№ 726
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:ИВ. Владова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500726 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по депозирана от Б. Д. Г., ЕГН
**********, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение
№755/07.03.2024г. по гр.д. №15332/23г. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу ...... № 5 „....", ЕИК .........., адрес на седалище: гр. Варна,
общ. Варна, ул. „Ю. ........" № 5, представлявано от директор М. Х. У., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата, сумата от 1 254,54 лева, представляваща разликата между
заплатеното трудово възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение, за периода от
01.01.2023г. до 14.06.2023 г., след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 27.11.2023год. до окончателното изплащане, на основание чл.128 ал.2 от
КТ, както и е осъдена ищцата да заплати на ответната ...... 430лв., представляваща сторени
разноски за платено адв. възнаграждение.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на производствените правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
даденото от МОН тълкуване на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда е
обвързващо, тъй като това тълкуване не е официално, доколкото не е обнародвано. Твърди
се, че измененията на КТД, извършени с Анекса от 10.08.2023г. се прилагат и към лицата в
трудови правоотношения към 01.01.2023г. КТД влиза в сила в деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. Анексът, като неразделна част от трудовия договор,
посочва този друг момент, а именно – 01.01.2023г., към който ищцата е била служител на
ответника. Отношенията са преуредени, поради което и следва да действа от 01.01.2023г. до
прекратяване на трудовия договор. Сочи се, че няма основание създаденото със задна дата
1
по-благоприятно положение да не намира приложение по отношение на ищцата, а само по
отношение на лицата с действащи и към момента на подписване на анекса. Моли решението
на ВРС да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ...... №5 „....“- Варна, представлявана от директора М. У., чрез
процесуален представител адв. Ю. Г.. Излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Твърди, че посочената в Анекса дата- 01.01.2023г., не е датата на влизането му в сила, а
посочва само началния момент, от който ще действат промените, предвидени в анекса.
Задължителната предпоставка Анексът да разпростре действието си обаче е лицата, които
ще се ползват от промените, да са заети по трудово правоотношение. Ищцата не е такава
към датата на подписване на Анекса, поради което и той не намира приложение по
отношение на нея. Такива указания са дадени от МОН до Община Варна, която е
първостепенен разпоредител на бюджетни средства. Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищцата Б. Г. излага, че по силата на трудов договор №
785/03.09.2018 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, е назначена при ответника на
длъжност „учител ДГ", а с последващо допълнително споразумение към трудовия договор
№ 133 от 24.10.2022г. е преназначена на длъжност „старши учител". Със заповед №
648/14.06.2023г. издадена от Директора на ...... № 5 „...." гр. Варна е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 14.06.2023г. На 10.08.2023 г. е подписан Анекс № ДО1 -
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г., с който е договорено увеличение на работните
заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал -
съобразено с увеличението на минималната работна заплата за страната, като действието му
е от 01.01.2023 г. Прилагането на увеличението е за всички членове на синдикални
организации и организации на работодатели, страни по колективния трудов договор, които
са били в трудови правоотношения към 01.01.2023г. Със заявление № АСД - 09 - 1012 от
15.09.2023 г. поискала да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение за периода от
01.01.2023 до 14.06.2023 г. (в периода, в който е работила в ДГ № 5 „...." през 2023 г.), в
съответствие с договореното в Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД и да й бъде
изплатен увеличения размер на работната заплата по банкова сметка. С писмо от 13.10.2023
г. е отказано изплащане на увеличения размер трудовото възнаграждение, съгласно
договореното в Анекс към КТД, с мотив, че предвиденото увеличение е само за работници и
служители с действащи трудови договори. Ищцата излага, че не е съгласна с мотивите на
работодателя, тъй като клаузите на колективния трудов договор действат занапред, но
страните по договора може да уговорят друго. И доколкото анексът е неразделна част от
подписания на 06.12.2022г. КТД, а в чл. 27 ал. 1 и ал. 2 на Анекса изрично е записано, че
страните по КТД се договарят за съответно увеличение на заплатите на педагогическите
специалисти и на непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023г., то именно тази е
датата, която са договорили страните в Анекса към КТД. Разпоредбата има ретроактивно
действие, считано от 01.01.2023г. В брой 75 на ДВ от 01.09.2023г. е публикувана Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. В §2
на изменящата наредба се съдържат промени в Приложение № 3 относно минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Съгласно
§3, който е заключителна разпоредба на наредбата, изменяща Наредба № 4, наредбата влиза
в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в
сила от 1 януари 2023 г. По този начин наредбата, изменяща Наредба № 4, също придава
2
обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати, освен цитирания по-
горе Анекс. Затова и ищцата излага, че поради обратното действие на клаузите и
разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в Анекса и в Наредба № 4, в приложното поле на новите
текстове попадат всички учители и непедагогически специалисти в системата на
предучилищното и училищното образование, които членуват в синдикални организации и
организации на работодатели, страни по колективния трудов договор, които са с прекратени
трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са били в трудово
правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023 г. до датата на
прекратяване на трудовото си правоотношение, имат право на договорения увеличен размер
на възнаграждението. Директорите на съответната образователна институция следва да
разпоредят увеличение на трудовото възнаграждение и на тези служители, независимо, че
към датата на приемане на увеличението вече не са част от тази институция, независимо от
основанието, на което е прекратено правоотношението със съответния служител. С
допълнително споразумение към трудовия договор № 133 от 24.10.2022г., сключено с ДГ №
5 „...." за изпълнение на длъжността „старши учител" е определено основно трудово
възнаграждение в размер на 1533 лева. Предвиденото увеличение за заемащ длъжност
старши учител е в размер на 1763 лв. Увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя.
Дължимият размер на възнаграждението, което следва да изплати ответника за периода от
01.01.2023г. до 14.06.2023 г. е в общ размер на 1254., лева, формиран от суми, посочени
помесечно за съответен период и разлика между основно трудово възнаграждение и
минимална основна работна заплата- по 230 лв. за всеки от месеците от януари до май
2023г. и 104 лв. за месец юни 2023г. Претендира се и законната лихва върху сумата от
подаване на иска до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ДГ №5 „....“ депозира отговор на исковата
молба., с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва посочените в исковата молба
обстоятелства, че ищцата е работила на длъжност „старши учител" при ответника, както и
че със Заповед № 648/14.06.2023 г. на Директора на ...... № 5 „...." - Варна трудовото й
правоотношение е прекратено, считано от 15.06.2023 г. В подписания на 10.08.2023 г. Анекс
№ Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. е предвидено увеличение от 01.01.2023
г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. Излага,
че наличието на действащо трудово правоотношение към датата на подписване на
горепосочения анекс - 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила
на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на
лицата, които притежават качеството работници или служители към момента на постигане
на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата
възниква на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование. В смисъла на гореизложеното са
дадените указания от Министерството на образованието и науката до Община Варна с
Писмо, изх. № 1002-1277/29.09.2023 г., което Община Варна, като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства е изпратил до ...... № 5 „...." - Варна (вх. № АСД-09-
65/05.10.2023 г.), като второстепенен разпоредител с бюджетни средства и подчинена на
Община Варна. Всички уговорени трудови възнаграждения с ищцата до прекратяване на
трудовото й правоотношение са й изплатени. Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено преди възникването на основанието за увеличение на работните заплати на
педагогическите специалисти с горепосочения анекс, поради което за нея не съществува
правна възможност за определяне на нова работна заплата, което обуславя
3
неоснователността на предявения иск.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото трудов договор №785/03.09.2018г. е, че считано от
датата на сключване на договора ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като
е заемала длъжността учител ДГ в ДГ №5 „....“. Съобразно допълнителното споразумение от
24.10.2022г. основното трудово възнаграждение на ищцата е определено на 1533 лв.
Със Заповед №648/14.06.2023г. трудовото правоотношение на Г. е прекратено,
считано от 15.06.2023г.
Видно от приложената служебна бележка от 29.11.2023г. и такава, издадена от
04.12.2023г., ищцата Б. Г. е била редовен член на синдикалната организация на СРС КТ
„Подкрепа“ Варна в синдикалната организация на ДГ №5 „....“ Варна за периода от
01.01.2023г. до 06.2023г. За горното обстоятелство свидетелства и представената карта, от
която се установява, че членски внос е заплащан редовно от ищцата.
Приобщен към доказателствата по делото е анекс №Д01- 192/10.08.2023год. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
Д01-269 от 06.12.2022год. Съдържанието на Анекса сочи, че се изменя текстът на чл.27 от
КТД, като се предвижда, че за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г. Предвиденото за учител,
възпитател възнаграждение е 1 709 лв. Изрично ал. 2 на чл.27 сочи, че осигурените средства
от държавния бюджет на РБългария за 2023г. се изразходват единствено и само за
увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. Ал.3 от Анекса изрично предвижда, че се гарантират минималните основни
работни заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане на
съответната длъжност.
Приобщени по делото са и писмо вх.№АСД-09-65/05.10.2023год., изпратено до
ответника от Министерството на образованието и науката, чрез Директор на Дирекция
„Образование и младежки дейности“ при община Варна, както и Становище относно анекса
от Синдиката на българските учители. Същите възпроизвеждат тълкуване на цитираните
норми, извършено от трети за спора лица, поради което и нямат доказателствена стойност.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Спорният въпрос в първоинстанционното производство, на който се основават и
възраженията във въззивната жалба, е дали разпоредбите на Анекса от 10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени
трудови правоотношения към датата на подписване на анекса - 10.08.2023год. , но полагали
труд от момента, на който е придадено действие на увеличението -01.01.2023год. , до датата
на прекратяване на трудовия им договор.
Отговор на поставения въпрос дава тълкуването на разпоредбите на приложимите
нормативни и поднормативни актове. Така, съгласно новия текст на чл. 27 ал. 2 от КТД за
4
системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е
предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски.
Предвидено е, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.20023г., предхождаща
подписването на анекса, но това предвиждане очертава само периода, от който настъпват
по-благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не
изменя кръга на ползващите се лица, а това са именно „заетите в системата на
предучилищното образование“. Анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към
посочената задна дата- 01.01.2023г., поради което и се налага извода, че кръгът от лицата, по
отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно
момента на подписване на Анекса- 10.08.2023г. Горният извод се налага и от тълкуването на
ал.3 от Анекса, която изрично предвижда, че „се гарантират минималните основни работни
заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане на съответната
длъжност“. Използването на сегашно време, а не на минало такова, води до извод, че към
момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на
изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е
предвидено, че ще се начисли увеличението. Т.е. предпоставка нормата на чл.27 от КТД
въобще да намери приложение по отношение на едно лице е същото към момента на
приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може същото да се възползва от
увеличението на трудовото си възнаграждение, считано от посочената в Анекса дата.
Настоящият състав напълно споделя твърдението на ищцата, че текстът на чл.54 ал.1
КТ регламентира, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов
договор действат занапред, но страните по договора може да уговорят друго. Под "друго"
законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/
подписването му, от която ще влезе в сила. В случая обаче не става дума за "обратно
действие" на анекса към КТД, а само за определяне на началния момент, от който се
увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към
момента на постигане на договореността 10.08.2023 г., т. о. основанието за увеличение на
заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към
тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденият минимален
размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование
съгл. чл. 27 ал. 1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази
категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично е и
предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в
сила от 01.09.2023 г. /, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни
заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба
касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на
приемане на нормативния акт. Както бе цитирано по-горе, текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса
към КТД от 10.08.2023 г. предвижда "осигурените средства от държавния бюджет на
РБългария за 2023 г- да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя". Т.е. осигурените средства следва да бъдат използвани единствено и само за
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което
означава, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител следва да
има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата
на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД. Предвид
5
приложените доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано
от 15.06.2023г., което автоматично прекратява и качеството й страна по КТД, но безспорно
същата не е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование
към датата на подписването на анекса. Задължителна предпоставка, за да може да ползва
договорените с КТД привилегии, е ищцата да е страна по КТД към момента на постигане
съгласие за увеличението- 10.08.2023г., каквото качество обаче уговореното със задна дата
действие на увеличението не може да й придаде. Това е така, тъй като в случая не се касае за
уговаряне „на друго“ по смисъла на чл.54 ал.1 КТ досежно момента на влизане в сила на
изменението на чл.27 КТД, а касае уговаряне период, от който постигнатите договорености
да намерят приложение.
Извън изложените аргументи настоящият състав споделя и направените от
първоинстанционния съд изводи, че приемането на обратното становище би било в
противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване
на трудово възнагражедние на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение е
част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов
договор/чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по
несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на работник или служител
по действащ договор.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че доколкото
ищцата Г. към момента на подписване на Анекса за изменение на КТД-10.08.2023г., не е
била заета в системата на предучилищното и училищното образование, респективно не е
била страна по действащия КТД, то и същата не попада в кръга от лицата, по отношение на
които изменението намира приложение. Предявеният иск за заплащане на сумата от 1254,54
лв., претендирани като част от дължимото й трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 14.06.2023г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен ведно с
акцесорното искане за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното заплащане. Решението на ВРС в посочения смисъл следва да бъде изцяло
потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски съобразно
представения списък, като въззивницата бъде осъдена да заплати на ДГ №5 „....“ сума в
размер на 430 лв.- заплатено от последната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №755/07.03.2024г. по гр.д. №15332/23г. по описа
на РС-Варна, 16-ти с-в.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М." № 120, ет.1, да
заплати на ...... № 5 „....", ЕИК .........., представлявана от директор М. Х. У., сумата от 430
/четиристотин и тридесет лева/, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7