Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 17.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Лиана Тенекева като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 333 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК …., представлявано от управителя Ю. П. против
Наказателно постановление № 029 от 07.05.2019 г. на председателя на Държавната
комисия по хазарта, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 ЗХ на основание
чл. 110, ал. 1 ЗХ на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 5000 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Административнонаказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 17.12.2018
г. при проверка, извършена от свид. В.К., М.М. – служители на Държавната
комисия по хазарта и свид. Г.Г. – инспектор в сектор „Икономическа полиция“ към
ОДМР-София, в присъствието на свид. М.А. – крупие, било установено, че в
игрална зала с адрес гр. Ихтиман, ул. „Ш.“ № ., в която се организират хазартни
игри с игрални автомати от „Л.“ ЕООД с Удостоверение за издаден лиценз №
000030-15228/05.12.2018 г. на ДКХ е допуснато лицето М.Р.Ж. без документи,
удостоверяващи неговата самоличност. За тази констатация свид. К., в качеството
му на главен инспектор в ДКХ, съставил срещу жалбоподателя Акт № 001390/029 от 21.02.2019
г. за установяване на административно нарушение по чл. 45, ал. 2, т. 4 от
Закона за хазарта.
Въз
основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно
постановление № 029 от 07.05.2019 г. на председателя на Държавната комисия по
хазарта, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 ЗХ на основание чл. 110,
ал. 1 ЗХ на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000
лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява всички събрани гласни и
писмени доказателства. От показанията на всички разпитани свидетели,
Констативен протокол от 17.12.2018 г., писмени обяснения, депозирани от М.А., Ц.П.,
М.Ж. напълно непротиворечиво се изяснява, че при проверка на 17.12.2018 г. в
игрална зала, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Л.“
ЕООД, е допуснато лицето М.Р.Ж. без документи, удостоверяващи неговата
самоличност.
Не сочат на различен извод показанията на свидетелите Ж., П. и А., които
не оспорват констатацията, че свид. Ж. е бил допуснат в игралната зала без
лична карта към момента на проверката, а излагат твърдения за обстоятелства,
осъществени преди проверката – че свид. Ж. е влязъл по-рано в игралната зала,
когато се е легитимирал с документ за самоличност, след което я напуснал. Това
било причината, предвид малкия времеви интервал, да не бъде изискан документи
за самоличност при второто му посещение в рамките на деня.
Не опровергава констатациите, изложени в АУАН и НП извършеният оглед на
веществено доказателство компакт диск, тъй като от същия се вижда, че свид. Ж.
представя портфейл на представител на игралната зала, но не може да се установи
съдържа ли се в същия документ, удостоверяващ самоличност (лична карта, паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за
самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство или временна
карта за самоличност, заместваща личната карта), както и при кое от посещенията
за деня е представен същият.
Доколкото
изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, следва да бъдат кредитирани в цялост.
По
изложените съображения въззивният съд възприема фактическата обстановка,
установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП,
противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав.
Съдът
споделя правните изводи на АНО. Жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание чл. 110, ал. 1 ЗХ за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за
хазарта, за това, че на 17.12.2018 г. в игрална зала с адрес гр. Ихтиман, ул.
„Ш.“ № ., в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Л.“ ЕООД
с Удостоверение за издаден лиценз № 000030-15228/05.12.2018 г. на ДКХ, е
допуснато лицето М.Р.Ж. без документи, удостоверяващи неговата самоличност.
Административнонаказващият
орган законосъобразно е счел, че в случая не е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2. т. 4 ЗХ в
игралните зали не се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи
тяхната самоличност. Нарушението е формално и с допускането на лице в игралната
зала без документ за самоличност, съставът е консумиран, тъй липсва изискване
за настъпване на друг съставомерен резултат. Законодателят не предвижда
отклонение от правилото за лица, които са познати на персонала. Без значение за
съставомерността на извършеното е представяло ли е лицето документ за
самоличност при предходни посещения, били те и близки във времето. Цитираната
разпоредба поставя изискване всяко присъстващо в игрална зала лице, да
разполага с документ за самоличност при влизане в игрална зала. Как ще бъде
организиран контролът на това правило, е въпрос на вътрешна организация в
съответната игрална зала. Не може да се твърди, че изискването на чл. 45, ал.
2, т. 4 ЗХ е въведено единствено с цел превенция срещу присъствие на лица
ненавършили 18-годишна възраст, тъй като подобна теза не държи сметка, че
последното е въздигнато в самостоятелно правило за поведение, обективирано в чл.
45, ал. 2, т. 1 ЗХ и представлява самостоятелно административно нарушение. При
преценка за малозначителност не може да се отчита дали това е първо подобно
нарушение, тъй като в случай, че не е, това сочи на повторност и квалификацията
на деянието следва да бъде по чл. 110, ал. 3 ЗХ. При това положение не може да
се твърди, че конкретният случай разкрива признаците на малозначителност,
поради по-ниска степен на опасност на извършеното. Изложените от свидетелите Ж.,
П. и А. фактически твърдения, че свид. Ж. по-рано през деня се е легитимирал с
документ за самоличност, преди проверката е влязъл само за посещение на
тоалетна и че същият бил познат на персонала, тъй като е редовен клиент, следва
да бъдат отчетени на плоскостта на смекчаващи отговорността обстоятелства при
определяне размер на наказанието. С оглед изложеното с наказателното
постановление правилно е прието, че е осъществен съставът на нарушение на чл.
45, ал. 2, т. 4 ЗХ.
По
вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието – имуществена санкция, законосъобразно е
определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 110, ал. 1 ЗХ.
Размерът на наказанието е правилно определен в минималния
предвиден размер за разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗХ от 5000 лв., тъй като са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства свид. Ж. е познат на персонала,
тъй като е редовен клиент и е влязъл непосредствено преди проверката, след като
по-рано през деня отново се е намирал в игралната зала.
По изложените съображения наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и своевременно отправеното искане на основание чл. 63, ал. 3
вр. ал. 5 ЗАНН в полза на процесуалния правоприемни на административнонаказващия
орган следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25 лв. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН не предвижда минимум на
размера за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото дело не е с висока
фактическа и правна сложност. Главния юрисконсулт на процесуалния правоприемник
на АНО не се е явил в насрочените съдебни заседания и е изготвил бланкетна
писмена защита от 2 страници. С оглед фактическата и правна сложност на делото
и процесуалните усилия, ангажирани от юрисконсулта, възнаграждение по-високо от
25 лв. е справедливо.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 029 от 07.05.2019 г. на
председателя на Държавната комисия по хазарта.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК…,
СЪС седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, ул. „Св. ….“ № .,
представлявано от управителя Ю. П. ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 63, ал. 3 вр. 5 ЗАНН на Национална агенция за приходите, качеството
на процесуален правоприемник на Държавната комисия по хазарта по силата на § 85,
ал. 1 от ПЗР на ЗХ, сумата от 25 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: