявения иск.
Релевира подробни възражения и доводи, с които обосновава искане за
отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът „И.А.М.“ АД, ЕИК **** депозира
писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на
предявените при условията на евентуалност искове. Релевира подробни
възражения и доводи, с които обосновава искане за отхвърлянето им.
Предявява при условията на обективно евентуално съединяване насрещни
осъдителни искове. Сочи, че с К. С. Ц. са сключили Договор за паричен заем
№ 4352952/23.12.2021 г., по силата на който Ц. се е задължил да върне сума в
общ размер 2 304,90 лева, от която кредит в размер на 2 000 лева,
възнаградителна лихва в размер на 304,90 лева, ГПР в размер на 40 %, чрез
заплащане на 18 погасителни вноски, всяка в размер на 128,05 лева. Сочи
като падеж на първата вноска 06.01.2022 г., а на последната – 01.09.2022 г.
Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба /насрещна/ Ц. е
погасил частично задълженията си по договора, а именно: 606 лева главница и
161,69 лева възнаградителна лихва. Твърди, че непогасеното задължение на
Ц. по Договора е в общ размер 1 393,39 лева главница и 143, 21 лева
възнаградителна лихва. С посоченото обосновава правния си интерес от
предявяване на претенции за осъждане на Ц. да заплати на ищеца дължимите
и непогасени суми за главница и възнаградителна лихва, в случай на
отхвърляне на предявения иск за обявяване на процесния договор за заем за
недействителен. Твърди, че в случай на уважаване на предявения от Ц. иск за
обявяване на целия договор за заем като недействителен, Ц. дължи на ищеца
/по насрещния иск/, на основание чл.23 от ЗПК връщане на дадения заем, в
3
случая – сумата от 1 393,39 лева. Претендира съдебни разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца /по първоначалната
искова молба/ адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира писмен
отговор, в който обосновава становище за неоснователност на предявените
насрещни осъдителни претенции. Пледира за отхвърлянето им. Претендира
съдебни разноски.
Съдът е допуснал до съвместно разглеждане в настоящото производство
предявените от „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М.,
срещу К. С. Ц., ЕГН **********, с.Б., община Петрич, насрещни осъдителни
претенции /определение № 472/26.05.2023 г./.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представител. Депозират писмени становища.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
С Определение № 472/26.05.2023 г. съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
На 23.12.2021 година между К. С. Ц., ЕГН ********** и „И.А.М.“ АД е
сключен Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., по силата на който
дружеството е предоставило на Ц. паричен заем в размер на 2 000 лева. По
силата на постигнатите договорености Ц. се задължил да върне заема в срок
до 09.09.2022 г. чрез заплащане на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка
в размер и падеж съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част
от Договора, или общо сумата от 2 304,90 лева.
Към датата на образуване на настоящото производство заемополучателят
Ц. е погасил частично задълженията си по договора в размер както следва :
606 лева главница и 161,69 лева възнаградителна лихва.
Към датата на образуване на настоящото производство заемополучателят
Ц. не е погасил задължения по процесния договор за заем в размер на : 1
393,39 лева главница и 143, 21 лева възнаградителна лихва.
На 23.12.2021 година между К. С. Ц., ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД е
4
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4352952/23.12.2021 г.,
по силата на което дружеството се е задължило да обезпечи вземането на
заемодателя по процесния договор за заем, а Ц. се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение в размер на 1 889,10 лева, платимо чрез 18
двуседмични вноски всяка с размер и падеж съгласно горепосочения
Погасителен план.
Несъмнено е по делото, че съгласно скюлечиня договор за заем при
изчисляване и определяне на ГПР, дължими от Ц., не е взето предвид,
съответно не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, дължимо от заемополучателя.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил договорената заемна сума.
Въз основа на гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Безспорно се установи в процеса, че между ищеца и първия ответник е
възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем в
размер на 2 000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало в това си качество, т.е. посочените страни
имат качеството на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК и потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Сключеният помежду им договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
При преценка съдържанието на договора за заем съдът намира за
основателни съображения на ищеца за недействителност на договора на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр.с чл.22 ЗПК, като не споделя изложеното от
ответника „И.А.М.“ в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по
договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението –
ищецът, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр.т.12 от ДР на
ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
5
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Регламентът на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договорите за кредит по
ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния случай съдът
намира, че ГПР по процесния договор за заем, сключен между ищеца и
ответника „И.А.М.“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента
на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §1, т.1 от
ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочено в договора за заем и общата дължима във връзка с кредита
сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне
на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за
кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора
за заем, и реалните разходи по заема, които ще направи – нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът счита, че процесният договор за паричен заем
противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК
същият се явява недействителен. В този смисъл предявеният срещу „И.А.М.“
АД главен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. В
тази връзка не е налице основание за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск срещу същия ответник за обявяване за
недействителна на неустоечната клауза от същия договор за паричен заем.
Същевременно е налице основание за разглеждане на предявения срещу К.
С. Ц., ЕГН ********** иск на „И.А.М.“ АД, ЕИК **** за сумата от 1 393,39
лева /хиляда триста деветдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ лева,
6
представляваща дадена главница по обявения за недействителен Договор за
паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., сключен между К. С. Ц., ЕГН
********** и „И.А.М.“ АД.
С оглед на безспорно установените по делото обстоятелства, че на
основание Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., недействителен
съгласно гореизложеното, „И.А.М.“ АД е предоставило на К. С. Ц., ЕГН
********** паричен заем в размер на 2 000 лева, както и факта на заплащане
от заемополучателя Ц., на основание същия договор, на сумата от 767, 69 лева
/ 606 лева главница и 161,69 лева възнаградителна лихва/ в полза на
заемодателя/ответника „И.А.М.“ АД, на основание чл.23 от ЗПК Ц. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 232,31 лева, представляваща
разликата между платеното /погасен заем/ от Ц. и предоставения заем от
дружеството. В този смисъл предявеният от последния осъдителен иск се
явява частично основателен – до размер на 1 232, 31 лева, и като такъв следва
да се уважи, а в останалата част насрещният осъдителен иск следва да се
отхвърли като недоказан и неоснователен. Върху присъдената в полза на
дружеството сума ответникът дължи и законна лихва за забава ,считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й погасяване.
Доколкото по делото не е налице основание за разглеждане на предявения
от Ц. при условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на
неустоечната клуза от процесния договор за заем, не е налице основание за
разглеждане и на предявените от първия ответник при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумите от 1 393,39
лева главница и 143, 21 лева възнаградителна лихва.
По отношение на предявения от К. Ц. срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск съдът
съобрази следното:
Искът за недействителност на договора за поръчителство поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК е основателен и като такъв следва да
се уважи.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партида на
ответника се установи, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД
е „И.А.М.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника са гаранционни
сделки, каквато е процесният договор за предоставяне на поръчителство. От
посоченото следва, че печалбата на „Ф.Б.“ ЕООД от извършената от него
7
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик „И.А.М.“ АД.
Предвид изложеното съдът приема, че със сключване на процесния договор
за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на собственика „И.А.М.“ АД
– заемодателя по процесния договор за заем. Следва, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен
между К. Ц. и „И.А.М.“ АД, тъй като плащайки задължението на потребителя
в полза на „И.А.М.“ АД, кредиторът плаща вземането си на себе си. Със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение на
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което има за последица
недействителност на договора за поръчителство поради заобикаля на закона.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
„И.А.М.“ АД следва да се осъди да заплати на ищеца Ц. сторените от
последния разноски в размер на 92,20 лева заплатена държавна такса по
предявения срещу този ответник иск. Претенцията на ответника „И.А.М.“ АД
за съдебни разноски е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Същевременно, на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца Констадин Ц., а именно адвокат М. В. М., вписан в АК
Пловдив, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на ищеца безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 636,59 лева /с вкл.ДДС в размер на 106,10 лева/. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /лист 79 в делото/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38 ЗАдв, както и Удостоверение, издадена от НАП, за регистрация на
адвокат М. М. по ДДС. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
8
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във връзка с частичното уважаване на предявения от „И.А.М.“ АД
насрещен осъдителен иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът К. Ц.
следва да заплати на ищеца „И.А.М.“ АД съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от предявения насрещен осъдителен иск, а именно сумата от :
49, 29 лева заплатена държавна такса и 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл.25, ал.1 от НЗПП вр. с чл.37
от ЗПП и чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответника Ц.
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
нормативно установения минимум.
Предвид уважаването на предявения от К. Ц. иск срещу ответника „Ф.Б.“
ЕООД, последният следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца сторените съдебни разноски в размер на 75, 56 лева
заплатена държавна такса. Неоснователно е искането на ответника за
присъждане на съдебни разноски по делото.
Същевременно, на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца К. Ц., а именно адвокат М. В. М., вписан в АК
Пловдив следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на ищеца безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 586,69 лева /с вкл. ДДС в размер на 97,78 лева/. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /лист 79 в делото/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38 ЗАдв, както и Удостоверение, издадена от НАП, за регистрация на
адвокат М. М. по ДДС. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответната
9
страна от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца Ц. възнаграждение за процесуален представител, тъй като същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г.,
сключен между К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич и „И.А.М.“
АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“
№ *, ет.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати
К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич съдебни разноски в размер
на 92,20 /деветдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № 28, ет.2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да
заплати на основание чл.38 от ЗА сумата от 636,59 /шестотин тридесет и шест
лева и петдесет и девет стотинки/ лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение
на адвокат М. В. М., вписан в АК Пловдив, за осъществената от последния в
полза на ищеца К. Ц. безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич да заплати на
„И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *,
бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. сумата от 1 232, 31
лева /хиляда двеста тридесет и два лева и тридесет и една стотинки/ лева,
представляваща разликата между платеното от К. С. Ц., ЕГН ********** на
основание Договор за паричен заем № 4352952/23.12.2021 г., сключен между
К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич и „И.А.М.“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № 28, ет.2,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., и заемната сума, предоставена на
основание същия договор от заемодателя „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище
10
и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № * ет.*, представлявано
от Г.Т.Т. и А.В.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда – 21.03.2023 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска на „И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. за разликата над уважената част на иска до претендирания
размер от 1 393, 39 /хиляда триста деветдесет и три лева и тридесет и девет
стотинки/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич да заплати на
„И.А.М.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *,
бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати съдебни
разноски в размер на 149,29 /сто четиридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки/ лева.
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за поръчителство № 4352952/23.12.2021 г.,
сключен между К. С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич и „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *, бул.
“Д.Н.“ № *, ет.*, ап.***, представлявано от П.Б.Д. поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.**, представлявано от П.Б.Д. да заплати К.
С. Ц., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич съдебни разноски в размер на
75, 56 /седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, ет.*, ап.**, представлявано от П.Б.Д. да заплати на
основание чл.38 от ЗА сумата от 586,69 /петстотин осемдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение на
адвокат М. В. М., вписан в АК Пловдив, за осъществената от последния в
полза на ищеца К. Ц. безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11