№ 978
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100900838 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане са искове по чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), възражение за прихващане и насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „А.-**“ ЕООД – гр. Банско, представляван от адв. И., твърди, че е придобив
вземане от обединение „Д.-Д.***“ ДЗЗД срещу ответника „Е.С.О.“ ЕАД, наричан
впоследствие ЕСО. Сочи се, че вземането произтича от извършени СМР, приети с протокол
№ 19 от 22.10.2020 г., за които са издадени фактура № 3/22.10.2020 г. на стойност 268795,86
лв. с ДДС и фактура № 4/22.10.2020 г. на стойност 227431,26 лв. с ДДС. Твърди се, че
ответникът заплатил на ответника част от дължимата сума като останало да дължи сумата
71315,09 лв. Това вземане било прехвърлено с договор за цесия от 30.03.2021 г., за което и
цедентът уведомил ответника на 28.04.2021 г. Претендира се тази сума ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
В отговор по исковата молба от името на ответника, представляван от юрк. С.,
признава получено уведомление за прехвърлено вземане, но оспорва прехвърленото вземане
да съществува. Твърди се, че платеното на цедента изчерпва дължимото по сключения
договор. Твърди, че неплатената част е равностойна на дължима от изпълнителя неустойка
за забавено изпълнение от 86 каледнадрни дни, начислена с протокол № 101/16.12.2020 г. и с
това вземане е прихванато частично задължението на ответника да заплати договореното
възнаграждение за извършените СМР.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва да е налице изявление за
прихващане като твърди, че сумата е била удържана преди да бъде отправено писмено
изявление за заплащане на едностранно начислената неустойка. Твърди се, че отклонение в
1
срока е допуснато на етап подготвителни дейности и причина за това са забавените
съгласувателни проедури с компетентните институции, възложена от възложителя
преработка на проекта и одобряването й, отправено от ответника уведомление за временно
спиране поради епидемичната обстановка. Наведен е довод, че тези причини стоят извън
контрола на цедента, поради което и не обосновават закъснение. Оспорва да е налице
възможност за възложителя да начислява неустойка върху двата етапа – подготвителни
дейности и изпълнение на СМР. Твърди се предсрочно изпълнение на СМР.
В отговор по допълнителната искова молба ответникът твърди, че изработеният
проект е приет от него с протокол на 15.06.2019 г. и договореното възнаграждение е
изплатено на 30.07.2019 г. Оспорва да е възлагана преработка, а единствено промяна на
съединителна кутия на стълб № 161 от двупътна според проекта, на трипътна. При
бездействие на изпълнителя ответникът поискал съгласуване на работния проект едва на
01.08.2019 г. Смята, че забавеното внасяне на проекта довело до невъзможност той да бъде
разгледан в периода на отпуските в ОПУ – София. Раглеждането на проекта от технически
съвет било планирано за 02.09.2019 г. Навежда довод, че това забавяне е по вина на
изпълнителя, ангажиращо и отговорността му за забава. Твърди се и съгласувателната
процедура да е забавена поради установени пропуски в проекта, довело до възстановяване
на срока, считано от 16.09.2019 г. Твърди се, че при оптимална организация етап СМР е
могло да приключат преди зимния сезон и да бъдат спестени предвидимите през това време
обективни ограничения. При условията на евентуалност предявява искане за прихващане
след установяване на противопоставеното вземане за неустойка от съда.
По същество на спора процесуалният представител на ищеца – адв. И. от САК,
поддържа иска. Оспорва да е налице забава, а евентуално тя да се дължи на обстоятелства,
стоящи извън контрола на ищоцовото дружество, на което основава и оспорването си на
противопоставеното вземане за неустойка. Навежда доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – юрк. С., оспорва иска. Застъпва теза, че
промяната на стълб 161 не изисква съгласуване от институциите, тъй като става дума за
ремонт. Смята, че съгласувателните процедури с институциите , чиято инфраструктура ще
бъде пресечена не изискват внасяне на целия проект за съгласуване. Претендират се
разноски.
Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира
следното:
С договор № 0008-ЦДУ/12.02.2019 г. ответникът е възложил на ОБЕДИНЕНИЕ
„Д.$Д. 2018“ ДЗЗД „Проектиране, доставка и монтаж на OPGW на ВЛ 110 kV „Д.“ ВЛ 110
kV „Д.“ чрез комплексно изпълнение на проектиране, доставка на материали и съоръжения
и монтаж на OPGW, включително осъществяване на авторски надзор за периода на
изпълнение на строително-монтажните работи на обекта в съответствие с Техническата
спецификация на възложителя, Техническото предложение и Ценовото предложение на
изпълнителя. Съгласно чл. 3.1. възложителят (ответникът) заплаща на изпълнителя
2
договореното възнаграждение след приемане на работния проект в срок до 30 календарни
дни. Определено е, че срокът за цялостно изпълнение на поръчката е общо 160 дни, от които
35 дни за изпълнение на СМР, считано от датата на подписване на протокола за откриване
на строителната площадка на обекта до датата на уведомителното писмо до възложителя за
окончателното завършване на СМР на обекта (чл. 4.2.1.). Посочено е, че не се включва в
определения срок за изготвяна на проекта времето от датата на предаване на проекта до
датата на протокола с резултатите от разглеждане на проекта от възложителя. Страните са
регламентирали реда за приемане и предаване на проекта като съгласно чл. 6,2
възложителят разглежда проекта на технически съвет и уведомява изпълнителя за приемане
или отказ за приемане на проекта. Съгласно чл. 14.1 в случай, че изпълнителят е в забава
при изпълнение на сроковете по договора (с изключение на случаите на форс мажор),
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден върху стойността на съответния
етап, без ДДС. Според чл. 14.4. възложителят уведомява писмено изпълнителя за стойността
на начислената неустойка , а в случай, че неустойката не бъде заплатена в определения от
възложителя и съобщен на изпълнителя срок, възложителят има право да прихване
стойността на дължимото плащане от сумата за плащане (чл. 14.5. от договора).
На 05.06.2019 г. на заседание на техническия съвет е приет работния проект с
указание, че проектът за подобект „Д.“ включва и изискване от възложителя за
допълнителна трипътна съединителна оптична кутия на стълб № 161. От заключението на
вещото лице се установява, че това изискване е изпълнено с проект, приложен към писмо №
6/28.06.2019 г.
На 31.07.2019 от ОДМВР-СОФИЯ е издадено положително становище по проект за
временна организация на движение съответно за подобекти „Д.“ и „Д.“.
На 04.08.2019 г. пред ОПУ – София от името на изпълнителя е депозирано искане за е
разрешение за специално ползване съответно за подобект „Д.“ и „Д.“ с указание да са
приложени части от проекта: Пътна (пресичания на ВЛ с пътища от републиканската пътна
мрежа) и Временна организация и безопасност на движението.
На 30.08.2019 г. представител на ответника и на изпълнителя писмено са
удостоверили, че са спира срокът по чл. 4.2.1.2. от договора до получаване на Разрешение за
специално ползване на пътищата от АПИ и становище от „Автомагистрали“ АД. С
двустранен протокол от 16.09.2019 г. от представители на възложител и изпълнител е
изразено съгласие, че изпълнението на етап подготвителни дейности продължава да тече от
17.09.2019 г.
На 02.09.2019 г. ответникът е уведомен, че ДП „НК ЖИ“ съгласува представените
проекти за всеки от подобектите.
На 11.09.2019 г. е изведено писмо до изпълнителя с указана необходимост за
отстраняване на забележки като предпоставка за внасяне на искането за издаване на
Разрешение за специално ползване.
На 20.09.2019 г. ответникът е уведомен за завършени съгласувателни процедури с
3
МВР сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР-София, както и че предстоят такива процедури
пред ОПУ София, АПИ и Автомагистрали ЕАД.
На 03.12.2019 г. представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ писмено е
уведомил изпълнителя, че съгласува представените проекти за всеки от подобектите и на
същата дата е издадено разрешение на основание чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 3 от Закона за
пътищата и чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за специално ползване на пътищата освен за
периода от 01.11. до 31.03.
На 09.12.2019 г. е поискано съгласуване на проектите от „Автомагистрали“ ЕАД.
На 20.12.2019 г. писмено е удостоверено от представители на страните, че
площадката е свободна и може да се започне работа като на същия ден е констатирана
пречка за започване на работата и е подновена на 26.05.2020 г.
На 13.04.2020 г. е изведено писмо от ръководител МЕР София област, че поради
настъпилата епидемиологична обстановка в страната и отказ на ЧЕЗ Разпределение –
България за съгласуване на изключванията, работата по съгласувания график се отлага.
На 04.06.2020 г. отново е констатирана пречка за извършване на СМР и работата е
подновена на 17.06.2020 г.
На 26.06.2020 г. отново е констатирана пречка за извършване на СМР и работата е
подновена на 11.09.2020 г.
На 18.09.2020 г. отново е констатирана пречка за извършване на СМР и работата е
подновена на 23.09.2020 г.
На 25.09.2020 г. отново е констатирана пречка за извършване на СМР и работата е
подновена на 29.09.2020 г.
На 01.10.2020 г. отново е констатирана пречка за извършване на СМР и работата е
подновена на 06.10.2020 г.
На 06.10.2020 г. ответникът писмено е уведомен, че строително-монтажните работи
са завършени
На 04.07.2019 г. изпълнителят е издал фактура за изготвени работни проекти на обща
стойност 39798 лв., която сума е заплатена от ответника на 30.07.2019 г.
На 22.10.2020 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа, предмет на описания вече договор.
На 22.10.2020 г. представители на възложителя и изпълнителя са подписали
Протокол № 19 с указание да са изпълнени строително-монтажни работи на обща стойност
223996,53 лв. за подмяна на мълниезащитното въже на ВЛ 110 kV „Д.“ и за подмяна на
мълниезащитното въже на ВЛ 110 kV „Д.“ на обща стойност 189526,05 лв..
На 22.10.2020 г. от изпълнителя са издадени фактури както следва № 4 за сумата
227431,26 лв. (с включен ДДС) с указание да касае Доставка и монтаж на OPGW на ВЛ 110
kV „Д.“, № 5 за авторски надзор за всеки от обектите общо в размер на 1320 лв. с ДДС.
4
По делото не се спори, че ответникът е получил и фактура № 3/22.10.2020 г. на
стойност 268795,86 лв. за приети работи с протокол № 19 от 22.10.2020 г. на стойност
223996,55 лв.
По делото не се спори, че ответникът писмено е уведомил изпълнителя за начислена
неустойка за допусната забава в размер на 71315,09 лв. с указан срок за плащане на сумата
до 23.12.2020 г. Посочено е, че при неизвършено плащане в този срок сумата ще бъде
прихваната от дължима сума издадени фактури.
На 28.04.2021 г. за ответника е получено уведомление от Обединение „Д.-
Д.***“ДЗЗД за прехвърлено на ищеца вземане в размер на 71315,09 лв. ведно с вземания за
лихви.
Вещото лице съдебна електротехническа експертиза определя проектираното
изпълнение като обособено на три етапа съответно – изготвяне на работен проект,
подготвителни дейности и изпълнение на СМР. Вещото лице констатира, че на 2.12.2019 г.
проектите са съгласувани на съгласувани с „Автомагистрали“ ЕАД. Вещото лице сочи, че
пресичането на електропроводите с пътища от републиканска пътна мрежа и железопътната
инфраструктура на страната изисква съгласуване на проектите.
С преработения проект, изпратен на 28.06.2019 г. се установява предвидено поставяне
на трипътна съединителна оптична кутия на стълб № 161 на ВЛ 110 kV „Д.“, довело до
пряма в количествата на окачванията и броя на предвидените елементи. Обособеният етап
„подготвителни работи“ е спиран за 19 дни, а етап „Строително-монтажни работи“ – за срок
от 262 дни.
При установените факти от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 99 вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД
Ищецът се позовава на възникнало в тежест на ответника парично задължение,
произтичащо от изпълнение на възложена работа. Тези факти сочат на договор за изработка,
по силата на който изпълнителят се задължава да извърши поръчаното с грижата на добрия
специалист. Ищецът твърди да е придобил възникнало при тези обстоятелства вземане,
поради което и дължи да докаже в процеса постигнато съгласие за възлагане на твърдяната
работа срещу възнаграждение, възложената работа е приета, съответно да е изпълнена до
степен, осигуряваща ползването й по предназначение, следващото се възнаграждение
възлиза на претендираната сума, постигнато съгласие за прехвърляне на вземането, както и
че ответникът е уведомен за прехвърленото вземане.
Очертаният предмет в договора за цесия между изпълнителя и ищеца в процеса е
възможен. Обстоятелствата, сочат на зачетено от правния ред и обективно достъпно
притезание, а и ответникът основава възражението си на упражнено от негова страна
възражение за прихващане. Това изключва твърдяния порок на договора за цесия и той
валидно обвързва цедента и изпълнител по процесния договор.
5
По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че ответникът е
уведомен за прехвърленото вземане от предходния кредитор. Ето защо и ищецът се
легитимира като единствен кредитор за това вземане. Възникналият спор, концентриран
върху отстоявания от ответника погасителен способ на прихващане с вземане за неустойка
легитимира именно ищеца да отстоява защита на вземането в съдебен процес.
Ответникът не оспорва, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че
възложената работа е изпълнена до степен, позволяваща ползването й по предназначение.
Ето защо и за изпълнителя е възникнало вземане. Макар и да е заявено условно,
обективираното в писмо от 16.12.2020 г. изявление до цедента за прихващане (преди
прехвърляне на вземането) сочи на разпореждане от страна на ответника с негово вземане
при посочено в изявлението основание и размер с индивидуализирано по основание и
размер вземане на цедента. Спорният характер на вземането, който еднозначно може да
бъде изведен и от бездействието на изпълнителя да потвърди писмено изявлението за
прихващане, не засяга момента на погасяване на задължението, но поражда условния му
характер – ефектът ще настъпи към указания момент с чл. 104 ал. 2 ЗЗД при утвърждаване
на спорното към момента вземане за неустойка.
Противопоставеното от ответника вземане включително и на цедента сочи на
нормата на чл. 92 ЗЗД и предполага да бъде установено в процеса 1) постигнато съгласие за
определяне размер на обезщетение, съответно механизъм за определянето му като съдът
служебно изследва съответствието на клауза за неустойка с добрите нрави. 2) възникнало
задължение за праводателя на ищеца, 3) определен момент за неговото изпълнение, който 4)
да е изтекъл 5) неположена от изпълнителя дължима грижа за точно изпълнение.
Понеже вземането за неустойка произтича от съгласувана между равнопоставени
страни воля, обвързващата й сила предполага проявление на указаните в клаузата
правопораждащи обстоятелства и изводима от тях пряка връзка с еднозначно очертан
механизъм за остойностяване на обезщетението. Клаузата на чл. 14.1. изречение първо от
договора свързва неспазения срок от изпълнителя при изпълнение на задълженията по
договора с възникване на вземане при уговорен механизъм за формиране на неговия размер.
Механизмът предвижда като основа за остойностяване на задължението стойността на
съответния етап. Следователно приложението на договорения механизъм предпоставя
остойностяване на етапа, в рамките на който е допуснато закъснение. В случая страните са
остойностили етап I – изготвяне на работните проекти (чл. 2.1.1. от договора) и етап III –
изпълнение на СМР (чл. 2.1.3 от договора). Двете обособени точки са последователни като в
представения и от двете страни договор екземпляр от договора не е възможен извод за
обособено остояностяване на етап II – подготвителни дейности. Сборът от детайлизираните
суми съответства на общата цена, посочена в чл. 2.1. След като страните изрично са
обусловили механизма за остойностяване размера на обезщетението от придадена стойност
за съответния етап настоящият състав не намира основание да смята за договорен механизъм
за остойностяване на забавата при изпълнение на втория етап.
Видно от неоспорената съдебно-електротехническа експертиза макар и периодът на
6
изпълнение етап III – извършване на СМР, от 291 дни да превишава значително договорения
от 35 дни, съгласуваната воля за невъзможност за изпълнение в рамките на 262 дни, няма
основание това закъснение да бъде вменявано в отговорност на изпълнителя. Съгласно чл.
81 ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Писмено удостовереното изявление от
представител на ответника, че съществува пречка за изпълнение на задълженията по
договора сочи на препятствие, стоящо извън контрола на изпълнителя. Това от своя страна
изключва възможността за извод, че полагайки дължимата грижа изпълнителят би могъл да
преодолее препятствието и надлежно да изпълни задължението си. Договорната отговорност
произтича от неположена дължима грижа, което обуславя и вината по смисъла на чл. 81 ал.
1 ЗЗД. При възприета и от двете страни пречка за изпълнение на задълженията вината е
изключена. Определената работа за този самостоятелен етап е свършена в рамките на
договорения срок, поради което не е налице неизпълнение по смисъла на чл. 14.1. от
договора.
Очертаният в клаузата механизъм за остойностяване на неустойката не позволява
отнасяне на предвидената стойност за етап III към определяне размера на обезщетението за
забава в рамките на етап II. При това положение безпредметно остава обсъждането дали и
доколко закъснението в сроковете на този самостоятелен етап се дължи на причина, за която
отговорност носи изпълнителят.
Понеже не се установява противопоставеното вземане на цедента да е възникнало,
изявлението за прихващане е негодно да доведе до отстоявания в процеса погасителен
ефект. Следователно ответникът дължи да заплати претендираната сума.
По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон не регламентира нито предпоставките, при които възниква то,
нито механизма за формиране на размера му, но изрично го разграничава от правилата за
формиране предмета на спора. При тези обстоятелства съдът приема, че нормата утвърждава
изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по
основание досежно вземането за лихва, формирано след датата на предявяване на
претенцията за защита на лихвоносно вземане. На общо основание досежно това
самостоятелно от правна гледна точка вземане приложение следва да намери материалният
закон.
Нормата на чл. 79 ал. 1 ГПК свързва неизпълненото в срок парично задължение с
отговорност за длъжника да заплати и обезщетение за закъснението, чийто размер подлежи
на определяне с нормативно предписан механизъм. Ето защо и предявената при условията
на чл. 214 ал.2 ГПК претенция за законна лихва предполага да бъде установено възникнало
парично задължение в тежест на ответника, определен момент за неговото изпълнение,
който да е настъпил.
7
Главното вземане е прехвърлено ведно с акцесорните му вземания, каквото се явява и
това за лихви – в случая, обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок.
Сключеният договор между ответника и цедентът предвижда срок за изпълнение на
паричното вземане. С изтичането му ответникът е изпаднал в забава. Тъй като не се
установява плащане да е извършено и в хода на процеса, главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва до окончателното й погасяване.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от
ищеца и доказани в процеса разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице – 450 лв. и
държавна такса – 2852,60 лв.
Противопоставеното от ответника възражение за прехомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. За разлика от тези вземания, чийто размер подлежи на
определяне било с нормативен акт, било с акт на съда, размерът на присъщите за съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение пряко зависи от избора на
процесуален представител. Страната е в правото да избере адвокат, на който да повери
защитата по делото, но отговорността на насрещната в процеса страна е лимитирана до
размера на неизбежния разход за реализация на конституционно скрепеното право на
квалифицирана защита в съдебно производство. В тази насока и нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК
очертава критериите за преценка на желаното съответствие – фактическата и правна
сложност на спора по делото, но не по-малко от определения минимален размер на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в случая
възлиза на 2669,45 лв. Основа за определяне размера на възнаграждението се явява
предявеното за защита право на ищеца. Производството обаче се явява усложнено от правна
страна с оглед противопоставеното от ответника възражение за прихващане. Настоящият
състав приема, че разликата до пълния заплатен размер от ищеца е оправдана от разширения
от ответника предмет на спора. Ето защо в тежест на ответника следва да бъде възложена и
сумата 4772,40 лв.
Законът признава право на страна, чиято защита пред съд е обезпечена от
юрисконсулт да получи и сума, съответстваща на предоставена правна защита при
условията на Закона за правната помощ. Ответникът няма право на разноски, поради което
неоснователно е и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
нормата на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че така формираната воля следва да бъде
изрично изразена в решението.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, бул. „******* III“ ** да заплати на „А.-**“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. „******* както
следва:
1. на основание чл. 266 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата 71315,09 лв. – неизплатена част
от възнаграждение по № 0008-ЦДУ/12.02.2019 г. ведно със законната лихва, считано
от 14.05.2021 г. до окончателно изплащане на главницата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 8075,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.С.О.“ ЕАД за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за
разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9