Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 24,02,2023год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 2462 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците
Н. В. С. и Х.В.Г. да заплатят солидарно
следните суми по Договор за многоцелеви кредит с
ипотека №15/L/2017 от
12,05,2017год.: 133510,61евро –
главница, за периода от 05,11,2019год.
до 16,02,2021год.; 12544,12евро – възнаградителна лихва, за периода 05,11,2019год. до 14,12,2020
год.; 5374,30евро – мораторна лихва, за периода 05,11,2019г. до 16,02,2021г.; 97,25евро – застраховки, за периода от
15,07,2020год. -16,02,2021год., застраховка Живот в размер на 419,42евро, за периода от
05,12,2019год. до 16,02,2021год., нот.такси в размер на 108,00лева, за периода от
12,11,2020год. до 16,02,2021год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
23,02,2021год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за многоцелеви
кредит с ипотека № 15/L/2017 от 12,05,2017год., по
силата на който Банка Пиреос България АД се е задължила да предостави на Н.С.
иХ.Г. банков
кредит в размер на 149900,00евро. На
12,11,2019год. е извършено преобразуване, чрез вливане на Банка Пиреос
България АД в Ю. Б. АД.
В чл. 6
от договора страните са договорили възнаградителна
лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент на банката,
плюс фиксирана надбавка от 8,979%.
Стойността на РЛП към сключване на договора е
тримесечен Юрибор,
в размер на -0,329% или общ лихвен процент 8,65%. Договорена е наказателна
лихва при просрочие, както и при обявяване на
предсрочна изискуемост в чл.17 от договора в размер на 10пункта. Уговорен е срок
за погасяване на кредита от 160месеца, считано от датата на усвояване-чл.5.
Съгласно чл. 19, ал.1, б.“а“ от Договора за кредит, Кредитополучателите се
задължават да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и
комисионни, вкл. съобразно чл.10, т.15 от
Общите условия на банката. Съгласно
чл.12, ал.3, б.“а“ от договора кредитополучателите са сключили
застраховка Живот, както и застраховка Имущество на осн.чл.12,
ал.3, б.“б“ от договора.
Поради неплащане на погасителна вноска с падеж 05,11,2019год. и на осн.чл.20, ал.2, б.“г“ от договора и чл.28 и чл.29,1 от
Общите условия банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с нотариална
покана, връчена на Н.С. на
14,12,2020год., а наХ.Г. връчена на
13,01,2021год., при условията на чл.47 от ГПК.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Н.С. излага становище за
неоснователност на исковете. Поддържа да не е
налице надлежно уведомяване по реда на чл.47 от ГПК. Клаузи на договора, в частност чл.
6.1, чл. 6.2. и чл. 6.3. от Договора, не са индивидуално уговорени по см. на
чл.146, ал.1 ЗЗП и същите
подлежат на преценка за неравноправност. Не е посочена методология, съобразно
която банката би имала възможност да
променя едностранно договорен лихвен процент. Подобна клауза трябва
да съдържа конкретно посочване на обективните обстоятелства, които биха могли
да доведат до промяна в размера на лихвата. Сочи да не е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по Договора. В настоящият случай не е преустановено плащането
по Договора, както и предсрочната изискуемост не е обявена
на длъжника. Поддържа забавеното плащане
на вноски по кредита да не
е основание за обявяване на предсрочната му изискуемост, тъй като банката все
пак получава плащане и легитимният й кредиторов
интерес по договора е удовлетворен. Поради това до предсрочна изискуемост би
могло да доведе само съществено с оглед интереса на кредитора неизпълнение,
като например трайното и пълно неплащане на вноски по кредита в продължение на
значителен период от време. Ищецът заобикаляйки закона и в условията на анатоцизъм, е сключил Договор за рефинансиране на Кредита
от 2006 г., капитализирайки лихвата и прибавяйки я като главницата по Договора. Сочи на допуснати нарушения от ЧСИ и надвнасяне на парични
суми във връзка с договор за кредит от 2006год. и образувано изпълнително дело
№20158500401724 по описа на ЧСИ Б.. Сочи на неправилно изчисляване на размер на
задълженията.
Приети са за
съвместно разглеждане, при условията на евентуалност насрещни
осъдителни искове от Н. В. С. срещу "Ю.Б."АД
за сума в размер на 2981,93лв.,
представляващи заплатени държавни и административни такси и разноски в периода
от 04.02.2015 г. до 05,06,2017год. като платени без основание, евентуално на
отпаднало основание.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-Х.Г.
излага становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа процесните вземания да не са предсрочно изискуеми, тъй като длъжниците не са надлежно уведомени за волеизявлението на
банката-кредитор за обявяване на задълженията по кредита за предсрочно
изискуеми, не е настъпил материалноправния ефект на
изявлението, тъй като в конкретния случай волеизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжниците-ответници
и с връчването на препис от исковата молба, доколкото същата е връчена на
особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Ищецът не представя безспорни
доказателства за претендираните нотариални такси. При
условията на евентуалност моли исковата претенция да бъде отхвърлена, поради
извършване на плащане от ответника на претендираните
суми преди получаване на препис от исковата молба.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за многоцелеви
кредит с ипотека № 15 – Л /12,05,2017год.
/л. 7/, по силата на който „Банка Пиреос България“АД се
е задължила да предостави на Н. В. С. иХ.В. Г. банков
кредит в размер на 149900,00евро.
Съгласно
чл. 6 от договора кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен
лихвен процент, който се формира от референтен лихвен процент +надбавка
от 8,979%. РЛП към момента на
сключване на договора е възприет като стойност на тримесечен EURIBOR в размер на минус 0,329% или лихвен процент е 8,65%./чл.6, ал.1 от
договора/.
Съгласно
чл.7 от договора е предвидена неустойка за забава дължима при просрочие на която и да е вноска по кредита , както и при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху просрочените суми за времето на
забавата. Размерът на законната лихва към датата на подписване на договора
е 10%.
Съгласно
чл. 18, ал.4 от Договора,
Кредитополучателят заплаща дължимите застрахователни премии по застраховка Живот и Имущество. Разходите за застраховките
се събират от банката като част от месечната вноска по кредита с приоритет преди
дължимите части от главницата
и съответната лихва.
Застраховките Живот и Имущество
съгласно чл.12, ал.3 от договора са
условие за усвояване на
кредита
Предвиден
е срок за издължаване на кредита от 160 месеца от датата на усвояване на
кредита-чл.5 от договора.
По силата на чл.8 Кредитополучателят
се задължава да заплаща нотариални, държавни такси за учредяването, вписването, подновяването и
заличаването на обезпеченията.
В чл. 20, ал.1 от договора е
предвидено, че банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на
кредитополучателя, на което и да е
от посочените в .чл.11, чл.14,
чл.18 и чл.19 задължения, както и от кореспондиращите им членове в общите условия. На осн.чл.20, ал.2,
б.“г“ банката има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не е погасил в
срок която и да е от дължимите вноски по кредита.
По делото не се спори, че ищецът „Ю.Б.“
АД е придобил търговското предприятие и дейността на „Банка Пиреос“АД
и е правоприемник на всички права и задължения по договори, сключени от
търговеца.
С нотариална покана, рег. № 5434/2020
г. на М.С.– нотариус, район на действие – СРС, рег. № 621 на НК /л.41/, банката
е направила изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита по отношение на ответника Н. В.
С.. Видно от разписката за връчване на поканата /л. 42/, посоченият в поканата
адрес – гр. София, ул.********е посетен на 15,09,2020год., 03,10,2020год. и на 16,10,2020 год. като адресатът не е бил намерен. Залепено е уведомление
по чл. 47 от ГПК на входната врата и вратата на апартамента на 14,12,2020год.
С нотариална покана, рег. № 5435/2020г. на М.С.– нотариус, район на
действие – СРС, рег. № 621 на НК /л.47/, банката е направила изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита по отношение
на ответникаХ.Г.. Поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК на 13,01,2021год. Видно от
разписката за връчване на поканата /л. 48/, посоченият в поканата адрес – гр.
София, ул.********е посетен на 15,09,2020год.,
03,10,2020год. и на 16,10,2020 год.
като адресатът не е бил намерен. Залепено е уведомление по чл. 47 от ГПК
на входната врата и вратата на апартамента на 13,01,2021год.
Същият е търсен и на адрес гр.София, бул.********офис
12 на дати 02,11,2020год., 20,11,2020год. и 03,12,2020год.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоеният размер на
кредита възлиза на 149900,00евро, усвоен на 15.05.2017г.
Първите
25 месечни вноски са погасявани редовно, със закъснение до 30 дни спрямо датата на падеж.
Вноска
№26, с падеж 05.07.2019г. е погасена на 16.08.2019г., със закъснение от 40 дни.
Вноска
№27, с падеж 05.08.2019г. е погасена в цялост на дата 07.01.2020г.
Последната
напълно погасена месечна вноска към датата на исковата молба е с № 29, с падеж
05.10.2019г.
По
вноска № 30, с падеж 05.11,2019г. е погасена част от лихвата / 653.11 евро от
953.15 евро начислени /. Последната дата на плащане е 06.04.2020г. - извършен
превод от Н.С. на сума в размер на 739.83 евро.
След
дата 06.04.2020г. е преустановено погасяването по процесния
договор за кредит.
От кредитополучателите са
извършени плащания на обща сума в размер на 48383,43евро. Със същата
е погасена главница в размер на
16389,39евро, възнаградителна лихва в размер на 30055,07евро, лихва за просрочие в размер на 390,99евро, такси в размер на
1386,10евро и разноски по кредита в
размер на 169,34евро.
Дължимата просрочена главница към датата на исковата молба е 10449,37евро, а към
датата на заключението -05,11,2022год. е
в размер на 26103,54евро. Предсрочно изискуема главница би била в размер
на 107407,07евро;
Дължимата възнаградителна
лихва за периода от 05,11,2019год. до
16,02,2021год. е 14317,60евро, а за периода от 05,11,2019год. до 14,12,2020год. е
в размер на 12544,12евро.
Начислената наказателна лихва
за периода от 05,11,2019год. до
16,02,2021год. е 5374,30евро ;
Констатирана е неплатена сума
за имуществена застраховка в размер на
97,25евро за периода от 15,07,2020год. до 16,02,2021год., животозастраховки в размер на 419,42евро, за периода от
05,12,2019год. до 16,02,2021год. и
нотариални такси за периода от
12,11,2020год. до 16,02,2021год.
При така изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По делото са представени Договор за многоцелеви кредит от 12,05,2017год., със страни „Банка Пиреос България“АД, като кредитодател,
Н.С. иХ.Г., представляван от Н.С., /въз основа на пълномощно с удостоверено съдържание и подпис от
20,02,2017год., с което е учредена представителна власт за сключване на
договори за кредит при условия каквито упълномощеното лице прецени и относно всички параметри на договора/, в качеството на кредитополучатели.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че между праводателя на ищеца и ответниците е възникнало правоотношение за представяне на
кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***. / Прието
за безспорно по реда на чл.146 от ГПК обстоятелство в с.з. проведено на
21,11,2022год./
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по т.д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, както и предвид измененията на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ.бр. 100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор сключен с потребител като осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. Възражение в този смисъл е релевирано и от ответниците досежно разпоредбите, с които е предвидена възможността за
едностранна промяна на приложимия по договора лихвен процент, а именно – чл. 6,1,
чл.6,2 и чл.6,3 от договора;
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите /Обн. ДВ. бр.99 от 9 декември 2005г., в сила от 10.06.2006
г./. Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора
за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което
освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и
уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях,
нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД, намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са
посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени,
а предвид, ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Не се установява изследваните клаузи
да са индивидуално уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗД, в тежест на
доставчика или търговеца е да докаже това обстоятелство. Такова доказване по
делото не е проведено. Действително, възможността за едностранна промяна на
дължимата възнаградителна лихва е предвидена в договора, а не в едностранно изготвени от
банката общи условия. Включването на уговорката в договора само по себе си
обаче не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът
продължава да дължи потребителска защита по отношение на нея. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца
от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това
поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски
договори - така Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото
настоящият състав приема, че спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то
следва да се извърши преценка дали същите са неравноправни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн. чл. 146, ал.
1 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с §
13, т. 12, буква "б. " от ДР на ЗЗП/ред.бр. 8/2017/, съгласно който
"финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Съществен елемент от договора за
кредит е размерът на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на
услугата, предоставена от Банката.
Проверяваните клаузи имат за предмет
размера на възнаградителната лихва по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на
Банката да предостави за ползване кредитните суми за определен период то време.
По този начин, тази клауза попада под хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ
от ЗЗП - отнася се до съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга и в случай, че е ясна и разбираема нейната неравноправност не може да
бъде преценявана. Това изискване за яснота и разбираемост не се ограничава
единствено до граматическия смисъл на разпоредбите, като те следва прозрачно и
недвусмислено да излагат правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25, 07, 2017 г.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело
С-186/16 г. Макар в договора да е посочено, че по високата надбавка по чл.6,3
от договора се прилага при неизпълнение на условията по чл.14, ал.4 от
договора, в случай, че кредитополучателят не представи в срок от 3 месеца от датата на договора изисканите документи, фактури, отчети, строителни
книжа, доказващи целево ползване на кредита, не става ясен начинът на
формулиране размера на лихвата, нито отношението към възнаградителната
лихва на това договорно задължение, тъй
като последното не съставлява промяна на условията, при които е договорено
възнаграждението. Хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на
неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В процесния случай, промяната на лихвения процент е в
зависимост на условия, които са посочени в договора и общите условия към него.
Въпреки това, липсва яснота относно методиката и математически способ за
формиране на едностранно променената лихва, респ. не са налице критерии, въз
основа на които, длъжниците могат да предвидят,
произтичащите за тях икономически последици. Съобразно изложеното предвиденото
изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от ЗЗП-клаузата в посочената
част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата на
чл.6,1 и чл.6,2 от договора, доколкото е
ясен начина на формиране на възнаградителната лихва, а именно РЛП и надбавка в размер
на 8,979% като РЛП е стойността на тримесеч Юрибор, който към момента на сключване е -0,329% или лихвата е 8,65%.
От друга страна, доколкото с оглед
заключението на СИЕ се установи да не е налице едностранна промяна на лихвата
от страна на банката горните изводи са неотносими при определяне на размера на задължението.
По изискуемост:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика
по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на Банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В случая, доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то
уведомяването за волеизявлението на кредитора може да бъде осъществено и с
връчване на препис от исковата молба.
В исковата молба се сочи настъпване
на предсрочна изискуемост на основание условията по договора за кредит съгласно
чл. 20, 2, б.“г“ от него-непогасяване, на
която и да е от дължимите вноски.
Съдът намира възражението на ответника за недействителност на клаузата за предсрочна изискуемост да е неоснователно. Касае се за предвидена законова възможност за
изгубване на преимуществото на
срока/ чл.432, ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл.
60, ал. 2 от ЗКИ кредитът може да
бъде обявен за предсрочно изискуем
при неплащане на една или
повече вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на 21, б. "г.
" от договора, поради което същата не е
нищожна.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците
да не е обявена предсрочна изискуемост на
дълга поради нарушение на чл.47 от ГПК. Приложените по делото
доказателства сочат на отправени нотариални покани до длъжниците
на посочените от тях адреси в договор за
кредит, гр.София, ул********. От приложените към
нотариалните покани разписки е видно да са налице предпоставките за осъществяване на фингираното
връчване по смисъла на чл.47 от ГПК в приложимата ѝ редакцията,
установени от константната практика на ВКС, намерила
отражение в актуалната законова редакция, обн. с ДВ
бр. 86 от 2017 г. - три посещения на адреса с интервал от поне една седмица в
рамките на месец, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Наличието на
тези обстоятелства е удостоверено от
възложителя в обективираните в поканите разписки за
връчването им като същите са представени
по делото. В допълнение това е и посочен
от ответницата С. актуален адрес в отговор на исковата молба. Последният
регистриран адрес за ответника Г. е
също този посочен в НП.
Към момента на
връчване на нот.покани
съответно на 14,12,2020год. и 13,01,2021год. са налице обективните предпоставки
за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като последното плащане е погасило
изцяло вноска с падеж 05,10,2019год. и частично вноска с падеж
05,11,2019год. или към датата на
волеизявление на банката е налице неизпълнение за 12 месечни вноски.
Съдът намира предсрочната изискуемост да е обявена с
връчване на нот.покани
видно от съдържанието им, в които е
посочено да се обявява предсрочна изискуемост и се предоставя 14 дневен срок за доброволно изпълнение, но
последният не е условие за настъпване на предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението на ответника за недобросъвестно упражняване на правото
на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради незначителност на неизпълнението. Видно
от горните мотиви неизпълнение в рамките
на 1 година не сочи на незначителност.
По размера на задълженията:
При определяне на размера на
дължимите по договора суми, следва
да се има предвид погасената сума след
приспадане на която дължимата непогасена
главница по договора е в размер на 133510,61евро, от които към датата
на заключението просрочена е главница в размер на 26103,54евро, а
предсрочно изискуема е сума в размер на 107407,07евро или исковата претенция на осн.чл.430,
ал.1 от ТЗ е изцяло основателна.
На осн.чл.430,
ал.2 от ТЗ ответниците
дължат възнаградителна лихва за предоставената
главница. Съгласно заключението на ССчЕ непогасената възнаградителна
лихва съобразно чл.6, ал.1 и ал.2 от договора за релевирания
период от 05,11,2019год. до
14,12,2020год. е в размер на 12544,12евро.
След обявяване на предсрочната
изискуемост възнаградителна лихва не се дължи, но не
се и претендира.
Предвидената в договора мораторна неустойка, дължима върху просрочената и
предсрочно изискуема главница е съобразно чл.7 от договора за кредит и е в
размер определен по реда на чл.162 от ГПК общо 2908,01евро. Съдът начислява
обезщетението за забава в размер на 10% съобразно уговореното в чл.7 от
договора. Настоящият състав не споделя доводите на ищеца мораторната
неустойка да е дължима в размер равен на възнаградителната
лихва +законна лихва съобразно чл.7, вр.чл.10,2 от
ОУ. Съдържанието на чл.7 от договора
сочи на неустойка за забава върху просрочените суми за времето на
забавата като обезщетението за забава е в размер на законната лихва към датата на договора -10%.
Посоченото в чл.10,2 от договора сочи
при просрочие, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем да се дължи
обезщетение за забава, чийто
размер е определен в договора за кредит и което обезщетение се прибавя
към приложимата по договора възнаградителна
лихва. Така посоченото от една страна не сочи на еднозначен извод
дали неустойката е дължима наред с възнаградителната
лихва или размерът на същата е кумулиране на законна лихва и възнаградителна лихва. Дори да се приема последното тълкуване на клаузата, то същата се явява дерогирана от индивидуално уговорената в договора в размер на 10%. Ето защо върху просрочените задължения се
дължи неустойка за забава в размер на 10% или за релевирания
срок от ищеца 05,11,2019год. до 16,02,2021год. същата е в размер на 2946,44евро. / върху предсрочна изискуемата главница от
14,12,2020год. до 16,02,2021год. в размер 123061,24евро*10%/360*64дни-2187,52евро,
ведно с неустойка върху просрочената главница в размер на 758,92евро или общо
неустойка за забава в размер на 2946,44евро/. С оглед горното исковата
претенция за неустойка е основателна в този размер, а за горницата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От заключението на ССчЕ се установява извършването на разходи за
застрахователни премии в размер на 36,37евро и 60,88евро по застрахователна
полица №30200100020664 и полица
№30200100020665; Исковата претенция за сумата от 97,25евро е основателна.
Извършени са и разходи за застраховка Живот в размер общо 419,42евро за
периода от 05,12,2019год. до
16,02,2021год. Същите са дължими на осн.чл.10,т.15 от
ОУ и чл.12, ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр.чл.18, ал.4 от договора.
Представени са и доказателства за
извършени разходи за изготвяне и връчване на 2 бр.нотариални покани в размер на
общо 108,00лв. в периода от 12,11,2020год. до 16,02,2021год./стр.344 от делото/;
Възражението на ответника Г. за погасяване на задълженията чрез плащане
е недоказано.
Становището на ответната страна С. размера на задължението по договор от
2017год. да е обусловено от погасяване
на задълженията по предходно сключен
договор между страните от 2006год. не се споделя от състава. Действително
съгласно чл.4 от договора от 12,05,2017год.
целта на същия е рефинансиране на съдебен кредит №1415/2005год. от
20,01,2006год. и заплащане на дължимите данъци за двата имота обезпечение на кредита. Въпреки това
връзката между двата договора се
изчерпва с целта, за която е отпуснат
финансовия ресурс, не съставлява споразумение, анекс към предходен договор, в който случай да се извърши
преценка за новация на задължението, капитализация
или анатоцизъм. В този смисъл и ирелевантни
са допуснати нарушения при погасяване на задълженията по договор от 2006год.
Извършените от ЧСИ процесуално незаконосъобразни действия при принудителното
изпълнение са основание за ангажиране отговорността на последния по чл.441 от ГПК, а евентуално плащане
на суми от длъжника в полза на кредитора в размер надвишаващ задължението
обуславя искова претенция по чл.55, ал.1 от ЗЗД, но тези обстоятелства не
опровергават извода за възникнало самостоятелно облигационно правоотношение по
договор от 2017год. Принципно не е
изключена възможността договор за рефининасиране да
няма самостоятелен характер, но е въпрос на конкретика
и тълкуване на съглашението между страните, като извод в
тази насока не се обосновава от настоящият състав.
По насрещната искова претенция.
Предявени са насрещни искове от Н.С.
срещу Ю.Б. АД за сума в размер на
2981,93лв., платена в периода от 04,02,2015 год. до 05,06,2017год. / уточнени
по молба от 05,10,2022год. /стр.318 от делото/, на осн.чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като платена без основание, евентуално на отпаднало основание. Релевират се доводи
сумата да е платена за учредяване
на договорна ипотека, за да бъде осуетено
образуване на изпълнително дело по предходен договор за кредит от
2006год. Въпреки това банката е пристъпила не към преструктуриране, а към
рефинансиране. Съдът намира изложеното
да обосновава твърдение за недължимост на
обезпечението поради наличие на
предходно обезпечение по договор за
кредит от 2006год. С оглед конкретиката на
спора и предвид обстоятелството за липса на
идентичност на двете кредитни правоотношения тези доводи са
неоснователни. С рефинансиране на
кредита от 2006год. /погасяване на задълженията по него/ отпада и основанието за предходно обезпечение, което предполага
заличаване на осн.чл.179 от ЗЗД, а същевременно
банката е поставила като условие за изпълнение на договора от 2017год. учредено в нейна полза обезпечение
за предоставен допълнителен финансов ресурс-чл.11 от договора. Ето защо разходите за
учредяване на ипотека от ищцата
не са платени без основание.
Неоснователна е и евентуално
заявената претенция сумата да е платена на
отпаднало основание. Доводите на ищеца
по НИ плащанията по съдебен кредит от
2006год. в хода на изпълнителното дело да е
следвало да бъдат отнесени към погасяване на задълженията по договор от 2017год., в който
случай не би възникнала предсрочна изискуемост по процесния
договор са неоснователни. Постъпилите по
изпълнително дело суми са относими към
погасяване на установено по основание и размер, ликвидно вземане и няма как да
бъдат отнесени към друго задължение. Същевременно основанието на насрещната
искова претенция не е обосновано като
надплатена в изпълнителното дело сума,
за която в полза на ищцата да е
възникнало вземане срещу банката, а представлява разноски за учредяване
на обезпечение.
Съобразно изложеното исковата
претенция е неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 29548,20лв.
от общо 30151,23лв., от които: 11891,52лв. – държавна такса; 300,00 лв. –
депозит за вещо лице, 8970,91лв.– адвокатско възнаграждение /съдът намира
неоснователно релевираното възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 от ГПK, доколкото заплатения от ищеца хонорар е в минимален
размер, заедно с начислено ДДС съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г./,
3800,00лв.-ОП, разноски за превод в размер на 5188,80лв. /Такса
от 45,60лв.-нот. Заверени преписи не се присъжда, тъй
като не е възлагана от съда и не е била необходима/. Същите в размер на
20739,18лв. са дължими от двамата ответници, а разноските в размер на 8809,02лв. от общо
8988,80лв.-разноски за превод и особен представител са дължими от ответника Г..
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника Н.С. се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 85,02лв., от общо 8502,97лв., от които 202,97лв.-в.л., 8300,00лв.-адв. възнаграждение.
С оглед изхода от спора по
насрещната искова претенция на ищеца Н.С.
разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК не се дължат.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Юробанк се дължат
разноски, но не са извършени такива,
поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н. В. С., ЕГН **********, със съд.адрес *** иХ.В.Г., роден
на ********., л.к.№********, със
съдебен адрес:***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, съдебен
адрес: *** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД сума
в размер на 133510,61евро – главница
по Договор за многоцелеви кредит с ипотека №15/L/2017 от 12,05,2017год., ведно със законната лихва от 23,02,2021год. до
окончателното изплащане на вземането, сума 12544,12евро
– възнаградителна лихва, за периода 05,11,2019год. до
14,12,2020год.; 2946,44евро – мораторна лихва, за периода 05,11,2019г. до 16,02,2021г.; 97,25евро – застраховки, за периода от
15,07,2020год. -16,02,2021год., застраховка Живот в размер на 419,42евро, за периода от
05,12,2019год. до 16,02,2021год., нот.такси в размер на 108,00лева, за периода от
12,11,2020год. до 16,02,2021год.,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за мораторна
неустойка за горницата над 2946,44евро
до предявен размер от 5374,30евро като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявени
от Н. В. С., ЕГН **********, със
съд.адрес *** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК********,
съдебен адрес: *** насрещни искове с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД за сума в размер на
2981,93лв., платена в периода от
04,02,2015 год. до 05,06,2017год. без основание, евентуално на отпаднало
основание като неоснователни.
ОСЪЖДА
Н. В. С., ЕГН **********, със съд.адрес *** иХ.В.Г., роден
на ********., л.к.№********, със съдебен адрес:***, да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 20739,18лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДАХ.В.Г., роден на ********., л.к.№********, със съдебен адрес:***, да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 8809,02лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК********, да заплати на Н. В.
С., ЕГН **********, със съд.адрес ***
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 85,02лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ: