Решение по дело №843/2014 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 01.10.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на първи септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 843 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №14-0906-000554/16.05.2014 год. на Николай В. Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1745 от 28.08.2012 год., е наложено на П.А.П., ЕГН ********** от гр. София, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева, за това, че на  08.05.2014г. в 13.59 часа в с. Соколово на ул. България до №21 посока гр. София, като водач на лек автомобил – Шевролет Калос с рег. № СА 3899НН, държава България, при обстоятелства: управлява л.а. Шевролет с рег. № СА 38 99 НН собственост на Сашка Илиева Калчева от гр. София, със скорост 73 км.ч. при максимално разрешени за населено място 50 км.ч. Превишение от 23 км/ч. Скоростта фиксирана с TR 4D с фабричен №522 и система за трафик видеоконтрол TFR1-M и показана на водача с точен час, дата и рег. номер на а-ла с клип №10630, с което извършил

1. Водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място от 21 до 30 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П., който го обжалва в срок, и излага, че моли да бъде отменено обжалваното НП. Излага, че в НП не е отразена правилната фактическа обстановка. Излага, че съставения АУАН не отговаря на изискванията на ЗАНН.  Излага, че към НП не е приложен документ, който да сочи овластяването на Николай Недялков да издава НП. Излага, че НП е издадено въз основа на АУАН, който не отразява правилно фактическата обстановка. Излага, че не отговаря на истината твърдението, че е управлявал л.а. с превишена скорост. Излага, че в акта не било отразено, че преди него е минало друго МПС, което го е изпреварило, т.е. движило се е с по – висока скорост. Излага, че при съставянето на акта не е представен документ удостоверяващ техническата изправност на техническото средство TR 4D с фабричен №522. Излага, че в случая е използвано видео наблюдение, като за наличието на такова не били налични задължителните по закон указателни знаци, което означавало, че дори да е заснет видеоклип, както се твърдяло, то той не е годно доказателство за извършено нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата срещу обжалваното НП и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП на посочените в същата основания.

Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.П.Т., Й.В.Й. и Сашка Илиева Калчева,  от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.05.2014г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №488423 от св. Т.П.Т. в присъствието св. Й.В.Й., срещу П.А.П., ЕГН ********** от гр. София, за това, че на  08.05.2014г. в 13.59 часа в с. Соколово, ул. България до №21 посока гр. София управлява лек а-л Шевролет Калос с рег. № СА 3899НН, собственост на Сашка Илиева Калчева от гр. София, ул. Лайош Кошут №36, ап.12, ЕГН ********** със скорост 73 км.ч. при максимално разрешени за населено място 50 км.ч. Превишение от 23 км/ч. Скоростта фиксирана с TR 4D с фабричен №522 и система за трафик видеоконтрол TFR1-M и показана на водача с точен час, дата и рег. номер на а-ла с клип №10630, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – к.т. №**********. В акта не е вписано възражение. АУАН е подписан от нарушителят на 08.05.2014г., когато му е бил връчен и препис от последния. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Т. и св. Й., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършена дейност по контрол на пътното движение, при която последните са разполагали с Трафик радар TR – 4D с фабр. №522 и система за трафик видеоконтрол TRF1-M, и с което техническо средство са засекли жалбоподателят да се движи с превишена скорост от 73 км.ч., в населено място, за което скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км.ч. И двамата свидетели са категорични, че именно жалбоподателят управлявайки л.а. а-л Шевролет Калос с рег. № СА 3899НН, се е движил със засечената от радара скорост от 73 км.ч. В подкрепа на показанията на двамата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по  делото – клип №10630. Настоящата инстанция  намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна последният като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 73 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км.ч. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в населено място не е трябвало да надвишава 50 км.ч. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. и Й., които са очевидци на нарушението и са възприели движението на л.а., управляван от жалбоподателят. Техните показания са точни, последователни и логични и са подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. Калчева дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите противоречат на показанията на св. Т. и св. Й., а освен това и на събраните по делото писмени доказателства. Съдът както е посочено и по – горе дава вяра на показанията на св. Т. и св. Й., като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка, а освен това са съответстващи и на събраните по делото писмени доказателства. С оглед изложеното по - горе съдът цени показанията на свидетелката Калчева като опит да помогне жалбоподателят в изграждане на защитната му теза, още повече, че същата живее на семейни начала със жалбоподателят и като такава се явява заинтересована от изхода на делото. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят автомобил е бил засечен с техническо средство -  Трафик радар TR – 4D с фабр. №522 и система за трафик видеоконтрол TRF1-M са преминали на последваща проверка, като в тази връзка е приетия и вложен като доказателство по делото Протокол №5-22-14 от 27.03.2014г. В тази връзка по делото е приложено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ. По делото е приложен и клип №10630, от който е видно процесното нарушение на ЗДвП. По делото е прието и вложено като доказателство – Информация за километрирането на републиканските пътища на територията на Област Ловеч от която е видно мястото на извършване на нарушението. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството му и вината на жалбоподателят.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП, пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Т.Т. за когото не се спори, че е  мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай В. Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № Із – 1745 от 28.08.2012 год. на министъра на МВР, се установява, че Началниците на сектор ПП при ОД на МВР са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения по ЗДвП. В тази връзка са неоснователни направените с жалбата възражения касаещи липсата на компетентност на Николай Недялков да издава НП.

Наложеното на жалбоподателят административно наказание  по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение.

Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство,  поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. В тази връзка е и разпоредба на чл.189, ал.7 от ЗДвП, според която снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. По делото не се спори, че по време на проверката полицейските служителите са използвали техническо средство, а именно радар TR 4D с фабричен №522 и система за трафик видеоконтрол TFR1-M. Последното съставлява "Средство за измерване" по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.  

Неоснователно е направеното от жалбоподателят възражение касаещо нарушаване на изискванията на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба е допустима само за стационарни камери, които са предварително позиционирани, работещи на автоматичен режим, без намеса от контролните органи и при наличие на обозначения за съществуването им. За останалите случаи на констатирани нарушения, чрез използване на мобилни технически средства, които се използват и обслужат непосредствено от контролните органи, какъвто безспорно е и настоящия случай разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП е неприложима.

Неоснователно е и направеното с жалбата възражение, че преди автомобила на жалбоподателят е минало друго МПС, което го е изпреварило, т.е. движило се е с по – висока скорост. В тази връзка е приложения по делото клип №10630, от който се установява, че в момента на засичането на превишената скорост автомобила на жалбоподателят е бил сам и на пътя не е имало други ППС.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.   

При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №14-0906-000554/16.05.2014 год. на Николай В. Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1745 от 28.08.2012 год., с което е наложено на П.А.П., ЕГН ********** от гр. София, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: