Определение по дело №543/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №3624/27.08.2012г., постановено по Г.д. №231/2011г. по описа на РС Р. е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Е. Н. П. и М. Н. П., двете от Г. Б. и И. Н. З., от Г. Б., Ч. пълномощника им – А. А. А. – Т..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевират се доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения с въззивната жалба, че неправилно част от изводите на експерта по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза, са неправилно интерпретирани от съда и отразени в мотивите към обжалвания съдебен акт. Направени са възражения с въззивната жалба и срещу начина на обсъждане от съда на събраните пред първата съдебна инстанция свидетелски показания. Основното оплакване е за неправилност на съдебното решение на първоинстанционния съд, поради грешно изградените правни изводи на съда в противоречие със събраните по делото доказателствен материал и при прилагането на материалния закон. С въззивната жалба се иска да бъде отменен обжалвания съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, а вместо него горестоящата съдебна инстанция да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК като доказан и основателен.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за повторен разпит на експерта, изготвил съдебно техническата експертиза пред първоинстанционния съд, за уточняване на изнесените с експертизата от него факти и за категоричен отговор на въпроса: попадат ли в ПИ с идентификатор 02676.501.4609 и ПИ с идентификатор 02676.501.2114, части от имот с П. № 2109, в кв. 1 по плана от 1990г. на Г. Б..

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и е редовна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощникът на жалбоподателите – А. Б., поддържа становищата навадени с въззивната жалба на посочените в същата правни основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като доказан и основателен.

Пълномощникът на въззиваемата О. Б.- А. Б., в открито съдебно заседание при съдебните прения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на ответната О. сторените по делото разноски.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение в обжалваната му част, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд искова молба от Е. Н. П., ЕГН *, с адрес: Г. Б., У. Ч. № 33, М. Н. П., ЕГН *, с адрес: Г. Б., У.„Т. А. № 37 и И. Н. З., ЕГН *, с адрес в Г. Б., У.„4-ти М. № 2, срещу О. Б., представлявана от Кмета А.К..

Правното основание на предявения иск е чл. 124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че тримата ищци са наследници по закон на Н.З. З., б.ж. на Г.Б., починал на 30.07.1993г. Ищците твърдят че са собственици на недвижим имот, като сочат като правно основание за придобиване на правото на собственост, договор за дарение с който Н. З. е дарил на дъщерите си Е. П. и М. П. 2/3 идеални части от собствения си поземлен имот с П. № 2109, в кв. 1, по плана на Г. Б. от 1990г., с площ от 1 239кв.м., при съседи: П. Б., Н. Д. З., Б. В. и улица, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, том І, дело № 168/1990г. по описа на РС Р..

Твърди се с исковата молба, че с влизане в сила на застроителен и регулационен план за кв. 239А по плана на Г. Б., част от имота на който ищците твърдят че са собственици, с площ от 130кв.м. попада в парцел VІІІ, П. № 2110, записан на О. Б., като се възразява че е извършено неправилно заснемане на съседните имоти. По действащата кадастрална карта на Г. Б., част от имота на ищците с площ от 189 кв.м. попада в ПИ с идентификатор 02676.501.4609 и в имот с идентификатор 02676.501.2114. Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на О. Б., че те са собственици на 127/270 идеални част от имот си идентификатор 02676.501.2114 и на имот с идентификатор 02676.501.4609 по кадастралната карта на Г. Б..

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната О. Б., Ч. процесуалния представител- А. Б., се оспорва редовността на исковата молба, като се възразява че същата е с неясна обстоятелствена част, а от там и с неуточнен петитум, с което се затруднява правото на защита на общината ответник по делото. Възразява се от ответната страна и срещу допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, тъй като ищците не са във владение на спорните недвижими имоти и за тях е налице интерес от защитата на собственическите им права, посредством предявяването на ревандикационен иск. Изтъкват се съображения, че ако ищците оспорват законосъобразността на промените отразени в кадастралните карти на Г. Б., одобрени със Заповед РД-18-81 от 10.12.2009г. на ИД на АГКК, то за тях съществува други способи за защита на правата им срещу така издадената заповед, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри. От страна на ответната О. Б., Ч. процесуалният и представител се навеждат довод за недопустимост на предявения установителен иск, поради наличието на сила на пресъдено нещо – с влязло в сила решение, постановено по гражданско дело № 16 по описа за 2008г. на РС Р. с което е отхвърлен иска на Е. П., М. П. и И. З. против О. Б. с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, чийто предмет е бил същия имот. По същество, пълномощникът на О. Б. оспорва иска с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК като неоснователен, тъй като процесните имоти са собственост на общината и по отношение на тях има одобрени застроителни и регулационни планове.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Направеното доказателствено искане с въззивната жалба за повторен разпит на експерта, изготвил съдебно техническата експертиза пред първоинстанционния съд, настоящият състав на ОС Б. е оставил без уважение на две основания: заради това че процесуалното искане е преклудирано, тъй като същото е следвало да бъде направено пред първата съдебна инстанция, преди да бъде прието заключението на вещото лице, а след като не е своевременно направено, недопустимо е същото да бъде поискано едва пред въззивната инстанция. Второто основание за отказа да бъде уважено доказателственото искане на жалбоподателите е, че съобразно разпоредбата на чл. 267 ал. 2 от ГПК, въззивният съд може да изслуша отново вещите лица, изготвили експертното заключение пред първата съдебна инстанция, но само когато намери това за необходимо. В настоящия случай въззивният съд е счел, че на въпроса послужил като основание за искането за повторно изслушване на вещото лица с въззивната жалба, експерта е дал ясен и категоричен отговор, както в изготвеното от него писмено заключение, така и при изслушването му от съда в РС Р. поради което не се налага неговото повторно изслушване по същия въпрос.

Въз основа на събраните по делото доказателства от първата съдебна инстанция в тяхната съвкупност, настоящият състав на ОС Б., прие за установено и доказано от фактическа страна следното:

Жалбоподателите- Е. Н. П., М. Н. П. и И. Н. З., са наследници по закон (син и дъщери) на Н. З. З., б.ж. на Г. Б., починал на 30.07.1993г. /Удостоверение за наследници № 2161/25.10.2010г./

Техният наследодател- Н. З. З., на основание чл. 483 ал.3 от ГПК, се е легитимирал като собственик с приетия като писмено доказателство по делото- Костативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 110, том ІІІ, нот. дело № 2113/1975г. по описа на Нотариална служба при РС Р. като е бил признат за собственик на следните недвижими имоти в Г. Б.: парцел І, в кв. 1, при съседи: П. Б. и от две страни – улица; парцел ХІ в кв. 1, при съседи: П. Б., улица и Н. Д.З. и парцел VІІ в кв. 1, при съседи: улица, Б. В. и Н. Д. З..

Жалбоподателите основават претенциите си за правото си на собственост както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, на приетия като писмено доказателство Договор за дарение на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт № 87, том І, нотариално дело № 168/1990г. по описа на Нотариална служба към РС Разлог. Видно е от договора за дарение, че Н.З. З. е дарил на дъщерите си Е. Н. П. и М. Н. П., правото на собственост върху 2/3 идеални част от незастроено дворно място, представляващо имот с П. № 2109, в кв. 1, по плана Г. Б., с площ за имот от 1239кв.м., при граници: П. Б., Н. З., Благо В. и улица.

Пред РС Разлог е представено и прието като писмено доказателство, без да е оспорено от страните по делото, Удостоверение № 94-02-187/18.11.2011г. на Общинска администрация Б., в което се удостоверява от Дирекция „ТСУ” към О. Б., че парцелите в кв. 1, описани в НА № 110, том І, дело № 2113/1975г. и имот с П. № 2109, в кв. 1, описан в НА за дарение № 89, том І, дело № 168/1990г., не са идентични.

По искане на ищцовата страна първоинстанционния съд е допуснал и назначил съдебно техническа експертиза, като е възприел изцяло заключението на експерта инж. С. В. К., като пълно, компетентно и точно изпълнено, още повече че същото не е било оспорено и от страните по делото. От писмената и графичната част на заключението се установява, че имот с П. № 2109, кв. 1 е включен в строителните граници на Г.Б. за пръв път с кадастралния и регулационен план от 1958г., като е отразен по първия план за този квартал, като имот с П. № 1729, съставляващ част от имот с П. № 1728 за парцел Х. Имот с П. № 1729 е отреден за парцели І, ІІ и ХІ, т.е. част от имотите, на които наследодателят на жалбоподателите- Н.З. З. е признат за собственик с НА № 110, том ІІІ, дело № 2113/1975г. по описа на Нотариалната служба към РС Р.

По следващия план от 1977г., при действието на който е извършено дарението, извършено с НА № 89, том І, дело № 168/1990г. по описа на нотариалната служба към РС Р. имотът, от който се твърди, че са образувани претендираните от ищците имоти, е отразен с П. № 2109 в кв. 1 по плана на Г.Б.. Експерта инж. К. акцентира в писменото си заключение, че площта на имота към този момент е 1262.82 кв.м./изчислено по Комбинирания план/, а в нотариалния акт за дарение, на който жалбоподателите се позовават, същият е записан с площ от 1239 кв.м. Имота по плана от 1977г. е записан на името на Н. З. З., като по плана няма нанасяне на номера и граници на парцели. По регулационните предвиждания в територията между река „Г.” и имотните граници на нанесените по плана имоти е записано- „За озеленяване и КОТ”. В североизточната част на имота е реализирана улица в крива.

Според писменото заключение на експерта инж. К., по следващия КРП от 1990г., имот с П. № 2109 е нанесен по плана и е идентичен – с малки изключения, на имота със същия номер по плана от 1977г. Имота е записан по разписен лист на Н. З. З., а съседния имот с П. № 2110, е отреден за „Творческа база на БАН”.

ПУП-ПРЗ от 2004г. е одобрен със Заповед № 01–186/21.06.2004г., като е одобрено изменение въз основа на което са образувани УПИ ІХ за имоти 2109А и 2110, в кв. 239А, УПИ ІV за имот 2114, УПИ V за имот 3217, УПИ VІ за имот 2109 и УПИ VІІІ- общинско, всичките в кв. 239А, отредени за жилищно строителство по плана на града, при параметри – етажна собственост максимум три етажа. Няма уреждане на регулационни сметки.

Именно по така одобрения план, е сключен Договор за доброволна делба от 02.08.2004г., с нотариална заверка на подписите на съсобствениците, приет като писмено доказателство от първоинстанцоинния съд, в който се сочи, че съсобственици на имот с П. № 2109, в кв. 239А по кадастралния план на Г.Б., действащ към 2003г., целия с площ от 1 050 кв.м.- графически изчислени, са Е. Н. П., И. Д.Д., С.Б. Д. и А.А. В., лично и в качеството му на „Р.– А. В.”- Х.. В заключителната част на договора за доброволна делба е отразено, че при подписването му е представен Нотариален акт № 141, том VІІІ, рег. № 7290, дело № 1541 по описа за 2003г. на Нотариус К. М., който не е представен като доказателство по делото пред първоинстанционния съд. Тъй като останалите двама наследници по закон на Н.З. З. не са отразени в така приетия по делото Договор за доброволна делба като съсобственици на имот с П. № 2109, в кв. 239А по плана на Г.Б., част от който се твърди, че попада в имотите, предмет на настоящото дело, първоинстанционният съд е извършил служебно справка в публичния имотен регистър– Агенция по вписванията при РС Р. като е установил, че на 15.12.2003г. е вписан сделка– покупко – продажба, по силата на която М. П. и И. З. са отчуждили собствените си 5/9 идеални части от имот с П. № 2109 в кв. 239А в полза на „Р.е – А. В.”, А. В. и И. Д.. Това обстоятелство се потвърждава по категоричен начин от приложенаната по първоинстанционното дело справка от Службата по вписвания към РС Р. по партидата на М. Н. П., за периода от 01.01.1992г. до 25.08.2012г.

Съгласно клаузите на Договора за доброволна делба от 02.08.2004г., жалбоподателката Е. Н. П. е придобила в изключителен дял парцел VІ, образуван от имот с П. № 2109 в кв. 239А по плана на Г. Б., одобрен със Заповед №01–186/2004г. на Кмета на О. Б., целият с площ от 467.00кв.м.

Според писменото заключение на експерта инж. К., по сега действащата кадастрална карта на Г. Б., одобрена със Заповед № РД-18–81/10.12.2009г. на Кмета на О. Б., имот с П. № 2109, кв. 1, по КРП от 1977г. е нанесен Ч. сканиране, векторизиране и трансформиране на растерните изображения по КРП при кадастралната карта. На кадастралната карта и КРП по Комбинирания план, е нанесен контура на процесния имот с П. № 2109, кв. 1 по плана от 1977г., като експерта посочва в заключението си, че процесния имот с П. № 2109, покрива ПИ с идентификатори 02676.501.2110, 02676.501.4609; 02676.501.3224; 02676.501.2114; 02676.501.2115; и 02676.501.3366. Останалата част от имот с П. № 2109 попада в улично платно. УПИ VІ – 2109, който жалбоподателката Е. Н. П. е придобила в свой дял, въз основа на договора за доброволна делба, е частично идентичен на ПИ с идентификатор 02676.501.2115 по кадастралната карта на Г. Б., а части от него попадат в имот с идентификатор 02676.501.6321.

Експерта инж. К. е категоричен в писменото си заключение също така, че ПИ с идентификатор 02676.501.4609 се покрива с имот с П. № 2109, в кв. 1 по КРП от 1977г. със 76.48кв.м., а ПИ с идентификатор 02676.501.2114, се покрива с имот с П. № 2109, в кв. 1 по КРП от 1977г. с 44.76кв.м., като тези имоти са актувания като частна общинска собственост.

При разпита на експерта К. от първоинстанционния съд, същият поддържа писменото си заключение, като пояснява че за пръв път парцели за процесния имот с П. № 2109 са образувани с частичното изменение на КРП от 2004г., като със Заповед № 01–186/21.06.2004г. на Кмета на О. Б., е изменена и кадастралната граница, като е образуван имот с П. № 2109а. За имот с П. № 2109 е отреден парцел VІ, като не е била представена на експерта икономист заповед за изменение на кадастралния пран от същата година. В О. Б. няма данни за уреждани регулационни сметки във връзка с настъпилите изменения по плана.

В съдебно заседание, проведено на 19.12.2011г. по първоинстанционното дело в РС Р. е разпитан свидетеля С.П.– съпруг на жалбоподателката Е. П.. Свидетелят знае, че е по отношение на имот с П. № 2109 е сключен предварителен договор за доброволна делба, както и че от този имот са образувани четири парцела. Твърди, че съпругата му не е продала получения от баща й недвижим имот. Твърди че претендираните по настоящото дело части от имот с П. № 2109, попадащи в други имоти, понастоящем съставляват около 50 кв.м. засипани с камъни и друга част от 70кв.м., които са празни и не се ползват от никой. Не знае дали съпругата му – Е. Н. П. е инициирала частичното изменение на КРП от 2004г. Ч. молба до О. Б., но твърди, че в парцела, който и поставен в дял по силата на извършената доброволна делба, има застроена сграда от нея.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направените от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд въз основа на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и изведения с нея от ищците петитум.

Съгласно чл. 124 ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това. Разпоредбата на чл. 2 от ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разглеждат и решават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като съгласно чл. 6 ал.2 от ГПК, предмет на делото и обемът на дължимата съдебна защита и съдействие се определят от страните, като процесуалният закон очертава рамките, в което е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т.е. в рамките на заявения въз основа на конкретните фактически обстоятелства петитум на исковата молба.

Предявеният пред съда положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като за въззивниците- Е. Н. П., М. Н. П. и И. Н. З., е налице правен интерес от защита на правото и на собственост върху процесния недвижим имот: части от имот с П. № 2109, в кв. 1 по плана на Г. Б., за които се твърди че погрешно са заснети като части от ПИ с идентификатор 02676.501.4609 и ПИ с идентификатор 02676.501.2114 по последния действащ регулационен план и са актувани като общинска собственост, след като са записани на О. Б..

Право на ищеца, съобразно степента на засягането на правото му на собственост, е да реши в какъв обем ще търси съдебна защита на накърненото си от правния спор право и с какъв интензитет ще иска да интервинира върху правата на другата страна, като преценката за наличието на правен интерес следва да бъде извършвана от съда за всеки конкретен случай, поради многообразието на житейските казуси, поставени за разрешаване пред него. За ищеца по установителния иск винаги е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съответната идеална или реална част от спорния имот, когато правото му е смутено или оспорено. Налице е надлежна активна и пасивна легитимация по предявения иск, като въззивният съд счита че са налице положителните процесуалните предпоставки за предявяването на иск, за които съдът следи служебно. Нещо повече- по делото не се установи и доказа О. Б. да упражнява владение и ползване на спорните части от поземлени имоти, поради което възражението че за жалбоподателите- ищци пред първоинстаницонния съд е налице правен интерес от воденето само на ревандикационен иск е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е и възражението, направено от процесуалния пълномощник на О. Б., още с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, че е налице сила на пресъдено нещо поради наличието на влязло в законна сила съдебно решение по Г.д. 16/2008г. по описа на РС Р. между същите страни, като спора между тях не може да бъде пререшаван. Действително иска с правно основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР съдържа в себе си и доказването на правото на собственост на ищеца за имота, по отношение на който се твърди че е допусната грешка при заснемането на кадастралната основа, но при наличие на идентичност между страни и предмет между Г.д. № 16/2008г. и Г.д. № 231/2011г. и двете по описа на РС Р. следва да се държи сметка за различното правно основание на исковете предявени по двете дела, както и на тяхната различна правна природа. Ето защо не е налице според въззивната инстанция формирана сила на пресъдено нещо по настоящото дело и не е нелице законовата забрана за пререшаване на вече решен с влязло в законна сила съдебно решение спор между страните по делото.

Установяването на правото на собственост върху имот с П. 2109, в кв. 1 по плана на Г. Б., е в процесуална тежест на жалбоподателите по делото, като наследници на бившия жител на Г. Б.- Н. З. З., като същите следваше при условията на пълно и пряко доказване и при наличие на правен интерес от установяването на изгодните за тях факти, да докажат както правното основание на придобиването на правото си на собственост върху процесния недвижим имот, така и принадлежността на това право към момента на завеждането на исковата молба пред съда и към момента на постановяването на съдебното решение по настоящото дело. Несъмнено по силата на извършеното от техния наследодател-Н.З. З. дарение в полза на наследниците по закон, с Нотариален акт № 87, том І, нотариално дело № 168/1990г. по описа на Нотариална служба към РС Р. Н.З.З. е надарил дъщерите си Е. Н. П. и М. Н. П., с 2/3 идеални част от незастроено дворно място, представляващо имот с П. № 2109, в кв. 1, по плана Г. Б., с площ за имот от 1239кв.м., при граници: П. Б., Н. З., Б. В. и улица, като при липса на изрично посочване в нотариалния акт, следва да се приеме че същите са надарени при равни части – по 1/ 3 идеална част от имота. И. Н. З. е син на общия наследодател и като наследник по закон е собственик на другата 1/ 3 идеална част от имот с П. № 2109, в кв. 1, по плана Г. Б..

Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че през 2003г. двама от жалбоподателите са се разпоредили с идеалните части от имота, на които са се легитимирали по наследство и дарение, като на 15.12.2003г. с договор за покупко – продажба, М. П. и И. З. са отчуждили собствените си 5/9 идеални части от имот с П. № 2109 в кв. 239А в полза на „Р. – А. В.”, А. В. и И. Д.. По молба на жалбоподателката Е. Н. П. и другите собственици на имота, депозирана пред Кмета на О. Б., е било поискано извършване на частична промяна на регулационния план на Г. Б., за квартал 1, като със Заповед № 01-186/21.06.2004г. на Кмета на О. Б. е допусната частична промяна на ПУП-ПЗ и ПР на Г. Б., в кв. 239А, като са били образувани УПИ ІХ за имоти 2109А и 2110, в кв. 239А, УПИ ІV за имот 2114, УПИ V за имот 3217, УПИ VІ за имот 2109 и УПИ VІІІ- общинско, всичките в кв. 239А, отредени за жилищно строителство по плана на града, при параметри – етажна собственост максимум три етажа. Заповедта за частична промяна на ПУП на Г. Б. за тази част от града не е обжалвана от заинтересованите страни и е влязла в законна сила. С Договор за доброволна делба от 02.08.2004г. съсобствениците на имот с П. № 2109, в кв. 239А по кадастралния план на Г.Б., действащ към 2003г., целия с площ от 1 050 кв.м.- графически изчислени, са прекратили съсобствеността върху имота, като са поделили реално урегулираните ПИ, образувани за този имот. Договорът за доброволна делба е сключен в изискуемата от закона форма за действителност/ писмена форма с нотариална заверка на подписите/, като при извършването на доброволната делба са участвали всички съсобственици на имота, поради което същият е произвел целените от страните и свързаните със закона правни последици. След прекратяването на съсобствеността върху имот с П. № 2109, в кв. 239А, по плана Г. Б. действащ към 2003г., жалбоподателката Е. Н. П. е придобила в изключителен свой дял правото на собственост върху парцел VІ, образуван от имот с П. № 2109 в кв. 239А по плана на Г. Б., одобрен със Заповед №01–186/2004г. на Кмета на О. Б., целият с площ от 467.00кв.м.

Изложеното налага от правна страна обоснования от писмените доказателства извод, че след 2004г. никой от жалбоподателите по настоящото дело, не е собственик на идеални части от имот с П. № 2109, в кв. 239А по кадастралния план на Г.Б., действащ към 2003г., целия с площ от 1 050 кв.м.- графически изчислени, тъй като двама от тях са се разпоредили възмездно с идеалните си части от правото на собственост в полза на трети лица, а третата жалбоподателка Е. Н. П., е получила в реален дял част от този имот при валидно извършена доброволна делба с Договор за доброволна делба от 02.08.2004г., с която съсобствеността върху имота е била окончателно ликвидирана. Правото на установителен иск принадлежи на носителят на материалното правото на собственост и при установена липса на принадлежността на това право, въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и от заключението на експерта по изслушаната съдебно техническа експертиза, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите не доказаха по делото че както към момента на предявяването на иска пред съда, така и към момента на постановяването на съдебното решение, са собственици на части от имоти с идентификатори 02676.501.4609 и 02676.501.2114 по действащата кадастрална карта на Г. Б., какъвто е предмета на исковата претенция по настоящото дело.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд в настоящия си състав счита, че решението на Районен съд Р. въз основа на предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва с оглед на изхода от делото, разноските на въззивника – О. Б., за сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар, в размер на 800.00лв., да бъдат възложени на жалбоподателите по делото, с оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3624/27.08.2012г., постановено по Г.д. №231/2011г. по описа на РС Р. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН *, с адрес: Г. Б., У. Ч. № 33, М. Н. П., ЕГН *, с адрес: Г. Б., У.„Т. А. № 37 и И. Н. З., ЕГН *, с адрес в Г. Б., У.„4-ти М. № 2, да заплатят на О. Б., сумата- 800.00лв./осемстотин лева/, за сторените разноски за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :