№ 1676
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106226 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от СТ. ЦВ. Д. срещу „Застрахователно
акционерно дружество „БВИГ““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 7797,70 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез
увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 04.11.2021 г.),
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“,
за вреди от настъпило застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул.
„Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ***,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 30.04.2020 г. сключил с ответника Застраховка „Каско
Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с peг. № ***, със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г. Сочи, че
автомобилът бил застрахован за 12 500 лв., като застрахователната премия възлизала
на 742,66 лв., която до настоящия момент заплатил на четири разсрочени вноски.
Излага, че вечерта на 08.04.2021 г. паркирал автомобила в гр. Варна, ул. „Самарско
знаме“ до бл. 1 и сутринта на 09.04.2021 г., отивайки до автомобила установил, че е
счупено малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата и е направен опит за кражба на
навигационната система, но същият е неуспешен и системата е увредена. Уведомил
Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна и по случая била заведена преписка УРИ:
**********/2021 г. Твърди, че на същата дата уведомил за събитието застрахователя,
който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
претенция от 09.04.2021 г. В описа били описани като увредени детайли триъгълно
стъкло на задна дясна врата и навигационна система. Навежда довод, че на 12.04.2021
г. му било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 332,63 лв., която сума
счита за недостатъчна да покрие щетите. Сочи, че след направено проучване
установил, че сумата, която е необходима за възстановяване на автомобила е в размер
на 7468,77 лв., от която следва да се приспадне заплатената до момента сума от 332,63
лв., поради което счита, че дължимото му застрахователно обезщетение възлиза на
7136,14 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Застрахователно акционерно дружество „БВИГ““ АД, в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента. Навежда се довод, че съгласно Общите условия на застрахователя всяко
платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на
застрахователното покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период
се прекратява, освен ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което
обстоятелство се издава добавък след заплащане на допълнително начислена премия.
Твърди се, че от страна на ищеца не е извършвано дозастраховане на процесния лек
автомобила, поради което с изплащането на всяко едно застрахователно обезщетение
се намалява както размера на застрахователната сума, така и размера на всяко
последващо плащане на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че по процесната
застрахователна полица са завеждани още три щети за застрахователни събития на
29.09.2020 г., 09.02.2021 г. и 07.04.2021 г., като по тях са заплатени застрахователни
обезщетения в общ размер на 3866,26 лв., с които следва да се намали
застрахователната сума. Сочи се, че всяко едно застрахователно обезщетение се
редуцира с коефициент, равен на съотношението между намалената с другите
плащания на обезщетение и пълната застрахователна сума, т.е. в настоящия случай е
налице подзастраховане. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба, че
навигационната система е за подмяна вследствие на процесното събитие, както и
размера на исковата претенция, като силно завишена и значително надвишаваща
действително претърпените вреди. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 4503/23.08.2021 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
04.11.2021 г., че между тях е сключен договор за имуществено застраховане от
30.04.2020 г. за застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“ за притежавания
от ищеца л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ***, по застрахователна
полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., със срок на действие от 30.04.2020 г. до
29.04.2021 г.
С определението от 23.08.2021 г. по искане на ищеца съдът е задължил
ответника да представи квитанциите за платени премии по застрахователна полица №
47042017803000046 от 30.04.2020 г. Тъй като застрахователят не е изпълнил
процесуалното задължение по чл. 190 ГПК, следва да понесе уредената в чл. 161 ГПК
процесуална тежест, като съдът, с оглед на всички събрани по делото доказателства,
вкл. удостоверяването в представения от ответника Доклад по щета №
470420212116815 от 12.04.2021 г., че застрахователят не претендира застрахователни
премии за удържане от ищеца от застрахователното обезщетение по процесната щета,
както и приложената Сметка за платена застрахователна премия от 21.05.2019 г.,
приема, че към датата на застрахователното събитие – 09.04.2021 г. всички дължими
застрахователни премии по процесния договор за имуществено застраховане са
заплатени от ищеца.
Според уговореното между страните в застрахователния договор
застрахователната сума за процесния автомобил възлиза на 12 500 лв. В т. 3 от Раздел
„Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение“ в Глава трета –
Изплащане на обезщетение при частични повреди от Общите условия на
застрахователя по застраховка Каско стандарт е посочено, че всяко платено
застрахователно обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на
застрахователно покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се
2
прекратява, като това правило не се прилага (съгласно т. 6) в случай че застрахованият
дозастрахова МПС, което се извършва на базата на изплатеното обезщетение с цел
възстановяване на първоначалната застрахователна сума и за което се издава добавък,
а застрахованият заплаща изцяло допълнително начислената премия.
Установява се от представеното по делото Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди от 09.04.2021 г., че ищецът е уведомил
застрахователя на посочената дата, че неизвестно лице е счупило стъклото на задна
дясна врата на собствения му автомобил, както и че е повредена навигационната
система на същия. За посоченото застрахователно събитие е издадено Удостоверение
УРИ 439000-7790-09.04.21 от ОД на МВР – гр. Варна, Трето РУ – Варна, в което е
посочено, че ищецът е установил на 09.04.2021 г., че е увредена навигационната
система и малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата на л.а. „Мерцедес“ модел
МЛ 350, черен металик на цвят, с рег. № В3938НН, паркиран на неохраняем паркинг в
гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1, за което е заведена преписка УРИ 439000-
7783/2021 г. по описа ма Трето РУ при ОД на МВР – гр. Варна.
Установява се от представените Опис на претенция от 09.04.2021 г., Опис-
заключение от 09.04.2021 г. и Доклад по щета № 470420212116815 от 12.04.2021 г., че
за настъпването на процесното застрахователно събитие при застрахователя по
договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна преписка,
назована „щета № 470420212116815”, като на посочената дата е извършен оглед на
автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани повреди на
следните детайли: стъкло триъгълно задна дясна врата и корпус/рамка/ радио, CD в
арм. табло нав. система, като е посочено, че същите са за подмяна. Застрахователят
определил застрахователно обезщетение в размер на 332,63 лв., като не се спори между
страните, че същото е изплатено на ищеца.
Според допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз
основа на представените по делото доказателства и направено пазарно проучване,
общата стойност за възстановяване на автомобила в състоянието, в което е бил преди
настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени към датата на
събитието от 09.04.2021 г. е в размер на 8130,33 лв. и включва стойността за подмяна
на увредените детайли при цени за оригинални резервни части (триъгълно стъкло на
врата задна дясна – 309,61 лв. и корпус радио, CD и навигационна система – 7707,72
лв.), както и необходимите средства за ремонт на три независими сервиза (извън
официалния сервиз за марката „Мерцедес“). Вещото лице е изготвило и други два
варианта за стойността на вредите на процесния лек автомобил по среди пазарни цени
с алтернативни части – 7895,79 лв. (от които 292,18 лв. е стойността на стъклото и
7490,61 лв. е стойността на резервната част за корпус радио, CD и навигационна
система, при алтернативни доставчици) и при наличие на подзастраховане – 2426,53
лв. Изяснява се от заключението на експерта, че за отстраняване на всяко едно от
описаните увреждания е нужно да бъдат подменени повредените детайли на
Мултимедията (навигационната система), които не се предлагат като отделни резервни
части, а само в комплект като Мултимедия (навигационната система), което налага
подмяната й изцяло.
Относно предишни щети на процесния автомобил, собственост на ищеца и
застрахован при ответника със сключения между страните договор за имуществено
застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“,
по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., са водени съдебни
производства по предявени от застрахования искове с правно основание чл. 405 КЗ.
Така с Решение № 261791/31.05.2021 г., постановено по гр.д. № 14806/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 23.06.2021 г., застрахователят е
осъден да заплати на ищеца сумата от 2169,31 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени щети на автомобила, вследствие на реализирано
застрахователно събитие на 29.09.2020 г., а с Решение № 262266/14.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2564/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в законна
сила на 13.08.2021 г., застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата от 1626,88
3
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди на процесния автомобил по щета
№ 470420212106159/10.02.2021 г. В отговора на исковата молба ответникът изрично е
заявил, че по процесния застрахователен договор към настоящия момент от него са
заплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 3866,26 лв. От своя страна
ищецът не твърди да е извършил дозастраховане на автомобила, съгласно ОУ на
застрахователя, респ. да е заплатил допълнително начислена застрахователна премия.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество на 09.04.2021 г.,
но не е съгласен с изплатеното му обезщетение в размер на 332,63 лв.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период между тях е съществувало действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Застраховка „Каско
Стандарт”, клауза „Пълно каско“ за притежавания от ищеца л.а. марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 350“, с peг. № ***, по застрахователна полица № 47042017803000046 от
30.04.2020 г. Не е спорно също така, а и от събраните писмени доказателства по
несъмнен начин се установява настъпването на процесното застрахователно събитие,
както и причинените повреди на застрахованото МПС, вследствие на покрит
застрахователен риск. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ задължението на застрахователя да заплати
на застрахования застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ, са осъществени в
обективната действителност.
Според константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 37 от 23.04.2009
г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., Решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II
т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о,
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
4
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането.
При тези правни съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи, съобразно стойността на ремонта
на увредените части по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ се установява, че сумата необходима за отстраняване на
щетите по застрахования автомобил към датата на увреждането възлиза на 8130,33 лв.
при цени за оригинални резервни части, а при цени за нови резервни части от
алтернативен производител – 7895,79 лв. В конкретния случай не са налице данни
какви са били увредените части – дали оригинални или такива от алтернативен
доставчик, поради което съдът приема, че релевантна за определяне на обезщетението
е средно аритметичната стойност, тъй като на пазара са налични както оригинални,
така и алтернативни резервни части, отчитайки и датата на регистрацията на
автомобила – 02.12.2005 г., видно от представеното свидетелство за регистрация Част
I.
В този смисъл застрахователното обезщетение следва да се определи в размер на
сумата от 8013,06 лв., като след редуциране на същата с доброволно платеното от
застрахователя обезщетение в размер на 332,63 лв., дължимият остатък възлиза на
7680,43 лв. Последната сума не надхвърля уговорената в договора застрахователна
стойност на автомобила в размер на 12 500 лв., нито определената по реда на т. 3 от
Раздел „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение“ в Глава
трета – Изплащане на обезщетение при частични повреди от ОУ застрахователна сума
в размер на 8633,74 лв. чрез намаляване на първоначалната такава от 12 500 лв. с вече
платените застрахователни обезщетения в общ размер на 3866,26 лв., според изричното
признание на ответника, че именно такава сума е изплатена до момента на ищеца за
обезщетения за нанесени щети на автомобила при предходни застрахователни събития.
За заплащането на застрахователни обезщетения на ищеца в този размер обаче
ответникът не е представил доказателства, нито за заплащането на присъдените
обезщетения в общ размер на 3796,19 лв. с горецитираните съдебни решения, а
съгласно посочената клауза от ОУ застрахователната сума се намалява с всяко платено
обезщетение. Следователно това правнорелевантно обстоятелство остава недоказано
от ответника, предвид оспорването от страна на ищеца на твърденията на ответника в
отговора на исковата молба, както и клаузите на ОУ, в първото съдебно заседание по
делото. Дори и да се приеме, че присъждането на застрахователните обезщетения в
полза на ищеца в общ размер на 3796,19 лв. по гр.д. № 14806/2020 г. и гр.д. №
2564/2021 г., двете по описа на Районен съд – Варна, е достатъчно условие, за да се
намали застрахователната сума с размера на същите, отново така определената
застрахователна сума, възлизаща на 8703,81 лв., надвишава остатъка от
застрахователното обезщетение по процесното застрахователно събитие в размер на
7680,43 лв., респ. същото се явява дължимо и при приложението на разпоредбите на
ОУ на застрахователя.
Неоснователни са доводите на ответника, че дължимото обезщетение следва да
се определи при условията на подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ, защото при
сключване на застрахователния договор, който е релевантният момент за определяне
на това обстоятелство, застрахователната сума не е по-ниска от действителната
стойност на МПС, а при условията на т. 3 от Раздел „Общи положения при изплащане
на застрахователно обезщетение“ в Глава трета – Изплащане на обезщетение при
частични повреди от ОУ се достига до последващо намаляване на уговорената в
договора застрахователна сума чрез приспадане на вече заплатените застрахователни
обезщетения за текущия период.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен до сумата от 7680,43 лв., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 7797,70 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената и
5
отхвърлена част от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в
размер на сумата от 1252,78 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса,
депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в
размер на 4,51 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БВИГ““
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СТ. ЦВ. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 7680,43 лв. (седем хиляди шестстотин и
осемдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка
„Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ***, представляващо покрит застрахователен
риск по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 7680,43 лв. и
пълния претендиран размер от 7797,70 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БВИГ““
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СТ. ЦВ. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 1252,78 лв. (хиляда двеста петдесет и два
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БВИГ““ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 4,51 лв. (четири лева и петдесет и една
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6