№ 1199
гр. ******* , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900071 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск на неудовлетворено в срок от
застрахователя по полица по застраховка «гражданска отговорност» увредено лице за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесно
увреждане, наложилно лечение и психични страдания от ПТП, причинено от застрахован
водач.
Между страните са разменени книжата по делото: Искова молба вх. №
1945/02.02.2021, уточнена с вх.№ 3919/1.03.2021г.,е предявена от името на малолетния С.
ВЛ. Р., представляван от неговата майка Д. АТ. Л., чрез адв. В. (САК) е редовна и съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна
искова молба вх.№ 8442/05.05.21 пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на
ответника.
Исковите молби са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани отговори вх.№
6479/06.04.21 и вх. №12389/24.06.21г. Ответникът Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве АД със седалище гр. София, чрез адв. Вл. П. (САК) възразява
за непълнота на съдържанието на претенцията, като същевременно оспорва основателността
на иска и е заявил възраженията си със съответни доказателствени искания.
Възраженията по редовността на сезирането съдът намира неоснователни, доколкото
фактите относно застрахователното събитие са изложени конкретно чрез препращане към
констатации в протокол за ПТП, а това е достатъчно за упражняване на защита от
застраховател(по арг. от чл. 496 ал.3 КЗ). Задължението за посочване на лична банкова
сметка на пострадалия е уредено в подзаконов акт, уреждащ способ за доброволно
изпълнение, но този реквизит на исковата молба е въведен в ал. 4 на чл. 127 ГПК като
факултативен и липсата му не препятства разглеждането на претенцията от съд (по арг. от
чл. 129 ал. 2 ГПК).
1
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. С оглед
нововъведените изисквания към уведомяването на страните съдът следва допълнително да
укаже реда за електронно призоваване.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на МПС от застраховано лице
на пострадало трето лице – пътник в друго МПС. Служебната справка в търговски регистър,
воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран
застраховател.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по
силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По претенция за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото
лице чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано на 21.09.2020
г., но неизплатено в тримесечен срок от застрахователя обезщетение, съдът преценява
предявения иск за допустим.
По предварителните въпроси: Ищецът по настоящото производство е освободен от
внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78а
ал.1 НК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).
Към момента на завеждане на делото, ищецът е малолетен, поради което
процесуалните му права надлежно се упражняват от родителя му като негов законен
представител (чл. 3 ал. 2 ЗЛС). Родствената връзка от значение за дееспособността на ищеца
съдът проверява служебно, а тя е удостоверена изрично с представено с исковата молба,
заверено за вярност, удостоверение за раждане.
Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена от
законни представители на страните (л.20-21, л. 35).
Предявяването на иск за обезщетяване на вреди, причинени на ненавършило
пълнолетие дете налага уведомяване на специализираната администрация по реда на чл. 15
ал. 6 от ЗЗДет.
Пострадалият, ползващ се от задължителна застраховка, търси защита на право,
възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната
претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по
особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено от страните.
2
При предварителното заявяване на претенциите е била оповестена банкова сметка на
законен представител на детето. Тази сметка е посочена и като начин на изплащане на
претендирана с осъдителен иск сума.
Съдът е указал на ищците да уточнят отделно цената на претенция за законна лихва
върху претендирано застрахователно обезщетение. Това обаче противоречи на наложилата
се съдебна практика по възприемане на законната лихва, дължима от застрахован
делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Доколкото съдилищата
вече приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим след
2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като част от
застрахователната сума за дължимо от застрахования обезщетение, разграничаването на
момента по чл. 497, ал. 1 КЗ като начало на забава на самия застраховател има значение
само за ограничаването на обема на тези лихви при добросъвестно определено от него
плащане (Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018). Затова и
следва да се коригира произнасянето на съда, като предявеното като самостоятелна
претенция задължение за лихва се разгледат като акцесорно искане за присъждане на
компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетение от
съда, без да се фиксират по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до
крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от
26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК).
По доказателствените искания:
В искова и допълнителна молба са формулирани доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства, приложени в копия, заверени за вярност,
представляващи преписката по щетата, обявена на застрахователя и съдебни книжа по
приключване на наказателно преследване. Позоваването на съдебните книжа от
наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на
зачитане в гражданското производство (решението за освобождаване на обвиняем от
наказателна отговорност за извършено престъпление) или писмени изявления на страните,
които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи,
които да се ценят като официални удостоверителни документи. Тези книжа по приключило
и изискано наказателно производство по НАХД № 4342/20 по описа на ВРС следва да се
допуснат.
Събиране на доказателства за публично оповестено застрахователно правоотношение
не се налага. Ответникът не е оспорил уведомяването си, поради което и не се налага
допълнително изискване на преписката по щетата.
Макар средната телесна повреда да е вече установена, в настоящия процес се твърди
и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното увреждане, чието доказване от
ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебно-
3
медицинска експертиза.
Предходните заболявания на пострадалия могат да имат значение за последиците от
ново травматично увреждане, поради което искането на ответника за снабдяване с
допълнителна медицинска документация следва да бъде уважено.
Приложена към исковата молба медицинска документация, идентична с такава
събрана в досъдебно наказателно производство съдът преценява като допустими писмени
доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на причиненото на ищеца
телесно увреждане следва да бъде проверена с експертното заключение. Изискването на
пълна медицинска документация от лечебно заведение е безпредметно, доколкото
значението й за делото може да се установи само със специални знания. Съответно същата
следва да бъде посочена като предмет на изследване на допусната експертиза.
Доколкото ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от
деликта представените документи за лечение и резултата от него, приети като допустими
писмени доказателства, следва да се преценят от експерт травматолог. Съответно и
разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните.
Поисканите гласни показания на свидетел за понесени от ищеца страдания съдът
възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно
проявленията на изживяните болки и страдания, необходими и за формиране на извод за
справедливия размер на понесените неимуществени вреди.
С оглед зачитането на установени в акт с характер на присъда факти от
правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо
повторно(различно) установяване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на
МПС. Затова и автотехническа експертиза с такива задачи не следва да се допуска.
Възражението за съпричиняване на престъпния резултат обаче не е разглеждано в
наказателния процес и изясняването на фактите относно значението на поведението на
пострадалия в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачите на
поисканата от насрещните страни комплексна експертиза следва да бъдат съобразени с вече
установения престъпен състав и ограничени само до относими към възражението
обстоятелства.
Ответникът е поискал и събиране на гласни показания на застрахования (осъден
обвиняем), който не е страна в настоящия процес и принципно може да свидетелства като
очевидец на фактите, относно съпричиняването. Призоваването на посоченото в отговора по
иска лице следва да се осигури след депозиране на сума, покриващи минимални разноски на
свидетеля за явяване в съд по местожителството му.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на
разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на основание чл. 80
4
ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен
доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк
осъдителен иск на пострадало лице по чл. 432 КЗ.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Приет е иск на С. ВЛ. Р. , ЕГН ********** представляван от неговата майка Д. АТ.
Л., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. *******, чрез адв. В. (САК) със служебен адрес в
гр. ******* (АД“В. и Бачева“) срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район
Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, чрез адв. П.(САК) със служ. адрес
*******, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (фрактура
на лява ключица) и психични страдания от изживяното произшествие в общ справедлив
размер от 30 000 лв., причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за
виновен извършител на престъпно ПТП, както и обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху главницата, начислена за период от 21.12.2020г (изтичане на срока за
произнасяне по предявена претенция от уведомен застраховател) до окончателно
изплащане на обезщетенията по банкова сметка на родителя на пострадалия в банка
„Алианц Банк България“АД с *******.
Насрещните страни претендират присъждане на разноски по делото. Списъци не са
представени от страните.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна
застраховка гражданска отговорност на водача на МПС модел „*******“ с ДКН ******* за
периода 13.03.2020 г. – 12.03.2021 г., сключена със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД и оповестена в публичен регистър с регистриранa полица BG/12/**********.
Безспорен е фактът на изпратено до ответното дружество искане за обезщетяване,
регистрирано от застрахователя с вх. № 3258/21.09.2020 г., по което след изискване с изх.№
5
4043/09.10.20г на допълнителни доказателства (за воденото наказателно разследване,
провеждано лечение и лична банкова сметка на малолетното дете) няма друго произнасяне.
Неоспорими на осн чл. 300 ГПК са установените по задължителен за гражданския
съд начин обстоятелства от фактическия състав на престъплението, за което застрахованият
обвиняаем е признат за виновен с решение по чл. 78а ал.1 НК, приключващо наказателното
производство (Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК).
Такива са обстоятелства от фактическия състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 343 ал.1 НК (противоправност на поведението на
водача на застраховано МПС и механизъм на причиняване по непредпазливост на престъпен
резултат – средна телесна повреда на пътник на задна седалка в другия автомобил): на
20.06.2020г. С. И. в гр. *******, при управление на МПС – л.а. „*******“ с ДКН *******,
нарушила правилата за движение – чл. 47 и 50 ЗДвП: като управлявала автомобила без да
намали скоростта си(21 км/ч) до възможност за спиране е навлязла при разрешителен зелен
сигнал на светофарна уредба в пътна лента за ляв завой в кръстовище между бул. Сливница
и бул. Република, без да пропусне движещ се с предимство и при разрешителен зелен сигнал
на сфетофарна уредба със скорост около 51 км.ч. през кръстовището автомобил „*******“, в
който пътувало семейството на ищеца (майка му, която управлявала автомобила, сестра й на
предна седалка, и две деца – близнаци на задна седалка); при удар в предна лява част на
колата, детето С.Р., седящ в ляво получил счупване на лява ключица, което затруднило
движението на крайника му за период от 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителен
процес.
За тези обстоятелства не се налага доказване.
Спорни са твърденията относно характера на последиците от травматичното
увреждане, търпени вследствие на това ПТП, причинната връзка между описаните и
допълнително понесени физически и психически болки и страдания (вкл. и след проведено
лечение) и съпричиняването на крайния резултат с поведението на ищеца.
Постадалият (чрез законен представител) твърди, че след като травмата била
диагностицирана по спешност непосредствено след ПТП в Спешен център на МБАЛ „Света
Анна – Варна“, била назначена консервативна терапия с обездвижване и покой за период от
две седмици, както и медикаментозно лечение с болкоуспокояващи. Предписаното домашно
лечение възпрепятствало нормалното ежедневие на детето, което трябвало да разчита
изцяло на чужда помощ за хигиенни и битови потребности в продължителен период, което
наред с изпитваните болки се отразило негативно на психиката му като действало
депресивно и усложнило възстановителния процес. Социалното му изолиране поради
принудителното ограничение на контактите му в ранната му детска възраст допълнително го
травмирало. Уплахата му при инцидента влошил съня му и често детето се будело нощем от
кошмарни сънища, свързани с произшествия. Твърди, че въпреки проведеното лечение,
затрудненията при движение и болките в увредените области не са преодолени и се
6
обострят при натоварване или резки климатични промени.
Ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, както по
отношение на интензитета и продължителността на твърдените физически болки,
продължителността на възстановителния процес и съпътстващи ги психически страдания,
така и по отношението на пряката им връзка като резултат от застрахователното събитие.
Оспорва определения от ищеца паричен еквивалент като го счита за несъобразен с
критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
Отделно, ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат
от страна на пострадалия на две основания. Твърди, че поведението на детето не е
съобразено с изискване за използване на обезопасителни средства при пътуване в автомобил
(колан или обезопасителна система за деца), което обективно е допринесло в значителна
степен за вредоносния резултат. Отделно твърди, че завишеният интензитет и
продължителност на страданията на увредения са резултат и от неспазени лекарски
предписания или заболявания, предхождащи ПТП. Конкретни твърдения по това
последно възражение не са посочени, което налага съдът да поиска пояснения преди да
довърши устния си доклад.
Съпричиняването е оспорено от представителя на ищците.
Оспорване на претенция за лихви е предприето не само с довод за обусловеността му
от недължимостта на обезщетението, но и самостоятелно с възражение за ненадлежно
сезиране на застрахователя без представяне на данни за личната банкова сметка на
пострадалия. Фактите имащи значение за забавата на застрахователя са посочени като
безспорно установени действия на насрещните страни по предварителното извънсъдебно
рекламационно производство.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като пряка претенция на пострадал, останал
неудовлетворен от застраховател, след уведомяване му за породеното задължение за
покритие на риска „гражданска отговорност” по задължителна застраховка на
автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил.
Съответно като приложим материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение
съдът отчита диспозитивни норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално
правата на ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и обема на покритата отговорност на
застрахования (чл. 493 КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на
7
водача на МПС, покриващо фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД),
поради което приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане
на присъда (респ. решение за освобождаване от наказателната отговорност и налагане на
административна санкция за виновно извършено престъпление, което има силата на влязла в
сила присъда) от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние
(чл. 300 ГПК). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалото
дете. Ето защо са недопустими както оспорвания на факти, така и несъвместими с тях
възраженията основани на твърдения за друг механизъм на ПТП, който изключва вината на
застрахования водач и участието на неговото деяние в причинно-следствена верига, довела
до престъпния резултат – телесно увреждане в средна степен.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се
урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на
причиняване на резултата от поведението не само на водача на автомобила, но и на самия
пострадал, което само по себе си не е част от наказателния състав и не е преклудирано с акта
на наказателния съд, доколкото не изключва вината на осъдения и приносът му за
престъпния резултат. Съответно и възражението за съпричиняване на резултата поради
допринасяне с поведението на пътника преди удара, както и от поведението му при
провеждане на лечението не е преклудирано от задължителна сила на акта на наказателния
съд и следва да бъде разгледано от настоящия съд като значимо за размера на отговорността
на делинквента. Правилата за обезопасяване не са адресирани само до водачите, а и до
пътниците като участници в отношенията по използване на автомобилите като превозни
средства и могат да обосноват възражението на неправомерно поведение. Субективното
отношение на пострадалия към резултата е без значение, тъй като причиняването се отчита
според обективната връзка между конкретно поведение и вредоносния резултат, съответно
няма значение и дали пострадалия субект има правнозначима воля или не. Затова и доводът
за основаване на възражението за съпричиняване на поведение на самия ищец, а на трети
лица(дори и те да са родители, чиято воля замества тази не малолетните деца) не може да се
възприеме. Съдът приема, че с посочването на фактическата проява на поведението на
детето(резултат от надзора на родител) и обективната връзка на това поведение с механизма
на причиняване на конкретни вредоносни последици надлежно е обосновано именно
възражение за съпричиняване от самия пострадал.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорните претенции за присъждане на мораторни лихви намират основание в
нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане(чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с
отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението
(чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му, респективно
8
освобождаването на застрахователя от последици на собствената му забава в срока за
произнасяне по заявена претенция(чл. 497 КЗ). В тази връзка значение има и специфичното
рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на
претенцията, уредено в чл. 498, ал. 1 и 2 КЗ, вкл. общи правила на чл. 380 КЗ и специалните
изисквания към застраховател по задължителна застраховка по чл. 496 КЗ. Възражението за
непълнота на уведомлението до застрахователя се квалифицира като позоваване на
кредиторова забава, изключваща забава на застрахователя.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и накърняване
на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни
изживявания (психически страдания) и остатъчни последици от телесни и психични травми
представляват елемент от правопораждащ фактически състав на претендирано вземане,
ищеца носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията за последици извън установени с медицинска документация
увреждания и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, също подлежат на
самостоятелно доказване. Ищецът се е позовал на писмени доказателства за медицински
изследвания, гласни доказателства за търпените страдания и заключения на медицински
специалисти.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката
критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II
т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи
конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода на съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди. Посочените за тези
обстоятелства доказателства съвпадат с посочените по-горе.
Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на
последиците от ПТП с противоправно поведение на пострадалия, с което обективно са
създадени предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или неговия
по- значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Позовал се е на показания на очевидец
– водача, участвал в ПТП и интерпретация на показанията и установените престъпни
обстоятелства и медицински книжа от автоексперт и медик .
По отношение на обезщетенията за забава ищецът носи тежест да докаже начален
момент на уведомяване на застрахователя, за което се е позовал на писмени доказателства,
приложени към искова молба. Размер на лихва не следва да се доказва. Кредиторовата
забава следва да се доказва от ответника, който се е позовал на същите писмени
9
доказателства.
Съдът не констатира посочени спорни твърдения, за които страните не са ангажирали
доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително
извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат
да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт
след сезирането на застрахователя, а претенцията се концентрира до размер на справедливо
обезщетяване, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез
съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която
трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по - евтина и по - бърза процедура,
страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на
документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на
търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо
партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно
изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет - сайта на Министерство на правосъдието.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно - изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
По доказателствените искания на страните:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени към
искова молба в копия, заверени за вярност: преписка по уведомяване на застрахователя,
вкл. уведомление (л.12), протокол за ПТП с две пострадали лица(л. 8), болничен лист за
преглед в спешно отделение (л.10), справка за застрахователна полица (л. 17), удостоверение
за банкова сметка на законен представител и удостоверение за раждане на малолетен
пострадал (л. 18-19), отговор на застраховател (л. 15).
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени към
10
отговор по искова молба в копия, заверени за вярност( извън съвпадащи с вече допуснати
документи): полица за сключена задължителна застраховка (л.47).
ПРИЛАГА изискано АНД № 4342/2020 г. на РС – Варна.
ДОПУСКА позоваване на налични документи от АНД № 4342/2020 г.: решение и
мотиви към него и съответно от досъдебно производство ДП № 248/2020 г. на ОД МВР
Варна: протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с фото албум и скица (л.
8-22); справка за режима на сфетофарна уредба, циклограма, схема на кръстовище и скици
на фазите на светофара (л. 79-83); медицинска документация от спешен център с данни за
рентгеново изследване ( л.85-89), протокол за предявяване на материали на законен
представител на пострадалия( л. 92).
На осн. чл. 192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в делото лице
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО ОСИГУРИТЕЛНА КАСА гр. София, ул. Кричим № 1 да
представи на съда в седмичен срок от уведомяването справка за намиращите се у него данни
относно извършени прегледи, консултации, назначени изследвания, поставени диагнози,
болнично лечение, оперативни интервенции и др. данни относно здравословно състояние на
пациент С. ВЛ. Р., ЕГН ********** в периода 20.06.2019-02.02.2021. или да посочи
причини, поради които документация не може да бъде предоставена.
Предупреждава третото лице, че при неизпълнение на това задължение (или
непосочване на уважителни причини за това) носи отговорност пред страната, поискала
доказателството – ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД за причинени вреди, както
и че може да бъде наложена глоба на длъжностно лице от състава на учреждението по
чл. 87 ГПК в размер между 50 и 300 лева.
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца С. ВЛ. Р., ЕГН **********, като
ЗАДЪЛЖАВА законния му представител майка Д. АТ. Л., ЕГН ********** да окаже
съдействие като осигури явяване на малолетно дете за преглед при вещо лице лекар
(травматолог), назначен от съда по настоящото дело, както и да му предостави за
запознаване личния медицински картон и други медицински документи, с които разполага за
проведени прегледи, лечения и консултации преди и след 20.06.2020г. за установяване на
физическо и психическо здравословно състояние, обективни данни за проведено лечение,
приложени медикаменти и резултата от тях, като при неизпълнение ще бъде прието, че
лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на последиците по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на детето С. ВЛ. Р. на вещото
лице по допуснатата експертиза, след съгласуване със законния представител Д. АТ. Л. на
посочена от експертите дата за преглед, но не по- късно от една седмица от уведомяване на
вещото лице за поставена задача.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо лице
11
съдебен лекар травматолог Д. И. Г. (№ 48 от списъка на вещите лица на ВОС), който след
запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване налични в приложено към
настоящото производство преписка по АНД и съответно досъдебно производство,
медицинската документация, налична по делото, вкл. постъпила от НЗОК, както и
допълнително предоставена при поискване от СПЕШЕН ЦЕНТЪР На МБАЛ „Св. АННА-
ВАРНА“АД и от родителя на детето и личен преглед на пострадалия да даде заключение за
това:
какъв е характера на понесените телесни увреждания от детето, какъв е интензитетът
им и какви са обичайните срокове за възстановяване, изисквало ли е лечение и
съответно ли е то на данните по представената медицинска документация
имало ли е детето установени заболявания преди ПТП, евентуално допринесли ли са
те за причиняването на травмата или последиците й или за възстановителния процес
или състоянието към настоящия момент
свързани ли са така установените увреждания, лечението им или рехабилитацията с
проявление на краткотрайни или продължителни болки и дискомфорт, по какъв начин
травмите са повлияли върху ежедневните дейности на ищеца, социалните му
контакти; необходимо ли е било обездвижването, за какъв период от време се е
налагало да ползва чужда помощ при осъществяване на ежедневните си дейности
необходима ли е рехабилитация за преодоляване на последици от такава травма, има
ли данни за проведена рехабилитация, ако такава е била необходима
какво е физическото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици(ограничение на движенията, болки при промяна на
метеорологичните условия), необходимо ли е продължаване на лечението до пълно
възстановяване и какъв би бил необходимия период на възстановяване на здравето в
цялост.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300лв, от които 200 вносими от бюджета на съда и
100лв, вносими от ответното дружество.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-
малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза в състав: съдебен медик Д. И. Г. и автоексперт М. П. Т. ( №
505 от списъка на ВОС), които да дадат допълнително заключение по въпроса:
1. задачи за автоексперта, след запознаване с протоколите от огледите на местопроизшествие
и и веществените доказателства по изисканото наказателно производство:
с какви предпазни средства за пътници на задна седалка на автомобила е бил
оборудван л.а. Фолксваген с ДКН В7222ВН и съотвестват ли тези средства на система
12
за обезопасяване на дете с килограмите и ръста на пострадалия
какви инерционни сили са действали върху тялото на пострадалия(според
установения по АНД механизъм на ПТП) по време на настъпване на ПТП от момента
на удара до установяване в покой
какво е възпиращото действие на съответното система за обезопасяване, ако тя
е била приложена при настъпването на произшествието и как е следвало да настъпи
съприкосновението на тялото на пострадалия с детайли от купето на автомобила ако е
бил обезопасен с налична система на ляво място на задна седалка.
позволявали ли са наличните предпазни средства да се осуети понасяне на
удари от пътуващо в ляво дете при сблъсък на автомобилите при ПТП, установено
като престъпно деяние в решението по АНД 4342/20 или намаляване на интензитета
на тези удари
2. задачи за съдебен медик, след запознаване с медицинската документация, налична по
делото и евентуално предоставена амбулаторна карта на детето да даде заключение за това:
какъв е бил ръста и теглото на детето към момента на ПТП
има ли обективни данни за поставянето на обезопасителен колан (следи, белези,
увреждания от типа “коланна травма“) или друга система за обезопасяване на дете
установените увреждания по тялото (по заключението на медицинската
експертиза) в началния период на проведеното лечение след ПТП обичаен резултат ли
са от действието на инерционните сили при сблъсъка на тяло на обезопасен или
необезопасен пътник на задна седалка
3. комплексна задача при установен вариант съответен на следи от липса на употреба на
колан или друга система и установено налично обезопасяване на задна седалка в
автомобила, какъв би бил обективно резултата от действието на инерционните сили, ако
пострадалия е бил обезопасен, щяха ли уврежданията да са с идентичен с установения
интензитет, обем и тежест и срок за възстановяване; можеха ли някои от вредоносните
последици да не настъпят.
ОПРЕДЕЛЯ депозит само за тази задача в размер на 400лв( съответно в размер на
200лв за медика и 200лв за автоексперта), вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-
малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на
заключението делото ведно с приложеното АНД 4342/20.
ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ищцовата страна един свидетел
за установяване на фактите по проявата на понесените болки и страдания от пострадалия
13
ищец и промените в бита и самочувствието му след преживяното ПТП.
ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване С. М. И.(с данни по служебно
извършена справка в НБД) като свидетел за установяване обстоятелствата, свързани с
механизма на ПТП от 20.06.2020г. и поведението на пострадалия, с указание до призованото
лице за размера на депозирани 15лв за покриване на разноските за явяване, които могат да
бъдат възстановени от съда и изплатени при представяне на доказателства в съдебното
заседание или посочване на банкова сметка за изплащането им по-късно.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение да представи доказателства за изпълнение на задължението за авансиране на
разходите по допуснатите доказателства (500лв за експертизи и 15 лв за явяване на
свидетеля) по депозитна сметка на ВОС в ЦКБ клон Варна IBAN BG32CECB 9790 33C8
7843 00, като до представяне на доказателства за внесени разходи съдът няма да уведомява
вещите лица и да осигурява и бюджетните средства и ако с това свое поведение страната
осуети събиране на необходимите на съда експертни заключения може да понесе и
отговорност за неоснователно отлагане на делото по реда на чл. 92а ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника за поставяне на въпросите на вещите
лице относно престъпни обстоятелства, установени в акт на наказателен съд.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка и
доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на
претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат изменение на
определен от съда размер ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.11.2021 г. от 9.00 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и
отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да се призоват страните, а свидетелят И. и
назначените ВЕЩИ ЛИЦА лекар и автоексперт с обявяване на задачите им - след внасяне на
депозит.
ДА СЕ УВЕДОМИ за дата на насроченото заседание и дирекция "Социално
подпомагане" гр. Варна, на осн. чл. 16, ал. 6 ЗЗДет., като към съобщението се приложи за
сведение и препис от настоящото определение.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощника на
ищците адв. В. (на служебен адрес по искова молба) и на ответника на адв. П. (на служебен
адрес, посочен в отговора) и на ДСП, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
14
ЗАДЪЛЖАВА ответника –застрахователно дружество да посочи свой електронен
адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, евентуално в случай че не разполага с
такива адреси, да посочи такъв адрес за пълномощника си, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение до следващото съдебно заседание съдът
ще продължи да уведомява за следващи процесуални действия тази страна на електронен
адрес посочен в търговска кореспонденция на застрахователя (****@********.***) и при
липса на потвърждение на получаване, съдът ще отчита срока по реда на чл. 41а. ал. 1 ГПК.
Указва на ответника, че страната може да посочи електронен адрес за връчване на
съобщения, или да поиска достъп до електронното дело и електронно уведомяване по делото
след като се регистрира като потребител в ЕПЕП и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
Предупреждава страните, че страната, получила чрез пълномощник достъп до книжа
по делото (без поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция, като при липса на такова
потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по делото, получавани
чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15