РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Монтана, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000835/10.07.2023 г.,на Директор
на РД „АА“ Враца, на П. В. П. ЕГН: **********, с адрес: град Д., обл. В., ул.
„А. С.“ № 23, за нарушение на чл. 23 § 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014г на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. (двеста лева) и за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба
№Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.(две хиляди лева).
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление П. В. П., чрез
процесуалния си представител – адв. С. от АК В., обжалва същото с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени като
незаконосъобразно.
По повод на постъпилата жалба в РС Монтана е образувано АНД №
955/2023 година, което е приключило с Решение № 354/17.12.2023 година,
което отменя обжалваното наказателно постановление, в частта, с която на
П. В. П. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 23, § 1 от Регламент
165/2014 г., на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, и го
потвърждава в частта с която за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба №Н-
1
8/27.06.2008г. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лв.(две хиляди лева).
Срещу Решение № 354/17.12.2023 година, по АНД № 955/2023 година
по описа на РС Монтана, в частта му, с която се потвърждава атакуваното НП
е подадена касационна жалба, въз основа на която е образувано КАНХД №
95/2024 година по описа на АС Монтана. С решение № 485/02.04.2024 година
касационната инстанция, отменя като незаконосъобразно Решение №
354/17.12.2023 година, по АНД № 955/2023 година по описа на РС Монтана,
по отношение на потвърдената част от Наказателно постановление № 26-
0000835/10.07.2023 г., на Директор на РД „АА“ Враца, с която на П. В. П.
ЕГН: **********, с адрес: град Д., обл. В., ул. „А. С.“ № 23, за нарушение по
чл. 18, т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товар за собствена сметка на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.(две хиляди лева).
Със същото решение АС Монтана връща делото за разглеждане от друг
състав на РС Монтана.
При повторното разглеждане на делото обхвата на съдебен контрол е
относно нарушението по чл. 18, т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008г, тъй като в
останалата част обжалваното НП е влязло в законна сила.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не
се явява и негов представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното имащо отношение към обхвата на
настоящето въззивно производство:
Жалбоподателят П. В. П. работел като служител (назначен с
трудов договор № 79/01.02.2021г.) в „Ю.“ООД, на длъжност шофьор на
товарен автомобил.
Свидетелят по настоящото производство - Л. К. е инспектор в РД „АА“
Враца.
На 23.06.2023 г., жалбоподателят П. В. П. управлявал МПС М. ХХХ,
peг. № ХХХХХХ от кат. N2 – собственост на неговия работодател - „Ю.“ООД
по маршрут от гр. Д. към гр. Монтана. П. извършвал превоз на товари за
собствена сметка (вар), на дружеството работодател. Около 10:43 часа на
посочената дата П. бил спрян за проверка от свидетеля К. за проверка на
главен път Е-79, км. 92+000. Проверяващият установил, че
жалбоподателят П. извършва превоз за собствена сметка на товари – а именно
вар, на територията на Република България. Същият, обаче при поискване не
представил заповед от едноличния търговец или управляващия ЮЛ, за
2
чиято сметка се извършва превоза, в която заповед да са посочени датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. П. обяснил, че извършва превоз за
собствена сметка, но само за фирмата.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН
№ 00119/23.06.2022 г. за нарушения на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-
8/27.06.2008 г.
Въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 26-0000835/10.07.2023г. от Директора на Регионална
Дирекция „АА“ – Враца, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтПр) му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.(две хиляди лева), за нарушение по чл.
18, т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008г.
При обжалването на НП пред РС Монтана е допуснат до разпит
актосъставителят, посочен в АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели като логични и последователни, подкрепят се от
писмените доказателства по делото и не съдържат противоречия, дадени
относно факти и обстоятелства които двама са възприели пряко. .
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на
закона. От приложеното по делото заверено копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията се установява, че НП е издадено от компетентно
длъжностно лице.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
3
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА по отношение на извършеното нарушение по
чл. 18, т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008г.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на
посочената в обжалваното НП дата жалбоподателят П. П. е управлявал
товарен автомобил, марка „М.“ ХХХХ, peг. № ХХХХХ от кат. N2, с
поставена табела на предно стъкло с надпис „превоз за собствена сметка“,
като при поискване в хода на проверка на 23.06.2023г., около 10.43 часа,
от инспектори на РД“АА“ – Враца, не представя заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът. В хода на съдебното следствие при първоначалното
разглеждане на делото е изискана и представена справка вх. №
9877/29.09.2023г. по описа на РС – Монтана, видно от която пред РД“АА“ –
Враца не е подавано уведомление в отделите на ИА„АА“ от
дружеството - работодател на жалбоподателя П. -„Ю.“ООД, за извършване
на превоз за собствена сметка, от което да е видно за чия сметка се
извършва превоза. Същевременно в хода на съдебното следствие при
първоначалното разглеждане на делото е предоставена и приета Заповед №
112/23.06.2023 година на „Ю.“ ЕООД, с която се нарежда на П. В. П. ЕГН
********** да извърши превозваческа дейност за собствена сметка на
дружеството с товарен автомобил марка „Мерцедес“ 814 и рег. № ХХХХХ, по
маршрут Видин-Д.-Монтана-Видин на 23.06.223 година с час на тръгване
08.00 часа. Същата заповед е предоставена в открито съдебно заседание и по
настоящето дело. Същата не е оспорена от процесуалните представители на
АНО, поради което съдът я приема за налична към датата на констатиране на
нарушението, но непредставена на контролните органи. Предоставеното и
приемането на посочената заповед настоящият съд намира, че обуславя
приложението на санкционната разпоредба на член 105,ал.3 от ЗАвПр, а не
разпоредбата на чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАвПр, съгласно която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят.
За настоящият съдебен състав е налице правна възможност,
извършеното от жалбоподателят административно нарушение да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба, чрез прилагането на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Хипотезата на
член 93,ал.1,т.1 от ЗАвПр предвижда ангажирането на
административнонаказателна отговорност за „Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
4
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие
на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“,
а разпоредбата на член 105,ал.3 от ЗАвПр „Водач, който при проверка от
контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по
подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е
предвидено друго“ . Те. фактите по случая са съотносими и към двете
разпоредби на ЗАвПр, като видно от приложената и приета в хода на
съдебното следствие Заповед № 112/23.06.2023 година приложима е втората
разпоредба на закона.
При анализа на двете норми се установява, че санкцията по член
93,ал.1,т.1 от ЗАвПр предвижда глоба в размер на 2000 лева при първо
нарушение, а санкцията по член 105,ал.3 от ЗАвПр предвижда глоба в размер
на 50 лева, т.е. в случая втората разпоредба на закона се явява и по-леко
наказуема.
При тези предпоставки съгласно Т.Р № от 16.09.2021 година по
тълкувателно дело № 1/2020 на ОСС на ВАС І и ІІ колегия в правомощията на
въззивния съд е да преквалифицира деянието при безспорно установено
административно нарушение. В конкретния случай извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя е безспорно установено, но е следвало да се
квалифицира по член 105,ал.3 от ЗАвПр, а не по член 93,ал.1,т.1 от ЗАвПр.
Относно размера на наказанието в сакнцията на член 105,ал.3 от ЗАвПр
размера на глобата е посочен в абсолютен размер, поради което за
настоящият съд не е налице възможност за индивидуализация. По отношение
разпоредбата на член 28 от ЗАНН- т. нар. „маловажен случай“, съдът счита,
че настоящата хипотеза не се отличава от обикновените случаи на извършени
административни нарушения по този член.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските
по производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна
на жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на
100,00 лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на
делото. Ето защо искането следва да се уважи.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен
съд Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000835/10.07.2023 г.,на
Директор на РД „АА“ Враца, на П. В. П. ЕГН: **********, с адрес: град Д.,
обл. В., ул. „А. С.“ № 23, в частта с която за нарушение по чл. 18, т. 4 от
Наредба №Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
5
автомобилните превози (ЗАП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.(две хиляди лева), като на основание член
105,ал.3 от ЗАвПр му налага глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. В. П. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на РД „АА“ Враца,
сума в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6