Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 3702 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл.
49, ал.4 СК.
Първоначално производството е
образувано по постъпила искова молба от Е.Т.Б. против И.П.Б. за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Впоследствие, в
проведеното открито съдебно заседание, страните са направили искане за
преминаване към производство по развод по взаимно съгласие, като са представили
и споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
С протоколно
определение от 04.12.2019 г. съдът е преминал на осн. чл. 321, ал. 5 ГПК към
производство по развод по взаимно съгласие.
В проведеното
съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между
тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение
за сключен граждански брак, издадено от Община Кнежа въз основа на акт за
граждански брак № 0013/09.05.1998 г. се установява, че на 09.05.1998 г. И.П.Б.
и Е.Т. В. са сключили граждански брак в гр. Кнежа, като съпругата е приела
фамилното име на съпруга си - Б..
От брака си
молителите имат ненавършило пълнолетие дете – В.И.Б., родено на *** г., което
се установява от приетото по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0824/19.05.206 г., съставен в гр. Плевен.
Съдът е
сезиран с молба за развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 СК
вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за
развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в съдебно заседание, е
налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение по чл.
51 СК, с което съпрузите уреждат личните и имуществени си отношения след
прекратяване на брака, както и упражняването на родителските права спрямо непълнолетното
дете, местоживеенето и издръжката му. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
охранява интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено
с решението.
От изложеното по-горе може да се направи
извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно
съгласие и прекратяване на брака между И.П.Б. и Е.Т.Б..
Съпрузите са постигнали споразумение държавната
такса за образуване на делото да остане в тежест на съпругата Е.Б.. При
образуване на делото съпругата е представила доказателство за внесена държавна
такса в размер на 25,00 лв., като тази сума е дължимата такса за образуване на
производството. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 40,00 лв. при допускане на развода, която следва да бъде заплатена
поравно от всеки от съпрузите – сумата от по 20,00 лв.
На основание
чл. 7, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК И.П.Б. следва да бъде осъден да
заплати сумата от 108,00 лева, представляваща държавна такса в размер на 2%
върху тригодишните платежи за издръжката на детето.
Така
мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между И.П.Б. с ЕГН **********
и Е.Т.Б. с ЕГН **********, сключили граждански брак на 09.05.1998 г. в гр. Кнежа,
за което е съставен акт за граждански брак № 0013/09.05.1998 г. в гр. Враца.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.П.Б. с ЕГН **********
и Е.Т.Б. с ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. От
брака съпрузите имат едно непълнолетно дете – В.И.Б., ЕГН **********.
2. Местоживеенето
на детето ще бъде при майката Е.Т.Б. на адрес: ***.
3. Родителските права по отношение на детето В.И.Б.,
ЕГН ********** се предоставят за упражняване на майката Е.Т.Б..
4.
Бащата И.П.Б. ще има право на лични отношения с детето В.И.Б. всяка първа и
трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване.
5.
Бащата И.П.Б. ще заплаща месечна издръжка на детето В.И.Б., чрез неговата
майка, в размер на 150,00 лева, считано от 06.12.2019 г. – датата на
утвърждаване на споразумението, до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
6.
След прекратяване на брака Е.Т.Б. ще
носи предбрачното си фамилно име – В..
7.
Семейното жилище, находящо се в гр. Кнежа, ***********се
предоставя за ползване на И.П.Б..
8.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака, тъй
като и двамата са работоспособни.
ОСЪЖДА И.П.Б. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца
сумите, както следва:
- на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК сумата в размер на 20,00
лв., представляваща такса при допускане на развода;
- на основание
чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата в размер на 108,00 лв., представляваща 2% върху тригодишните
платежи за издръжката за детето.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Е.Т.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 20,00
лв., представляваща такса при допускане на развода.
Решението е
окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: