Р Е Ш Е Н И Е
№ 1784
град Пловдив, 02.11.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен
състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, на две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД 6032 по
описа за 2018 година на ПРС, II
наказателен състав намира и приема за
установено следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № К-039201 от 23.07.2018г. издадено от Директор на
Регионална Дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Стара Загора и Кърджали при КЗП град Пловдив, с което на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА Компания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”Цариградско шосе” № 115И, представлявано от А.И.Д.с ЕГН ********** за административно нарушение на
чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено на основание
чл.222 от ЗЗП Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат
се доводи по същество на искането за допуснати съществени процесуални нарушения
и неправилно прилагане на материалния закон.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата
страна редовно призована не се представлява и не представя становище по жалбата
на „БТК” ЕАД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против посоченото дружество за това,
че при направена проверка
на проверка на 13.06.2018г в магазин VIVACOM 5235, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Иван Вазов” 61 е установено: Проверката в търговския обект е по повод
на постъпила жалба от потребителя
Б.Х.Ф.заведена в КЗП РД Пловдив
с вх.№ П-03-821/08.06.2018г. касаеща
рекламация на мобилен телефон с марка Sony Xperia My Agua закупен на 25.07.2017г. При проверката е установено, че търговецът е приел рекламации и е изпълнил административното си задължение да впише същите
в регистъра на предявените рекламации на потребителите, както следва на: 1).02.08.2017г.
под № 5235 175966
2) 02.01.2018г. под № 5235 199009 3) 21.05.2018г. под № 5235 216942
При проверката са представени сервизни протоколи и актове за удовлетворяване на рекламациите, както следва:
-
сервизен протокол № 5235
175966/02.082017г. – Повредата е отстранена,
преминат успешен функционален тест.
-
сервизен протокол № 5235 199009/02.01.2018г. – Сменен дисплей.
- сервизен протокол № 5235 216942/21.05.2018г. – Не подлежи
на гаранционен ремонт, отказан ремонт от търговеца.
-
Акт за удовлетворяване
на рекламацията от 07.06.2018г. в който е отразено, че потребителят
се отказва от замяна, поради
отказ да му се подмени
телефона с такъв с подобни и близки параметри.
Видно от приложената
гаранционна карта на жалбоподателя г-н Ф. е, че е отразен един
гаранционен ремонт – на 10.01.2018г. В
същата гаранционна карта не са отразени предприетите действия, а именно
извършените ремонти в сервиз – от 02.08.2017г. и 21.05.2018г., когато са
предявени първата и третата рекламация, за които има издадени сервизни
протоколи - № 5235
199009/02.01.2018г. и № 5235 216942/21.05.2018г. с което търговецът е нарушил
чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване
на административно нарушение № К-039201/26.06.2018г, същият е съставен
против дружеството жалбоподател за посоченото нарушение, а разпитана в хода на
съдебното производство
актосъставителка С.А.А. изцяло поддържа изложените в него констатации.
Атакуваното НП, което е връчено на 06.08.2018 година.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства: гласни доказателства - показания на актосъставителката С.А. която поддържа констатациите и
които съдът кредитира като логични, последователни, непредубедени, подкрепени и
от събраните писмени доказателства: оригинал на АУАН и наказателно
постановление с разписки за връчването им, констативен протокол с приложения
към него, копие от жалба от Б.Х.Ф., гаранционна карта, пълномощни, писма, копие от
заповед № 289/22.04.2015година и от заповед №393 ЛС/22.04.2015г. на Председател
КЗП.
При
така установената фактическа обстановка, след преценка на събраните гласни и
писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За
да се произнесе
по съществото на правния спор
/ по основателността на жалбата /, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да
се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия
орган, тъй като именно той
е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични
търговци или Юридически лица се касае за
обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението
от обективна страна, като не
се изследва въпрос за вина.
Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да
бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране
на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени
от надлежен орган или не
са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се
посочи, че критерият за определяне
на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва
да провери дали то е правилно,
т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който
следва да установи пред съда,
че има извършено
административно нарушение /
такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено
от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан
и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението
/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните
правни изводи.
По приложението на процесуалния закон: НП е издадено от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. В настоящият случай не са
налице съществени нарушения на административно наказателния процес, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и обуславят незаконосъобразност
на издаденото НП. На първо място, в съставения АУАН са посочени
обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение и законовите
норми, които са били нарушени. Безспорно е изяснено, че деянието се е изразило
в невписване на два сервизни ремонта в поддържаната гаранционна карта на
устройството. Посочената разпоредба на чл.123 ал.2 от ЗЗП сочи, че “когато
производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и
удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга,
съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя
първоначалните гаранционни условия.
Когато
рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се
отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния
срок”.
С
установените при проверката обстоятелства безспорно е изяснено, че поведението
на жалбоподателя е съставомерно и съставлява
нарушение на тази административна разпоредба, защото не е вписал осъществените
гаранционни ремонти от 02.08.2017г. и 21.05.2018г. Със съставения
административен акт не се е стигнало до неприемливо ограничаване на правото на
защита на нарушителя, което да се изрази в конкретна невъзможност за него да
разбере коя разпоредба и от кой нормативен акт конкретно е нарушил, за което е
и бил санкциониран. Безспорно е изяснено обстоятелството, че търговско дружество
“БТК” ЕАД не е два гаранционни ремонта по предявени от Б. Ф. рекламации, въпреки
че е издало и поддържало гаранционна карта. Съдът не възприема като състоятелно
оплакването на жалбоподателя, че е само
„търговец”, но не и „производител” на вещта. Посочената разпоредба именно касае
неговото качество на търговец, затова и последният е отговорен за осъщественото
невписване. Посочените възражения са ирелевантни на събраните гласни и писмени
доказателства. Процесуалните действия, свързани със съставянето на АУАН,
безспорно изясняват обстоятелствата по извършването на нарушението, касаещо
неописване на два сервизни ремонта в гаранционната карта на телефонното
устройство. Това е изяснено по несъмнен начин от събраните доказателства,
касаещи изготвянето на един процесуален документ, който се явява един обективен
и законосъобразен резултат на осъществената проверка. Актосъставителят по
съответния ред е доказал извършваното нарушение, нарушителя и неговото
обективно отговорно поведение. Затова съдържанието на акта се е очертало със
задължителни реквизити на административния акт. Точната квалификация на
посоченото административно нарушение е била правилно възпроизведена и не
ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е негово обективно отговорно
поведение. При тези предпоставки законосъобразно наказващият орган е пристъпил
към определяне на административното наказание. Не са били налице условията за
приложение на разпоредбата на чл.28, б.а от ЗАНН, защото не се касае за
нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед степента на
засегнатост на конкретния потребител, на настъпилите за него вредни последици,
както и поради обстоятелството, че те засягат съществено и обществото като
цяло. При неговото определяне той е съобразил изискванията на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН. Наказващият орган е преценил степента на нарушението, характера и размера
на настъпилите вредни последици от него. Затова и законосъобразно го е
определили по реда на чл.222 от ЗЗП в размер от 500 лева. Така определеният размер е минимален,
съответства на имущественото състояние на нарушителя и ще спомогне в най- пълна
степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове
на обществото.
Предвид
изложеното атакуваното НП е издадено законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Ето
защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № К-039201 от 23.07.2018г. издадено от Директор на
Регионална Дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Стара Загора и Кърджали при КЗП град Пловдив, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
Компания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Цариградско шосе” №
115И, представлявано от А.И.Д.с ЕГН **********
за административно нарушение на чл.123, ал.2 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено на основание чл.222 от ЗЗП
Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС