Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер……….……. 22.01.2021г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 22.12.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                  Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                          Членове: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                            ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                  

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1571 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А.С.З.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., бул. *******против Решение №260002/03.09.2020 по гр.д. №883/2020г. по описа на  Районен съд-Раднево, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „А.С.З.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., бул. „*******, срещу В.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за признаване за установено наличието на вземане спрямо ответника за сумата от 2229,54 лв. /две хиляди двеста двадесет и девет лева и 54 ст./ - главница по договор за стоков кредит № 3211419 от 11.05.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и В.А.Й.; сумата от 337,28 лв. /триста тридесет и седем лева и 28 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г.; сумата от 133,95 лв. /сто тридесет и три лева и 95 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 30.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 387/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 626 по описа за 2019 г. на РС-Раднево, както и предявените от ищеца при евентуалност осъдителни искове за същите вземания.

Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност  на постановеното първоинстанционно решение, като са изложени конкретни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да се уважат предявените искове.

В законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв.К., който счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на районния съд.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК, съединени при условията на евентуалност с осъдителен иск с материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК. Предмет на същите е установяване съществуването на вземания на ищеца, придобити с цесия от „У.К.Ф.” ЕАД, явяващо се стария кредитор на ответника, произтичащи от сключен между ответника и посочения цедент договор за стоков кредит № 3211419 от 11.05.2018 г. е отпуснало на ответника В.А.Й. потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 2229,54 лв., включваща цена за закупуване на климатик и телевизор в размер на 2045 лв. и застраховка в размер на 184,54 лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 387/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 626/2019 г. на РС-Раднево.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото не е спорно и пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно страните, предметът и сключването на посочения в ИМ договор за стоков кредит № 3211419 от 11.05.2018 г., както и относно усвояването на сумите по същия от ответника. Спорно се явява дали ответникът е бил уведомен от стария кредитор за извършената цесия на вземането към него в полза на ищеца, с оглед императивното изискване на чл.99, ал.3 ЗЗД и преценката дали цесията е породила действие спрямо ответника, в качеството на длъжник по прехвърленото вземане, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, съответно и дали ищецът е материалноправно легитимиран като титуляр на вземането спрямо ответника.

В тази връзка, в жалбата, на първо място, се поддържа, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия от стария кредитор по реда на чл.47 ГПК, както и че спазването на изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД няма отношение към действителността на цесията, а само към погасяващия ефект на евентуално плащане на стария кредитор. Счита също, че е ирелевантно по делото дали уведомлението за цесията е било връчено лично на длъжника или чрез нарочна процедура, както и че длъжникът може да възрази относно уведомяването си само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице, с оглед избягване на двойно плащане.

Във връзка с горното, въззивния съд намира, че несъмнено, неуведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД не рефлектира върху валидността на цесията. Това е така, тъй като същото не е елемент от фактическия състав на самия договор за прехвърляне на вземането, като последното настъпва със самото сключване на договора за цесия (консенсуален по своя характер), с коeто цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД обаче е пределно ясна и предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Това означава, че до извършването на съобщаването, цесията не може да бъде противопоставена на длъжника от новия кредитор, т.е. от цесионера, с оглед на което последният не се явява материалноправно легитимиран като титуляр на вземането спрямо длъжника и третите лица.

В настоящия случай, от ищеца се твърди, че цесията е съобщена на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, с изтичане на 2-седмичния срок от залепването на уведомлението. Редът за връчване на съобщения и съдебни книжа по 47 ГПК и по-конкретно фикцията, уредена в нормата на ал.5 от същия, предвиждаща, че съобщението се счита за връчено с изтичане на горепосочения срок за получаването му, без реално то да е осъществено, са уредени от норми с процесуален характер, които не могат да намерят приложение в случая, при наличието на материалноправната норма на чл.99, сл.3 ЗЗД, недвусмислено предвиждаща задължение за съобщаване на длъжника от стария кредитор за цесията, с оглед идеята и целта на законодателя длъжникът да има пълна яснота кой е негов кредитор, респ. кому дължи плащане. При връчването на уведомлението за цесията чрез залепване на уведомление обаче, до длъжника със сигурност не достига изпратеното от стария кредитор съобщение за прехвърлянето на вземането, поради което и не е налице надлежно уведомяване на длъжника за същото. Съответно, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето няма действие спрямо длъжника и третите лица.

В тази връзка, не може да бъде споделена тезата на въззивника, застъпена в жалбата му, че длъжникът е уведомен за цесията чрез назначеният му в първоинстанционното производство по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. На първо място, с оглед изложеното по-горе относно задължителното уведомяване на длъжника за прехвърлянето от стария кредитор, това не би могло да се осъществи чрез назначения за особен представител адвокат – последният не е упълномощен от длъжника и няма никаква връзка с последния. Касае се за особен вид представителство, доколкото назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК представител има ограничена представителна власт само за целите на процеса, в която не е включено правото да приема материалноправни изявления до представлявания, каквото е съобщаването на цесията. Съгласно чл. 34 ал.3 от ГПК, за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото се изисква представителят да разполага с изрично пълномощно, а в случая, получаването на съобщение за цесията от името на длъжника е предпоставка за противопоставимост на това право спрямо длъжника от страна на цесионера, което налага наличието на изрично упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо, че чл. 29 ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия, както и предварително одобрение на съда. В настоящия случай обаче, такива не са налице, което води до извод, че съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие.

По изложените съображения, поради липсата на действие на извършената цесия спрямо ответника, който не се установи да е уведомен за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, предявените от цесионера установителните искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

По същите мотиви, неоснователни се явяват и предявените от ищцовото дружество при евентуалност осъдителните искове за същите вземания, доколкото липсата на уведомяване на ответника за извършената цесия е пречка прехвърлянето да породи действие спрямо него, което води до липса по отношение на ответника на материалноправна легитимация на ищеца като носител на спорните вземания. Ето защо и тези искове следва да се отхвърлят по така изложените съображения.

Тъй като районният съд е стигнал до същите изводи, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му, които се споделят от настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260002/03.09.2020 по гр.д. №883/2020г. по описа на  Районен съд-Раднево, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „А.С.З.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., бул. „*******, срещу В.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за признаване за установено наличието на вземане спрямо ответника за сумата от 2229,54 лв. /две хиляди двеста двадесет и девет лева и 54 ст./ - главница по договор за стоков кредит № 3211419 от 11.05.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и В.А.Й.; сумата от 337,28 лв. /триста тридесет и седем лева и 28 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 18.01.2019 г.; сумата от 133,95 лв. /сто тридесет и три лева и 95 ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 30.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 387/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 626 по описа за 2019 г. на РС-Раднево, както и предявените от ищеца при евентуалност осъдителни искове за същите вземания, поради неуведомяване съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника В.А.Й. за извършеното прехвърляне на вземанията от страна на предишния кредитор „У.К.Ф.“ ЕАД.

Решението е окончателно.

                                                

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                

      

 

           2.