Решение по адм. дело №1033/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на И. М. М. с посочен адрес в [населено място], Област Стара Загора, [улица], чрез пълномощника си адвокат Д. П. от АК-Хасково, против Уведомително писмо изх. №02-240-6500/3210 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” във връзка със заявление с УИН 24/130622/32850, в частта му с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане/извършени са намаления и редукции в размер на: 1. 2077.07 лв. по СЕПП; 2. 1928.03 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 3. 1492.59 лв. по СПП; 4. 521.69 лв. по ЗДП и 5. 1451.20 лв. по ив 13.2/НР 2 или общо в размер на 7470.58 лв.

В жалбата са изложени просторни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт във връзка с наличието на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, относно изискванията за съдържанието на акта, доколкото, видно от обстоятелствената част на същия, мотиви по същество във връзка с правното основание и конкретните фактически обстоятелства послужили на административния орган за постановения отказ от оторизация, де факто липсвали. В тази връзка се посочва, че за жалбоподателя оставало неясно по каква причина, на какво основание и за кои конкретно земеделски парцели от заявените за подпомагане се отнасят въпросните намаления, което съществено ограничавало правото му за упражняване на ефективна съдебна защита спрямо решаващия извод на административния орган. Сочи се, че в УП са изложени кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но нито било конкретизирано кое от тях точно е причината за извършените намаления, нито дали в случай, че са налице две или повече основания, кое от тях, за какъв размер от площта се отнася и съответно какво е конкретното намаление за нея. Отделно от последното се твърди, че актът е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в частност се визира нарушение на чл. 26 от АПК, ал. 1 от АПК, доколкото органът не бил уведомил М. за започване на производството по издаване на УП, препятствайки по този начин възможността му да участва пълноценно в него. Сочи се и допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, като се заявява, че актът е издаден при лиса на обективно и всестранно изясняване на относимите за случая факти и обстоятелства. Навеждат се и доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят твърди също, че УП е нищожно, като издадено от некомпетентен административен орган. От съда се обявяване нищожността на административния акт, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и заплатеното възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от пълномощника си по делото, който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба.

По делото е представена писмена защита, съдържаща допълнителни съображения в защита на основната защитна теза на жалбоподателя, изложена в депозираната пред съда жалба.

Ответникът по жалбата – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Чрез представено от процесуалния си представител по делото писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност, относно размера на заявеното от жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – И. М. М. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 4, параграф 1, б. ”а” от Регламент /ЕС/ №1307/ 2013, като е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 551301 в Интегрираната система за администриране и контрол /И./ и е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2022 с вх. №19800795 от 11.05.2022 г., като на заявлението /л. 30/ е определен Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/130622/32850. Към заявлението са приложени таблици за използваните парцели и отглежданите животни през 2021 г. Извършени са автоматични проверки в рамките на които са установени грешки и несъответствия: за [БЗС]-2081-7 е посочена грешка „фермерски блок, без физически блок“, като за същия парцел е посочено също, че заявената му площ по Натура 2000 е с култура, различен тип от типа земя – „ливади за косене; БЗС с номера 77325-39-25 и № 77325-142-92 попадат извън полигоните с площи, допустими за подпомагане с размер на единично излизане под 0.05 ха, като такива площи не подлежат на подпомагане; посочено е отново за БЗС77325-2081-7, че 0.1 ха от него попада в физически блок, различен от основния, като тази площ не подлежи на теренна проверка. За резултатите от автоматичните проверки жалбоподателят е запознат срещу подпис. На 11.05.2022 г. И. М. е подал заявление за подпомагане за кампания 2022 г. /л. 36 и сл./ с искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата за преразпределително плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; по Мярка 12 – плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите и по Подмярка 13.2/НР2 – Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения. Към заявлението са приложени таблица за използваните през 2022 г. земеделски парцели и таблица за описание на пчелните семейства в стопанството. В приложена „Таблица на използваните парцели 2022 г.“ са отразени заявените за подпомагане площи, с които земеделския стопанин кандидатства по СЕПП, СПП, ЗДП, Мярка 12 и по Подмярка 13.2/НР2 с посочване на номер на БЗС и номер на парцел от И., код на културата, площ в ха и землището, в което се намират парцелите. Заявени за подпомагане са общо 37 БЗС в землищата на [населено място] поляна и [населено място] – и двете, находящи се в Област Хасково. Общо заявената за подпомагане площ е в размер на 26.63 ха, като всъщност това е и размерът на заявената за подпомагане площ по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, като в тази връзка по преписката е налично и подадено приложение за кандидатстване по мярката. Налични са подписани относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че заявителят е приел правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатствал за подпомагане.

Съобразно представените по делото писмени доказателствата и предвид направените от ответника уточнения чрез молби с вх. №2927 от 09.05.2025 г. /л. 227/ и вх. №3317 от 27.05. 2025 г. /л. 238/ се установява, че на жалбоподателя, на 29.07.2022 г е извършена проверка за допустимост на площи ДПП /дистанционен контрол /ДК/ стандартен, по заявка 462412, като за същата не е генерирана нарочна заповед за извършването й. Въз основа на извършената проверка е съставен доклад за проверка на площи с приложен контролен лист /л. 58-124/. В него за всеки от заявените за подпомагане парцели са нанесени констатациите за декларираната площ и култура, измерената недопустима площ, установената култура, установената площ от проверката, съобразно изискванията на различните схеми и мерки по които с кандидатства. По отношение парцели № 77325-96-50-1, 77325-96-52-1, 77325-99-18, 177325-114-27-1, 77325-1008-5-2 и 77325-2075-9-1, същите са отбелязани като допустими с цялата си заявена за подпомагане площ, като липсват отбелязвания в графата забележки.

Видно от допълнително представените по делото доказателства в т. ч. и тези, съдържащи се на електронен носител /CD/ със заповед №470414 от 08.08.2022 г. на началник отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД-Хасково на ДФ „Земеделие“ е разпоредено извършването на проверка на място по УИН 24/130622/32850 за всички заявени по Мярка 12 парцели. Със заповедта е определено съответното длъжностно лице, което да извърши проверката, както и е посочен нейният времеви диапазон – от 08.08.2022 г. до 19.08.2022 г. Въз основа на извършените проверки е съставен Доклад за проверка на място по Мярка 12 - 2022, към който са приложени и съответните работни листове. Видно от отбелязванията за всеки един от проверяваните парцели забележки от страна на експертите не са отразявани. По време на проверката на място са направени и множество цветни снимки на земеделските парцели, приложени по делото на електронен носител /CD/. В контролния лист от извършената проверка е наличен подпис под името на земеделския производител. По делото е налична докладна записка от началник отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД-Хасково на ДФ „Земеделие“ до директора на дирекция ТИ на ДФ „Земеделие“ /л. 228/ в която се посочва, че при извършване на проверката на място е установено, че 6 бр. парцели – 77325-96-50-1, 77325-96-52-1, 77325-99-18, 177325-114-27-1, 77325-1008-5-2 и 77325-2075-9-1, заявени за подпомагане като ливади за косене са неподдържани и не отговарят на изискванията за подпомагане съгласно Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми за плащане на площ, т. е. липсват данни за извършвана земеделска дейност. Посочено е също, че в доклад за проверка на площи ДПП, по заявка 462412 същите са измерени и допуснати като ливади за косене с цялата заявена площ.

Предвид последното в периода от 18 до 30.11.2022 г. е извършена контролна, административна проверка, отново тип – дистанционен контрол по заявка №477076, която касае единствено въпросните 6 бр. парцели, упоменати в цитираната по-горе докладна записка. Наличен е доклад за проверка на площи и работен лист /л. 125 и сл./, който според твърденията на ответника е един и същ по тази и по проверката, по заявка 462412. За всеки от парцелите в графата установена култура е посочено „недопустима“, като установената площ след проверката съответно е 0, т. е. площта на всички 6 парцела е възприета като недопустима за подпомагане. Видно от изведените крайни, обобщени резултати общият размер на установената като годна за подпомагане площ е в размер на 19.92 ха от общо заявените 23.63 ха.

За предприетите действия и резултатите от извършената контролна проверка е издадено УП с изх. №01-6500/6012 от 23.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 232/, в което се съдържа информация по отношение възприемането като недопустими за подпомагане на въпросните 6 бр. парцели. Видно от представените по делото доказателства УП е връчено, чрез поставянето му на информационното табло в отдел РТИ при ОД-Пловдив, както и на официалната електронна страница на ДФ „Земеделие“.

По повод подадено от страна на земеделския производител възражение с вх. №02-6500/2203 # /не се чете/ от 25.04.2023 г. /л. 229/ е издадено УП с изх. №02-6500 на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 231/, в което хронологично са проследени и описани извършените 3 бр. проверки – две от които административни, чрез дистанционен метод – по заявки 462412 и №477076 и една проверка на място по заповед №470414 от 08.08.2022 г., като отново е посочено, че в резултат на контролната проверка по заявка №477076 парцели с №77325-96-50-1, 77325-96-52-1, 77325-99-18, 177325-114-27-1, 77325-1008-5-2 и 77325-2075-9-1 са определени като недопустими за подпомагане.

С оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3210 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /25-28/, кандидатът е уведомен, че по подаденото от него заявление с УИН 24/130622/32850, оторизираната сума по: 1. Подмярка 13.2/НР2 е в размер на 1783.89 лв., от поискани 3235.09 лв. при отразени намаления от 1451.2; 2. СЕПП е в размер на 2553.23 лв. от поискани 4630.30 лв. при отразени намаления от 2077.07 лв. 3. Марка 12/Натура 200 е в размер на 2370.02 лв. от поискани 4298.05 лв. при отразени намаления от 1928.03 лв.; 4. СПП е в размер на 1834.75 лв. от поискани 3327.34 лв. при отразени намаления от 1492.59 лв. и 5. ЗДП е в размер на 2385.75 лв. от поискани 2907.44 лв. при отразени намаления от 521.69 лв. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Информацията за конкретния размер на финансово подпомагане по съответните схеми и мерки е представена в Таблица №1 „Оторизирани суми /в лева/. Таблицата съдържа шест колони, съответно: 1. схема/мярка; 2. искана сума; 3. намаления; 4. редукции; 5. намаления, поради достигане на таван на субсидията и 6. оторизирана сума. Непосредствено под таблицата са представени съответните ставки по схеми и мерки за кампания 2022 г. Към таблицата са представени общи пояснения, съдържащи различни хипотези, без конкретизация по отношение заявените за подпомагане от кандидата площи. Таблицата и поясненията към нея не съдържат информация за съответните заявени за подпомагане земеделски парцели, техният индивидуален размер, както и данни по каква причина и спрямо кои парцели са наложени намаленията от колона 3, за които всъщност в поясненията са представени пет отделни хипотези, като никоя от тях не съдържа видима препратка към процесните намаления. В тази връзка липсва и позоваване на констатации от извършени на кандидата административни и/или проверки на място. В УП е налична и още една таблица, касаеща извършени плащания.

По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт. Приети като доказателства са решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол №215/13.07.2023 г. и заповед №0З-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. На електронен носител е представен и снимков материал от извършената проверка на място в стопанството на кандидата.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-агротехническа експертиза, заключението по което, неоспорено от страните съдът следва да цени като обективно и безпристрастно изготвено.

След запознаване с материалите по делото в т. ч. и представения от ответника снимков материал, изготвен в хода на извършената на стопанина проверка на място, вещото лице посочва, че БЗС №77325-96-50-1, №77325-96-52-1, №77325-99-18-1, №177325-114-27-1, №77325-1008-5-2 и №77325-2075-9-1 не отговарят на изискванията на чл. 5, т. 2 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, доколкото установената височина на тревостоя във всички блокове е по-голям от 0.35 м. Този извод е обоснован индивидуално и детайлно за всяко БЗС, чрез експертно становище, базирано на наличните снимки за всеки парцел. Извършен е анализ на преобладаващите видове треви в тревостоя, тяхното състояние и фаза на развитие, като е отразено, че в повечето БЗС очевидно растенията са изсъхнали и полегнали, като индикации за коситба към момента на проверката не са налице. Съобразявайки и анализирайки съдържанието на заповед №РД-09-847 от 22.07.2022 г. на МЗ и заповед №ОМП-02-3 от 19.07.2022 г., издадена от областния управител на Област Хасково, касаеща забрани за обработка на затревени площи и предвид разпоредбите, съдържащи се в Наредба №5 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, вещото лице заявява, че независимо от поставените ограничения, при добра организация и желание земеделския стопанин е била възможна обработка ако не на всички, то поне на част от процесните БЗС-та, т. е. коситба на затревените площи е била възможна, като, предвид очертаните в заповедите периоди, резултатите от мероприятията е щяло да бъдат видни към момента на извършване на проверката на място.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок /уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 27.11.2024 г. – л. 29, а жалбата е входирана и заведена в АдмС-Стара Загора на 03.12.2024 г. – л. 2/, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По отношение искането за обявяване нищожността на УП с изх. №02-240-6500/3210 от 15.11.2024 г. в т. ч. и от гл. т. твърдението за издаването му от некомпетентен административен орган, съдът следва да отбележи, че нищожност на административния акт е налице при наличието на такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими от съществуващия правен ред. Нищожността на административния акт е форма на недействителност, поради което той се дисквалифицира като властническо волеизявление и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ. Нищожност на административния акт може да има както поради липсата на компетентност на издателя на акта, в която и да е от нейните форми-териториална, материална и времева, така и поради неспазване на изискванията за форма на административните актове, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Като фундаментално условие за законосъобразност на административния акт следва да се изведе компетентността на издателя му, предопределяща валидността на направеното с акта волеизявление, като в този смисъл липсата на правомощия на административния орган, издал съответния акт води винаги до нищожност на последния.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че ДФ „Земеделие” е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, е изпълнителен директор на РА и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена и приета като доказателство заповед №03-РД/3203#1/24.07.2023 г. /л. 48-49/, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П. Д. С., правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. В случая оспореният акт за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. Д. С.. Следователно обжалваното уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3210 от 15.11.2024 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед №03-РД/3203#1/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощия, като в този смисъл възражението на жалбоподателя за нищожност на акта, поради издаването му от некомпетентен административен орган се явява неоснователно.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Тук е мястото да се отбележи, че във всички случаи липсата на мотиви, съответно тяхната противоречивост и неясност нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, но не и обявяване нищожността му на това основание. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането е изискване за неговата законосъобразност и е необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на АА. В случая същинското волеизявление на издателя на уведомителното писмо, т. е. разпоредителната част на акта е налична и безспорна, и де факто не се отрича от жалбоподателя.

Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от И. М. за подпомагане площи за кампания 2022 г., е налице основание да бъде отказано частично извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане /намаляване на субсидията/ по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. Както бе посочено по-горе в обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид /Таблица 1/ са посочени единствено заявените за подпомагане схеми/мерки /колона 1/; исканата от подпомаганото лице сума по съответната схема/мярка /колона 2/; намаленията в лв. /колона 3/ и размерът на оторизираната сума /колона 6/. Действително, съобразно утвърдената съдебна практика, поясненията към тези колони представляват мотивите на административния акт. Но в случая, в пояснението към колона 3 „Намаления“, са посочени пет хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията, а именно: 1. след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/ 2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013 в изпълнение на Регламент (ЕС) №2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г., която за кампания 2022 е в размер 0%, т. е. не е налагана корекция ФД; 4. линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) №1307/ 2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията, като за кампания 2022 не е налагано такова и 5. линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, като за кампания 2022 не е налагано такова. Липсва обаче каквото и да е посочване, още по-малко фактическо обосноваване, на коя точно от тези пет хипотези, при които се отчитат намаления на заявената финансова субсидия, се основава възприетото административно решение, обективирано в обжалваното уведомително писмо Така, на практика, „мотивирането“ на постановения отказ за финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2022 г., се свежда до бланкетно изброяване на възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации, субсумиращи се в някоя от хипотезите за отчитане на намаления, отразени в пояснението към колона 3 „Намаления“ на страници втора и трета от уведомителното писмо. В този смисъл не са индивидуализирани кои са приетите като недопустими за подпомагане парцели /площи/ или части от тях, вкл. чрез посочване на номер на парцел от И. и допустима и недопустима площ в ха. Съдът приема, че не представлява изложение на фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт, съдържащото се в оспорения акт бланкетно и формално посочване, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Още във фазата на фазата на административното производство земеделският производител следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми и то по ясен и недвусмислен начин. В процесното писмо, освен че липсва такава конкретизация, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове формирания извод на административния орган.

Единствените документи от преписката, които биха обосновали отказ и/или редукция на заявеното финансово подпомагане за 2022 г. са приложените доклади и контролни листи от извършените административни/дистанционни проверки и проверка на място. Позоваването на подобни документи или възпроизвеждане на съдържанието им в административния акт в случая обаче не е налице, поради което съдът не може да приеме, че мотивите на уведомителното писмо могат да бъдат извлечени именно от там. Отделно от това, от съдържанието на приложените по делото доклади и контролни листи не може да се обоснове в необходимата пълнота на юридическа обоснованост изводът за наличието на предпоставките за извършеното намаление на заявеното финансово подпомагане най-малкото поради липсата на посочено конкретно правно основание за това в т. ч. и по Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, което да кореспондира с конкретно посочени фактически установявания, представени по достъпен и разбираем за жалбоподателя начин. Никъде в представените по делото документи, обективиращи констатациите от извършените на стопанина проверки не е посочено, дори бегло, наличието на неподдържани земеделски площи, в т. ч. висок тревостой, съответно липса на извършвани мероприятия, като съдът не споделя, че това не е можело да стане посредством контролния лист от проверката на място, доколкото очевидно в полето „забележка“ е посочено от експерта – „нямам забележки“.

Ирелевантно относно обосноваността на индивидуалния административен акт е обстоятелството, дали жалбоподателят е имал достъп до съответна информация по повод конкретни факти, относими към неговите права и задължения, съдържащи се в предходни административни актове или в електронни системи и регистри. АдмС-Стара Загора е имал възможността многократно да посочи по сходни на настоящото дела, че за да бъде надлежно мотивиран, актът следва в достатъчна степен на юридическа обоснованост да съдържа ясно и изчерпателно фактическите и правни съображения, обусловили крайния извод на административния орган. Последното гарантира в максимална степен възможността адресатът на акта да разбере действителната воля на органа, респективно ефективно да организира своята процесуална защита. Фактическите основания следва да обосновават издаването на оспорения акт. Установяването им едва в хода на образувано съдебно производство в т. ч. и чрез допускане и изслушването на съдебни експертизи е недопустимо, т. е. не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт в съдебно производство по повод оспорване на същия този акт. Недопустимо е чрез назначаване на съдебно –агротехническа експертиза и по „логика“ от съда да се правят изводи, кои са в действителност парцелите, по отношение на които са констатирани неспазени изисквания, съответно е отказано оторизиране на дължимата сума, тъй като посочването на такива въобще липсва в оспореното уведомително писмо. В случая органът явно е разчитал, както бенефициера, така и съда сами да достигнат до извода кои конкретно имоти е имал предвид при издаване на оспорения акт. Административният орган се е позовал на извършени административни проверки чрез системата И. и на такива на място, но това не го освобождава от задължението да отрази разбираемо и конкретно резултатите от тези проверки в уведомителното писмо, като именно по този начин да мотивира и акта си.

Съдът не установява наличието и на достатъчно тежки нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в производството по издаване на акта, които да дисквалифицират същия като административен акт и въобще като юридически акт, както и такова несъответствие на уведомителното писмо с материалния закон и неговата цел /доколкото подобна проверка въобще може да бъде извършена с оглед липсата на мотиви/, което съответно да доведе до обявяване на нищожността му. Следва да се обърне внимание единствено на твърдението за допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, като се отчете, че същото е неоснователно, доколкото издаването на УП е по повод подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане, за кампания 2022, и всъщност инициативата за издаване на процесния акт е била именно на земеделския стопанин. Т. е. УП е актът, с който завършва образуваното административно производство, като съдът приема, че предвид доказателствата по делото на земеделския стопанин е предоставена възможност да участва/съответно да бъде запознат с предприетите действия по установяването на относимите за случая факти и обстоятелства, аргумент в подкрепа на който извод е и проведената комуникацията в т. ч. и чрез подадено възражение между М. и административния орган.

В обобщение съдът счита, че административният орган в лицето на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не е изпълнил задължението си да конкретизира кои точно изисквания по всяка от заявените схеми и мерки не са спазени от кандидата, а и за кои от декларираните имоти се отнася това, с посочване на съответната нормативна и фактическа обосновка, както и не е изложил конкретни и разбираеми съображения досежно извършеното намаление. Липсата на мотиви нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, както и препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон /не позволява да се извърши обективна проверка за правилното прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 40 от ЗПЗП/, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Делото следва да бъде върнато, като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на кандидата И. М. М. за кампания 2022 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на И. М. М. сумата от 1580.00 лв., от които 10.00 лв. внесена държавна такса, 620.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 950.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правно съдействие и защита – л. 7-гръб. По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания за присъждане размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвид установения по делото материален интерес от 7470.58 лв. /отказаният размер на подпомагане/, очевидно не се явява необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. М. М. с посочен адрес в [населено място], Област Стара Загора, [улица], уведомително писмо изх. №02-240-6500/3210 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане/извършени са намаления и редукции в размер на: 1. 2077.07 лв. по СЕПП; 2. 1928.03 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 3. 1492.59 лв. по СПП; 4. 521.69 лв. по ЗДП и 5. 1451.20 лв. по Подмярка 13.2/НР 2 или общо в размер на 7470.58 лв., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото от И. М. М. заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 24/130622/32850 и Приложение за кандидатстване по мярка 12 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” [населено място], да заплати на И. М. М. с посочен адрес в [населено място], Област Стара Загора, [улица], [ЕГН] сумата от 1580.00 лв. /хиляда петстотин и осемдесет лева/ представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.