Решение по дело №11/2021 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260017
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20211880200011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 28.11.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 11/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0353-000633 от 25.11.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателката за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата си Б. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като счита, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, и моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, разпитани са трима свидетели – Н.Р.К. – актосъставител, на длъжност „…“ към ОДМВР София, РУ – С., П.И.И. и Д.Б.Г., назначена e и е изслушана съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2020 г., около 13,40 часа жалбоподателката е управлявала личния си лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № …, по път III-162 с посока на движение от с. Миланово към път II-16, като скоростта на автомобила е била 25 км./ч. В същото време, в противоположната посока, разположен отчасти в своята пътна лента и отчасти в насрещната пътна лента, със скорост 30 км./ч. се движел товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № …, с водач Д.Б.Г., като на километър 0+600 от път III-162, в крива на десен завой за лек автомобил „Шевролет Авео“ и съответно ляв за товарен автомобил „Форд Транзит“ настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между двата автомобила. Междувременно, свидетелите К. и И. – полицейски служители, които били на работа, получили сигнал за станалото ПТП и отишли на мястото на ПТП, където установили двата автомобила и щетите по всеки от тях, както и обстоятелството, че асфалтовата настилка била мокра. На място бил съставен протокол за ПТП от свидетеля К., водачите попълнили декларации и били снети сведения от тях. Товарният автомобил не бил изместван след настъпилото ПТП, същият не бил разположен възможно най-вдясно на платното за движение, а отчасти в насрещната пътна лента, а лекият автомобил бил преместен, за да се осигури безпрепятственото преминаване на движещите се по пътя пътни превозни средства. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, като е реализирал ПТП и е осъществил административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение, а водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“ е управлявал същия със скорост, несъобразена с пътните условия (мокър асфалт), като е реализирал ПТП и е осъществил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 345204/21.11.2020 г. от свидетеля К. на жалбоподателката в присъствието на свидетеля И., който бил предявен за запознаване със съдържанието на Б. и същата го подписала без възражения. Последната се е запознала със съдържанието на акта и е била уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа й. В този срок са депозирани възражения от жалбоподателката. Въз основа на горецитирания АУАН е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге обжалваното наказателно постановление, връчено редовно на Б. на 07.01.2021 г., а жалбата е постъпила в РС Своге на 13.01.2021 г. (пощенско клеймо от 11.01.2021 г.).

От назначената от съда САТЕ се установява механизмът на настъпване на ПТП, съответен на вече изложеното, като в допълнение се установява, че зоната на видимост в завоя е била 20 метра, в момента в който двамата водачи са имали техническа възможност да възприемат насрещно движещото се превозно средство, лек автомобил „Шевролет“ е бил на 9 метра от мястото на удара при опасна зона за спиране 19 метра, а товарен автомобил „Форд“ е бил на 11 метра от мястото на удара при опасна зона за спиране 16 метра. От отстоянието на което са се намирали двамата водачи до мястото на конфликтната точка, те не са имали техническа възможност с избраните от тях скорости на движение да спрат аварийно преди мястото на удара, не е била налице и друга възможност за предотвратяване настъпването на ПТП, с оглед широчината на платното за движение от 4 метра, като е последвал удар между предната лява част на лек автомобил „Шевролет“, в зоната в ляво от надлъжната ос на автомобила и предната лява част на товарния автомобил „Форд“, в зоната на левия фар. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, мокра асфалтова настилка, двупосочно движение по платно за движение с широчина 4 метра, без разделителна линия между лентите за движение, крива на десен завой за лек автомобил „Шевролет“ и съответно ляв за товарен автомобил „Форд“, наклон на спускане по посока движение на лек автомобил „Шевролет“. Като причини за настъпилото ПТП в САТЕ са посочени: 1) технически неправилните действия на водача на товарен автомобил „Форд“, изразяващи се в избор на скорост, която не му позволява безопасно разминаване с насрещно движещия се лек автомобил „Шевролет“, както и задаване на траектория на движение на управляваното превозно средство не плътно в дясната част на платното за движение спрямо посоката му; 2) технически неправилните действия на водача на лек автомобил „Шевролет“, която е избрала скорост на движение която не й позволява да спре безопасно и да пропусне изкачващия се по наклон срещу нея товарен автомобил „Форд“, което е могло да стане при скорост до 13 км./ч. Като уточнение на последното обаче, при разпита на вещото лице, същото заявява, че като се отчете това, че товарният автомобил се е движил почти в средата, а не плътно в дясната част на платното за движение спрямо посоката му, дори водачът на лек автомобил „Шевролет“ да е изпълнил технически правилните действия и да е спрял преди мястото на удара, при скорост на движение на товарния автомобил 30 км./ч., ПТП би настъпило и при спрял лек автомобил „Шевролет“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира като намира същите за логични и конкретни, от писмените доказателства по делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и взаимнокореспондиращи си, както и от САТЕ, която съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно трайната съдебна практика, не може да има нарушение едновременно на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во и 2-ро от ЗДвП (Решение № 300 от 25.06.2012 г. по н.д. № 947/2012 г. на II н.о. на ВКС, Решение № 16 от 24.01.2012 г. по н.д. № 2888/2011 г. II н.о. на ВКС и Решение № 222 от 26.05.2014 г. по н.д. № 539/2014 г. на II н.о. на ВКС). В последното от цитираните решения е направено подробно разграничение между поведението на водачите по чл. 20, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП. Като обобщение може да се посочи, че в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП е уредена „предвидимата опасност“, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение с предвидимите препятствия, за да отговори на изискването за безопасност, а в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. В процесното наказателно постановление, като фактическа обстановка в обстоятелствената част на НП е посочено, че ПТП е реализирано поради скорост, несъобразена с пътните условия (мокър асфалт), което предполага правна квалификация по чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 3 от ЗДвП. Несъответно на последната е дадената правна квалификация на деянието по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е прието, че „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП“. Не е съобразено, че последната разпоредба съдържа две различни хипотези, като не може да има нарушение едновременно на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во и 2-ро от ЗДвП. В този ред на мисли, доколкото обвинението е единство между фактическо и юридическо обвинение, не става ясно от процесното НП, дали наказанието е наложено поради несъобразяване от страна на водача с „предвидима“ или с „непредвидима“ опасност, т.е. каква точно опасност представлява според АНО появилият се в завоя в пътната лента на жалбоподателката и движещ се в обратна посока товарен автомобил. Нещо повече – като е преписвал разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, АНО е пропуснал именно обстоятелството, с което водачът е следвало да се съобразява с оглед мократа асфалтова настилка, а именно „със състоянието на пътя“. Ако изложеното по-горе представлява неточност и липса на конкретика, дължаща се на липса на разграничение на двете хипотези, съдържащи се в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то тук вече е налице и противоречие с описаната в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка. Не са посочени и доказателствата, които потвърждават нарушението.

Всичко това води до неяснота в административно-наказателното производство, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява и въз основа на коя материално правна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Посочените неточност и противоречие са налице и в съставения АУАН. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН създава процесуално задължение на наказващия орган преди да се произнесе по преписката, да извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, да прецени направените възражения и при необходимост да извърши или възложи разследване на спорните обстоятелства. В случая, въпреки депозираните в срок възражения, същите не са взети предвид от АНО. Същият е следвало да упражни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да прецени събраните доказателства и да извърши допълнително разследване относно причините довели до ПТП и вината на всеки един от водачите, като едва тогава да пристъпи към издаване на НП. Материалите в АНП не дават категоричен отговор на тези въпроси. Чрез оглед и изготвяне на фотоалбум, както и чрез своевременно назначена експертиза след произшествието, АНО би могъл да изясни същите. Въпреки това, фотоалбум не е изготвен (изисканият от съда такъв не е предоставен, защото не е наличен, видно от писмо на началника на РУ Своге, постъпило в съда на 19.09.2022 г.) и експертиза не е назначавана, което наложи такава да бъде назначена в съдебното производство с цел изясняване в пълнота на въпросите за механизма на произшествието и причините за настъпването му. По този начин АНО не се е възползвал от предоставената му от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН възможност, след отстраняване на допуснатите в акта нередовности, да издаде НП, но единствено след като по безспорен начин установи извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Смисълът на тази разпоредба неслучайно засяга нередовности именно в акта, тъй като именно с него се установява нарушението. Отговорността за него обаче, се ангажира чрез налагане на съответното наказание с наказателното постановление, поради което законодателят не допуска в последното да съществуват каквито и да е нередности, които засягат датата и мястото на нарушението, неговото описание, обстоятелствата при които е извършено, разпоредбите които са били нарушени и т.н.

Наред с процесуалните нарушения следва да се посочи и че като е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, АНО неправилно е приложил материалния закон. Това е така, тъй като от заключението на САТЕ и от най-вече от заявеното от вещото лице при разпита му се установява, че в действителност ПТП е настъпило в резултат действията на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“, който е управлявал същия почти в средата на платното за движение, доколкото дори жалбоподателката да бе изпълнила технически правилните действия и да бе спряла преди мястото на удара, при скорост на движение на товарния автомобил 30 км./ч., ПТП отново би настъпило. За да бъде ангажирана административната отговорност на жалбоподателката обаче, безусловно е необходимо осъщественото от нея нарушение на правилата за движение по пътищата (дори да беше налице такова) да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, което в настоящия случай не е така. ПТП не е настъпило защото жалбоподателката не е съобразила скоростта си на движение със състоянието на пътя (мократа асфалтова настилка) и е управлявала лекия автомобил със скорост от 25 км./ч. вместо със скорост до 13 км./ч., която би й позволила да спре преди мястото на ПТП, а последното е пряка и непосредствена последица единствено на неправомерното поведение на водача на товарния автомобил „Форд Транзит“, тъй като дори при спрял лек автомобил „Шевролет Авео“, ПТП отново би настъпило. Освен това, според САТЕ ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил в момента, в който същият е могъл да възприеме товарния автомобил, движещ се почти наполовина в заеманата от лекия автомобил пътна лента, доколкото в момента в който двамата водачи са имали техническа възможност да възприемат насрещно движещото се превозно средство, лекият автомобил е бил на 9 метра от мястото на удара при опасна зона за спиране 19 метра. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят изобщо не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като внезапно появилият се в лентата му за движение товарен автомобил не е представлявал предвидимо препятствие, с което водачът да е бил длъжен да съобрази скоростта си. Като е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, АНО е приложил неправилно материалния закон. По тези съображения наказателното постановление подлежи на отмяна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000633 от 25.11.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на М.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :