Определение по дело №420/2024 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: 1689
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247250700420
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1689

Търговище, 31.10.2024 г.

Административният съд - Търговище - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Албена Стефанова административно дело420/2024 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Д. А. Ш., [ЕГН] от с.Драгановец, общ.Търговище, обл.Търговище, ул. „Аврам Топалов“ №16, подадена чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия“ №4, вх.Б, ет.2, офис №6 срещу Решение №2153-25-209/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1335-7/13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – Найлян Джелилова, гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета, на Д. А. Ш., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 05.10.2023г. до 04.06.2024г.

В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че органът неправилно и в противоречие на чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета е определил размера на обезщетението, изхождайки не от полученото трудово възнаграждение при последната работа на лицето, а от дохода, върху който са внасяни осигурителните му вноски в държавата по последната заетост Белгия. Излага се становище, че обезщетението на оспорващия е следвало да бъде определено, като същото бъде изчислено на база среднодневното брутно трудово възнаграждение и за целия период от времето на трудовия договор при последния работодател. Излага се твърдение, че полагащото се ПОБ за оспорващия следва да бъде в по-голям размер от определение от органа размер от 29.10 лева дневно. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от Д. А. Ш. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че Д. А. Ш. към 05.10.2023г. има право на ПОБ като компетентната институция и държава е Р.България, съгласно и чл.65, ал.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета.

Не се спори по делото, че последната трудова заетост на Д. А. Ш. е на територията на ДЧ на ЕС – Белгия, с работодател по правоотношението „РОБИЙНС ЛВ“-Белгия в сектор „селско стопанство“ и с последен период на заетост, съгласно структурен документ U004-Информация за заплата, от 19.08.2023г. до 04.10.2023г. като за посочения период лицето е осигурено за всички социални рискове, в т.ч. и за „безработица“.

Съдът указва на ответника по оспорване, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

Съдът след като извърши служебна проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на така направеното в жалбата доказателствено искане, съдът намира, че същото следва да бъдат оставено без уважение по следните съображения:

Документ U1 е преносим документ, който се издава на лицата, в случая оспорващият е този, който може да го получи. Посоченият документ не е от структурните електронни документи, които могат да се разменят между компетентните институции и могат да бъдат изискани служебно. Удостоверяването на периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в държава-членка се извършва освен чрез преносимия документ U1, но и чрез структурните електронни документи U002/U017. По делото са налице структурните електронни документи U002/U017 и за изясняване на делото не е наложително наличието на документ U1.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК,чл.146 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 420/2024г., по описа на АС- гр.Търговище :

Оспорващ

1. Д. А. Ш. от с.Драгановец, общ.Търговище, обл.Търговище, ул. „Аврам Топалов“ №16, чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024г. от 14.00 ч.

ОСТАВЯ без уважение така направеното искане в жалбата на оспорващия, съдът да задължи ТП на НОИ-Търговище да изиска по служебен път по делото формуляр U1.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващата да се призове, чрез адвокат А. Х.-Ч. от АК-Търговище на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия: