№ 425
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202972 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Р.С.. против Наказателно постановление № 20-
0769-005702/01.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки. Претендира
се отмяна на наказателното постановление с твърдение за липса на знание у
наказаното лице за служебната дерегистрация на МПС, което е било с
регистрационни табели и с наличен регистрационен талон, респективно
поради неосъществено от субективна страна деяние. Релевирани са
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради
липса на реквизити в АУАН по отношение на качеството на вписания
свидетел и административния номер от посочената за местонарушение улица.
Възразено е, че АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел в
разрив с изискването за поне двама свидетели. Поддържа се теза, че на
жалбоподателя е връчен нечетлив и неясен екземпляр от АУАН, поради което
е поставен в невъзможност да разбере фактическата и правната квалификация
на нарушението, което му се вменява.
1
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Претендира адвокатско възнаграждение.
В с. з. въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа страна следното:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за това, че на 05.12.2020
г. около 08,10 ч. в гр. Бургас, по ул. «**», до ВХТИ «***» в посока ул. «***»
управлява товарен автомобил «***» с рег. № ***, негова собственост, който
не е регистриран по надлежния ред – след справка с ОД-25 е установено, че
МПС е с прекратена регистрация от 01.07.2020 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 948417/05.12.2020 г., като административно-
наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа
обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, изключая обстоятелството чия собственост е МПС.
Актосъставителят е приел, че автомобилът е собственост на З.Г.З.. АУАН е
връчен и подписан от жалбоподателя без възражения.
От гласните доказателства при разпита на св. Г.Д. – актосъставител, се
установява, че при проверката по линия на КАТ след служебна справка е било
изяснено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е служебно
дерегистрирано, т. е. в показанията на свидетеля липсват данни за знание от
страна на водача на МПС, че управлява автомобил, който е дерегистриран
служебно от КАТ. Според свидетеля автомобилът е бил с регистрационни
2
табели и водачът е представил регистрационен талон. В депозирано в
момента на проверката писмено сведение жалбоподателят е заявил, че не е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка
справка, регистрацията на МПС е била прекратена на 01.07.2020 г. с
основание „непререгистрирано ПС”. От същата справка, от справка за
собственици на МПС и от докладна записка рег. № 769р-4199/19.02.2021 г. се
установява, че за това ПС е имало сключен договор за покупко-продажба рег.
№ 1434/30.04.2020 г. на Нотариус № 108 и новите собственици са
жалбоподателя и З.Г.З., като в двумесечен срок от сключване на договора не
са регистрирали ПС в службата за регистрации, поради което е било
служебно дерегистрирано. От докладната записка е видно, че жалбоподателят
не е бил уведомяван за служебната дерегистрация на МПС.
Във връзка със съставянето на АУАН е образувана преписка за
евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление
на МПС, което не е регистрирано по законоустановения ред. С
Постановление от 04.03.2021 г. Районна прокуратура – Бургас е отказала да
образува наказателно производство поради липса от субективна страна на
умисъл у Л.С., който нито е искал, нито е допускал, а и не е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация.
Наказателното постановление е връчено на 09.06.2021 г., а жалбата е
депозирана на 10.06.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в
гр. Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
“регистрация” е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателна преписка се съдържа доказателство от
автоматизираната информационна система, че процесният лек автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация поради обстоятелството, че
последният купувач не е регистрирал МПС след придобиването му. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и в производството пред
настоящата инстанция той не обори презумпцията на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, се налага извода, че
управлявайки автомобил с прекратена регистрация, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Настоящият състав не
споделя доводите на въззивника за процесуално нарушение поради неточно
описание на местонарушението. Съставомерните факти и обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават
във времето и пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен
начин. Неоснователни са и останалите оплаквания по отношение на АУАН.
4
Актът е подписан без каквито и да е възражения в насока нечетливост или
неяснота на написаното, а с подписа си жалбоподателят е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието му, поради което съдът намира за несъстоятелни
доводите му за ограничено право на защита в този смисъл. Не отговаря на
истината твърдението в жалбата, че не е посочено качеството на свидетеля по
АУАН – изрично е подчертано,че К.М. е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставянето на акта. Няма пречка АУАН
да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, поради което не
могат да бъдат споделени доводите в жалбата за опорочаване съставянето на
АУАН, във връзка с изготвянето му в присъствието само на един свидетел.
Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в
присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел не представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е
декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на
защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на
акта, за да бъде отменено наказателното постановление само на това
основание.
От материалите по делото обаче не се установява знание на
жалбоподателя за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно. Не се констатира и от коментираните
по-горе гласни доказателства, че при проверката по линия на КАТ
жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, както и причината за прекратяването й. Напротив, той е дал
пред проверяващите полицейски служители писмени обяснения за
незнанието си. За това обстоятелство се е наложило извършване на служебна
проверка в базата данни, тъй като в случая процесното МПС е било
5
собственост и на друго лице, било е оборудвано с необходимите 2 броя
регистрационни табели и е имало свидетелство за регистрация, поради което
жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратена
регистрация. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство към
момента на проверката жалбоподателят да е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС, за да е изводимо знанието му за това
обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на
извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на вина
изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.
140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на
изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание
подлежи на отмяна.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.
на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена
правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения.
Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира
отнемането им като административно наказание или принудителна
административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 30.06.2021 г. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
6
делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 4 от която минималният размер за защита
в една инстанция по това дело е 300 лева, до който размер в настоящия случай
е съобразен адвокатският хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005702/01.06.2021
г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –
Бургас, с което на Л.Р.С.., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на Л.Р.С.., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***,
направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7