РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120104401 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
представлявана от изпълнителния директор И. К., с адрес: гр. С., ***, чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт Т. К., срещу И. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ***, с която се претендира от съда да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 691,20 лв.,
представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2015г. –
30.06.2016г. по договор за наем №Д-124/13.04.2004г. и допълнително
споразумение №РД-12-1307/2007г., ведно със законната лихва от 10.12.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№260220/22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК, по ч.гр.д. №351/2021г. по описа на БРС. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ищецът твърди, че на 25.03.2004г., Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на
отбраната“, /в качеството на наемодател/, е издал Заповед за настаняване
№440, с която ответникът е настанен в жилище от ведомствения жилищен
фонд на Министерство на отбраната. Въз основа на заповедта бил сключен
договор за наем, по силата, на който, на наемодателя бил предоставен за
1
ползване следният недвижим имот: ап.1, находящ се в гр. С., ***.
Впоследствие било сключено допълнително споразумение към договора за
наем, с което е променена наемната цена за ползване на имота и е посочено
обезщетението при ползване на имота на отпаднало основание. Сочи се, че
съгласно Постановление №123/15.05.2015г. на МС, ищецът в настоящото
производство - Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, се явява правоприемник на Изпълнителна агенция „Държавна
собственост на Министерство на отбраната. Посочва се, че в това си качество
ищецът е изпратил на 27.12.2016г. едномесечно писмено предизвестие до
ответника за прекратяване на наемното правоотношение, поради
прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба, за което
е издадена министерска Заповед №1024/11.2009г. Твърди се, че
предизвестието било връчено на ответника по реда на чл.47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на входната врата на ведомственото жилище, като
до изтичане срока на предизвестието са начислявани месечни наемни вноски.
Периодът, за който се претендират месечните наемни вноски е 01.07.2015г. -
30.06.2016г. Твърди се, че на 29.11.2017г. имотът е бил отнет принудително
от специално назначена със заповед комисия /тази заповед също е връчена на
ответника по реда на чл.47 от ГПК/, за което е съставен протокол.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен
представител на ответника, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан, като са изложени съображения за това. Направено
е възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Претендира се
отхвърляне на иска.
Така предявеният иск е с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД,
предявен по реда на чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК, като същият е
допустим.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от
юрк. Георгиев, който представя пълномощно и поддържа исковата молба.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения по реда
на чл.47 от ГПК особен представител – адв. Т. – БАК, която оспорва
предявения иск и претендира неговото отхвърляне.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2020г., Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“, е подала заявление по чл.417 от ГПК, в Софийски районен
съд, срещу И. Г. за заплащане на сумата от 691,20 лв., представляваща
неплатени наемни вноски за периода 01.07.2015г. – 30.06.2016г. по договор за
наем №Д-124/13.04.2004г. и допълнително споразумение №РД-12-
1307/2007г., ведно със законната лихва от 10.12.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, изпратено по подсъдност на РС Бургас, по което е
2
образувано ч.гр.д. №351/2021г. по описа на БРС.
На 22.01.2021г., районният съд е издал Заповед №260220 за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №351/2021г. по описа на
БРС, с която е разпоредено длъжникът И. А. Г. да заплати на кредитора
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, сумата от
691,20 лв., представляваща неплатени наемни вноски за периода 01.07.2015г.
– 30.06.2016г. по договор за наем №Д-124/13.04.2004г. и допълнително
споразумение №РД-12-1307/2007г., ведно със законната лихва от 10.12.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в
размер на 75 лв., от които: 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. –
държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът, с Разпореждане №260899/06.06.2022г., е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за
което е издадена горепосочената заповед по чл.417 от ГПК, в едномесечен
срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна
такса.
Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния
срок, по който е образувано производството по настоящото дело.
За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства по делото са
представени писмени доказателства.
Представена е Заповед на изпълнителния директор на изпълнителна
агенция „Държавна собственост на министерство на отбраната“ от
25.03.2004г., видно, от която ответникът и семейството му са настанени в
жилище от ведомствения жилищен фонд на МО, находящо се в гр. С., ***,
ап.1, като настаняването е временно – за срока на кадрова военна служба.
Представени са договор за отдаване под наем на недвижим имот –
частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на
МО от 13.04.2004г. и допълнително споразумение към него от 2007г., по
силата, на който е отдаден под наем горепосоченият недвижим имот, находящ
се в гр. С..
Представена е Заповед на министъра на отбраната от 19.11.2009г., за
прекратяване на правоотношението по изпълнение на военна служба,
освобождаване от длъжност и военна служба, и зачисляване в
мобилизационния резерв на ответника И. Г..
Представено е писмо до И. Г., подадено от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“, с което се уведомява ответникът,
че договорът за наем се прекратява и следва в едномесечен срок от
получаване на писмото, имотът да се освободи и предаде, с протокол, на
представител на ищеца от сектор „Жилища“. Посочени са и последиците от
неизпълнение на това задължение. Писмото не е доставено до ответника, като
видно от обратната разписка, в нея е посочено, че получателят е в чужбина.
На 26.01.2017г., писмото е било залепено на входната врата на ведомственото
3
жилище, от представители на ищеца, за което е съставен протокол, приложен
като доказателство по настоящото дело.
Имотът е иззет, съгласно представена по делото Заповед за изземване
№ЗС-202/18.10.2017г. на министъра на отбраната, за което е съставен
протокол №18793/07.12.2017г., също представен по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск, следва ищецът в условията на
пълно и главно доказване на установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор
за наем за процесния период, уговорената в него наемна цена, срок, условия,
както и че ищецът е изправна страна по договора.
Видно от представените по делото доказателства, на ищеца е
предоставено за ползване ведомствено жилище, находящо се в гр. С., ***,
ап.1, като в заповедта за настаняване е посочено, че същото е временно – за
срока на кадрова военна служба. Същият срок е уговорен и в чл.3 от договора
за наем от 13.04.2004г., който гласи, че имотът се предоставя временно - за
срока на кадровата военна служба.
За прекратяване на кадровата военна служба е издадена заповед от
19.11.2009г., за която няма данни по делото кога е влязла в сила. Доколкото
няма данни кога е влязла в сила същата, то съдът приема, че това се е случило
на датата на постановяването й, поради което на същата дата е прекратен и
договорът за наем между страните, тъй като страните са уговорили, че
същият има действие за срока на кадровата военна служба.
С оглед обстоятелството, че по настоящото дело се претендират наемни
вноски за периода 01.07.2015г. – 30.06.2016г., то същите се претендират по
прекратено наемно правоотношение между страните, поради което са
недължими от страна на ответника.
Поради гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Дори да се приеме, че договорът за наем не е прекратен и продължава
действието си между страните, то резултатът по отношение на
претендираните наемни вноски би бил същият. Съображенията за това са
следните:
Както беше посочено по-горе, няма данни кога заповедта за
прекратяване на военната служба от 19.11.2009г. е влязла в сила, а оттам и от
коя дата се счита прекратен договорът за наем. Представители на ищеца са
констатирали, при опита си за връчване на ответника на писмо за
прекратяване на наемния договор, че същият от дълго време живее в
чужбина. Със същата констатация се е върнало като невръчено и пощенското
известие. Представителите на ищеца от сектор „Жилища“ са залепили
горепосоченото писмо на вратата на ведомственото жилище, като са приели
4
това за надлежно уведомяване по реда на чл.47 от ГПК.
От гореизложеното следва, че на ответника не е надлежно съобщено
прекратяването на договора за наем, поради което, следва да се приеме, че
същият не е прекратил действието си между страните.
В разглеждания случай се претендират наемни вноски за периода
01.07.2015г. - 30.06.2016г.
Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания,
каквото е настоящото вземане. Съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно.
В настоящия случай своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност от страна на особения представител на ответника в
депозирания от него отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК и това
възражение е основателно. Задължението за заплащането на претендираните
наемни вноски се покрива от тригодишна давност (чл. 111, б.„в”, пр.1 от
ЗЗД). Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от
деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение. Следователно, задълженията на
ответника за заплащане на стойността на наемните вноски са възникнали като
срочни и са се дължали до 5-то число на текущия календарен месец, съгласно
чл.4 от договора за наем от 13.04.2004г. При липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички наемни вноски, тъй като изискуемостта на
последната е настъпила на 05.06.2016г., т.е. погасителната давност за
последната /най-късно дължима вноска/ е изтекла на 05.06.2019г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
депозирано в СРС на 11.12.2020г. – след изтичане на тригодишния срок.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на предявения иск, а
оттам и за неговото отхвърляне.
Поради неоснователността на иска за присъждане на неплатени наемни
вноски, неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл.78 от ГПК, искането за
присъждане на разноски от страна на ищеца е неоснователно, тъй като поради
неоснователността на предявения от него иск, такива не му се дължат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Изпълнителна агенция „Военни
5
клубове и военно-почивно дело“, представлявана от изпълнителния директор
И. К., с адрес: гр. С., ***, чрез процесуалния представител главен
юрисконсулт Т. К., срещу И. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ***, с
който се претендира от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 691,20 лв., представляваща неплатени наемни вноски за
периода 01.07.2015г. – 30.06.2016г., по договор за наем №Д-124/13.04.2004г. и
допълнително споразумение №РД-12-1307/2007г., ведно със законната лихва
от 10.12.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №260220/22.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №351/2021г. по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6